РОРИ
Оградата беше толкова близо, че можех да видя свободата, която блестеше отвъд нея като най-ярката звезда в небето. Тичах по-бързо, отколкото някога през живота си, а погледа ми отново се въртеше от нея към Розали отдясно, за да се уверя, че е там. Усмивка започна да се надига на устните ми, когато огромната форма на Данте се приземи отвъд оградата и мълния я разкъса, пробивайки огромна дупка в нея и изпращайки електричество, което пращеше във въздуха.
– Рори! – Гласът на брат ми ме накара да го потърся отчаяно и го видях на гърба на Данте. – Къде е гривата ти! – Изпъшка той от ужас, а аз изръмжах, докато вкарвах във вените си поредния прилив на енергия.
– Бягай, чичо Рори! – Изкрещя едно мъничко гласче и сърцето ми се заби, когато забелязах племенницата и племенника си, седнали в скута му, да попивам от гледката им за първи път, когато ги виждах на живо, и сърцето ми подскочи от радост и спешна нужда да ги прегърна.
– Идвам, мъничета! – Извиках, а от гърлото ми се изтръгна радостен смях.
Погледнах назад през рамо, когато се разнесе ревящ взрив и забелязах Кейн да взривява от небето грифон, който сигурно беше един от Наблюдателите. Звярът се завъртя във въздуха в кълбо от пламъци, блъсна се в няколко други Наблюдатели и ги събори на земята, изпращайки мръсотия нагоре около тях. Една мина избухна в земята и с ехото на взрива всички бяха убити от експлозията. Майната му.
Ударната вълна от нея се разби в щита на Син около нас и той изкрещя от неудовлетвореност, докато магията му умираше на вълна.
– Изчерпах се – изпъшка той и изглеждаше шибано изтощен, докато започна да се забавя.
– Хайде, продължавай да се движиш. – Хванах го за ръката, като погледа ми се спря на Кейн, докато той насочваше вниманието си към Син.
Розали забави ход пред нас, когато Плунгер стигна до оградата, а Леон закри очите на ЕрДжей и Лука от голотата му.
Кейн се изстреля към нас в мъгла, а аз избутах Син напред, като имах нужда да се движи точно сега.
– Кейн идва за теб, Син, бягай – призовах го, когато Инкубуса се препъна в Итън и аз препречих пътя към тях, докато Кейн се сблъска с мен.
Той ме събори на земята от силата, която използва, и аз изръмжах от гняв.
– Къде е той? – Поиска Кейн, поглеждайки нагоре, а аз извърнах глава, откривайки, че Син го няма, а Итън стои с невинно изражение на лицето.
– Какво правиш? – Извика Розали, избута Кейн от мен и ме дръпна за ръката, за да се изправя. – Трябва да тръгваме!
– Къде е Син Уайлдър?! – Изръмжа Кейн, но очите ми се плъзнаха по главата му към мястото, където Густард се приближаваше към нас.
Но и по-лошо от това, далеч по-ебано. Хеликоптерите на FIB раздираха въздуха над нас, прожекторите се запалваха отгоре им и осветяваха всички ни в мощните лъчи.
– Върви. – Бутна ме Кейн към Розали и започнахме да тичаме отново, като Итън също се втурна покрай нея.
Пудинг някак си се беше промъкнал покрай нас, като се носеше с бърза крачка към пролуката в оградата и някак си избягваше всеки взрив от магия, който се изпречваше на пътя му.
Ужасяващ писък зад мен ме накара да се обърна и забелязах, че преобръщача, който Густард яздеше, е изтеглен на земята от масивна метална кука в гърба му с верига, която се прикрепяше към един от хеликоптерите. Друга кука прелетя във въздуха към нас и аз изтръпнах, когато тя се заби в земята и разкъса купчина пръст, а по острите ѝ ръбове изхвърчаха шипове.
– Майната му – проклех панически и избутах Розали.
– Смяна! – Изкрещя Леон и Лъва ми се издигна на повърхността на плътта ми, на път да се откъсне от тялото ми, когато една кука се заби в гърба ми и аз изревах, докато бях повален на земята.
Шиповете изхвърчаха, вкопчвайки се в тялото ми, и гореща кръв ме връхлетя, докато ме влачеха назад със застрашителна скорост.
– Не! – Изкрещя Розали и аз захвърлих ледените остриета в ръцете си, забивайки ги в земята и разкъсвайки я, докато отчаяно се опитвах да спра да се влача по нея.
Розали изведнъж се оказа пред мен, гмурна се на земята и ме хвана за ръцете, като ме привърза към себе си с лиани.
– Спри! – Изръмжах, докато и двамата бяхме повлечени към FIB, а тя се бореше да ме издърпа обратно, привързвайки глезените си към земята с все повече и повече лиани. Но куките бяха влезли твърде дълбоко и знаех, че няма никакъв шанс да ги измъкна. И нямаше никакъв шибан начин да я взема със себе си.
– Роза – изревах аз.
– Недей – изпъшка тя. – Няма да те пусна да си тръгнеш Рори Найт. Не отново.
Извиках срещу ослепителната болка, която разкъсваше плътта ми, и изпуснах остриетата в ръцете си, когато стиснах пръстите ѝ и сърцето ми се разцепи на две.
– Излизай оттук – заповядах аз.
– Не – умоляваше тя, вкопчена в мен, докато магията ѝ я свързваше с мен и отказваше да се пусне. В очите ѝ горяха сълзи, а в изражението ѝ пламна отчаяние.
– Обичам те, малко кученце. Но трябва да направиш нещо за мен. – Задържах я още миг, докато болката заби по гръбнака ми и се заклех, че ще се разкъсам, ако не я пусна. – Не се връщай за мен.
Захвърлих ледени остриета в дланите си, прекъсвайки лианите, които тя бе хвърлила плътно около ръцете ми, и писъците ѝ ме последваха, докато бях влачен по земята и изтръгнат във въздуха. Завъртях се яростно, докато вятъра блъскаше тялото ми, и безуспешно се борех да измъкна куките от гърба си.
Докато ме издигаха бързо във въздуха, ръце ме вкараха в хеликоптера и една игла беше забита във врата ми веднага, преди да успея да се опитам да се боря.
Успокоителното нахлу във вените ми и усетих как шиповете се измъкват от плътта ми, преди да бъде извадена и куката. Смътно осъзнавах, че съм излекуван, преди да ме повалят до друго тяло и погледа ми да кацне върху Густард срещу мен, чиито очи бавно се затваряха.
Тъмнината ме връхлетя и аз се опитах да отнеса частица от Розали със себе си в бездната, но не можех да я хвана. Усещането за нея ми се изплъзваше и се молех това да означава, че тя е избягала.