РОЗАЛИ
Нощта беше бална, луната висеше ниско над океана, а повтарящото се притискане на вълните към лодката звучеше като отброяване на стрелките на часовник. Пред нас, там, където очаквахме да бъде остров Гримолда, нямаше нищо друго освен тъмнина, но въпреки това продължавахме да следваме курса.
Кожата ми настръхна, докато се движехме през океана, а нощта беше пълна с шепот и тайни. Пред нас света ставаше още по-тъмен, самите вълни се сливаха с чернота, толкова непроницаема, че изглеждаше неестествена.
– Това е адски добро заклинание за прикриване – Промълви Кейн до мен, а червената ми коса се развяваше над лицето ми в отговор на вятъра, предизвикан от внезапното му пристигане.
– Предполагам, че не искат да бъдат открити – съгласих се аз, а очите ми прелитаха от единия край на непроницаемата тъмнина до другия, докато се опитвах да разбера мащаба на скрития остров пред нас.
– Това нещо няма да е хубаво – каза Кейн, а ръката му се сви около дървената ограда, която облицоваше палубата на лодката. Черната му риза беше разкопчана на гърлото и аз се приближих до него, като закачих пръстите си през друго копче и издърпах и него, разкривайки повече от мускулестите му гърди.
– Хубавото никога не ми е подхождало – мърморех, а пръста ми се спусна към следващото копче, преди да го оттегля, оставяйки го да преглътне дебело и да върне погледа си към водата.
Целият страх, с който бях изпълнена, злобата, болката и чистия ужас най-сетне се изплъзваха. Бях същество, родено за борба, и сега, когато се приближавахме към нея, най-сетне установих, че пулса ми се успокоява, че ме обзема онова смъртоносно спокойствие, което познавах толкова добре.
Това нямаше да се получи, ако изгубехме главите си. Така че моята щеше да остане здраво закована.
– Когато акостираме, ще дойдеш с мен – казах на Кейн. – Ще се промъкнем право в сърцето на това място и ще разберем къде е Рори. Веднага щом го засечем, Син и Итън ще предизвикат отвличане на вниманието. Между моите лунни дарби и твоята бързина би трябвало да успеем да измъкнем Рори, преди дори да разберат какво се случва.
– Предполагаш, че ще успеем да го намерим лесно – отвърна Кейн. – Ами ако е затворен здраво някъде – ами ако изобщо не е тук?
– Той е тук – отвърнах твърдо. – Чувствам го.
Кейн смръщи вежди, но не изглеждаше склонен да не се съгласи с мен. Може би най-накрая беше престанал да ме подценява и това, на което бях способна. Освен това бях уверена в преценката си за това, с което щяхме да се сблъскаме, защото Луната ме подтикваше да вървя напред, а тя беше тази, която ми беше дала Рори на първо място, така че се доверявах на нейната помощ в нашето събиране.
Тъмнината се разрастваше пред нас, докато не можех да видя отвъд нея, без да се обърна към задната част на малкия ни кораб.
– В тъмнината отиваме – промърмори Итън, като се премести да застане от другата ми страна, а пръстите му се преплетоха с моите.
– О, как процъфтявам в невидимите места – промърмори Син.
Тъмна усмивка завладя устните ми, невидимия вятър заплете косата ми, докато малката ни лодка навлезе в черната тъмнина и ни обгърна изцяло.
– По звездите – изпъшка Хейстингс някъде зад мен. – О, сладка звездна светлина, моля те, избави ни от това адско нищо.
Дали звездите бяха изпълнили желанието му, или съдбата просто беше избрала този момент, за да ни избави от тъмнината, не бях сигурен, но лодката се промъкна през тази празнота на нищото и ослепителната светлина я изгори.
Вдигнах ръка, за да предпазя очите си, примижавайки срещу пламъците на два огромни огъня, които горяха на плажа пред нас. Примигнах, докато погледа ми се нагоди, като разгледах претъпканото пристанище и дървената алея отвъд него, която водеше към плажа и затворената цитадела отвъд.
Стена от дървени стълбове, увенчани с остри върхове, обхващаше плажа и в двете посоки, прекъсната единствено от огромната порта в центъра ѝ, където група дивашки изглеждащи феи стояха на стража.
Ароматът на дим изпълваше въздуха, смесвайки се със солта на морето и скрития мирис на разложение.
– Ето – казах аз, извадих от джоба си флаконите с джазови очи и подадох по един на всеки от нашата група. Вече бях обяснила на всички употребата му и се надявах, че в крайна сметка няма да имаме нужда от него, но реших, че никога не вреди да имаш солиден резервен план.
– След колко време ще мога да започна да убивам неща? – Попита ме сладко Син, докато лодката ни се приближаваше към дока. Той отново беше променил външния си вид, като сега приличаше на разкъсана харпия с бронзови крила и дълга до брадичката кестенява коса. Беше малко обезпокоително да се обръщам към лицето на непознат, но когато се вгледах в очите му, все още виждах мъжа, когото познавах толкова добре, да се оглежда в мен.
– Ще ти дам сигнал, щом открием Рори. Дотогава се дръж прилично, мое чудовище – предупредих го аз.
– Просто ме наричай доброто момче до второ нареждане – отвърна Син с лукава усмивка, а Кейн изхърка раздразнено.
Вдигнах раницата си, внимателно я поставих на гърба си и се приготвих за това, което щеше да последва.
Лодката се разтресе под нас и аз се хванах за перилата, погледнах надолу във водата, когато ни изтръгнаха напред, и забелязах двойка акулообразни, които ни теглеха със скорост.
