***
Седях на ръба на голямото езеро, където обикновено се подвизаваха лосовете и мечките преобръщачи, и хвърлях камъни във водата. Тръстиките се раздвижваха от вълшебния бриз, който от време на време преминаваше през купола, и аз изпаднах в мрачно настроение, докато гледах в ръката си шапката за душ с прикрепената към нея осакатена грива.
Опитах се да я сложа, но честно казано, това само ме накара да се почувствам още по-зле. Особено когато зърнах отражението си във водата. Единствената ми надежда сега беше да се измъкна от това място и да си направя отвара за възстановяване на косата. Но дори и тогава… Истинската лъвска грива трябваше да расте с години, да се гледа и да се подхранва ежедневно. Отгледаната в бутилка коса нямаше да има блясъка на старата ми грива, защото нямаше да е пропита с цял живот любов и грижи от страна на майките ми. И може би това беше най-тежкото във всичко – да знам, че съм изгубила частица от себе си, която семейството ми беше подарило. На четвъртия ми рожден ден майка ми Сафира ми беше подарила първата ми четка за коса, а майка ми Мари и Латиша ми бяха подарили кошница, пълна с продукти за коса. Баща ми едва не пророни сълза от гордост, когато ми подари бурканче от прословутия серум за коса „Найт“, чиято рецепта му беше предадена от моята прабаба Клодри. Той каза, че този серум е пропит със силата на всички Найт, които са били преди мен. И моята коса също притежаваше тази сила. Сега тя беше мъртва. Отрязана и прекъсната от последната останала връзка със семейството ми.
Вече дори не се чувствах като Найт. Баща ми не признаваше съществуването ми, майките ми плачеха при споменаването ми, така че можеше и да съм призрак, мъртъв в момента, в който преминах през вратите на Даркмор, а брат ми беше единствения, който искаше да посети гроба ми.
Въздъхнах, после хвърлих шапката с косата в езерото, надявайки се на драматичен плясък, преди да потъне, но не. Тя просто си седеше там, въртейки се в ленив кръг като мъртва медуза.
– Рори? – Гласът на Роза стигна до мен, но аз не се обърнах, просто исках да бъда сам точно сега. – Хей, хм… Добре ли си?
Не казах нищо и тя се появи до мен, като се спусна да се присъедини към мен на плоската скала, на която седях. Тя забеляза косата ми във водата и от нея се изтръгна забавно подсмърчане. Главата ми се завъртя, от гърлото ми се изтръгна ръмжене, но после осъзнах, че тя е шибано гола и пулса ми започна да гърми.
Коленете ѝ бяха притиснати към гърдите, но вкусната извивка на гръбнака ѝ и блясъка на маслиновата ѝ плът бяха като песен на Сирена за мен и моя член. Но нямаше да се разсейвам от настроението си, не и след това, което се беше случило със скъпоценната ми грива.
– Ако си дошла тук, за да ми се присмиваш, тогава си тръгни – поисках аз, а темперамента ми бързо се покачваше. Найт се славеха с това, че са хладнокръвни, но когато им писнеше, можеха да съперничат на яростта на ураган. А аз в момента се намирах на опасна територия.
Усмивката на Роза се превърна в гневна гримаса.
– Не се дръж така. Знам, че си разстроен, но това ще порасне отново, Рори. Веднага щом се измъкнем оттук, ще ти купя отвара за растеж на косата и тогава…
– Това не е същото. – Изправям се на крака. – Ти не го разбираш.
Тя също се изправи, следвайки ме, докато аз крачех по ръба на езерото далеч от нея и решително игнорирах голото ѝ тяло. Пенисът ми обаче не се разсейваше толкова лесно, тъй като ставаше все по-твърд за нея, пулсирайки от нуждата, която искаше да удовлетвори от толкова проклето дълго време.
Тя хвана ръката ми и ме дръпна назад, за да я погледна, а челюстта ми се стегна, докато се взирах в лицето ѝ. Открих, че прилича повече на невинното малко кученце, което някога бях познавал, отколкото на свирепия воин, който беше израснала.
– Изглеждаш секси и без нея – каза тя и аз се счупих, губейки напълно самообладание.
– Е, благодаря, че ме уведоми, че гривата ми е толкова отблъскваща за теб – излаях.
