ИТЪН
Бях изгубил шибаното си работно задание, откакто ме бяха намерили с ключа от маншета. Всички привилегии ми бяха отнети, така че сега не можех да печеля дори жетони за стоки. Вълците ми носеха каквото си поискам, но не в това беше смисъла. Началничката Пайк държеше топките ми в пазвата си и ги стискаше добре, за да ми предаде посланието. Но вече ми беше писнало да ме бият като непослушно кученце. Исках да си върна работата в кухнята, по дяволите.
Когато след закуска всички излязоха от столовата и пазачите ги разпределиха по работните им места или обратно в килиите, аз се задържах на вратата с поглед, вперен в целта си. Прокарах ръка през русата си коса и се усмихнах странично, което обърна вниманието към мен, докато затворниците минаваха покрай мен. Момичетата прехапваха устни и се кикотеха, превърнали се в локви разтопено масло в краката ми. Можех да си взема всяка от тях. Някога имах всяка от тях. Но после съдбата беше решила да ме прецака и да ме свърже с момиче, което никога не бих могъл да имам.
Понякога се чудех какво ли съм направил, за да разсърдя звездите. Да съм лунар означаваше, че съм вършил много лоши неща, но нищо неоправдано. А като бях израснал в град, управляван от банди, какво трябваше да направя? Да си разтворя краката като курва и да ме чукат? Това не беше в природата ми. През целия си живот съм търсил слава. Бях роден да водя, роден да управлявам. Но явно звездите не бяха съгласни, защото продължаваха да ми подхвърлят криви топки, които ме изкарваха извън нерви.
Офицер Лайл се приближи и аз го загледах така, че можеше да превърне и най-правилния мъж в гей. А Лайл определено не беше от най-правилните мъже.
– Офицер – измърморих аз. – Една дума.
Слаба руменина изпъстри луничките по бузите му, докато той се приближаваше до мен и ме оставяше да изляза с него в коридора.
– Направил си нещо с косата си – коментирах аз, навеждайки се назад, за да оценя червените му кичури.
Той махна пренебрежително с ръка.
– Не, не съм.
– Направил си. Станала е по-… пухкава или нещо такова. – Ударих рамото си в неговото и той се ухили.
– Не е пухкава. – Той я потупа надолу, но по устните му играеше усмивка, която се опитваше наистина да пребори.
– Ами така или иначе ми харесва – казах аз, като се наведох отново близо до него, а той ме погледна с развълнувано изражение.
– Продължавайте да правите каквото и да е това, офицер.
– По-добре се оправяй сега, Итън – насърчи ме той.
Въздъхнах драматично.
– Мога ли отново да се присъединя към моята глутница в почистването на кухнята тази сутрин? – Попитах, като поклатих глава на една страна по онзи сладък като говна начин, на който мацките не можеха да устоят. Бях очарователен. Факт.
– О… – Той погледна в посока на офицер Кейн, който събираше екипа, тръгнал да работи по ремонта на блок Е. Розали също вече нямаше работа, откакто беше в дупката. Не че обръщах внимание на това какво прави или не прави. – Съжалявам, Итън, но мисля, че работните ти права все още са отнети.
– Но вече минаха няколко седмици. Забрави за кухнята, ще взема нещо по-мъжко. Сигурно имате нещо, което мога да правя, офицер? – Погледнах го умолително, като в същото време напрягах мускулите си, а погледа му падна надолу към мастилото, което се подаваше изпод гащеризона ми. – Ще направя всичко – казах сериозно. Беше ми писнало да губя час след час в килията, губейки ума си заради Розали. А и честно казано, члена ми щеше да падне, ако продължавах да го дрънкам по десет пъти на ден заради нея. – Дай ме на строеж. Добър съм в вдигането на тежки неща. – Сбърчих вежда, а той прочисти гърлото си и поклати глава.
– Строителството е работа от трето ниво. Освен това работната група вече е пълна. – Лайл продължи да клати глава, като отново погледна към Кейн, сякаш всеки момент щеше да го извика тук. И ако този паун, гадния вампир, чуеше какво искам, можех да се сбогувам с правата си на работа за още няколко шибани седмици.
– Хайде, трябва да има нещо, което мога да направя. Ако ме оставят да лежа по цял ден в килията, кой знае какви палави идеи могат да ми хрумнат? Аз съм лошо момче, офицер, имам нужда от стабилност, която да ме държи в правия път.
Лайл въздъхна разочаровано и прокара ръка през косата си.
– Добре… има една работа. Но за нея ще се търсят кандидати чак следващата седмица и…
– Ще я приема – казах веднага. – Какво ще правя? Да работя в столовата? Да зареждам рафтовете? Или ще ме караш да мия душовете по бельо?
