РОЗАЛИ
Гърбът ми се сблъска със стената, а от устните ми се изля проклятие, докато изковавах железен меч в юмрука си и го стисках здраво.
Звярът, който някога беше Густард, се хвърли към мен, но Кейн се стрелна между нас и изхвърли огнена стена, която принуди чудовището да се върне назад.
– Тук! – Изкрещях и хвърлих меча на Кейн, който го хвана добре, преди да ускори отново.
Димът, който се бе просмукал в пространството, се сгъстяваше и докато ковях още едно острие за себе си, се задавих от кашлица. Тук също ставаше все по-горещо и въпреки че масивната, чудовищна форма на Густард заемаше по-голямата част от вниманието ми, хвърлих поглед в посоката, от която бяхме дошли.
Сърцето ми подскочи, когато видях пламъците, които се втурнаха към нас, спираловидно преминавайки през празните клетки и движейки се със скорост, която трябваше да е равна на магическа.
– Рори! – Изкрещях, хвърляйки се далеч от огъня, а той ме погледна, докато скачаше от обсега на една от размахващите се ръце на Густард.
Очите му се разшириха от тревога, ръцете му се вдигнаха и хвърлиха ледена стена между мен и бушуващия ад, който се насочваше към нас.
Хвърлих се към него, вдигнах ръка, за да изпратя редица дървени копия право към Густард и да го принудя да се върне обратно към пламъците.
Вратата, където беше изчезнал Вард, беше широко отворена, а празнотата ѝ надничаше и дразнеше.
Изкрещях команда на останалите да се насочат към нея и сам се впуснах в спринт.
– Той се измъкна! – Изкрещях.
Главата на Рори се завъртя, тялото му се скова от напрежение, а от устните му се изля звук на чиста скръб, преди да се изстреля далеч от нас.
Кейн се сблъска с мен, докато виках на Рори да изчака, вдигна ме от краката ми и се стрелна след него с вампирска скорост.
Густард изръмжа зад нас, звука от срутването на покрива се срещна с яростните му звуци и за миг се поддадох на призива на надеждата, че е срещнал края си.
Но, разбира се, гадното копеле нямаше да се предаде толкова лесно и когато погледнах назад през рамото на Кейн, а червената ми коса се развяваше около мен, го открих да се измъква от натрупаните отломки и да се впуска в преследване с пламъците на горящия комплекс на гърба си.
Кейн прокле, докато тичаше, а аз се обърнах в прегръдките му, търсейки следа от Рори пред нас.
– Той се е предал на лова – измърмори Кейн, когато завихме рязко и тръгнахме нагоре по стълбите, а Густард се изгуби от поглед зад нас, макар че воя му на ярост ни следваше. – Той не знае как да се спре. Ако успея да го хвана, тогава мога да се опитам да го накарам да се опомни, но ако е изгубил разсъдъка си…
– Сложи ме на земята – поисках аз.
– Какво? Не. Няма просто да…
Ударих го в челюстта, изръмжах яростно, докато се измъквахме от стълбището и се връщахме на разнебитения пазар, където толкова много феи се бяха събрали с незаконни намерения, както изглеждаше преди няколко минути.
– Заклел си се да не ми се пречкаш, Кейн. Сега ме свали, преди да те накарам.
Кейн спря, яростта бе изписана във всяка част на лицето му, но аз го пренебрегнах, изтръгнах се от ръцете му и се огледах диво в търсене на Рори или Вард.
Див кикот привлече вниманието ми вляво от нас, където пламъците горяха ярко, а Син Уайлдър явно се забавляваше по дяволите.
Спря ме колебание. С това място беше свършено и трябваше да се измъкнем. Син и Итън не знаеха, че сме тук, но аз можех да компенсирам това.
– Настигни Рори и му помогни да си върне шибания лъв – заповядах аз, като пристъпих право към Кейн и срещнах погледа му със своя. – По-бърз си без мен, а аз трябва да намеря останалите. Ще бъдем точно зад теб.
Кейн се поколеба, думата му и желанията му явно бяха във война.
Надигнах се на пръсти и го целунах силно, ръката ми се заби в ризата му и от него се изтръгна стон на чиста нужда, преди да го отблъсна със сила.
– Аз съм точно зад теб. Върви – заповядах му и с един последен, яростен поглед към мен той най-накрая се съгласи, изстрелвайки се в размазано движение на лов за Рори и мъжа, който му беше откраднал Лъва.
Димът бодеше очите ми, а горещината на това място беше почти задушаваща, но аз удържах позицията си, отметнах глава назад и изревах, призовавайки другаря си.
Отговорът на Итън прозвуча в далечината след миг, но дори сърцето ми да се извиси от облекчение, то отново се разля също толкова бързо. Защото точно в този момент пода се срути под мен и Густард скочи от отломките с намерението да ме предаде на смъртта.