Каролин Пекъм – Безмилостни момчета от зодиака -Войнствени феи – Книга 5 – Част 16

ДАНТЕ

Семейството ми се забавляваше така, сякаш това беше последният им ден на Земята, и аз приех третата чаша вино в чашата си, докато танцувах с малките си братовчеди.
Роза беше на масата с динната пръчка на леля Ласита в ръка и я размахваше във въздуха, докато Ласита пляскаше от стола си. Брат ѝ Клаудио размахваше мамчето из стаята, а тя държеше в ръка бутилка вино. Не можех да спра да се усмихвам, докато гледах как семейството ми празнува новината, че сме сключили мирно споразумение с лунарите. Още дори не беше потънала в съзнанието ми; не можех да повярвам, че Райдър наистина се беше съгласил.
Отчаяно ми се искаше да се обадя на Елис и Леон – ебаси, и на Гейбриъл – и да ги поканя всички тук, за да се забавляваме. Но не исках да прекъсвам времето им в дома на Леон. Връзката му със семейството му се нуждаеше от подхранване повече от всякога, откакто Рори беше изпратена в затвора, така че не исках да прекъсвам това. Така или иначе щях да ги видя отново при Габриел по-късно следобед, а и много исках да видя лицето на amore mio, когато ѝ съобщя новината.
Отпих дълга глътка от виното си и просто си позволих да се насладя на този ден. Те щяха да разберат скоро и не се съмнявах, че Леон ще ни накара да празнуваме дълго до вечерта.
– Рагацо Драго, танцувай със старата си леля – извика ми Ласита и аз се пресегнах да ѝ помогна да стане от мястото си, като едва не си навлякох удар от мръсната пръчка, която Роза размахваше.
– Внимавай – засмях се аз и тя ми се усмихна.
– Ако искаш да използваш тази пръчка както трябва, кукумявко, дай на чичо си Луиджи един удар по главата – извика и Ласита. – Той е заразен с умствени червеи. – Тя посочи към него, където той беше припаднал на един стол в другия край на стаята, а куп кученца в скута му рисуваха по лицето му с вечни писалки.
Е, мерда, това щеше да е кучка за сваляне.
– Мисля, че просто е пиян – казах аз, докато я водех към дансинга.
– Така искат да мислиш умствените червеи. – Ласита потупа слепоочието си съзнателно. – Внимавай, рагацо Драго, те ще заразят и твоя мозък, ако усетят някаква слабост. Ще трябва да ти осигуря собствена пръчка за динги.
– Не – изръмжах аз, като си спомних как тя се беше сдобила с първата. – Повече няма да има такива пръчки.
– Тогава джапанката на Флапър – реши тя, като извади талисман на огърлица под яката на яркожълтата си рокля. Приличаше на капачка от бутилка с гравиран надпис „flapper japper“, което вероятно беше така, защото точно това беше. – Струваше ми само едно голо чаено парти с един леприкон – и да ти кажа, този леприкон искаше да прави много повече от това да пие чай.
– Dalle stelle – проклех под носа си. – Недей да се събличаш пред никого другиго, Ласита, забранявам ти го. Леприконите не съществуват.
– Ха! Кажи това на леприкона. Той беше най-високият леприкон в Солария, знаеш ли? Над метър и осемдесет и космат като крак на йети. Като стана дума за крака на Йети, миналата година трябваше да изсмуча пръста на Йети, за да си заслужа тази плодна кост. – Тя извади още един талисман от многобройните си огърлици, като ми показа нещо, което приличаше на пилешка кост. – Той искаше да смуча и много повече от това, мога да ти кажа…
– Йети не съществуват – изсумтях, опитвайки се да не позволя на историите на Ласита да развалят настроението ми. Вече бях разположил няколко Омега в близост до дома ѝ, за да се уверя, че няма да се върне на проклетия мост „Райт“, но с тази скорост щеше да ми се наложи да я наблюдавам двадесет и четири пъти по седем.
– Ами как иначе да наречеш един осемметров мъж, покрит с коса, с рога и лице на бик? – Подигра се тя.
– Минотавър – изръмжах аз, като присвих очи, а тя се засмя, сякаш се държах смешно. – А и си твърде стара, за да имаш повече деца. Така или иначе вече имаш осемнайсет“
– Благодарение на костта ми – каза тя и размърда вежди.
– Получи я едва миналата година! Извиках и, но тя само извъртя очи.
Атласът ми започна да бръмчи в джоба и аз го извадих, откривайки, че братовчед ми Фелипе се обажда. Преведох Ласита в прегръдките на майка ми, докато чичо Клаудио си почиваше и се измъкваше от стаята, докато отговарях на обаждането.
– Чао.
– Чао, Данте, има едно момиче, което те търси на входната врата – каза той. – Казва, че има новини за теб.
Намръщих се.
– Коя е тя?
– Тя казва, че се казва Синди Лу Галакса. Хубаво момиче, но с луди очи.
– Хей, чух това – изхлипа Синди на заден план.
Нервите ми се опънаха.
– Кажи и, че съм заета. – И как, по дяволите, е намерила дома ми?
– Опитах, но тя е упорита – промърмори Фелипе. – Казва, че има важна информация.
– Каква информация? – Изръмжах, а в гърдите ми се появи тревога по някаква неизвестна причина. Но инстинктите ми изгаряха, подсказвайки ми, че нещо не е наред.
– Тя не иска да каже – отговори той.
– Фанкуло – проклех аз. – Добре, слизам.
Свърших и пъхнах атласа си в джоба точно когато Роза се втурна на вън.
– Всичко наред ли е, Драго? – Наклони глава на една страна тя, а аз поклатих глава.
