Каролин Пекъм – Безмилостни момчета от зодиака – Дивата Фея – книга 2 – част 12

***

Когато настъпи вечерта, вече бях приключила с деня, но за съжаление той не беше приключил с мен.
Въздъхнах, докато стоях пред вратата на професор Титан и чаках той да се появи, за да приключим с тази връзка и да мога да се прибера в леглото си. Може и да бях преодолял последиците от удара на „Килблейз“, но той определено ми беше дал резултат и се чувствах напълно изтощена. Просто се надявах, че добрият сън тази нощ ще бъде достатъчен, за да се върна към нормалното си състояние, защото трябваше да функционирам през вечерите, за да мога да продължа разследванията си. Досега имах чувството, че не съм открила нищо и бях повече от готова да се върна към разплитането на мистериите около смъртта на Гарет и да намеря шибаняка, който го е убил.
– Съжалявам, че закъснях! – Обади се професор Титан, докато тичаше към мен по коридора.
Той бръкна в джоба си за ключа и успя да изпусне купчината документи, които носеше.
– По дяволите! – Изруга, докато падаше на колене, опитвайки се да събере всичко отново, а аз коленичих, за да му помогна.
Подреждах страниците в една купчина и спрях, когато заглавието на една от тях привлече вниманието ми. Как да установим контрол сред масите: наръчник на учителя за справяне с ученици с по-висши от нас правомощия.
Титан протегна ръка, за да вземе купчината документи от мен, като прочисти неловко гърлото си, докато извличаше брошурата за самоутвърждаване.
– Грейшайн ги е раздал на всички членове на персонала – обясни той, докато пъхаше ключа във вратата на кабинета си.
– Добре – казах аз.
– Защото в класа ти има няколко особено силни ученици, както може би си забелязала – продължи той, отвори вратата и влезе.
– Да, кралете на бандите е трудно да бъдат пропуснати – съгласих се аз и бутнах вратата след себе си.
– Да. И, разбира се, семейство Найт също са известни в престъпната мрежа на града. А Гейбриъл Нокс наистина е твърде могъщ, за да посещава точно тази академия… но така или иначе не искаш да чуеш за последната тема на разговор на събранието на персонала – каза той, пъхайки брошурата в едно чекмедже. – И бъди сигурна, че сме убедени, че можем да се справим с тях. Няма нужда да се страхуваш, че ще поемат контрола над училището или нещо подобно.
Изхърках забавно, а Титан ми се усмихна, като смущението сякаш изчезна от бузите му.
– Както и да е, как си? – Попита той, подреждайки пръсти по корема си, докато се облягаше на стола си.
– Еми… добре – запънах се аз.
Последният преподавател, на когото бях казала за това, че някой се е опитал да ме убие през уикенда, напълно ме беше отсвирил. А след като Гейбриъл се оказа лъжлив чувал с лайна, бях решила да спра да натрапвам темата за мъртвото момче в гората.
Титан се намръщи, сякаш не ми вярваше.
– Видях видеозаписа от пререканието ти със Синди Лу Галакса – каза той бавно. – И директорът Грейшайн спомена какво сте му казали в кабинета му след събитието…
– Да, ама… той не ми повярва. Така че… – Повдигнах рамене.
– Но все пак не смятате, че сте халюцинирали? – Побутна нежно Титан.
Стиснах устни, като почти го отблъснах. Но пазенето на тази тайна изгаряше дупката в стомаха ми и имах чувството, че съм готова да избухна. Трябваше да го кажа. Изплюх го и го оставих да ме нарече лъжкиня, ако искаше да направи това. Поне щях да знам, че не е прав.
– Мога да различа халюцинациите от реалността – въздъхнах. – И знам, че онези хора с качулки са били там. Знам, че онова момче се е самоубило и е предало силата си на фигурата с наметало. Не ме интересува дали всички искате да ме наречете лъжкиня.
Сложих ръце и погледнах през прозореца вляво от стаята. Слънцето залязваше в далечината, потъвайки отвъд Емпиричните полета, където пенисът, който бях изгорила в тревата, все още се открояваше като тъмен контур.
– Вярвам ти – каза Титан тихо и аз се обърнах с лице към него изненадана.
– Наистина? – Попитах, като сърцето ми биеше по-бързо при мисълта, че той вярва в мен толкова лесно.