Устните ѝ се разтвориха и свирепост изпълни тези нейни големи кафяви очи, никъде нямаше и следа от онова младо кученце, което изведнъж се появи. И аз се радвах на това, защото вече не исках да я виждам като някакво дете, исках я като жена, която познава собствения си ум, чието тяло е достатъчно възрастно, за да пожелае моето, дори ако то все още е погрешно. Майната му, Данте ще ме убие.
– Не съм го казала! Просто се опитвам да те накарам да се почувстваш по-добре – каза тя с раздразнение.
– Ами не се притеснявай – изпъшках аз. – Омръзна ми да се опитваш да направиш нещо по-добро, когато става въпрос за мен.
– Какво, по дяволите, трябва да означава това? – Поиска тя, сгъвайки ръце, докато очите ѝ плюеха адски огън към мен.
– Знаеш какво означава – изръмжах, приближих се и се наведех, така че да съм нос до нос с нея. – Ти дойде тук заради мен. Опитваш се да поправиш случилото се преди десет години, защото се чувстваш виновна. Но аз не съм твоето бреме, което трябва да носиш, Роза. Никога не съм бил. Направих своя избор онзи ден и той ме доведе тук. Той няма нищо общо с теб.
От гърлото ѝ се изтръгна ръмжене.
– Всичко е свързано с мен – изсъска тя и се изправи на пръсти, за да доближи лицето си до моето. – Ти се върна заради мен. Ако просто ме беше оставил тогава…
– Никога нямаше да те оставя! – Изригнах. – И това е за моя сметка. Не за теб. Прецакала си целия си живот, като си дошла тук, и сега какво? Наистина ли си мислиш, че ще се измъкнем оттук, а? Толкова ли си прокълната от звездите? Огледай се, Розали – нарекох я с пълно име, като и се скарах като на кученце, защото трябваше да спра да я гледам, сякаш е моя. Трябваше да престана да се преструвам, че любовта ми към нея има някакво значение за реалността на нашите обстоятелства. Тя не беше за мен. Беше чифтосана с друга фея и откакто ѝ бях казал, че я обичам, тя не беше обелила и дума за това. Разбира се, бяхме в малко шибано затруднение и нямаше толкова много възможности за разговор за чувствата ни, но тя имаше време да тръгне да шиба Итън и Син, нали? Така че бях почти сигурен, че имам отговора си, когато ставаше въпрос за това какво наистина искаше.
Роза се втренчи в мен, не гледаше никъде другаде, а право в мен, Алфата в нея се надигна, за да предизвика Алфата в мен.
– Знам точно къде се намираме и сме адски близо до това да се измъкнем, отколкото бяхме преди да дойда тук, Рори.
– Заблуждаваш се – изръмжах аз. – Опитвам се да се съглася с това, правя всичко, което искаш. Но започвам да виждам, че наистина няма как да се измъкнем оттук. Затворът е пълен със затворници, които ни издирват, а отвън е пълно с пазачи, които чакат да ни задържат. И мислиш ли, че просто ще ни съберат хубаво и ще ни върнат обратно в клетките? – Хванах я от двете страни на лицето, като я държах здраво, докато я гледах немигащо, а страха се преплиташе с дробовете ми при мисълта какво може да ѝ се случи. – Могат да ни екзекутират за това. Ще бъдат повдигнати нови обвинения срещу нас, ще проучат видеонаблюдението и ако преценят, че някои от нас са твърде голяма заплаха, ще се отърват от нас тихо и ефикасно, докато затворят отново затвора си. А може би просто ще ни убият на място в момента, в който слязат тук, защото кой ще го оспорва? Най-малкото ще се окажем в дупката за месеци, ако не и за години. На това място струваме по-малко от плъхове. Няма да има разпити, докато не сме мъртви, и тогава просто ще кажат, че сме загинали по време на размириците.
– Това няма да се случи, защото ще се измъкнем – каза тя, устните ѝ се изпъваха упорито, тъй като отказваше да приеме друга реалност.
– Няма да те видя да умреш, Розали Оскура – казах с ръмжене, очите ми паднаха върху устата ѝ и не можах да устоя на желанието да прокарам палеца си по долната ѝ устна, карайки я да поеме малка глътка въздух.
– Какво искаш да кажеш, че си приключил с борбата за това? Че няма да се опитваш да се измъкнеш? – Попита тя с ужас. – Защото не съм изминала целия този път, за да те оставя, така че ще те измъкна за опашката, ако трябва.
Пуснах я, поклатих глава и се отдръпнах, докато сърцето ми се бореше в гърдите.
