РОЗАЛИ
Влязохме в стая, където на сцената стоеше мъж, който говореше силно на тълпа зрители, издигнати на седалки, които образуваха полукръг и гледаха надолу към него. От моята гледна точка беше трудно да се види какво точно гледат всички, но докато се движех по тясната пътека между издигнатите седалки, като присъствието ми беше скрито в сенките, лицето на мъжа се разкри. По-важното беше, че и мъжа, окован зад него, с яка на шията и дебела верига, държан в юмруците на Минотавъра, който се извисяваше заплашително над него.
Направих крачка напред, но Кейн ме хвана за ръката и ми изсъска тихо предупреждение, докато над нас се стелеше балон с тишина.
– Това е Рори – изсъсках аз, опитвайки се да издърпам ръката си на свобода, а очите ми бяха приковани в окаяната форма на мъжа, когото обичах, където той се взираше в земята до краката си, изглеждайки напълно сломен и самотен. – Трябва да стигнем до него. Трябва да…
– На всеки ъгъл стоят стражи – изръмжа Каин. – Нашият момент ще дойде. Знаем, че сега е тук. Просто трябва да запазим…
– Нощника е чудо на научната и магическата изобретателност! – Избухна Вард и аз откъснах поглед от мъжа, когото обичах, за да погледна гнусния бастардо, който ми го беше откраднал. – Той е първия от новото и жизнено поколение феи, които ще могат да избират съдбата си. Защо да позволяваш на звездите да те обрекат на Орден, който не си пожелал? Защо да следваш пътя, начертан от друг, когато можеш да поискаш собствената си съдба и да се възползваш от нея? Разбира се, на определена цена…
Тълпата изкрещя, като подигравките и язвителните декларации се срещнаха с ентусиазирани въпроси и възторжени възгласи.
– Какво му е направил? – Въздъхнах, върнах погледа си върху Рори, който изглеждаше толкова съкрушен, толкова сломен, толкова преследван. Сякаш нещо му липсваше, някаква жизненоважна част от това, което беше, сега отсъстваше, и ръцете ми започнаха да треперят, когато в съзнанието ми се появиха шибаните гадости, на които бях станала свидетел още в Психея.
– Не знам – промълви Кейн, очите му се стрелкаха из тълпата, към изхода, отстрани на сцената, умът му явно се надпреварваше да формира план, докато аз просто изпаднах в бездна от отчаяние, докато гледах приятеля си и усещах как небето се срутва около него.
Някакъв стронгзо хвърли бирена бутилка към сцената и тя се разби в предпазния щит, който беше хвърлен пред Рори, което го накара да вдигне поглед и да изхърка от ярост.
Засмуках рязко дъх, спънах се с крачка назад и се блъснах в Кейн, когато погледа ми падна върху кътниците, които Рори сега оголваше към тълпата, а невъзможността им караше червата ми да се гърчат от ужас.
– Това е невъзможно – издиша Кейн, а аз просто гледах, сълзите изгаряха задната част на очите ми, докато възприемах ужаса от това, каква съдбата бе сполетяла моя силен, красив Лъв.
– Трябва да му помогнем – изпъшках, опитвайки се да отида при него, без да ми пука дали има стотина гадняри, които чакат да изскочат от сенките, за да се опитат да ме държат далеч от него. Моят другар се нуждаеше от мен и аз не можех да го проваля по-дълго, отколкото вече го правех.
Кейн стискаше предмишницата ми до посиняване, докато ме задържаше в сенките, докато Вард слизаше от сцената, а около него се скупчваше група симултантни подмазвачи, които охотно задаваха въпроси за постигнатото от него.
Жлъчката се сгъсти в гърлото ми, а странно звънене изпълни ушите ми. Не можех да говоря, не можех да се движа. Бях усещала мъката на Рори, докато бяхме разделени, знаех в душата си, че той има отчаяна нужда от мен, но това…
Кейн ме дръпна от сцената, издърпа ме в сенките под подредените седалки, притисна ме до стената там.
– Не е време да си губиш главата, Розали – изръмжа той, взе лицето ми в ръка и принуди погледа ми да се срещне с неговия. – Дошла си тук, за да го измъкнеш. Знаела си, че може да не е в най-доброто състояние, когато го намериме. Това е по-лошо, отколкото очаквахме, но той се нуждае от теб повече, отколкото дори сме предполагали. Не можеш да го провалиш сега.
Дръпнах се назад, гръбнака ми се удари в прашната стена.
– Няма да го проваля – изсъсках.
– Ето я – мрачно отвърна Кейн, докато възприемаше дивата ярост в тона ми. – А сега да отидем да вземем момчето ти.
Шокът все още ме държеше в прегръдката си, устните ми се разтваряха за някаква заповед, за някакъв план, който не се оформяше.
