ЕДУАРД
Бавно, бавно, бавно …
Това е мантра в съзнанието ми, напомняне. Сдържаност.
Защото, по дяволите, как я искам. Дори и в най-дивите си, егоистични юношески дни не съм искал да вземам и да завладявам жена, както искам да я взема.
Диво и силно, лениво и дълго.
Целувам меките ѝ устни, докосвам лицето ѝ и се придвижвам назад към леглото. А Лени ме поглежда, очите ѝ са кръгли и сребърни като луната, и посяга към ризата ми, отваряйки копчетата едно по едно. Може би тя е невинната, неопитната, но когато смъква ризата ми и прокарва ръце по нагорещената кожа на гърдите ми… и следва тези ръце с кадифени целувки… аз съм този, който трепери.
Може и да не съм крал, но тук, сега – тя ме кара да се чувствам като такъв.
Повече от крал – нейния герой, нейния съпруг, нейния хипнотизиран роб, нейния хищен любовник – сега всичко е едно и също. Всички са заедно.
Устата на Ленора се спуска по корема ми и мъчителния ѝ влажен език проследява хребета на корема ми. Ръцете ми стискат здраво страните ми – искат да ме хванат, да ме издърпат, да ме притиснат и да ме стиснат.
Но аз я оставям да си прави каквото иска – да изследва и да опитва, докато сладкото ѝ сърце не се насити.
Тя прехапва устните си и спира на пъпа ми, внезапно неуверена.
Но след това моята малка кралица се възползва от случая … и пада на прекрасните си колене само за мен.
И, дявол да го вземе, пениса ми се разболя от тази гледка.
Панталонът ми се разкопчава и колана се измъква със съскане на кожа. След това бързо, сякаш просто няма търпение, Лени смъква панталоните ми надолу по бедрата, освобождавайки горещата ми, твърда като камък плът. Излизам от локвата плат при глезените си и усещам нуждата от нейното жадно, накъсано дишане върху бедрата си.
Тя хваща члена ми в нежните си ръце и плъзга дланта си здраво нагоре по ствола, точно както я научих. Ленора навлажнява устните си, отваря устата си и ме поема във фантастично влажната, пареща пещера на устата си, където ме почита с плътно засмукване.
Главата ми се отмята назад на врата, а очите ми се затварят и не мога повече да я гледам, защото иначе ще свърша върху езика ѝ.
Тя стене около мен – чувам го, усещам го.
А контролът ми се разтяга на тънка, като бръснач нишка.
Хващам я за ръцете и я издърпвам нагоре – по-силно, отколкото трябва. Целувам я, докато тя не може да диша, не може да мисли – смуча тези кадифени устни, пипам ги със зъби, владея я с натиска на езика си.
Сърцето ми бие в ушите, бавно, бавно, бавно…
Разкопчавам перлените копчета на сакото на Ленора и го смъквам. Ръцете ѝ са леки и дълги. Деликатни. Вдигам ги над главата ѝ, докато дишам дълбоко. Поглеждам в кипящите ѝ очи и ѝ позволявам да види оголеното, сурово желание в моите. Колко много я обожавам – колко благословен съм, че е моя.
Прокарвам длани по голите ѝ ръце. После надолу по страните ѝ, като по пътя галя с палци бледата плът на гърдите ѝ.
Следващата стъпка е полата. Заставам на колене и я смъквам от краката ѝ, оставяйки Ленора само по тънки сатенени гащи в цвят слонова кост. По пътя нагоре целувам корема ѝ, ухаещата на люляк долина между копринените ѝ гърди. Големите ми ръце се плъзгат нагоре по бедрата ѝ, като избутват гащите – така тя е гола за очите ми… за сърцето ми.
След това, една по една, издърпвам фибите от косата ѝ – махам шапката ѝ и разплитам кока, докато косата ѝ не пада свободно около нея в дива, вълнообразна тъмна завеса. Тя подчертава чертите ѝ – кожата ѝ е по-бледа, скулите ѝ са по-високи, сивите ѝ очи са по-ярки.
И всичко това е заради мен. Аз съм единствения мъж, който някога ще я види такава.
Усмихвам ѝ се с цялата си нежност, докато я привличам към себе си, а топлата ни кожа се плъзга. Повдигам я нагоре, така че гърдите ѝ да са точно там, за да ги поемат устните ми, обгръщам с уста зърното ѝ – обикалям го силно и бързо с език и смуча и смуча твърдите точки, докато високия ѝ глас не извика името ми за милост.
Ръцете ѝ се забиват в косата ми, галят челюстта ми и приближават лицето ми към нейното.
– Прави любов с мен, Едуард. – Тя поглежда нагоре към тавана, после отново в очите ми. – Прави любов под това вълшебно небе.
Обръщам се и слагам Ленора на леглото. Розовата ѝ уста е разтворена и задъхана, а разрошената ѝ коса я обрамчва. И тя се разтваря за мен като цвете – протегнати ръце, разтворени колене – без задръжки и без срам, съвършена и моя.