– Имам чувството, че се опознахме доста добре по време на тези сеанси, Елис. И макар да не смятам, че си перфектна ученичка или че си над това да си правиш шегички или да предизвикваш хаос по свой начин, не мисля, че си лъжкиня. Всъщност винаги съм смятал, че държиш твърдо на мнението си и казваш мнението си, без значение кого можеш да разстроиш. Да вземем например днешния ден с Райдър Драконис. Не са много хората, които биха го предизвикали за поведението му и изрично биха поискали да бъдат преместени далеч от него по начина, по който го направи. Каза му какво мислиш за действията му и се придържаше към чувствата си относно най-добрия начин за справяне със ситуацията, въпреки факта, че той може да представлява реална заплаха за теб. Така че не, не мисля, че си лъжкиня или търсачка на внимание.
– Тогава какво трябва да направя? – Попитах. – Грейшайн не ми вярва за момчето, така че FIB дори не са им се обадили и…
– Ще им се обадя – каза той с нежна усмивка. – Ще им кажа, че съм получил надежден сигнал, и ще предам каквато информация мога. Сигурен съм, че ще дойдат и ще претърсят територията и ще проверят всички доклади за изчезнали лица, за да се опитат да разберат кое е това момче. Мога ли да им дам името ти, ако искат да те разпитат?
– Добре – съгласих се аз и в мен се разля облекчение. – Мога да запиша всичко за тях, ако искате?
– Това ми звучи като добра идея. Напиши всички подробности на хартия и съм сигурен, че ще проведат разследване и ще разберат какво се е случило.
Подарих на Титан искрена усмивка, като част от тежестта върху раменете ми се облекчи малко. Повече от няколко от кошмарите, които ме преследваха през последните няколко нощи, бяха свързани с това, че семейството на това момче не знае какво се е случило с него. Поне по този начин имаше шанс да разберат.
Титан отвърна на усмивката ми, след което разбърка разхвърляните документи на бюрото си, преди да намери това, което търсеше, и да ми го подаде през масата.
– Разбирам, че си казала на Грейшайн, че си била дрогирана, но въпреки това е известно, че Килблейз е силно пристрастяващ. Дори и да си го приела неволно, може да си развила вкус към него. – Той махна ръката си от брошурата и аз сдържах раздразнението си, докато четях заглавието.
Наркотиците са лоши! Как да кажем „не“ на натиска на връстниците и да избегнем пристрастяването!
– Брилянтно – отвърнах аз.
– Нямаше да си върша работата, ако не ти дам това. Изпитваш ли някакви желания да издирваш още от наркотика?
– По дяволите, не – отговорих твърдо.
– Добре. – Каза Титан лъчезарно. – Това е страхотно. Изглежда, че тогава не се е заклещил в теб.
– Не се е вкопчил – съгласих се твърдо. – Но все пак ще ме накараш да взема тази брошура, нали?
Титан кимна добродушно.
– Мис Найтшейд несъмнено ще го спомене и по време на консултациите ви…
– Спокойно.
Титан ме изгледа за дълъг момент.
– Изглеждаш отпаднала, не искаш ли просто да приключим с вечерта? Обхванахме важните неща, така че ако няма нещо друго, за което искаш да говориш с мен…?
– Всъщност съм съсипана – съгласих се аз и се изправих на крака. – Така че да приключим звучи като рай. Вероятно до десет минути ще заспя в леглото си.
Титан се ухили.
– Намираш ли си приятели? Установяваш ли се добре?
– Приятели? – Попитах любопитно. Водех разследвания, общувах със заподозрени и фантазирах за момчета, които може би ще трябва да убия, ако разбера, че са отговорни за смъртта на брат ми. Така че не, не бях намерила много време за приятели.
– Знам, че вампирите по природа са самотници, но никога не вреди да имаш няколко приятели – настоя Титан. – Може би на следващия ни сеанс ще можем да поговорим за някои приятелства, които започваш да създаваш.
Изхвръкнах от смях.
– Разбира се. Тогава ще работя изключително усилено върху това да се сприятелявам с хората.
– Направи го. – Ухили се Титан и аз излязох от кабинета му.
Докато вървях по коридора, насочвайки се към койката си, тежестта в гърдите ми се почувства малко по-лека. Може би на това място все пак имаше някой, на когото можех да разчитам. И не се чувствах ужасно да знам, че той има вяра в мен. Просто ми се искаше вярата му да беше по-достойна. Защото имах чувството, че когато се разправях с убиеца на брат ми, щеше да ми се наложи да разруша всяко добро нещо, останало в мен, за да го направя. И се съмнявах, че след това някой щеше да бъде отборът на Елис. Но ако беше, може би щеше да е хубаво да имам посетител, докато изживявам живота си в затвора Даркмор. Предполагах, че просто ще трябва да изчакам и да видя.

Назад към част 11                                                            Напред към част 13

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!