РОРИ
Наблюдателите се струпаха около нас и аз се борех за живота си, когато няколко от тях ме нападнаха едновременно. Видях Итън и Син наблизо, вкопчени в собствените си битки, но ние бяхме претоварени.
Покрих юмруците си с лед, когато те се приближиха, и се спрях на ръкопашен бой, като нанасях удари във всяко парче плът, до което можех да се доближа. Бях сигурен, че вече ще съм мъртъв, ако това беше целта им, но лианите продължаваха да връзват ръцете ми и аз изпратих ледени шипове, които пулсираха по тялото ми, за да ги разкъсат. Опитваха се да ме заловят и бях сигурен, че ако го направят, ще се сблъскам с нещо много по-лошо от смъртта.
Единственото нещо, което ме успокояваше, беше, че Кейн беше отвел Розали оттук, и колкото и да мразех този задник, поне веднъж му бях благодарен. Тъй като Густард не можеше да се добере до нея, това не беше съдба, която можех да допусна.
Итън падна на земята с рев, ръцете му бяха овързани в лиани, а двама феи паднаха върху него, за да го задържат там.
– Итън! – Изкрещях, опитвайки се да стигна до него, но три копелета ме хванаха, извивайки ме назад.
Въздухът изведнъж бе откраднат от дробовете ми и колкото и да се мятах, не можех повече да ги отблъсквам. Бях използвал твърде много от магията си, а и бяха твърде много, за да ги преборя едновременно.
Бях принуден да падна на колене, ръцете ми бяха вързани в основата на гръбнака, а магията ми на практика беше прекъсната.
Син все още беше на крака и изкормваше хората с крак от стол, който беше взел кой знае откъде, лицето му беше опръскано с кръв, а убиеца в него се проявяваше с пълна сила. Беше безмилостен, дори когато магията му се задъхваше и четирима феи скочиха върху него, за да се опитат да го повалят. Той продължи да се брани, мускулите му изпъкваха и той започна да използва зъбите си като оръжие, като с едно движение на главата си откъсна ухото на един човек. Изплю го обратно в лицето на човека с ревящ смях, който имаше всички нюанси на лудостта.
– Ухото ми! – Изрева човека и се спъна назад, когато още от Наблюдателите се втурнаха напред.
Един от тях удари Син по главата с дървена бухалка, изкована в ръката му, и Син най-накрая падна с хъркане, удряйки се на пода, където веднага го настъпиха няколко шибаняка, а ръцете му бяха вързани отзад.
– Аз ще. Убия. Теб. Всички – изпъшка той, раменете му се сгърчиха и го напусна ръмжене, което беше изцяло зверско.
– Син, успокой се – изсъска Итън, явно страхувайки се, че може просто да го убият, ако продължи да създава проблеми.
Но дивата ярост в очите на Син и кървавата усмивка на устните му говореха, че е отишъл на най-лудото място, което живееше в него, и нямаше да се върне скоро. Погледнах към някой от останалите ми Сенки, които все още стояха наблизо, исках харизмата си над тях, но Наблюдателите ги задържаха, докато се опитваха да се придвижат напред.
Всички ние бяхме вдигнати на крака със свирката на Густард и запратени след него, докато гнусните му Наблюдатели се рояха около нас като паразити. Забелязах и други затворници сред тях: Пудинг, Брет, Сони, Есме, Плунгер и втория от командата на Итън, Харпър. Тръгнахме след Густард, заведоха ни нагоре и аз хвърлих око на Итън, който беше избутан близо до мен.
Не знаех какво да правя, а изглежда и той нямаше идеи. Бяхме затворени в пещера, заобиколени от твърде много сила, срещу която да се борим. Сенките ми бяха покосени или започваха да бягат и аз трябваше да ги пусна или да ги принудя да умрат тук в битка, която бяха твърде малобройни, за да спечелят. Вместо това насочих харизмата си към похитителите си, но лоялността им към Густард беше твърде яростна, за да се поколебаят пред мен. Онзи майкопродавец твърде много пъти беше използвал върху тях циклопската си манипулация в Двора на ордена и нямаше как да го пресека с убеждаването си без много повече време.
Как, по дяволите, всички бяха свалили белезниците си? Кейн ли беше направил това? Със сигурност не би го направил. Той дори не беше доволен от освобождаването на моята магия, да не говорим за магията на всички психопати в този затвор. По дяволите, какво, по дяволите, се беше случило?
Най-накрая пристигнахме в залата за хранене и ни въведоха в стаята, която беше преобразена за нуждите на Наблюдателите. Тук бяха докарани легла, а до кухнята бяха разположени няколко едри момчета, за да пазят храната. Не исках да знам на какво щеше да прилича това място сега, когато Густард беше блокирал жизненоважен ресурс. Останалите затворници ще трябва да се съобразяват с него, ако искат да ядат. А сега, когато той и неговите неФейски мръсници си бяха върнали властта, как някой щеше да може да се опълчи срещу тях?