Качвам се върху нея, премятам краката ѝ през раменете си и после пирувам. Облизвам и опитвам между краката ѝ, правя путката ѝ влажна и стискаща се, карам я да стене и да издиша името ми – моята булка, моята съпруга, моето красиво шибано момиче.
– Едуард… Едуард… – пее тя, дърпайки силно кичурите на косата ми.
Целувам я по вътрешната страна на бедрото, по прасеца, издигам се на колене, между краката ѝ, и прокарвам широката, камбановидна глава на члена си през гладката ѝ, хлъзгава топлина.
Нагоре и надолу, покрай отвора ѝ отново и отново, като спирам, но не се потапям.
Бедрата на Лени се повдигат нагоре – жадно, умолително.
– Това ли искаш? – Прошепвам.
Тя се извива под мен, очите ѝ са опиянени от удоволствие, похот и нужда.
– Да…
Разтварям я по-широко, премятам краката ѝ през бедрата си. Дланта ми се плъзга нагоре по хлъзгавия център на стомаха ѝ, масажирам гърдите ѝ, гали зърната ѝ, после се връща надолу. С възглавничките на пръстите на едната си ръка разтривам стегнатия ѝ малък клитор, а с другата плъзгам два пръста в путката ѝ.
Работя с нея бавно, като ги вкарвам, докато тя се задъхва и стене.
Ленора вдига брадичка, лицето ѝ е изкривено от страст и желание за още.
– Моля, моля, моля, моля, моля…
Изплъзвам пръстите си от нея и хващам члена си, плъзгайки се отново към нейния гладък, горещ отвор.
– Да… да… Едуард… – пее тя.
Натискам вътре в нея, само с главичката.
Бавно, бавно, бавно.
Мускулите ѝ се съпротивляват, но влажността ѝ ме улеснява. Искам да проклинам усещането за нея – горещата плътност, която кара зрението ми да потъмнее. Но няма да го направя. Този момент е твърде ценен за тези думи.
– Ленора, погледни ме – нареждам.
Когато очите ѝ се издигат към моите, аз я хващам за бедрата и навлизам докрай в девствеността ѝ, забивам се изцяло в дълбините на влажната ѝ, завладяваща топлина.
Тя извива гръб и изкрещява.
За миг не помръдвам… но когато го правя, се спускам в ръцете ѝ. Лежа върху нея, надвесен над нея, притиснат толкова дълбоко в нея, колкото мога да бъда. Взирам се в красивите ѝ очи, отмятам влажната ѝ коса и усещам ласките на ръцете ѝ по ръцете ми, по гърба ми.
– Всичко наред ли е? – Питам.
– Да – кимва тя. – Да…
И тогава се движа. Бедрата обикалят в бавни, плитки кръгове – целувам я, обичам я с устата си – набирам сила, искам да ѝ дам екстаз… да ѝ дам целия свят.
Долната част на таза ми търка клитора ѝ с всяко движение на бедрата ми.
Отново и отново, и отново.
Гръдният кош на Ленора се повдига и спада, по-силно, по-бързо, а топлината отново се връща в очите ѝ.
– Това е то, любов – подканям я аз. – Това е то…
И, Господи, усещането за нея – повече, отколкото съм мечтал в най-мократа си фантазия. Всеки хребет и въже на мускулите ѝ отвътре е хлъзгав, стегнат и притискащ.
Засмуквам нежната кожа на шията ѝ и дишам тежко. А стоновете ѝ изпълват ушите ми. По-силни и по-сурови с всяко движение на бедрата ми. Фантастични, плътски звуци, които карат топките ми да се стягат, а пениса ми да набъбва.
Звуци на похот, любов и живот.
– Едуард! Едуард, Едуард…
Тя отчаяно се хваща за раменете ми и петите ѝ се притискат към дупето ми. А аз целувам дълбоко устата ѝ и дълго извличам звуците от устните ѝ, задържайки ги в себе си, запазвайки ги за себе си.
Усещам го, когато тя идва. В пулсиращото стискане на красивата ѝ путка, в дългия, прекъснат стон, в стискането на ръцете ѝ, които ме притискат нежно, дори когато тя достига своя връх.
По гръбнака ми се разнася електрическа топлина. Бедрата ми се удрят бясно, грубо и аз стена безпомощно срещу рамото ѝ, когато пенисът ми се разтреперва, изпълвайки я, влизайки твърдо толкова дълбоко в нея.
След това вдигам глава и поглеждам в очите на Ленора, целувам я нежно и отмятам косата ѝ назад. Не я питам дали е добре, защото знам, че е – виждам го в усмивката ѝ и в нежната сълза, която се стича по бузата ѝ. Придърпвам я към себе си, в прегръдките си, и двамата сме без кости, изтощени и сити.
Назад към част 45 Напред към част 47
