ЗОДИАКАЛНА АКАДЕМИЯ – Голямото ВСО парти – НОВЕЛА 5,5 – част 9

МАКС

Бях точно на грешната страна на пиян. Не пиян, а като че ли замаян. Припаднал ли е думата? Погледнах Джери, която подскачаше нагоре-надолу в греховен бяг, и реших, че е така. Беше ми писнало от нея. Не че щях да започна да говоря такива глупости на глас, но да. Бях влюбен.
– Аваст! – Извика Джералдин, посочи през стаята и потегли с висока скорост, оставяйки ме да я гоня или да остана назад. Никога досега не бях гонил друго момиче, но можете да се обзаложите, че я гоних.
Тя се промъкна между танцуващите тела и аз някак си я изгубих от поглед, като се завъртях в тълпата от идиоти на В.С.О., преди да се изсипя обратно от тях в далечния край на стаята.
Огледах се наоколо за нея и се намръщих, тъй като за миг не успях да я забележа, но после звукът на гласа ѝ привлече вниманието ми към бара.
– Добре де, харесва ми това звучене! Мисля, че моите подскачащи Бренди биха изглеждали все така привлекателно с по една от моите дами върху всяка от тях, приличайки на любезни нежни жени, седящи на върха на планина и гледащи надолу към целия свят.
Отблъснах няколко идиота настрани и намерих бара, като се наведох над него, докато не забелязах Джералдин с две феи, които смътно познавах от последната година. Момчето, за което бях сигурен, че се казва Крис, тъкмо довършваше татуировката на ръката на момичето, на която пишеше В.С.О. за винаги. Луди шибаняци.
– Точно тук, на върха на гърдите ми! – Обяви Джералдин, като дръпна роклята си надолу, така че циците ѝ почти се разляха от нея. – Отляво ще бъде украсено със светлото и красиво лице и яркосинята величествена коса на моята лейди Дарси. А дясната ще бъде спокойният царствен и напълно завладяващ образ на милейди Тори.
– Няма шибан начин – изръмжах, когато осъзнах какво искаше. – Няма да вандализираш циците си с лицата на шибаните Вега.
– Няма да ме наставляваш, ти, обрасъл морски таралеж! – Изкрещя тя, сякаш не беше извикала името ми преди минута и аз не бях нищо повече от пречка за грандиозните ѝ планове да се сдобие с татуировки на циците.
– И няма да си направиш пиянска татуировка с лицата на приятелките си върху гърдите! – Изкрещях, прескачайки бара и с пълното намерение да я изтръгна от пистолета за татуировки, ако се наложи. – Сериозно ли искаш да знаеш, че всеки път, когато правиш секс, човекът, с когото си, гледа снимките на подскачащите ти приятелки? Защото съм адски сигурен, че не искам да ги гледам, когато съм с теб.
– Първо, надявам се, че всеки мисли за красотата на Вега, докато се спуска и мръщи, те заслужават да бъдат образът в съзнанието на всички феи, когато телата им са доведени до разруха. Второ, вие, господине, няма да предполагате, че някога повече ще заровите тръбата си в моята кошница! Между вас и лейди Петуния не е сключено никакво споразумение и тя няма намерение да го сключва.
Отказах се да се опитвам да я вразумя и се насочих към Крис и неговия пистолет за татуировки.
– Напусни това парти още сега и дори не си помисляй да се върнеш тук и да поставиш и една точка мастило върху тези съвършени цици, иначе ще те унищожа по всички начини, познати на феите.
Пичът не се аргументира, просто си грабна нещата и избяга.
– Как смееш да идваш тук, да ми се караш като властен морски котарак, да ми казваш какво мога или не мога да изрисувам върху собствените си подскачащи бегонии, когато знаеш много добре, че ако си татуираш лицата на другите наследници върху дългия си шърман, няма да ми мигне окото…
Разярената тирада на Джералдин бе прекъсната от силен взрив отвън и тя изтръпна от ужас, като се огледа и установи, че партито е опустяло и в балната зала не е останал никой.