– Нещо се случва. – Тръгнах към вратата и тя ме последва. Не ѝ казах да остане отзад, защото от погледа ѝ се виждаше, че алфа инстинктите ѝ бушуват, а аз нямаше да ги потискам.
Насочихме се към предната веранда и аз ускорих темпото си до бягане по пътеката между лозята, а Роза не изоставаше от мен, като в ръката си държеше динната пръчка като меч.
Стигнахме до портите и Фелипе ми кимна, отваряйки ги, а аз пристъпих през магическа бариера към пътя, където ме чакаше Синди. Тя носеше плътно прилепнала розова рокля и очите ѝ бяха вперени в мен с глад в тях, докато тичаше напред, сякаш за да ме поздрави, но вместо това се блъсна във въздушния ми щит. Роза изохка, а аз скръстих ръце и се загледах в този психопат, който беше направил проклетия храм на звездите заради мен.
– Говори – заповядах и очите ѝ се стрелнаха нервно наляво и надясно, докато се съвземаше.
– Имам подарък за теб – каза тя, като размаха мигли. – За да компенсирам всичко. – Тя прехапа устни. – Знам, че това, което направих, беше грешно, просто искам нещата да се върнат по старому, Данте. Аз и ти…
– Никога не е имало аз и ти, Синди – изръмжах аз. – Как намери къщата ми?
– О, ами… може би веднъж те последвах вкъщи. Или два пъти. – Тя невинно присви мигли и по кожата ми заискри електричество, докато Роза ръмжеше. – Не съм искала да ти навредя. Бях просто любопитна, това е всичко.
Роза изведнъж я удари по главата с дрънчащата пръчка и Синди изпищя, отскачайки от изненада.
– Какво, по дяволите? – Сложи ръце на хълбоците си Синди.
– Упс, помислих си, че виждам умник, но това сигурно е била една от мозъчните ти клетки, която е избягала от кораба. Моя грешка – каза Роза невинно и аз си отдъхнах със смях.
– Изчезвай оттук – казах на Синди. – И не се връщай. Ако те видя отново на по-малко от километър от дома ми, ще съжаляваш. – Обърнах се, за да си тръгна, но Синди Лу извика, за да ме спре.
– Астралният ти противник ще умре заради мен, Данте. Аз помогнах да го хванем. Вероятно това вече се е случило. Вече не трябва да се притесняваш за Лунарите. Той си е отишъл.
Спрях мъртъв на място, пулсът ми заби, тревогата гризеше всеки нерв в тялото ми.
– Какво? – Изсумтях и се завъртях, за да се изправи отново срещу нея.
– Направих го, за да ти се реванширам – каза тя с надежда в тона си, като направи крачка по-близо до мен, сякаш можех да я завлека в обятията си и да я прегърна за това. – Той никога повече няма да бъде проблем. Всичко това заради мен. Не е ли страхотно?
Зъбите ми едва не се превърнаха в дървени стърготини в устата ми, но се принудих да контролирам изражението си, усещайки, че Фелипе ме слуша.
– Къде е той? – Поисках с премерен тон.
– Хм, не съм сигурна точно. Брайс го прибра, за да довърши работата – каза тя с усмивка.
Никога не бих ударил жена, но dalle stelle, ако трябваше да има такава…
Опитах се да се успокоя, но изгубих контрол над гнева си, като цялата му сила се изля от мен на вълна.
– Кажи ми какво знаеш! – Изръмжах, втурвайки се към нея, докато от тялото ми излизаше електричество, а тя се отдръпваше уплашено.
– Нищо не знам! – Изкрещя тя разтревожено. – Брайс го взе отвън пред „Ръждясалия гвоздей“. Това е всичко, което видях. – Тя падна на колене, като стискаше ръце в молитва. – Мислех, че ще се зарадваш.
– Изчезвай от погледа ми, преди да те убия – изплюх се и тя се залюля на крака, препъна се в нещо и с ридание се строполи на пътя. Разбрах, че това е мръсната пръчка, когато Роза я вдигна обратно и я завъртя небрежно между пръстите си, докато Синди се изправи на крака, след което спринтира по пътя, плачейки силно.
Роза докосна ръката ми и аз извърнах глава с ръмжене, а очите ѝ се вдигнаха към моите, когато прочете изражението ми. Сигурно виждаше точно колко съм притеснен, но каквото и да си мислеше за това, не го изрази.
– Върни се в къщата – заповядах аз. – Трябва да ме прикриеш.
– Добре – каза тя и стисна ръката ми. – Ще ми обясниш ли това по-късно?
Погледнах малката си братовчедка, а сърцето ми се сви в клещи.
– Да – обещах. Защото щях да го направя. Доверих ѝ се до луната и обратно и тя заслужаваше истината по този въпрос.
Отдалечих се от нея, свалих дрехите си и се гмурнах напред, за да се преобразя в огромния си дракон. После взех панталоните си между зъбите и се съсредоточих върху онова място в мен, което сега беше свързано с Райдър благодарение на Леон. Потърсих местонахождението му с всичките си сетива и магията на проследяващото заклинание изтръпна по тялото ми. После усетих притегляне като котва, прикрепена към сърцето ми, което ме водеше към него, и възелът на напрежението в гърдите ми малко се отпусна.
Той все още беше жив. И не се съсредоточих твърде много върху това защо се чувствах толкова облекчена от това знание, докато размахвах крилата си и излитах в небето. Единственото, което знаех, беше, че ще изсипя ада върху феите, които бяха отвлекли Райдър Драконис, и ще направя всичко, което е по силите ми, за да спася живота на проклетата му звезда.

Назад към част 15                                                             Напред към част 17

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!