ЛЕНОРА
В този момент, три дни след датата на раждането, цялата аз се чувствам неудобно, през цялото време – заради малкото дете, което буквално седи върху вътрешните ми органи. Така че, когато болката се появи, отначало бавно и едва доловимо, като натиск, не я разпознавам такава, каквато е.
Но тя продължава да идва, все по-последователно, по-ритмично и по-силно всеки път – става остра, стискаща, спазми… сякаш матката ми е портокал, от който се изцежда сок.
Двамата с Едуард се разхождаме из градината, наслаждавайки се на вятъра в един слънчев летен ден, когато най-силната досега болка ме притиска силно около средата.
– О!
Свивам се в кръста, като хващам ръката на Едуард. Той ме прегръща през нея, ръката му е на гърба ми, държи ме, не ме оставя да падна.
Когато минава и се изправям, съм мокра от кръста надолу – подгъва на карираната ми рокля, краката, обувките.
– Ами… Предполагам, че това е всичко. – Едуард повдига вежди към прозрачната течност, която все още се стича надолу. – Време е.
Очакването кипва в стомаха ми и аз стискам ръката му.
– Време е.
Когато пристигаме пред апартамента „Капела“, всичко е в движение – хората идват и си отиват, а във въздуха витае вълнение. Оскар Пенигроув минава през вратите на апартамента и челюстта на Едуард се сковава.
– Защо Пенигроув може да влезе, а аз не?
– Защото това е начина, по който се прави. Така, както винаги е било правено.
Кралските особи се раждат в дворци и замъци. Така се прави. Особено кралските особи, които са престолонаследници. Ще имам лекар, медицински сестри и първокласно медицинско обслужване, но няма да имам Едуард. Мъжете остават навън.
Обичайте ги или ги оставете, това са нашите традиции – част от това, което сме, което ще бъде моето дете.
И може да оспорвам Парламента и Двореца, и ще споря с Консултативния си съвет – но това, което няма да направя, е да си играя с традициите, които засягат начина, по който моето дете може да бъде възприето от обществото или Короната. Това е лодка, която няма да разклатя.
Това бебе ще бъде лидер на нашата страна, наследник на моя трон, и това раждане ще бъде по правилата. Кралската книга.
– Как винаги се е правело, е проклето тъпо – измърмори Едуард, побутвайки килима с пръста на ботуша си.
– Знам, но все пак…
Поставям пръст на челюстта му, успокоявайки красивия, нещастен звяр, и насочвам очите му към моите.
– Следващия път, когато те видя, ще имам подарък за теб – нов принц или принцеса.
Устните му се изкривяват в онази красива, момчешка усмивка.
– Да.
Главната медицинска сестра, хрисима жена с кисело лице – защото те винаги са такива, нали – прави жест към двойната врата на апартамента.
– Елате сега, Ваше Величество. Ние сме се погрижили за всичко.
Моментален тласък на страх ме удря като мълния и мисля, че Едуард го вижда. Но залата е пълна с хора – асистенти, охранители и медицински персонал, така че той не може да ме задържи така, както знам, че иска. Така, както аз го искам.
Вместо това той целува здраво и продължително челото ми и посочва кожената пейка в залата.
– Ще чакам там.
– Не, не – ще ти е скучно. Отиди да играеш скуош или поло, или… да се включиш в игра на карти с Майкъл.
Той ме гледа в очите.
– Ще бъда там.
Усмихвам му се и стискам ръката му за последен път. И след това я пускам.
Назад към част 52 Напред към част 54