– О, за любовта на дълбокото и солено море! Липсва ни! – Джералдин изкрещя, като се втурна право към мен, грабна ръката ми и дяволски близо ме изтръгна от краката ми, докато ме влачеше към изхода, а аз бях принуден да тичам, за да не изоставам.
Спринтирахме навън, където се беше събрала тълпа, и Джералдин си пробиваше път през всички, докато бързаше да намери Вега.
Фойерверките гърмяха над главите ни, но не можех да ги погледна, докато не стигнахме до Дарси и Тори, които стояха с останалите наследници на брега на езерото и наблюдаваха шоуто, което висеше над водата.
Дариус стоеше достатъчно близо до Тори, за да могат да споделят телесна топлина, без да се докосват съвсем. Вместо да наблюдава фойерверките, погледът му беше вперен в нея, а на лицето му се четеше копнеж, от който ме заболя душата.
Сет беше преметнал ръка през раменете на Дарси и се опитваше да я насърчи да вие на луната, докато тя го наричаше кучешко момче, което подсмърча по задника, а Кейлъб се съгласяваше с нея с рев от смях.
Джералдин се промъкна между близначките и ги хвана за ръце, докато се взираше към фойерверките. Приближих се зад нея, обвих ръце около кръста ѝ и вдишах дълбоко, докато я придърпвах към себе си.
– Перфектно е – изрече Джералдин и аз погледнах към тъмното небе точно когато финалът на фойерверките избухна и лицата на близначките Вега се изписаха на небето, за да ги види целият свят.
Джералдин въздъхна доволно, сякаш това беше най-хубавият ден в проклетия ѝ живот и ако имах нещо общо с него, тя също щеше да има най-хубавата нощ.
Тори изстена тихо, когато образът на лицето ѝ изчезна от небето, а Дариус ѝ се усмихна с достатъчно топлина, за да запали горски пожар. Беше шибана пародия, че не могат да бъдат заедно, но това ме накара да осъзная, че не мога да продължавам да оставям това нещо между мен и Джералдин да виси в тази неопределена неопределеност. Исках тя да бъде моя. Само моя. Официално. И щях да направя всичко необходимо, за да потвърдя това.
– Благодаря ти за чудесното парти, Джералдин – каза Дарси топло и се усмихна, докато моето момиче грейна от гордост.
– Да – съгласи се Тори. – Честно мога да кажа, че това е най-доброто парти за рожден ден, което някога сме имали.
– О, велики гъзари, сега ще си осоля бузите като рибар в буря – изпъшка Джери, откъсна се от мен и издърпа двете в огромна прегръдка.
Вега се разсмяха, докато Джералдин ги стискаше достатъчно силно, за да троши кости, а останалите гости на партито започнаха да се разотиват.
Тори успя да се измъкне от мегапрегръдката и се засмя, докато се препъваше към Дариус, а той протегна ръка, за да я предпази, докато тя едва не падна по задник.
– Защо имам чувството, че това е единственото ти парти за рожден ден? – Попита я той, а ръката му се задържа на кръста ѝ, докато далечен тътен на гръмотевица им даде да разберат, че звездите все още наблюдават.
Тори сви рамене и се наведе напред, за да му прошепне в ухото, но аз бях достатъчно близо, за да чуя думите ѝ така или иначе.
– Така е, но това все пак означава, че е най-доброто по подразбиране. Освен това може би щях да си мисля, че е така, дори ако цял живот съм имала изискани партита за принцеси. Кой знае?
– Нека те заведа обратно до Къщат – предложи Дариус и с начина, по който се гледаха, беше съвсем очевидно какво искат да правят, щом се върнат в Огън, дори и звездите никога да не го позволят.
Тори сви рамене, сякаш и беше все едно, но тази постъпка вече не вървеше. Те се сбогуваха и тръгнаха заедно, като следваха достатъчно близо до друга група ученици от Огън, за да задоволят звездите, че не са сами, и същевременно останаха достатъчно назад, за да могат да говорят помежду си. Това направи сърцето ми щастливо и тъжно едновременно и за момент просто се загледах в звездите, чудейки се защо са били толкова жестоки със съдбата им.
