Каролайн Пекам – Безмилостни момчета от зодиака – Разбита фея – Книга – 4 – Част 5

ДАНТЕ

Поканих Елис и Леон да останат за през нощта, но бързо станах неуверен в това решение, когато те се свиха заедно в леглото ми. Леон мъркаше и се впиваше в тила на Елис, докато тя галеше ръката му, която беше увита около кръста ѝ. Да я прегръщам отново се чувствах толкова добре, че за миг почти бях забравил гигантската пропаст, която ни разделяше. А трябваше да уважавам очертаните граници. Дори и да ме караха да се чувствам като pezzo di merda.
Седях в едно кресло до прозореца, закичено със златни бижута, като използвах това като извинение да не се присъединя към тях, дори когато Леон ме повика. След известно време Елис заспа тихо, а Леон се беше притиснал неподвижно до нея, така че се изправих на крака и се измъкнах от стаята. Гърдите ми бяха стегнати, докато се движех по коридора само по анцуг и тежките златни елементи, украсяващи тялото ми. Тъкмо бях излязъл от вратата, която водеше обратно към главната къща, когато Леон извика зад мен.
– Къде отиваш, пич? – Попита той с нотка на болка в гласа си.
Обърнах се към него с ръка на дръжката, като исках да бъда честен с него.
– Не се чувствам комфортно да спя с вас. Вие сте приятели, това не е правилно. Всичко това… не съм сигурен, че е правилно.
– Данте – въздъхна той и поклати глава. – Ти винаги си бил част от това. Ние бяхме с нея заедно от самото начало, ние сме нейни. Ти си неин.
– Не, Леон, вече не може да е така. Целият ви живот е заедно…
– Ти винаги ще бъдеш в живота ни.
– Знам, но… – Въздъхнах, поглеждайки през рамо. – Хайде, пий с мен, amico mio.
Леон кимна, притичвайки до мен, и аз го поведох през къщата към голямата кухня. Взех няколко бири от хладилника и налях моята в чашата си. Изведох го през двойна врата на верандата и седнахме един до друг на люлееща се седалка с облицовани възглавници. Над лозята отпред във въздуха танцуваха Фейлийти и летният бриз около нас облизваше плътта ми.
Докоснах чашата си до бирата на Леон и двамата отпихме.
– Мама винаги казва да се rispetta le stelle – казах му аз. – Да уважавам звездите. Аз се примирих с това, fratello. Все още ме боли, но се радвам, че звездите са избрали точно теб за нея. Ти ще я защитаваш и обичаш, както тя заслужава.
Леон притисна рамото си до моето с въздишка.
– Но ти ни липсваше, това трябва да се брои за нещо.
– Мисля, че… това може би е твърде трудно за мен да продължа така или иначе – признах. – Може да мине цялото време на света и не мисля, че ще спра да я обичам. И… се чувствам виновен, че днес си присвоих частица от нея. Тя е твоя, Леон.
– Не би трябвало да се чувстваш виновен – изръмжа той яростно. – Никога не съм искал да се чифтосвам. Винаги съм искал ти да си с нас.
– Знам. – Отпих от бирата си. – Но съдбата избра друго.
Между нас се възцари тишина, но не от неудобните. Това нямаше да разруши връзката, която имах с Леон, но щеше да я направи по-трудна. Щях да прекарам живота си като приятел с Елис и Леон. В кой момент щях да мога да продължа напред и да срещна някой друг? Не можех да си го представя. И точно сега не исках да го правя. Ако Елис не беше предназначена за мен, как можеше да бъде някой друг? Никога не бях изпитвал толкова страстни чувства към някого. Бях дал цялото си сърце на нея и тя продължаваше да го владее и сега. Дори и да беше на парчета.
– Тя винаги ще те иска, доказа го днес – каза той.
– Никога няма да ме иска така, както теб – казах аз, а гърдите ми натежаха, докато изричах тези думи. Не можех да живея с това да имам някаква половинчата връзка с Елис. Исках я, цялата. Преди звездите да я свържат с Леон, чувствах, че имам това. Може би тя желаеше и други, но никога не съм чувствал, че това намалява значението на това, че се грижи за мен. Но предполагах, че винаги е щяло да се стигне до това по един или друг начин.
– Поне не беше Райдър – казах с половин смях, опитвайки се да разведря настроението.
– Да, тази змия не знае как да споделя – подигра се Леон и аз кимнах. Въпреки че Райдър я беше споделил с мен един път, един умопомрачителен шибан епичен път. Когато си го представях, дори не можех да го изрежа от главата си. И това беше сериозно, шибано притеснително, защото не исках този стронзо да се доближава до нея. Но признавам, че беше адски горещо да я видя как пада в ръцете му и се съсипва. Dalle stelle, какво си мисля?
– Каквото и да ни очаква в бъдеще, ще се радвам за теб Леон. Sempre.
– Винаги ще те обичам, братко – каза Леон с въздишка.
Нощта беше плътна с хиляди въпроси, но не си зададохме нищо друго. Сега звездите щяха да ни водят. И един ден се надявах, че те ще ме отведат до място, където наистина ще съм съгласен с това. Но засега сърцето ми щеше да се разбие и аз щях да се боря с болката. Не можех обаче да продължавам да бъда с тях, така щеше да ми е много по-трудно да се излекувам от загубата ѝ.
Едно размазано движение ме накара да примижа и Елис се появи пред нас, облечена в една от моите ризи. Тя висеше над бедрата ѝ и обгръщаше тънкото ѝ тяло, карайки члена ми да настръхне от желание да я скъса от нея.
– Какво става? – Попита тя, като погледна загрижено между нас.
– Нищо, Кариня – измърморих, хванах ръката ѝ и целунах гърба ѝ. Не исках да обсъждам това с нея сега. Мама винаги казваше, че проблемите се обсъждат най-добре, когато слънцето все още грее, а аз вече бях нарушил това правило достатъчно дълго тази вечер.
Когато пуснах ръката ѝ, Леон я хвана и я издърпа на седалката при нас. Тя се засмя, когато падна през краката ни и главата ѝ се отпусна в скута ми. Сви се към мен, а Леон прокара пръсти нагоре-надолу по бронзовите ѝ крака, докато тя въздишаше доволно.
– Липсваше ми – прошепна ми тя и аз посегнах да прокарам палец по устните ѝ, за да се насладя на тези думи.
– Mi manchi come al sole mancano tutte le stelle e la luna quando affonda oltre l’orizzonte(Липсваш ми, както на слънцето липсват всички звезди и луната, когато потъне зад хоризонта) – казах ѝ, а тя ме погледна, без да пита какво означава това. Може би знаеше от тона на гласа ми. Че тя ми липсваше неистово и всеки ден, откакто беше вързана за Леон, се чудех как изобщо ще я пусна.

Назад към част 4                                                          Напред към част 6

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!