Итън се пресегна да погледне заедно с мен надолу във водата, но сега, когато бяхме толкова близо до любопитните уши, мълчахме.
Акулите изтеглиха лодката ни на място покрай кея и аз поведох групата, като слязох на пешеходната пътека.
Няколко подивели главорези ни гледаха, докато минавахме, но аз ги игнорирах и се насочих право към портите, без да поглеждам в тяхна посока.
Три групи тежки стъпки повториха моите, а четвъртата се препъна в забързано темпо в края на групата. Челюстта ми се сви. Хейстингс може би не беше добър избор за тази работа. Беше нетърпелив и решен да си намери ново място, след като бе изоставил Даркмор завинаги, но се съмнявах, че е създаден за престъпен живот. Все пак Итън беше обещал да го държи под око и се съмнявах, че може да ни създаде твърде много проблеми. Стига да не разкрие прикритието ни, преди да сме влезли вътре.
Приближихме се заедно до портите, а всички надменни пазачи се насочиха към нашата група, докато минавахме между тях.
Аз държах погледа си прикован към големия бастардо, който препречваше пътя, и игнорирах останалите. Той беше минотавър, не в напълно преместената си форма, но рогата му се виждаха – едното беше напукано и счупено на върха, а другото беше изцапано с кръв. Имаше голям пръстен на носа и татуировка на разярен бик под дясното си око. Много плашещо, бях сигурна. За който и да е друг стронзо.
Протегнах поканата си с раздразнителна въздишка, хвърляйки поглед към Кейн, който се премести да застане до мен.
Минотавърът прегледа дебелата карта, като я завъртя на светлината и хвърли някакво заклинание върху нея, което, както предположих, трябваше да оцени автентичността ѝ.
Зачудих се дали има нещо, което да я определя като собственост на Пайк. Все пак новината за смъртта ѝ беше широко разпространена и ако можеха да разберат, че това е било нейното, тогава можеше да се наложи да си пробием път откъм офанзивата.
За щастие на Минотавъра и приятелите му случая не беше такъв.
– Наддаването скоро ще започне, ако сте дошли за търга – изръмжа той към мен и ни махна да минем покрай него. – Ти го режеш адски добре.
– Благодаря за съвета, виме – отвърнах аз, промуших се покрай него, изкачих един хълм през джунглата и поведох групата ни към комплекса на върха му.
Пред нас се отвори мръсна пътека, а тълпата се суетеше около пазара, който заемаше пространството, продавайки незаконни стоки и търгувайки с тъмни проклятия. В далечината се чуваше вик на аукционер, който вече приемаше оферти за нещо, но не ме интересуваше каквото и да е то.
Погледнах една сергия, пълна с пищящи слифийски рогати раци, и се загледах в козлоподобното същество, стоящо стоически зад тях. То ме гледаше с познавателен блясък в очите, а около бледите му устни се разгаряше огън.
Безмълвно си проправих път между сергиите, без да обръщам внимание на виковете на търговците, които предлагаха всякакви недомислени и забранени стоки. Итън изсъска команда на Хейстингс да спре да зяпа като девствена булка и аз ги погледнах през рамо с твърд поглед.
– Време е да се разделим – промърморих, когато се приближихме до каменна арка, издълбана с жестоки изображения на звездните знаци, като свирепия символ на Лъва отчасти откъсваше главата на бедна фея, която беше пресякла пътя му.
– И тогава мога… – Започна развълнувано Син, но аз хванах предната част на ризата му в юмрука си, дръпнах го към себе си и заговорих толкова близо до устните му, че почти се целунахме.
– Ще почакаш – напомних му, взирайки се в зелените очи, които изобщо не бяха негови.
Той разпери крилата на харпията си в знак на протест, после въздъхна и кимна веднъж.
– Ще почакам, диво момиче – закле се той, наклони брадичката си, за да ме целуне, но аз се отдръпнах преди да успее.
– Ще опитам устните ти, когато отново станат твои, Уайлдър – казах му аз. – Дотогава се дръж прилично.
Той нарисува кръст над сърцето си и аз погледнах към Итън, който кимна с разбиране. Оставях го да отговаря и макар да се съмнявах, че ще може да направи много, за да обуздае Син, се надявах, че поне ще има шанс да го държи под контрол, докато дойде момента да действа.
Потупах Хейстингс по ръката, след което се обърнах към Кейн и му се усмихнах злобно.
– Хайде, amore mio – измърморих. – Увери се, че тези силни хора знаят кой ме притежава.
Той ми намигна, приемайки заповедта ми, и ъгълчето на устата му потрепна, преди да ме вземе под ръка и да ни преведе през каменната арка, изпреварвайки останалите.
Не погледнах назад, за да видя кога се откъснаха от нас в дълбините на тълпата.
Кейн ме държеше близо до себе си и ме водеше в сърцето на това място на грях и съблазън, а аромата на смърт и болка се увиваше около нас като наркотик. Тук беше шумно, виковете на възбуда и ужас се смесваха в едно, докато феи танцуваха на границата на разврата и дяволски толкова фино, че омайваха въздуха с токсичността си.
Минавахме покрай бойни ями, където стените бяха изцапани с кръв, и публични домове, обещаващи всякакъв вид извратени фантазии, познати на феите, но не спряхме в нито един от тях.
Луната ме зовеше напред, право в сърцето на това място на разбити лъжи, и аз щях да продължа да се движа под песента на нейния зов, докато краката ми не ме отведат право при мъжа, когото обичах.