Накрая Дарси успя да се измъкне от лапите на Джералдин и Сет тръгна с нея, обратно към Дом Въздух, пеейки някаква досадна песен за вълк под луната, докато Дарси го обиждаше с половин уста и го молеше да млъкне. Кейлъб ме поздрави, след което се изстреля на мига.
Останах с истерично хлипащата Джералдин, която беше далеч по прецаканата и продължаваше да мърмори, че това е най-прекрасният ден.
Засмях се, когато тя започна да хълца, и я вдигнах на ръце.
– Към моето скромно жилище, прекрасен жребец! – Посочи тя, сочейки в напълно погрешната за Дом Земя посока, но аз знаех какво има предвид, така че започнах да вървя.
– Благодаря, че ме покани на твоето парти, Джери – промълвих, докато вървяхме, а тя се сгуши до мен и положи глава на гърдите ми, като се усмихваше.
– Благодаря ти, че дойде, ти, сочен омар.

***

Събудих се в стаята на Джералдин със стон от блъскаща се глава и топло тяло, притиснато до моето.
– Чувстваш ли, че днес има проблеми? – Гласът на Джералдин ме разбуди и аз свих ръка около нея по-силно, като усуквах пръсти в дългата ѝ коса, докато тя държеше главата си на гърдите ми.
– Ако това е твоят начин да ме попиташ дали вися, тогава, ебаси, да, вися – отвърнах аз, а тя се засмя момичешки.
– Бедните ми момчета, и двамата изглеждате доста мрачни – изръмжа тя.
– Момчета? – Изправих се и се зачудих колко ли съм бил пиян снощи, но това нямаше значение, нямаше как да позволя на някоя друга фея да се присъедини към това парти. Джералдин Грус беше само моя.
– Да, глупава сьомга – мърмореше Джералдин, като се наведе напред, за да постави целувка на устните ми. – Голямо момче Макси и малко момче Макси. – Тя се спусна да целуне спящия ми член и аз изръмжах гладно за нея, докато тя остана така с глава в скута ми, целуваше, облизваше, докарвайки ме до шибана лудост, докато чаках да видя дали наистина ще направи това, което казваше, или не.
Не можех да се наситя на това момиче, имах чувството, че се е промъкнала под кожата ми като тресчица, която никога не исках да махна. Исках само да продължава да си пробива път все по-надълбоко и по-надълбоко, докато не пробие сърцето ми и не остане там завинаги.
Никога не бях изпитвал към някого такова влечение, каквото изпитвах към нея, никога не бях изпитвал такава болка към някого, каквато изпитвах към нея, и като си помислих за това, осъзнах, че не искам да продължавам да играя тази игра на котка и мишка с нея. Не исках да продължавам да се боря, за да я впримча, само за да я накарам да избяга отново.
– Ще бъдеш ли с мен, Джери? – Попитах я, точно когато езикът ѝ пробяга по дължината на ствола ми и дълбока топлина си проби път в плътта ми.
– Аз съм тук, нали, ти, глупав тюлен?
– Но аз те искам не само за сега. Искам да те запазя, да кажа на целия шибан свят, че си моя.
– О – въздъхна тя, седна и ме погледна с колебание в очите, което накара сърцето ми да забие. Обикновено емоционалните ѝ стени бяха плътно заключени срещу мен, но тя ги остави да се изплъзнат съвсем малко и червата ми се изкривиха, когато усетих в нея нотка на тъга, а също и купчина съжаление. – Аз… не мога да ти предложа това, Макси…
– Какво? – Попитах, отказвайки да повярвам, че тя не чувства това като мен. Че тя не иска това като мен. – Защо?
– Защото… – Погледът ѝ падна от моя и тя въздъхна тихо, свивайки рамене, явно не искаше да отговаря на този въпрос, но това не беше достатъчно за мен. Сърцето ми туптеше в гърдите, докато усещах как тя ми се изплъзва, а аз отказвах да позволя това да се случи. Особено не и без да разбера какво, по дяволите, се случва.
