ХЕЙСТИНГС
Бях слязъл до шесто ниво, когато срещнах Искрата и нейната банда да се качват по стълбите. Преди да ме видят, аз се обърнах и побягнах, сякаш комета ми беше пробила дупка в задника, и някак си се добрах до библиотеката.
Но късмета ми се беше влошил, когато и те се насочиха натам. Така че сега лежах на върха на една голяма лавица с книги, докато цялата банда на Пегас, Извитите рога, пиеше някакъв гуаринов нектар, който сигурно бяха получили от Медицинския. Това беше сериозно силен алкохол, който се използваше, за да спре гниенето на фае в началото, а острата му миризма беше толкова силна, че ме бодеше в очите дори по целия път дотук.
– Да играем никога не съм играла! – Извика едно момиче с татуировка на кървящ буреносен облак на шията си и всички останали се провикнаха в знак на съгласие.
– Добре – каза Искра, като прокара пръсти през късата си дъгова коса. Тя се усмихна лукаво и всички си поделиха погледи и нервни конски подмятания, но никой не се отдръпна. – Аз ще започна… – Искра обиколи с тръс групата, докато един от другите пегаси се погрижи всички да имат по едно питие.
Изглежда, че бяха взели куп пластмасови чаши от кухните и трябваше да се чудя как някога щеше да се възстанови реда на това място и как цялото оборудване щеше да се върне на законните си места. Знаех обаче със сигурност, че няма да участвам в това. Ако някога се измъкнех от този ад, щях незабавно да си подам оставката и да си намеря ново призвание. Винаги съм харесвал животните. Може би щях да бъда развъдчик на магически създания. Можех да управлявам малка ферма, в която децата да идват и да посещават котенцата Игнитиус и жребчетата Соарис. Да, това звучеше по-скоро като моя идея. Малки бебета с пухкави глави и големи очи. Но нищо с остри зъби, което да иска да ме изяде.
– Никога не съм пробождала човек с рога си – гордо заяви Искрата и, всички до един от тези гадове изпищяха и пиха.
– Никога не съм си падала по някой от пазачите – каза едно момиче с розови вежди и надпис Suck My Glit, татуиран по протежение на челюстта ѝ. Тя отпи, както и куп други, които започнаха да хъркат като понита.
– Кой? – Поиска от нея Искра.
– Офицер Кейн – каза тя с усмивка.
– Кейн е твърдоглав, аз обичам меките задници – каза един огромен мъж с шарени татуировки на кокалчетата, на които пишеше Suck Horn. – Като офицер Хейстингс.
Изтръпнах, легнах по-спокойно от преди, докато се притисках плътно към горната част на рафта с книги.
– Ако някога се добера до него, ще му покажа как се язди истински жребец. – Той се усмихна и аз стиснах очи.
Останалите се засмяха от сърце, а аз се разплаках.
– Обзалагам се, че вътрешно се чувства като дъга – продължи момчето. – Бих го напълнил с толкова много блясък, че седмици наред ще сере лъскави изпражнения.
– Толкова си лош, Облаче – усмихна му се Искра, докато отпиваше от питието си.
Погледнах към изхода, чудейки се дали ще успея да стигна дотам през върховете на рафтовете с книги, без да ме видят. Но риска да бъда хванат от Клаудини беше твърде голям. Не исках да бъда следващата жертва на този огромен изнасилвач Пегас.
Представих си лицето на майка ми, когато чуе новината, че съм умрял тук, и се вкопчих в мисълта да я видя отново. Ще се измъкна оттук, мамо. Ще се оправя. Сигурно се е изплашила точно сега, като е знаела, че съм заклещен тук долу. Сигурно е било по всички новини. Даркмор е блокиран, затворниците се бунтуват. Това щеше да е най-обсъжданата история в Солария.
Затворих очи и се опитах да блокирам звука от разговорите на пегасите, които продължаваха да играят „Никога не съм играл“, всички те използваха играта, за да се хвалят с най-ужасните престъпления, които бяха извършили извън Даркмор, опитвайки се да надделеят един над друг.
– Никога досега не съм отхапвала топките на човек като две сочни ябълки, висящи от дърво.
– Никога не съм намушквала до смърт бивше гадже с копита.
– Никога не съм пърдял с блясък върху трупа на врага си на погребението му.
– Никога не съм пробождал баба на рога си.
– Звездичките ми, сериозно Лунен лъч? – Попита неодобрително Искра. – Това е грешно, пич.
– Какво? – Защити се Лунния лъч. – Не се притеснявай, това беше баба ми. Аз не съм дивак.
Звезди, ако ме слушате, моля ви, помогнете ми.
Нямаше отговор и аз се оказах в състояние да играя заедно с играта в собствената си глава.
Никога през целия си живот не съм се страхувал толкова много.