ИТЪН
29 ЧАСА ДО ПРИСТИГАНЕТО НА FIB…
– Е. – Густард се изправи на крака. – Изглежда, че кученцето е изоставило всички ви. Може би точно сега пълзи по тръбите като канализационен плъх и търси изход. Което означава, че всички вие сте мъртва тежест за нея. Буквално. – Той хвърли в ръцете си дървен лък и стрела, като не бързаше да ги насочва към главата ми.
Изръмжах срещу него, изправен пред смъртта си, без да помръдна.
– Махай се от него! – Излая Рори.
– Мъртъв, мъртъв, мъртъв – запя Син и в първия момент си помислих, че пее тази песен на мен, преди да продължи. – Всички вие сте хубави птичи яйца в гнездо, което е на път да падне. Моята граблива птица идва и ще ви разкъса на парчета. По-добре да се излюпите – по-добре да полетите!
– О, отдавна чакам да заглуша непоносимия ти език, Уайлдър. – Вместо това Густард насочи стрелата към него и аз се хвърлих напред, за да се опитам да го извадя от равновесие.
Силни ръце ме дръпнаха назад и Густард пусна стрелата, като накара сърдечния ми ритъм да се ускори. Тя се заби във въздуха към главата на Син и той се дръпна назад в последната секунда.
Стрелата се заби в крака на Плунгер на няколко метра от него и човека дори не реагира.
– Какво става? – Густард изръмжа, докато Плунгер се взираше в стрелата и изтичащата около нея кръв.
– Направен съм от молескин, сър – засмя се той. – Бедрата ми са епито-май на здравината.
– Стига толкова – изръмжа Густард, а Хейстингс захлипа от позицията си, вързан за тавана над нас. – Убийте ги всички. Направете го кърваво. – Той се отпусна на стола си, захвърляйки лъка и стрелата, докато хората му се затвориха около нас.
Студеният, сребърен нож беше притиснат към гърлото ми и аз изревах дълга нота, молейки се Розали да чуе сбогуването и мразейки, че никога повече няма да видя лицето ѝ. Не се страхувах да умра, но се страхувах да я изгубя, откъснат от половинката си чрез смъртта. Не беше честно. Едва бяхме започнали да се обичаме.
Ножът преряза яремната ми кост и болката се разпиля по плътта ми, кръвта се надигна в гърлото ми, в устата ми и гърба ми се удари в пода, когато ме освободиха. Размазано петно в периферията ми ме накара да обърна глава, докато се пръсках и усещах как връзката ми с Розали я вика, молейки я да дойде при мен в последните ми мигове.
Бузата ми се притисна към студения под, а погледа ми се спря на Син, докато размазаното движение се сблъска с двете големи момчета зад Инкуба, които се опитваха да го задържат неподвижен достатъчно дълго, за да го убият. Те се удариха в земята под огромна тежест и очите ми се фокусираха върху Кейн, който замахна, преряза връзките, държащи Син на място, и освободи ръцете му.
– Свобода! – Изрева Син и от него избухна взрив, подобен на торнадо, който повали най-близките до него Наблюдатели, сякаш бяха купчина кегли.
Нямах представа откъде бе взел похотта, за да зареди магията си, но когато Плунгер се появи отвъд него с ясно изразен твърд член, имах чувството, че мога да отгатна.
Опитах се да извикам на Син, но никакви думи не минаха през устните ми, докато той изпращаше Наблюдателите да се взривяват далеч от нас, а Кейн работеше, за да освободи останалите затворници, стреляйки между тях в мъгла, докато враговете ни се опитваха да го свалят.
Изведнъж ръцете ми бяха върху мен, като ме търкаляха към тях, и аз се озовах пред Рори, чието лице бе фиксирано в бръчка, докато той притискаше пръстите си към гърлото ми.
– Не умирай, братко. Имаш семейство, което трябва да създадеш с мен и Розали. Не можем да се справим без теб, добре? – Каза той грубо, опитвайки се да скрие страха в златистите си очи.
Не можех да отговоря, болката в гърлото ми ме заслепяваше, докато пръстите му минаваха по раната и работеха, за да я заздравят. Лицето му се фиксира в концентрация и аз се протегнах към него, като заключих ръката си около ръката му и я стиснах в знак на благодарност за това, което правеше за мен. Беше се отказал от шанса си да избяга заради мен.
– Лъвовете не оставят никого в гордостта си – каза той с ръмжене, очевидно четейки мислите ми.