– Не ме ли искаш, Джери? – Попитах я, като хванах брадичката ѝ и я дръпнах, така че тя беше принудена да срещне погледа ми. – Искаш ли ме? Да те боли за мен посред нощ и да мислиш за мен през цялото проклето време? Защото точно това чувствам към теб. И ми омръзна да те преследвам и да се опитвам да се държа така, сякаш ти не си всичко, което искам. Не мога да повярвам, че ти не чувстваш същото.
– О, ти, красива баракуда – въздъхна тя, посегна да прокара ръка по бузата ми и ме погледна така, сякаш сърцето ѝ се късаше за мен. Тя допусна достатъчно от тази скръб да се промъкне покрай стените ѝ, за да ме накара да се страхувам от отговора ѝ, и в гърлото ми се образува дебела буца, докато чаках останалата част от нея. – Плътта ни може и да боли за това, глупавите ни сърца може и да го искат, но ти и аз… ние сме като акули, които се разминават в морето, само че аз жадувам за аромата на делфинова кръв във водата, докато твоята муцуна иска да вкуси костенурка.
– Какво?
– Може би сега съществуваме в едни и същи води – продължи тя със странното си като дявол обяснение. – Но аз плувам на юг за делфини, докато ти се отправяш на север към града на костенурките. Така че любовта ни никога не би могла да продължи дълго.
– Защо не?
– Това е, което сме. Ти винаги ще се бориш за трона, който не е предопределен да бъде твой, а аз ще подкрепям дамите си докрай. А щом те седнат на трона си и поискат короните си, аз ще бъда най-преданият им поданик. Дори да се съгласят да ти позволят да седиш в Небесния съвет под тях по стария начин, никога няма да забравя, че искаш това, което те притежават, и че аз бях от другата страна на тази война.
– Не ме интересува. Освен това, когато докажем, че Вега не са достатъчно силни, за да си върнат трона и да го поискаме за себе си, ти пак ще искаш да служиш на короната. Можеш да го направиш, като работиш с нас вместо…
– По-скоро бих запечатала лейди Петуния по-плътно от мида на Коледа за всички времена, отколкото някога да служа на вас, гнилите мошеници! – Извика тя, като се пресегна да скочи от леглото, но аз я хванах и я свалих на матрака, като поклатих глава, отказвайки да и позволя да избяга от мен.
– Добре, забрави за това, не ми пука за нищо от това в момента – изръмжах аз. – Всичко, което искам, си ти.
Наведох се и завладях устните ѝ, целунах я, сякаш това можеше да е за последен път, и ѝ позволих да усети колко много ме боли, чрез дарбите си, дори и да не позволи на моята власт над емоциите да повлияе на нейните собствени.
Отначало Джералдин се бореше с мен, а после се стопи, размрази, отвори се за мен и ме дръпна надолу, така че пенисът ми се заби между бедрата ѝ и някак си започнахме да се движим като едно цяло, съединявайки се толкова естествено, че просто се случи от само себе си.
Тя изстена в устата ми, докато отказвах да прекъсна тази целувка, забивайки бедрата си дълбоко и бавно, докато тя свиваше краката си около мен и се оставяше да се разтвори в ръцете ми.
– О, греховен саламандър – въздъхна тя, докато се втурвах все по-дълбоко и по-силно, като си я присвоявах и в замяна и предлагах себе си. – О, свиреп огнен рак, съблазнителна акула, хитър рак, дяволски делфин.
Напъхах се по-силно в нея, докато я целувах отново, и изведнъж язовирът между нас се пропука, когато тя изкрещя, а аз се разлях дълбоко в нея, стенейки от удоволствие, когато този огън между нас се разгоря достатъчно силно, за да изгори.
– Моя изкусителна пъстърва, не знаеш колко е трудно да ти откажа – издиша тя, докато я гледах надолу, задъхана и намръщена, докато една-единствена сълза се изплъзваше от окото ѝ и се стичаше надолу, за да се впие във възглавницата.
– Тогава защо се опитваш да го направиш? – Поисках, телата ни все още бяха съединени и всичко, което изпитвах към нея, оцветяваше въздуха около нас с вкуса на емоциите ми, докато дарбите ми ги изливаха на свобода. И дори не се опитах да го спра, исках тя да усети колко много ме е грижа за нея, да разбере всичко това, за да спре да се опитва да ми отказва.