– Не – изпъшка той. – Библиотеката се преустройва. Следващата седмица ще донесем куп нови книги, за да обновим каталога, а началника е решил да пребоядиса и реорганизира цялото помещение. На една от задните стени има щети от пожар, а килима е толкова износен, че на практика се виждат дъските под него. Това ще бъде работа за няколко седмици и вместо магическа работна група, началник Пайк реши, че това ще бъде добра работа за изграждане на характера на затворниците.
– Идеално. – Пробляснах с перленобялата си усмивка към него, щастлив като муха на говно. – Благодаря ви, офицер. Дължа ви го. – Намигнах му, оставяйки го да се изчерви, докато се отдалечавах в потока от тела, които се връщаха в килиите.
Погледът ми попадна на Розали отпред и гърлото ми рязко се стегна. Откакто се бяхме чукали, тя почти не ми беше говорила. Не можех да повярвам, че е заела позицията, че съм кретен, защото съм измислил гениален план да прикрия проблема с партньора ни. Ако искаше, можеше да си сложи знак за сродяване на Бета, а аз не…
Изръмжах свирепо от ревност заради тази мисъл и няколко феи се отдръпнаха от пътя ми. Една от тях дори се заби право в стената вляво от мен, като едва не се удари в главата.
Розали погледна назад през рамо заради шума, а очите ѝ се втренчиха в моите. Ебаси, ревността, която изпитвах само при мисълта за това, беше на друго ниво.
Пробих се през тълпата, докато не тръгнах точно зад нея, а дъха ми накара косата ѝ да потрепне.
– Иди си по дяволите, Шадоубрук – каза тя спокойно, но в думите ѝ имаше електрическа струя, която накара косъмчетата по тялото ми да настръхнат.
– Тук няма какво друго да се прави, любов – промълвих аз. – Или аз, или някой друг, така че какво предпочиташ?
Тя забавяше темпото си, аз също, като позволявах на тълпата да се размине покрай нас, въпреки че повечето от тях така или иначе ни се разминаваха. Изведнъж вървяхме сами в края на редицата и аз се преместих на половин крачка зад нея вдясно, като откраднах поглед към красивото ѝ лице. Макар че думата „красива“, когато беше насочена към Розали Оскура, беше обида. Тя беше олицетворение на красотата. Звездите не биха могли да оформят по-съвършено момиче за мен. Тя беше мой тип, чак до размера на сутиена. Тя не отговори на въпроса ми, а се държеше така, сякаш ме нямаше, но това нямаше да ми подейства.
– Знам защо си ядосана – промърморих аз.
– Уау, Итън. Искаш ли да те поздравя за това, че си разбрал, че съм ти казала защо съм ядосана с ясни и прости думи? И това ти отне само една седмица? – Тя ми запляска шибано бавно и аз изръмжах, като я погледнах. Добре, тя ми беше казала, че е ядосана заради Харпър. Но може би досега не го бях разбрал на това базово ниво. Подигравателният ѝ тон обаче означаваше, че изведнъж съм неспособен да дам зрял отговор, гордостта ми беше твърде наранена за това. Така че да я еба.
Можех да почувствам болката ѝ толкова рязко, сякаш беше моята собствена заради тази ситуация, но бях щастлив да нараня и двама ни в отмъщение. Защото точно такъв дребен задник бях.
– Е, щях да се опитам да разреша тази ситуация, но сега мисля, че просто ще се върна в килията си и ще изчакам моята приятелка да се върне. Харпър наистина поддържа леглото топло през нощта. Хубаво е да се събуждам отново с пенис, притиснат до заоблено дупе. И тя оценява лъжичката ми, за разлика от някои други. – Започнах да се отдалечавам от нея и усетих как сърцето ѝ се изкривява, както биеше в собствените ми гърди.
– Наслаждавай се на второкласната компания – обади се тя. – Макар че предполагам, че сега с нея имаме нещо общо, тъй като и двете се събуждаме със задници, притиснати към член на Алфа.
Замълчах и тя почти се втренчи в мен, но вместо това се промуши покрай мен, така че отново се загледах в тила ѝ.
– Ти наистина ли го чукаш? – Изригнах, преследвайки я, ненавиждайки колко бързо загубих предимството. Дори нямаше нужда да я питам. Имаше само един Алфа гадняр, който се шмугваше около нея достатъчно редовно и който споделяше блока ѝ. – Дългокосият задник Лъв?
Тя отметна косата си и ми размаха среден пръст, като внезапно се промъкна през тълпата и изчезна в нея.
Рори Найт беше един мъртав пич. Щях да изтръгна гръбначния му мозък и да го удуша с него, ако тя наистина го чукаше. Връзката с партньора означаваше, че не искам никой друг освен нея. Защо тогава тя беше различна? Не можеше да бъде. Но какво, ако беше? Майната му. Майната му!