– Този шибаняк трябва да е мъртъв – изръмжах с тих тон, а погледа ми беше насочен към вратата, където сега беше изчезнал Вард. Рори беше дръпнат за яката на врата си, вкаран през вратата от другата страна на сцената и ме обзе паника, когато го изгубих от поглед. – Аз се сражавах във войната. Намериха тялото му. Той – Драв – Вард. Той измъчваше Тори Вега, той…
– Не ме интересува дали е организирал цялата шибана война и дали е причината за всяка смърт, която е настъпила в нея – каза твърдо Кейн. – Единственото, което има значение, е, че той стои между нас и Рори, а аз не мога да понасям да продължавам да виждам това разбито сърце в очите ти. Така че, ако той препречва пътя ни, тогава ще минем направо през него.
– Той ще ни види да идваме. Той има Зрение. Ако планираме нещо директно срещу него, тогава звездите ще го предупредят и…
– Кому са нужни звездите, когато Луната е на наша страна? – Поиска Кейн, погледа му беше железен, тона – непоколебим.
Не бях сигурна защо беше толкова решен да ми помогне сега, когато преди помощта му изглеждаше неохотна, но думите му бяха запалили фитил в мен.
Усещах как ме обгръща тежката тежест на силата на Луната, как енергията ѝ ме задушава и ми помага да прогоня страха си. Той беше прав. Нямаше значение какво стои между мен и Рори, защото на този свят нямаше нищо, което да ме задържи от него. А и Луната беше на моя страна.
– Дай сигнал на Шадоубрук и Уайлдър – заповяда Кейн и във вените ми се разнесе вълна от вълнение от грубия тон, който той ми даде.
Наклоних глава назад и изревах, дълго, ниско и чисто. Звукът се носеше от устните ми като съкрушен плач, но в случай че тъмните ми души не бяха достатъчно близо, за да ме чуят, забих юмрук в стената достатъчно силно, за да счупя кост. Итън със сигурност щеше да усети това благодарение на връзката ни с партньора.
Проклех, вкарвайки лечебна магия в пръстите си, преди да изтръскам ръката си и да се измъкна от скривалището ни, като при движението си рамото ми се допря до ръката на Кейн.
Кожата ми настръхна, докато протягах ръка към Луната, молейки я да ме скрие от света, както беше направила преди, и адреналина ме връхлетя, докато тялото ми изчезваше от погледа.
На сцената започваше нова презентация, мъж с асортимент от тъмни предмети все още беше в процес на подреждането им, докато тълпата шушукаше помежду си.
Не се обърнах, когато Кейн се приближи до мен, само протегнах ръка и я взех в своята, за да знае къде съм.
– Кажи ми кога – каза той с тих тон.
Блъскаха ни хората, които се насочваха към местата за сядане около сцената или я напускаха, няколко феи проклинаха гръмогласно, когато срещаха острия ръб на лактите ми, когато се приближаваха достатъчно, за да влязат в мен.
Останах мълчалива за няколко мига, измисляйки планове, стратегии. Ако се спрем на план да се насочим директно към Вард, той щеше да види, че идваме, но можеше да види, че идваме и за Рори, ако жадната мания, на която бях станала свидетел у него, беше толкова силна, колкото се опасявах. Рори беше неговата ценност, кулминацията на отвратителните му тестове и експерименти. Той нямаше да се откаже лесно от него. По дяволите, може би вече знаеше, че сме на път. Трябваше да отвлечем вниманието му от нас и от това, което правехме.
– Вратата вдясно от сцената – прошепнах аз.
Кейн ме изхвърли от краката ми без друга дума, изстрелвайки ме към нея толкова бързо, че света около нас се размаза.
Трябваше да мигна, за да се ориентирам, когато ме изправи на крака в сенките до вратата. Рори беше изведен оттук преди броени минути, но усещах, че вратата е подсигурена, чувах как стражите шушукат от другата ѝ страна. Това нямаше да е най-добрия начин да стигна до Рори, но щеше да е добре да отвлече вниманието ми.
Освободих лунните си дарове, появих се отново в сенките откъм Кейн и взех чантата от гърба си. Разкопчах я, отворих капака ѝ и посегнах вътре, за да взема едно от запалителните устройства от мястото им в нея, но станах напълно неподвижна, когато очите ми попаднаха върху съдържанието на раницата. На мястото, където бяха шест внимателно опаковани огнени бомби, сега се намираха шест яркожълти лимона.
– Този шибан инкубус – изръмжа Кейн, когато видя плодовете.
Изправих се с лимон в ръка и безполезната опаковка, захвърлена в краката ми.
– Ще го убия – изсъсках аз, но преди да имам реални идеи за всички начини, по които ще накарам Син Уайлдър да си плати за това, че е постъпил против моите ясни инструкции и отново се е държал така, сякаш заедно изпълняваме някакъв специален малък таен план, по посока на пазара се разнесе експлозия и целия свят отиде по дяволите.