– Казвам, че никога не е трябвало да идваш. Казвам, че трябваше да ме оставиш да изгния тук, защото тази съдба е много по-ебана от това да си затворник. Единственото нещо, което ме държеше в ред тук, беше да знам, че ти си там, на свобода, живееш живота си. А сега си заклещена тук, в мръсотията, с мен и това е мъчение! Защо не можеше просто да си останеш вкъщи като послушно кученце? Защо поне веднъж не можа да бъдеш добро момиче? Защо трябва да си толкова шибано упорита?
– Защото те обичам, Рори Найт – изръмжа тя и тези думи преминаха през мен в поток от изгаряща, дразнеща топлина. – Отдавна си обещах, че един ден ще те измъкна оттук. И нямам намерение да се откажа от това, защото именно това ме прави алфа на Оскурите. Ако не мога да разчитам на собствените си способности, тогава не мога да разчитам и на глутницата си, така че ако кажа, че ще направя нещо, всеки вълк под мое управление ще знае, че не лъжа. Така че, когато ти кажа, че ще те измъкна оттук, Рори, по-добре, по дяволите, да ми повярваш.
Тишината бръмчеше между нас, въздуха беше толкова напрегнат, че сякаш тежестта на звездите притискаше раменете ми. Взирах се в това красиво, мощно същество пред мен и осъзнах, че тази нейна мания да ме спаси я е задържала през целия ѝ живот. Опитах се да я освободя от чувството за вина, като не ѝ позволявах да ме посещава, като се откъснах максимално от нея, за да може да продължи напред, но вместо това я привързах още по-здраво към себе си. И тя трябваше да се пусне.
– Виж, знам, че съм бил детското ти увлечение – казах аз и тя изсумтя при тези думи, а бузите ѝ се докоснаха с цвят така, както само аз можех да ги накарам. Това предизвика нов прилив на кръв към члена ми, като я видях да се развълнува така заради мен, напомняйки ми за Лъва, който някога бях, крал, който можеше да има всяка жена, която пожелае, който караше момичетата да се изчервяват и да се препъват в думите си. Но тя ме виждаше през оттенъка на миналото, а не такъв, какъвто бях точно тук, пред нея. – Не можеш да ме пуснеш, защото си прекарала последните десет години, чувствайки се виновна, вярвайки, че си ме приземила тук. Но десет години са адски много време и каквато и да е представата за мен, в която някога си била влюбена, отдавна е изчезнала. Може и да притежавам някаква власт в този затвор, но ако наистина се измъкнем оттук, там ще бъда нищо, малко кученце.
– Не ме наричай така – изръмжа тя. – Аз не съм малко кученце. – Тя ме блъсна в гърдите и аз изръмжах, а лъвските ми инстинкти се засилиха, когато хванах китките ѝ в хватка, подобна на белезници.
– Ти си – изръмжах аз. – Ти си момичето, което ме зяпаше на всяко събитие на Оскура, на което съм присъствал. Ти беше тази, която облече красива рокля на двадесетия рожден ден на Данте, за да привлече вниманието ми.
– Това не беше за теб – изсъска тя, а лъжата беше очевидна по начина, по който бузите ѝ почервеняха още повече.
– Мислиш, че не съм видял всичко това? – Подиграх се студено, исках да я дразня, да я нараня и да я накарам да разбере защо не съм добър за нея. – Видях как малката дива братовчедка на Данте жадуваше за дивотията, която виждаше в мен, но предположих, че ще израснеш от това.
– Ти каза, че ме обичаш – изплю тя. – Ти го призна.
– Знам – казах аз, хватката ми се затегна върху китките ѝ, докато тя се опитваше да ги издърпа на свобода, но аз я държах в капана си, глада ми за нея нарастваше. В този момент бях двама мъже. Този, който я жадуваше с всеки атом в тялото си, и този, който трябваше да си тръгне, преди да съм навлязъл толкова дълбоко с нея, че никога да не се измъкна. И честно казано, нямах никаква представа кой щеше да спечели между тях. – Но моята любов не е чиста, Роза. Тя не е от онези с цветята и плюшените мечета, тя е накърнена и порочна и иска да те изяде жива.
– Мога да се справя с това – изръмжа тя. – Ти все още ме смяташ за по-слаба, но аз мога да се сравнявам с теб във всяка игра, Рори.