– Защото… аз просто си размахвам перките тук, с теб, просто си подмокрям винцето, не мога… не бива… не бива да имам…
– Какво? – Поисках, вече наистина паникьосан. – Кажи ми.
– Това е тайна – въздъхна тя. – Дори моите дами още не знаят. Не е отдавна уговорено и решихме засега да го запазим между нас, за да можем още известно време да се фукаме с изкусителни тунеядци, преди всички да разберат за това и да се наложи да се държим по-учтиво.
– Какво имаш предвид, ние? – Попитах, а пулсът ми блъскаше в ушите, докато чаках тя да ми каже.
Ръцете ѝ кацнаха на раменете ми и тя ме избута назад, нежно, но твърдо, като ме накара отново да се изместя от нея, докато тя освободи тежка въздишка и се измъкна от леглото.
– Ако ти кажа, искам да сключиш магически договор с мен, че няма да кажеш на друга душа, докато не съм готова сама да го разкрия – каза тя, докато вдигаше копринена роба с щампи на сомове по нея и я нахлузваше, за да прикрие голотата си.
Намери боксерките ми на пода и ми ги хвърли, очевидно не искаше да води този разговор гола.
Станах, като се намръщих дълбоко, докато ги навличах, последвани от панталоните ми от снощи, преди да се запътя към нея с протегната ръка.
– Кажи ми.
– Съжалявам, моя сочна калмарке – прошепна тя, преди да вземе ръката ми в своята, очаквайки да направя магическата клетва с нея. – Кълна се да ти кажа истината за моето положение – промълви тя.
– Кълна се да я запазя в тайна, докато не си готова да я кажеш на другите. – Магията хлопна между дланите ни, за да скрепи сделката между нас, а аз зачаках да чуя тази голяма шибана тайна.
– Наскоро се съгласих да участвам в официално споразумение за брак – въздъхна Джералдин. – Родителите ни го уредиха от гледна точка на изгодно политическо съвпадение и тъй като и двамата сме могъщи феи, които вероятно ще създадат могъщи наследници, когато се заплодят…
– Кой? – Поисках, а гласът ми се изтръгна от гърлото ми, тъй като страхът и яростта ме притискаха в еднаква степен. Как, по дяволите, се беше случило това? Как, по дяволите, не съм знаел? Защо, по дяволите, тя се беше съгласила на това?
– Той е джентълмен с добро възпитание и безупречен морал…
– Не ми пука. И на теб също не бива, със сигурност нямаш нищо против да развалям морала ти, когато съм насаме с теб.
– Защото не сме истински себе си, когато сме такива – каза Джералдин, сълзите се плъзнаха по бузите ѝ, но никъде в стоическото ѝ изражение нямаше признаци за промяна на мнението. – Но истинският свят не чака никого от феите и аз знам точно какъв живот искам да водя, служейки на моите дами. Ще бъда по-подготвена да осигуря тяхната сила само с един също толкова отдаден съпруг до мен, непоколебим и верен.
– Кой е той? – Изръмжах, като исках да му счупя шибания врат.
– Джъстин – промърмори тя.
– Глупакът? – Попитах. – Онзи кокошкарски лизач на задници, който се шмугваше около Тори Вега? Защо би приела годеж с него, след като той изглеждаше, че я преследва?
– Разбира се, че той свали шапката си пред моите дами. Те трябва да си намерят силни половинки с влиятелни семейства, които са политически обвързани с интересите им. Но, уви, това не трябваше да се случи. Моите дами са повече от сигурни в собствените си умове и не желаят да се забъркват в политически мачове в момента, ако изобщо поискат някога. Така че аз съм очевидният следващ избор.
– Очевиден следващ избор? – Попитах недоверчиво. – Ами любовта?
Тя се засмя с този тъжен и подигравателен звук, като поклати глава.
– Не съм толкова глупава, че да търся любов. Това, от което се нуждае нашето кралство в момента, е сила и единство. Това няма нищо общо с любовта. Става дума за власт, позиция, сила, всички неща, които означава да си фея. Би трябвало да знаеш достатъчно за това – знам, че родителите ти са били политически партньори.