Очите ми се разшириха, когато един грозен, брадясал човек се надвеси над рамото му с хвърлена в ръката му кирка за лед, но докато разтърсвах Рори, за да го накарам да се обърне, Плунгер се заби в задника, поваляйки го на земята под себе си. Кракът на Къртицата вече беше заздравял и той се беше съблякъл гол по някаква неизвестна, проклета от звездата причина.
– Никой да не уважава моя автори-тай – изръмжа Плунгер, преди да коленичи от двете страни на главата на човека и да го удари многократно с пишката си по лицето, използвайки земната си магия, за да задържи нещастния шибаняк.
Въздухът се изсипа в гърлото ми, когато Рори приключи с лечението ми и ме издърпа на крака, докато избърсвах кръвта от устата си. Хората се биеха навсякъде, където погледнех, а Наблюдателите бързо налагаха своето предимство, броят им беше твърде голям, за да можем да се справим за дълго. Когато Кейн се спря пред мен и Рори, разбрах, че още далеч не сме излезли от опасността, но се вкопчих в надеждата в очите му.
Син затвори разстоянието между нас и аз разбрах, че ни предпазва от настъплението на магията, но напрегнатото му изражение говореше, че няма да може да го прави вечно.
– Къде е Розали? – Поисках.
– Не се тревожи за това. Трябва да… – Започна Кейн, но беше прекъснат от гръмък глас, който изпълни цялата стая.
– ГУСТАРД!
Погледнах през рамото на Кейн, забелязвайки там плашещо едър мъж с изложени на показ зъби. Разпознах вампира, който преди години беше изпратен в изолатора заради убийството на няколко пазачи, след като беше разбрал, че жалбата му е отхвърлена.
– Здравей, приятелю! – Подскочи нагоре-надолу Син. – Помниш ли ме? О, лицето ти отново порасна, ура!
Густард пребледня и това беше най-близкото до това да го видя да се изпикае в гащите, когато вампира се втурна през стаята и започна да разкъсва гърла със зъбите си.
– Убийте го! – Извика Густард С тревога и хората му се втурнаха към вампира като един, хвърляйки магии по негов адрес.
– Приятелю! Хей, хей! – Щракна с пръсти Син, докато продължаваше да подскача нагоре-надолу, прехвърляйки част от силата си в защита на убийствения вампир, за да може той да продължи да убива Наблюдателите на тълпи.
– Престани – изръмжа му Рори. – Не привличай вниманието на този психопат.
– Но той е мой приятел. Единственият ми истински приятел. Моят най-добър приятел от друго гнездо – каза той и отблъсна Рори, докато той се опитваше да захлупи устата му с ръка. – Буууууууди!
За щастие вампира сякаш не го чу, тъй като продължаваше да убива членове на Наблюдателите, но това не попречи на Син да му махне с ръка.
Брет, Сони и Есме изхлипаха, докато бягаха от стаята, а Кейн дръпна глава в нареждане, което ни казваше и ние да ги последваме натам.
Отгоре ни се чу писък и аз се дръпнах настрани, когато Хейстингс падна от покрива, а лианите, които го държаха там, вече бяха прекъснати.
Кейн го хвана за ръката и го издърпа на крака миг преди Хейстингс да се хвърли с ръце около врата му и да го прегърне силно с ридание на облекчение.
– Ти дойде за мен, Мейсън!
– Е, разбира се. Разбира се, че дойдох – отвърна Кейн, макар че смутеното изражение на лицето му говореше, че изобщо не е подозирал, че пича е бил тук.
Връзката ми с Розали изведнъж се разгоря още повече и главата ми се завъртя, когато я забелязах сред биткаджиите, счупила врата на някакъв безполезен Наблюдател, който работеше в екип с някои от приятелите си, за да се опита да свали Пудинг.
Направих една крачка, за да се придвижа натам, но тя добре се владееше и за миг останах запленен от нея, наблюдавайки как убива с такова умение и такава съвършена ярост, че, кълна се, сърцето ми се разтуптя заради нея. След като приключи, тя измъкна Пудинг от телата и го повлече към нас, а ние изтичахме да се присъединим към нея. Беше толкова красива сред цялата разруха, като ангел, носещ смъртта на крилете си.
Очарованието се развали, когато забелязах как Плунгер удря труповете на Наблюдателите с татуирания си член на костенурка и реших, че не е нужно да се белязвам допълнително, като ставам свидетел на още такива неща, и изревах, докато тичах при другарката си.