– Това не е игра, която искаш да играеш – предупредих аз. – Аз не съм мъжа, в когото си се влюбила, аз съм чудовището, в което той се превърна. Не играя добре с плячката си, а ти си най-добрия лов в живота ми. Впия ли ноктите си в теб, няма да те пусна и ще оставя следа, която всички ще видят.
– Докажи го – нареди тя, като се наведе към мен, вместо да се опита да избяга, както би трябвало. – Предизвиквам те.
Старата ни игра за миг се превърна в нещо много по-сериозно. Тя искаше луната и този път наистина се изкушавах да я откъсна от небето. Защото Розали Оскура беше моето най-тъмно, най-забранено желание. И ще излъжа, ако кажа, че не съм си мислил какво ще направя с нея, ако някога си позволя да се отдам на този плътски апетит, който имах към нея.
– Или се отказваш? – Подиграваше се тя, а жестока усмивка изпълваше пълните ѝ устни.
Тя издърпа ръцете си от хватката ми, докато аз се държах нащрек, а члена ми беше твърд като желязо, когато тя изви вежди към мен и отстъпи крачка назад. Юмруците ми се стиснаха и опасно ръмжене се изтърколи в гърлото ми, когато тя отстъпи още една крачка и ми вдигна рамене. Погледът ми се насочи към тялото ѝ и гърлото ми се запуши, докато разглеждах изящните ѝ цици, закръглената ѝ талия и заоблените ѝ бедра. Бедрата ѝ се свиха, когато погледа ми се насочи към путката ѝ, и знаех, че тогава съм шибан, опитвайки устните си, докато си представях какво би било да разтворя тези загорели бедра и да я опитам там.
– За такъв голям, страшен звяр си доста кротък, Рори – каза тя леко, после ми обърна гръб, обиждайки ме с това единствено движение и карайки решителността ми да се разпадне на прах. Феята в мен изрева заедно с моя Лъв и всяка бариера в главата ми, която ме възпираше от нея, падна наведнъж.
Тя се отдалечи от мен към дърветата, а аз се хвърлих след нея, като я хванах за гърлото и я придърпах към гърдите си.
– Това ли искаш? – Изръмжах в ухото ѝ.
Тя се изви в прегръдката ми и аз я притиснах още по-силно, като плъзнах свободната си ръка надолу и прокарах пръсти по татуировката отстрани, където бяха скрити белезите ѝ.
– Всеки един от тези белези извиква в мен кръвожадно животно, което никога не е било хранено. Те ме карат да искам да намеря всеки, който те е наранил, и да убия за теб толкова шибано жестоко, че никое жури на земята да не ме помилва за престъпленията ми. Така че може би винаги съм бил осъден човек, когато ставаше дума за теб, Роза. Така или иначе щях да се озова зад решетките, просто щеше да е за убийство вместо за кражба в големи размери.
– Наистина ли мислиш, че щеше да убиеш за мен, Рори? – Попита тя задъхано и аз плъзнах ръката си върху гърдите ѝ, откривайки зърното ѝ твърдо и пипнато за мен.
Кожата ѝ беше толкова мека срещу грубите ми пръсти и когато забих палеца си в чувствителната ѝ плът, тя се изви назад срещу мен със задъхване. Това тяло копнееше за моето, откакто беше достатъчно голяма, за да разбере, че ме иска. Колко пъти се беше накарала да свърши, докато мислеше за мен? И колко близо беше до това да си представи истината за животното, в което се превръщах за нея?
– Бих убил за това гърло… – Захапах плътта на врата ѝ. – И тази уста… – Прехапах долната ѝ устна, докато тя обръщаше глава, за да ме погледне, и отново се заиграх със зърното ѝ, за да я накарам да се задъха. – И тази плът. – Отдръпнах ръката си от гърдите ѝ, издълбах я по средата на тялото ѝ и сключих пръсти между бедрата ѝ, а влажната, нуждаеща се топлина на путката ѝ намокри ръката ми. – Бих убил цяла армия за това. – Задърпах ухото ѝ между зъбите си, а дупето ѝ се притисна към твърдия ми член, което ме накара да изтръгна тих стон. – Но най-много бих убил за душата ти. Бих унищожил света, стига душата ти да остане неопетнена. За това бих умрял и от собствената си ръка.