Заведоха ме в задната част на стаята и ме запратиха на колене сред останалите затворници, а на Густард предложиха чаша вода и той не бързаше да отпива от нея, докато ни преценяваше.
Някой донесе на Густард стол с няколко възглавници и той плавно се спусна на него пред нас, като опря лакти на коленете си, докато изглаждаше една гънка от ръкава на гащеризона си.
Шум отгоре привлече вниманието ми и аз погледнах нагоре, мускулите ми се схванаха, когато срещнах погледа на един мъж, окачен на тавана там с лиани, които се бяха оплели около глезените му. Кръвта непрекъснато капеше от две рани, които бяха издълбани в бицепсите му, и аз преглътнах буца в гърлото си, когато разпознах Хейстингс, чиито очи бяха диви от страх и увереност в собствената му смърт, докато в устата му оставаше натъпкана запушалка. Погледът ми попадна на една от капещите рани и разбрах, че Густард или някой от слугите му е издълбал едно голямо око в плътта му, а кръвта капеше в локва на пода пред нас.
– Сега – каза Густард, като погледна между всички ни с хладния си поглед. – Кой ще ми каже къде е изчезнала Розали Оскура?
Челюстта ми се закова и в този момент разбрах, че ще се изправя пред всякакви мъчения, преди да издам и едно нещо за моята приятелка. Не че знаех къде я е отвел Кейн така или иначе, но това едва ли имаше някакво значение. Густард можеше да ме разглоби парче по парче, но нямаше да открие в плътта ми никакви следи за нейното местонахождение.
– Не знаем къде е – изплю Итън.
– Чух, че ти си нейната малка кучка, свързана с Луната, Шадоубрук – каза Густард, докато усмивката извиваше тънките му устни. – А аз знам, че сродните върколаци споделят болката си един на друг. Той щракна с пръсти на някакъв огромен мъж до себе си с бръсната глава и голяма татуировка и той се запъти към Итън, който оголи зъби в знак на несъгласие. – Да видим какво е нужно, за да дойде любимата ти и да те спаси.
Грубиянът заби кокалчетата си в лицето на Итън и аз проклех задника, докато го налагаше, а сърцето ми се свиваше от ярост, че го виждам наранен.
– Спри! – Изревах, но никой не ме слушаше, ръцете им ме задържаха, за да не мога да се приближа повече.
Итън беше запратен на пода и блъскан, докато от устните му не потече кръв.
Харпър крещеше през цялото време, а по бузите ѝ се стичаха сълзи.
– Алфа! – Изкрещя тя и Густард най-накрая отзова своя човек.
– Стига толкова, Мо, трябва да е още дишащ, за да има кучката Оскура основателна причина да дойде тук – каза Густард и Итън бе изтеглен обратно на колене, раменете му се разлюляха, докато вдишваше накъсано.
По бузите му се бяха появили синини, а дясното му око беше подпухнало от побоя. Това накара гърлото ми да изтръпне, но никой не ми обръщаше внимание.
Густард нетърпеливо погледна към вратата, след което изпусна въздишка на разочарование.
– Добре ли си, Алфа? – Харпър се просълзи, приближи се до Итън от дясната му страна и притисна глава към него. Той я гушна успокоително в гърба и Густард намокри устни, докато наблюдаваше взаимодействието им.
– Може би Розали е по-податлива на друг вид болка? – Замисли се той, след което подкани Мо да се приближи, който се наведе, за да може Густард да прошепне в ухото му.
Опитах се да доловя думите, но те бяха изречени твърде тихо, за да ги доловя, и ме оставиха неспокоен. Споделих нервен поглед с Итън, когато Мо отново пристъпи напред и хвана Харпър за ръка. Очите ѝ се разшириха, когато масивните му ръце се сключиха около главата ѝ и тя погледна към Итън с тревога, мъчейки се да се освободи.
– Пусни я! – Изръмжа той с мощен тон, но Мо само изръмжа от смях и в следващия миг изхвърли от дланите си дървени шипове, които прорязаха право в черепа на Харпър и тя за миг падна неподвижна.
Всичко беше толкова ужасяващо бързо, че дори не успях да обработя случилото се, докато той не я пусна в краката на Итън в локва кръв.
Хейстингс започна да крещи през устата си над нас, мятайки се срещу белезниците си в паника при вида на смъртта ѝ.
– Не! – Извика Итън, когато безжизнените очи на втората му се взираха в него и една-единствена сълза се търкулна по бузата ѝ в окървавената ѝ коса. – Вие, шибаняци! Ще ви убия, ще ви убия всички!
Син отново се мяташе като див звяр, докато се опитваше да се освободи, а Итън му даваше идеи, докато се опитваше да се изправи и да се хвърли към Густард. Но върху тях се нахвърлиха още от Наблюдателите и те бързо бяха задържани отново.
Пулсът ми заби в ушите и това прозвуча като предупредителен звън в главата ми, докато се взирах в кървавата каша, която бяха направили на Харпър.
– Добре тогава – измърмори Густард. – Кой е готов да започне да говори?