ЛОГАН
– Все още мисля, че е гадно.
Аз съм на матрака в полуразрушената дневна на къщата ми, слушам как Ели се оплаква от несправедливостта на живота, гледам я как окачва меки жълти завеси на пръчките, които монтирах тази сутрин.
Облечена е с една от моите ризи с копчета и нищо под нея. Тя е дълга за нея – но когато се изпъва нагоре, за да направи корекция, сладкото ѝ дупе ми дразни погледа.
Говорейки за сладко…
Тя има такъв прекрасен задник. Искам да я целувам там, да я облизвам там, да чувам високото хленчене в гласа ѝ, когато идва, докато я чукам там. Пенисът ми изпъква, твърд и готов, а топките ми пулсират.
Тя трябва да довърши тези проклети завеси. Бързо.
– Така е, Ели, момиче. Знаех това, когато се записах за охрана, и бях напълно наясно, когато отидох в стаята ти онази вечер.
Тя поглежда назад през рамо. Русата ѝ коса блести на слънчевата светлина, а ризата се издига по кремавите ѝ бедра, докато се върти.
– Затова ли остана настрана през всичките тези години в Ню Йорк? Дори след като знаеше, че… ме харесваше? Защото знаеше, че ще трябва да се откажеш от работата си?
– Останах настрана, защото беше млада. И не бях сигурен дали ще искаш да останеш с мъж като мен.
Ели поклаща глава.
– Глупак.
След това оценява работата си около прозорците, накланя глава, отдръпва се… право в чакащите ми ръце.
Хващам малката ѝ талия, обръщам се и я търкалям под себе си на матрака. След това се заемам да я измъкна от ризата си и да оголя хубавите ѝ цици, които не мога да спра да смуча.
Тя прокарва пръсти през косата ми.
– Но какво ще правиш, Логан?
– Точно сега? Ще те чукам безсмислено.
Тази идея се харесва на моята Ели. Тя се усмихва.
– А после?
Поглеждам към тавана и размишлявам.
– След това ще изкарам този матрак нагоре и ще те чукам бавно и нежно, под звездите.
Това я кара да се кикоти.
– А утре?
Прокарвам бедрата си напред между разтворените ѝ крака, плъзгайки твърдостта си през меката ѝ, прекрасна влажна топлина.
– Ще повторя процеса. – Дъхът ми се учестява, защото тя се чувства толкова добре. – Но ще използваме различни позиции. Лесно се повдигаш и въртиш – мога да бъда доста креативен.
– Логан… – стене Ели, повдигайки бедрата си, молейки ме без думи да нахлуя вътре. Да я взема, да я възседна, да я накарам да се гърчи и да стене.
Ръцете ѝ се спускат надолу между нас, разпростират се по бедрата ми, а палците ѝ се закачат и придържат долната част на таза ми.
– Обичам да е така. Да се притискаш в мен, да ми даваш тежестта си, да усещам как се люлееш срещу мен точно тук.
По гръбнака ми пламва удар от страст и аз я целувам дълбоко и бързо – притискам устните си твърде силно към нейните, но съм твърде далеч, за да спра.
– Не мога да ти се наситя, Ели… Никога, никога няма да ми стигне…
Назад към част 46 Напред към част 48