– Не искам да умреш за мен, Рори, искам да ме чукаш – изпъшка тя, в тона ѝ се долавяше забавление, но аз превърнах смеха ѝ в стон, докато вкарвах два пръста в тясната ѝ путка. Обиколих ги бавно, наслаждавайки се на усещането и, докато дланта ми ставаше хлъзгава от това колко много искаше това. Тя размърда бедрата си, за да се опита да вземе още от мен, и аз ѝ го дадох, като помпах ръката си, вкарвайки още един пръст в нея, като по някакъв начин я правех още по-гореща и мокра.
Главата ѝ се наклони назад, като се облегна на тежестта си върху мен, позволявайки ми да поема контрола, докато измъчвах зърното ѝ с едната си ръка, докато вкарвах и изкарвах пръстите си от нея с бавно нарастващо темпо. Когато путката ѝ започна да се стяга, а стоновете ѝ достигнаха до жадувано кресчендо, издърпах ръката си от клетката на бедрата ѝ и натиснах гръбнака ѝ, като я накарах да се наведе пред мен.
– Няма как – изръмжа тя веднага, дръпна се в изправено положение и затанцува далеч от мен със свита горна устна.
Тръгнах след нея, а пулсирането на някаква дълбока и изискваща енергия във въздуха не ме превръщаше в нищо друго освен в звяр. Чувствах се така, сякаш се бях преобразил в своя Лъв, само че тялото ми все още беше на фея, докато животинските ми инстинкти завладяваха плътта ми. Трябваше ми тя да е под мен, притисната от тежестта ми и подчиняваща се на всяко мое искане. Ако не получа това от нея, ще умра. А ако тя искаше да отправи предизвикателство, тогава с удоволствие щях да се справя с него.
– Аз ще се кача отгоре – настоя тя.
– Как дявол да го вземе – изръмжах аз и се втурнах напред, за да я хвана за бедрата.
Хвърлих я на земята, а тя се опита да се изправи, докато аз падах върху нея. Зъбите ѝ се впиха в ръката ми, когато хванах бедрата ѝ, разтваряйки ги за мен, преди да завърти глава нагоре и да я разбие в челото ми с див смях. Отдръпнах се назад с проклятие, докато тя се завъртя на колене и изпълзя изпод мен. Но преди да успее да скочи, аз се хвърлих върху нея, притиснах я към земята и забих твърдата дължина на ерекцията си в дупето ѝ, пляскайки отстрани на бедрото ѝ, докато налагах коленете си между краката ѝ.
– Не съм в настроение да бъда доминирана, Рори – изръмжа тя, но чух играта в гласа ѝ, докато хвърляше дива усмивка назад през рамо към мен.
Докато аз се застоявах в глупаво взиране в този израз на лицето ѝ, тя отметна ръка назад, като я заключи над врата ми и прехвърли тежестта си настрани, така че да се претърколим. Аз паднах на земята по гръб, а тя се претърколи върху мен, като хвана ръцете ми и ги притисна в тревата до главата ми.
Засмях се на опита ѝ да ме подчини, с едно яростно дръпване на ръцете си се освободих от хватката ѝ, но тогава тя размаха ръце и лиани се заключиха около китките ми, издърпвайки ги над главата ми. Тя закръжи с бедрата си, като прокара мократа си путка по члена ми и остави влажна следа върху комбинезона ми. Забравих да се боря за секунда, докато гледах тази съвършена демонстрация, наведох се, за да засмуча едно от зърната ѝ в устата си и да я накарам да издиша: „Да“.
Но тази война все още не беше спечелена. Оставих я да се наслаждава на търкането на клитора си върху пениса ми, докато дишането ѝ не стана по-тежко и тя не посегна надолу, за да се опита да ме освободи от гащеризона. Но в мига на нейното разсейване аз изтръгнах ръцете си от лианите, като се хванах за парчетата от тях и грабнах китките ѝ. Издърпах ги зад гърба ѝ, свързвайки ръцете ѝ заедно, преди тя дори да успее да си помисли да ме спре и да деактивира магията си.
– Стронзо – изплю тя и аз ѝ се усмихнах, като хванах юмрук от косата ѝ в хватката си и дръпнах главата ѝ назад, за да оголя гърлото ѝ.
– Изглежда, че съм си хванал малка подводница – подигравах се аз, захапвайки врата ѝ, за да ѝ покажа, че аз съм звяра, който може да я разкъса, този, който сега я притежава напълно.
Тя дръпна ръцете си, карайки циците си да се притискат и аз стиснах едната в голямата си длан, наблюдавайки я как се опитва да се освободи.