– Точно затова знам, че аз самия никога не бих се съгласил на това! – Изръмжах, ненавиждайки, че дори не мога да ѝ обясня, че тази кучка дори не е моя майка, а самозванка, която е убила жената, която ме е родила, и е откраднала мястото ѝ при баща ми, и то само защото е била решена да спазва споразумение точно като това, на което се е съгласила Джералдин. – Те са нещастни заедно, мразят се, цялата им връзка е за показ!
Джералдин се усмихна тъжно.
– Ето защо Джъстин е добър избор за мен. Той е непоколебим приятел и истински поддръжник на короната, както и добър човек. Ще се науча да го обичам по свой начин и знам, че ще бъдем достатъчно щастливи. Поне с него мога да бъда сигурна в приятелството и смеха. Друг живот би могъл да бъде далеч по-лош, достатъчно е да погледнещ Дариус, за да се убедиш в това.
– Но защо изобщо да се сгодяваш? Защо да не избереш собственото си щастие? – Поисках, неспособен да приема тази шибана пародия, която се разиграваше пред очите ми.
– Защото единственото нещо на този свят, което ще ме направи истински щастлив, е да видя как Роксаня и Гуендалина Вега се възкачват на Соларийския престол, за да управляват нашето кралство така, както трябва да се управлява. А заиграването с един небесен наследник няма да ми осигури това.
Брадичката ѝ беше високо вдигната, а погледът ѝ – твърд въпреки сълзите и със звучно пропукване, което сякаш се вряза право в душата ми, кимнах с глава в знак на съгласие.
– Няма да спра да се опитвам да променя мнението ти – предупредих я аз.
– Така че промени верността си, ако наистина ме искаш повече от всичко друго – предизвика ме тя. – Хвърли подкрепата си за короната, преклони коляно пред Вега и ги приеми като твои правилни и могъщи владетели.
Лицето ми се набразди от ужас при тази идея и аз поклатих глава в знак на яростен отказ, който, както знаех, само задълбочи пропастта между нас. Бяхме на противоположни страни в една война, за която никой от нас никога нямаше да промени мнението си.
– Тогава няма какво повече да казвам, хлъзгав морски козел. – Тя протегна ръка и дръпна вратата на спалнята си, за да ми покаже, че трябва да си тръгна.
Запътих се към нея, но спрях на прага, тъй като мисълта, че ще я напусна по този начин, ме разкъса на две.
– Кога? – Поисках.
– След дипломирането – отговори тя и вдигна брадичка. – Ще бъде голяма церемония през лятото. Демонстрация на власт, точно както при брака на Дариус с Милдред.
Кимнах веднъж, прехапвайки език, за да изкрещя колко прецакано е всичко, което тя току-що каза.
– Така че дай ми това време – казах аз. – Две години. Две години, в които ние с теб да се чукаме, да се караме, да се влюбваме и да бъдем всичко онова, което няма да можем да бъдем, след като ти тръгнеш към олтара. Дай ми това време да се опитам да те убедя, че този живот не е това, което наистина искаш. Не е нужно никога да говорим за политика, дори не е нужно да казваш на никого, ако не искаш. Просто ни остави да бъдем само аз и ти, поне за малко.
– Аз… – Тя ме гледаше така, сякаш отчаяно искаше да каже „да“, но се страхуваше да го направи.
– Помисли си – казах аз, прехапвайки си езика в опит да я принудя да се съгласи. – Ще те чакам.
Отдалечих се от нея с тежест в гърдите и огън в душата. Щях да я убедя да каже „да“ на предложението ми. И след това щях да прекарам тези две години, за да я накарам да се влюби в мен толкова силно, че нямаше да има начин да се откаже от мен.
Или това, или се подготвях сърцето ми да бъде изтръгнато от гърдите ми и смазано пред очите ми.
Но тя си заслужаваше риска. Затова щях да го поема.

____________________________

Назад към част 8

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

2 коментара към “ЗОДИАКАЛНА АКАДЕМИЯ – Голямото ВСО парти – НОВЕЛА 5,5 – част 9”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *