РОЗАЛИ
Син изрева от усилие да запази въздушния си щит, докато огромните червеи се блъскаха в него от всички страни, а редиците от пръстеновидни зъби хрущяха диво в желанието си да ни погълнат.
Трябваше да се преборя с потрепването всеки път, когато магията му потрепваше, и беше битка да се съсредоточа върху собствената си сила, докато следвах тясната пътека, която Плунгер беше издълбал през почвата, разширявайки я, за да можем всички да тичаме след него.
– Господи, дяволе – изпъшка Итън и аз се огледах, точно когато един червей си проби път в тунела зад нас, поглъщайки един от Наблюдателите, докато писъците му от агония изпълваха въздуха.
Примигнах на мястото, където той току-що беше, наблюдавайки как кокалестото тяло на червея се изплъзва и открих Густард, който стоеше отвъд него, когато той изчезна.
Той ми се усмихна, а аз му изръмжах в отговор, докато един от хората му го предпазваше със собствена въздушна магия. Трябваше да знам, че все още не сме приключили с това копеле.
Итън хвърли леден щит между нас, за да им попречи да ни последват, а Рори също впрегна силите си в него, препречвайки пътя им.
– Трябва да се движим – подкани ме Рори и аз кимнах, като се обърнах към тунела, който Плунгер беше създал, и продължих да го разширявам за нашата група.
– Няма да позволя на Густард да избяга от това място – казах твърдо, докато тичах напред.
– Нито един психопат няма да успее да се измъкне оттук – съгласи се Кейн с тихо ръмжене, а погледа му се премести върху Син и накара инстинктите ми да настръхнат. Но ако той сериозно си мислеше, че ще ни последва на повърхността и ще се опита да попречи на Син да дойде с нас, значи беше луд.
Рори ме погледна солидарно и аз разбрах, че ме подкрепя в този случай. Никой от нас нямаше да бъде изоставен и ако това означаваше, че трябва да използвам сила, за да попреча на Кейн да се опита да задържи Син, тогава щях да го направя. Просто се надявах, че в крайна сметка няма да се стигне до това и че плана, който бяхме измислили, ще проработи.
Тунелът на Плунгер продължаваше да се изкачва, като рязко се изместваше наляво и надясно, за да избегне заровените в земята експлозиви, докато червеите продължаваха да изскачат от почвата и да се удрят в щита на Син.
– Побързай, лютичко, иначе Итън ще трябва да започне да ме смуче, за да ме допълни – изръмжа Син.
– Почти сме на повърхността – изпъшках аз, тичайки напред, изкачвайки се нагоре, докато тунела ставаше все по-стръмен и използвах магията си, за да издълбая стъпала под краката ни, които да ни помогнат в изкачването.
Сега усещах разликата в почвата, която ни заобикаляше, рохкавостта ѝ толкова близо до повърхността, влагата в нея, свободата, толкова шибано близо, че почти можехме да я докоснем.
С яростно ръмжене изхвърлих ръцете си пред нас и експлозия от пръст се разкъса и отдалечи от нас, за да разкрие тъмното небе над нас и огромния Буреносен дракон, който се носеше през облаците и там.
Сърцето ми олекна и аз се втурнах нагоре и навън от земята, а от устните ми се изтръгна вой за поздрав, докато Данте изръмжа в отговор и около него затрещяха мълнии.
Всички останали се заредиха около мен и ние се насочихме към далечната ограда, прекъсвайки в спринт, докато насочвахме погледа си към нея и обещанието за свобода отвъд нея.
– A morte e ritorno! – Изревах, подтиквайки ги да тръгнат с мен, а те ми отвърнаха с рев, подхранвайки крайниците ми, докато се запътвах към оградата.
Друга експлозия на пръст зад нас ме накара да се обърна и да забележа Густард и цяла орда от шибаните Наблюдатели, които също се появиха от пръстта.
– Върви! – Излая ми Кейн, докато аз оголвах зъби срещу нефейския бастардо, който беше похитил плана ни за бягство. – Няма да позволя на нито един от тези шибаняци да избяга.
Сърцето ми се сви, докато той се изстрелваше от мен, блъскаше се в групата Наблюдатели и използваше вампирската си скорост, за да се бори с тях, докато те крещяха и се опитваха да избягат, но аз не можех да го чакам. Той беше взел решението си. Нямаше да дойде с мен и можех само да се надявам, че някой ден ще дойде в планината Лупа и ще го видя отново.
Една сълза се плъзна по бузата ми, докато обръщах гръб на охранителя, който беше откраднал парче от сърцето ми, и отново изревах, сплотявайки групата ни, докато тръгвахме към оградата, а в небето над нас гърмяха гръмотевици.
– Следвайте коня ми, за да избегнете мините! – Изкрещя точно пред нас Плунгер, като ни поклащаше сбръчкания си къртовски задник и започна да се стрелка наляво и надясно, поемайки по някакъв зигзагообразен маршрут през откритата земя, който за мен нямаше никакъв смисъл.
Но тъкмо когато започнах да си проправям път през равнината, огромна експлозия ме повали на колене, а един от хората на Густард се пръсна на милион парчета, тъй като мина го отнесе.
– Следвай Плунгер! – Изръмжах, като разбрах, че той използва дарбите си, за да усеща мините в земята, и тръгнах след гадния му задник толкова бързо, колкото можех да тичам.
Есме вървеше покрай мен, циците ѝ подскачаха бясно, докато ги притискаше към гърдите си, а аз щракнах с пръсти, за да ѝ направя сутиен от листа, тъй като се смилих над нея.
– Благодаря ти, Алфа! – Изпъшка тя и затича по-бързо, след като циците ѝ бяха сигурни.
Итън изрева шумно и Син хвърли въздушния си щит в гърба ни, когато Наблюдателите разбраха какво правим и също се впуснаха в преследване.
Густард яздеше на гърба на един лосоподобен, който се разкъсваше по земята зад нас, а аз проклинах, когато осъзнах, че са се сдобили и с част от противоотровата за потискане на реда на стражите.
– Ляво! – Изкрещя Плунгер, тръгна в посоката, която беше посочил, и накара всички ни да се спънем, докато го следвахме.
Вътрешният ми Вълк крачеше под кожата ми и молеше да бъде освободен, но аз исках да имам контрол над магията си, затова продължих да вървя на два крака, крещейки насърчително на останалите да не изостават.
Навсякъде около нас продължаваха да избухват мини и аз използвах земната си магия, за да разклатя земята в гърба ни и да пусна още по пътя на Густард.
Червеите изскачаха от земята на случаен принцип, поглъщайки всяка фея, която нямаше късмет да се окаже на пътя им, и чух как Хейстингс изкрещя, когато един от тях едва го избегна. Той тичаше заедно с всички нас, явно искаше да избяга от червеите и Густард също толкова силно, колкото и останалите, и аз се смилих над него, придърпвайки го по-близо до нас с една от моите лиани, за да може да бъде защитен в нашата група.
– Няма да те нараним – обещах му, докато той ни оглеждаше и всички продължихме да бягаме. – Ние просто искаме да сме свободни.
– И аз – изпъшка той, докато тичаше. – Да се освободим завинаги от този ад.
Пудинг изоставаше, тромавата му крачка беше последователна, но бавна, докато махаше на останалите, сякаш не му пукаше за шибания свят и около него не се взривяваха хора или не ги изяждаха зъбни червеи. Не можех да рискувам групата ни, като го чакам, така че можех само да се надявам, че ще се оправи, докато спринтираме напред.
– Добре! Следвайте моите автори, това е моят метод! – Извика Плунгер и ние, по дяволите, го направихме, защото не исках да се пръсна на хиляди парчета из това проклето поле.
Оградата се приближаваше и Данте нахлу под облаците отвъд нея, като ревеше насърчително към нас да тичаме по-бързо, докато Леон ни махаше от гърба му с развяваща се на вятъра златиста коса. Чакай, това са ЕрДжей и Лука в скута му??
Данте не можеше да се приземи от тази страна на оградата с всички мини тук, така че трябваше да стигнем до него. И при звездите щяхме да го направим или щяхме да умрем, опитвайки се, защото нямаше начин в ада да бъда отново затворничка.