– Не съм подчинена – изръмжа тя.
– Мисля, че ти харесва да бъдеш на моята милост – казах с лъвска усмивка и тя ме прокле на феятонски, но в очите ѝ блестяха злобни мисли.
– Ами какво ще правиш сега, когато ме имаш, Рори? – Попита тя подигравателно. – Не съм сигурна, че си достатъчно фея, за да се справиш с мен сега, когато съм в капана ти.
Изръмжах при тези думи, отблъснах я от себе си, изправих се и я метнах през рамо. Тя изпищя от изненада, когато я наплясках по дупето и я занесох до най-близкото дърво, като я поставих на крака и я запратих към него с лице напред.
Притиснах дланта си към гръбнака ѝ и разтворих краката ѝ, разкопчах гащеризона си и освободих пулсиращия си член. Плъзнах го между бедрата ѝ, усещайки пропиващата ѝ топлина и дразнейки я, докато го обикалях около входа ѝ.
– Рори – изстена тя по начин, който звучеше почти като молба.
По гръбнака ми премина тръпка и свих врат, докато Лъва в мен молеше за още. Още от нея под мен, още от нея, която се подчинява и става моя. Моята лъвица. Тя трябваше да ми се поклони и това вече не беше просто желание, а шибана нужда. Изгарящ, бушуващ инстинкт. Чувствах силата на някаква по-висша сила, която се вкопчваше в душата ми, подтикваше ме и ме молеше да я поискам по този начин. По начина, по който моя Орден трябваше да си намери партньор.
Вкарах члена си в нея с един безпощаден тласък, който я накара да извика, и вкопчих пръсти в бедрата ѝ, когато ме напусна дълбок стон. Исках я от толкова дълго време и тя не ме разочарова. Путката ѝ беше толкова гореща и стегната, увита около дебелия ми член, сякаш беше създадена само и единствено за мен.
– Твърдя, че си моя, Розали Оскура – изръмжах в ухото ѝ, оставяйки я да се приспособи към всеки сантиметър от мен, заровен в нея. – Ти си моя и ебаси какво мисли света заради това. Свърших да се въздържам.
– Така че продължавай – изръмжа тя и аз се засмях, докато започнах да я чукам безмилостно, държейки я точно там, където исках, докато вземах и вземах от тялото ѝ, докато тя забиваше дупето си обратно в мен, за да посрещне всеки от яростните ми тласъци.
От звуците, които издаваше, ставаше ясно, че обича да е грубо, което я правеше още по-перфектна за мен. Наплясках я достатъчно силно, за да оставя следи, а тя изпсува името ми, сякаш искаше още. Путката ѝ притисна члена ми и изведнъж усетих, че свършва, тялото ѝ се сви и от устните ѝ се откъсна вой, който погали егото ми и ме накара да стана още по-твърд. Но когато тялото ѝ беше близо до това да свърши и с мен, аз се измъкнах от нея и я запратих на земята.
Бузата ѝ се удари в земята, когато тя се приземи на колене, вдигнала дупе, а розовата ѝ путка чакаше да я поискам още веднъж. Тя се мъчеше да се изправи, докато аз се преместих на колене зад нея и докоснах зачервения отпечатък от ръката си върху дупето, докато гледах как се бори с връзките си. Но те бяха твърде стегнати, така че тя беше изцяло моя, докато я желаех.
Прокарах юмрук нагоре и надолу по члена си, докато се наслаждавах на гледката как тя лежи на земята пред мен, а влагата от путката ѝ караше ръката ми да се плъзга плавно по дължината му.
– Такова кротко момиче – подигравах се аз, а тя изръмжа.
– Не съм укротена, аз съм дива – изсъска тя и мускулите ѝ се стегнаха, докато се опитваше да скъса връзките си.
– Ще те укротя, Роза – казах мрачно, плъзнах пръсти между бедрата ѝ, покрих ги с възбудата ѝ, преди да потърся клитора ѝ и да го погаля с палец.
– Ах, ебаси – изпъшка тя.
Инстинктите ми отново се разпалиха и имах нужда от повече нейно подчинение, имах нужда да е притисната под мен, докато я чукам като звяр, какъвто бях, и намирам освобождението си дълбоко в нея. Тя беше моя и можех да правя с нея каквото си поискам, а аз щях да се наслаждавам на всяка секунда, докато я имам така.