Син, Рори, Кейн и Хейстингс се държаха близо, а Розали и Пудинг се вмъкнаха плавно в защитата на въздушния щит на Син, когато ги достигнахме. Нямаше време за поздрави, тъй като Наблюдателите забелязаха, че се изравняваме в редиците, и Густард отново насочи вниманието си към нас. Но ние вече тичахме, устремявайки се към изхода, докато Розали започна да раздира пода зад нас със земната си магия, за да попречи на всички да ни последват.
Когато се изсипахме през вратата, тя се завъртя и изкрещя от усилие, изграждайки огромна земна стена над единствения изход, а писъците на Наблюдателите се носеха към нас отвъд нея, докато психопата вампир черпеше още кръв.
Изкривена усмивка дръпна устните ми и се надявах Густард да срещне горчив край в зъбите му, но бях разочарован, че няма да съм там, за да го видя. Той беше убил Харпър, а тя не заслужаваше това. Тя беше добра към мен, вярна. И дори не ѝ оставаше много време да лежи в Даркмор.
От гърлото ми се изтръгна хленчене и когато Розали се препъна от усилието, аз я хванах, обърнах я в обятията си и я притиснах към гърдите си, като я гушнах в главата.
– Няма време за това – изръмжа Кейн и бутна рамото ми. – Трябва да се движим.
– Чакай – изсъска Рори. – Стената… Тя се движи.
– Какво? – Погледнах нагоре, а Розали се отдръпна, за да погледне и тя, вдигнала ръце, докато се готвеше да хвърли още веднъж.
Мръсотията се разместваше в средата и горната устна на Розали се отлепи назад на ръмжене. – Ще разбия на парчета този, който мине през нас.
От пръстта внезапно се измъкна гол задник и Плунгер се измъкна назад след него на земята, падайки драматично на пода.
– О, мой боклук, това беше на косъм, нали, приятели? И така, кога приключва нашата велика експедиция? Очаквах с нетърпение вашето повикване и събрах цялото оборудване, което поискахте, госпожо Розали.
– Е, тогава иди да го вземеш – каза Розали, борейки се с гримаса към него, когато Хейстингс се размърда и се обърна, за да не гледа повече Плунгер.
– Картофите са на борда. – Той потупа дупето си и аз потръпнах, като държах Розали по-силно.
– Картофите в задника му ли са? – Прошепна в ухото ми Син.
– Да – изсъсках аз.
– Точно в задника му? – Натисна той.
– Да, Син – изсъсках аз.
– Впечатляващо – изръмжа Син. – Това е повече, отколкото си имал в задника си, нали? Колко мислиш, че има той там? Освен това съм някак си гладен. Мислиш ли, че скоро ще ядем? Ооо, може да хапнем печени картофи.
– Трябва да вземеш и малко моркови – каза Розали. – Можеш ли да го направиш?
– Ще намеря начин, госпожо – каза Плунгер и я поздрави, след което побягна по коридора към стълбището.
– Благодаря, дяволе, за това – въздъхна тя, когато иззад земната и стена се чуха още смразяващи кръвта писъци.
Вдигнах ръцете си, като я замразих здраво, докато Рори добави и своята магия към нея. Тя нямаше да издържи вечно, но можеше да остане на мястото си достатъчно дълго, за да бъдат унищожени Наблюдателите. Все пак се надявам.
Розали поведе по коридора, а ние тичахме след нея, като рамото ми се търкаше в рамото на Рори и споделяхме с него облекчен поглед.
– Благодаря, че ми спаси врата. – Усмихнах се и той ми отвърна с усмивка.
– Няма проблем, братко – каза той.
Син се втурна през нас, като почти ме събори от краката ми, и аз изръмжах.
– Упс – извика той, докато се присъединяваше към Розали, а аз изръмжах от гняв.
Той започна да и говори, но тя не му отвръщаше и имах чувството, че е ядосана, но не бях сигурен защо.
Докато тичахме по-навътре в затвора, не знаех накъде сме се запътили, но настроението ми се влоши, когато облекчението от бягството се изчерпа и отстъпи място на болезнен страх, който се загнезди в костите ми. Може и да бяхме живи, но сега цялото население на Даркмор знаеше какво сме замислили и щеше да иска кръвта ни. Дори Оскура вече нямаше да е сигурно убежище. Затова трябваше да се скрием, и то бързо.