Махнах ръката си от нуждаещия се клитор и спуснах глава надолу, за да я опитам, като прокарах езика си по средата на тялото ѝ. Тя се задъхваше, бедрата ѝ се люлееха, опитвайки се да ме вкара там, където искаше, но аз не бързах да опитвам сладкия ѝ аромат и да потъвам с език в пулсиращата ѝ путка. Вдигнах отново пръстите си, за да си поиграя с клитора ѝ, а тя изстена името ми в пръстта, когато в нея настъпи нова кулминация.
Точно когато беше на ръба да изпадне в екстаз, се отдръпнах и забих члена си в нея, като я накарах да изкрещи името ми, когато свърши, а аз я държах неподвижна, докато се втренчвах в нея, преследвайки собствения си щастлив край, докато тялото ѝ ставаше изцяло мое. Топките ми се стегнаха точно преди да свърша, давайки и всяка капка сперма, която имах, докато накланях глава назад и ревях победата си над нея, удоволствието се разкъсваше в центъра ми и караше главата ми да се върти от това колко много кръв се беше насочила към члена ми.
Светът ми остана нестабилен, когато погледнах назад към нея и открих, че тялото ѝ свети от лунната светлина. Измъкнах се от нея, развързах връзките на ръцете ѝ и я преобърнах под себе си, докато гърба ѝ се извиваше и тя се протягаше към мен, а ореола от светлина около нея сякаш светеше.
– Какво става? – Попитах, докато дишах тежко.
– Рори – изпъшка тя и аз паднах върху нея, като устата ми се сблъска с нейната, докато краката ѝ се преплитаха около мен.
Нейната магия сякаш се вливаше в мен, но не беше като никоя друга магия, която някога бях усещал. Беше хладното измиване на лунната светлина под плътта ми и аз я целунах по-силно, нуждаейки се от още от нея, докато тя се увиваше около мен, а пръстите ми се заплитаха в косата ѝ.
– Обикновено това ли се случва, когато свършиш? – Попитах срещу устните ѝ, докато тя се въртеше под мен, и погледнах надолу, за да открия, че същата мъглива бяла светлина обгръща и мен.
– Не – полузасмя се тя, полузастена, докато ме придърпваше към себе си още веднъж.
Силата на луната сякаш достигна до дълбините на плътта ми, премести нещо в мен и го изравни изцяло с Розали Оскура. Мърморех, приемайки това чувство, правилността му, колко естествено беше да го вдъхна в тялото си и да му позволя да ме завладее. В тази секунда тя се превърна в моя единствена и неповторима, някак по-твърда, отколкото беше преди. Тя беше причината, поради която щях да дишам от този ден нататък, моята цел за живот, моето всичко.
Хладната светлина започна да угасва, но продължаваше да блести около лявата ми китка, както и около нейната. Вдигнах ръката си, за да открия следата от пълната луна, запечатана върху плътта ми, а когато Розали обърна ръката си, видях същата следа върху собствената ѝ китка.
– Луната ни сроди – въздъхна тя, очите ѝ бяха широко отворени и сребристи, тъй като силата на небесното същество все още бръмчеше в тялото ѝ.
– Ти си моя? – Попитах, едва ли можех да повярвам, че имам такъв късмет. Бях направил всичко възможно да стане така, като я чифтосвам по лъвски, но в душата си знаех, че тя вече е поискана от друг, и не вярвах истински, че ще се получи.
– Да – засмя се тя. – И ти си мой.
– Но Итън… – Поклатих глава в пълен шок, когато ново, объркващо усещане премина през тялото ми.
Имаше нещо различно в начина, по който се чувствах към него, нещо в тази нова връзка, която ме свързваше и с него. Всяка враждебност, която бях изпитвал към него, сякаш отпадна. Сякаш той беше… Семейство. Свързан с мен дълбоко, дълбоко. Макар и не по начина, по който беше Роза. Беше главоблъсканица и не знаех как да се справя с всички нови бушуващи емоции, които се настаниха в мен, но това, което знаех, беше, че това момиче беше изцяло мое, луна, избрана само за мен. И ако това не беше причина да възхвалявам всяка звезда на небето за това, че е създала такова щастие за мен, тогава не знаех какво е.
– Обичам те, приятелко моя – казах срещу устните ѝ, открадвайки бавна целувка от нея и знаейки, че ще принадлежа на това момиче до края на времето. – И мисля, че съдбата се обръща в наша полза.