ХЕЙСТИНГС
През срутените останки на къщата се движехме като шумен цирк от зверове и злодеи. Тъмната ми коса падаше в очите ми и подскачаше нагоре-надолу като щурче на криеница.
Аз водех атаката, хаотичната бъркотия от опасни животни, всички следващи ме към тяхната съдба, която по случайност беше пиршество на лошите.
Те обаче не ме хапеха – не, аз бях един от тях, техен собствен, крал на създанията, човек на бозайниците, фея на дяволите…
– Ааа! – Изкрещях, когато голяма тежест се сблъска с гръбнака ми и остри зъби се впиха в дясната ми подбедрица.
Завъртях се, като ударих серифийската маймуна в лицето и я накарах да падне назад с вик на тревога.
Тя ме погледна и аз я погледнах, с очи, широки като чинии, и пълни с обвинения.
О, не. Бях отишъл и се бях обозначил като неин враг.
Звярът вдигна ръка и ме посочи, преди да издаде яростен вик на предизвикателство.
Изпищях от страх, когато стотици гладни очи се завъртяха в моята посока. Беше като в столовата в Даркмор. Но това не бяха затворници без достъп до магията си, а аз не бях началник с шокова палка.
– О, щурци – въздъхнах, преди да се обърна и да побягна колкото се може по-бързо по посока на плажа, който пееше името ми в далечината.
Феите тичаха, крещяха, изстрелваха магии във всички посоки, носеха стоката си или просто спринтираха, за да спасят живота си, докато глутницата разгневени чудовища се втурваше след нас.
Не беше нужно да съм най-бързия. Просто трябваше да съм по-бърз от… Онзи човек.
Хванах един мъж, който държеше в ръцете си кутия с нещо, което приличаше на гъби с оранжеви шапчици. Вероятно някакъв вид незаконна храна. Със сигурност беше лош човек. А и беше по-малък от мен.
Той изкрещя от тревога, когато хватката ми върху ръката му се затегна и ни завъртя, преди да го изстрелям право към групата гладно изглеждащи животни.
Последваха ръмжене, викове, крясъци и хрущене на кости, но аз вече тичах по-бързо, защото неговата сила току-що се бе превърнала в моя сила и аз бях четириногия Лари по пътя към изкуплението.
Стигнах до пясъка и поздравих ужасяващия на вид бик, който изобразяваше Телец върху една скала, докато минавах. Мога да се закълна, че ми намигна, когато го задминах и стигнах до мястото, където океана целуваше пясъка, а името ми отново беше Манди.
Спънах се в собствените си крака, изкрещях от тревога и изпънах ръце пред себе си. Дланите ми се удариха в пясъка и от тях изскочи лед, който покри плажа пред мен и накара петима феи да се строполи на земята.
Отново се изправих и побягнах, а неизвестен източник на крясъци и проклятия ме следваше, докато зверовете ме преследваха.
Морето се очертаваше отпред.
Виждах и лодките на кея, но когато погледнах в тяхна посока, различих зъби и гневни усмивки по носовете им.
Не. Имах нужда от вода, която да ме отмие. Това беше единствения ми избор.
Нещо скочи върху крака ми, това първо животинче заби нокти в мен и се промъкна по вътрешната страна на панталона ми.
Извиках, докато ритах, опитвайки се да го изтласкам, но то се движеше под дрехите ми, хапеше и дращеше.
Не можех да спра, така че продължих да тичам, а огромния звяр, подобен на озъбена горила, беше зад гърба ми, почти върху мен.
Спасението извика името ми със знойно мъркане, когато съзрях най-красивата на вид бъчва, която някога бях виждал, и се втурнах към нея с дивашка готовност, разтваряйки широко ръце за поздрав.
Тя ме подкани да се приближа и аз спринтирах към нея, хвърляйки се на гърба ѝ точно когато пясъка се срещна с вълните.
Звярът, който ме преследваше, изкрещя от ярост, замахна към мен с бръснарски нокти и се плисна в прилива по петите ми. Размахах диво ръце срещу него, разпръсквайки вода от дланите си, изстрелвайки кораба си в морето, където рухнах в купчина от изтощение и въздъхнах с пълно облекчение.
Моята вярна бъчва въздъхна на името ми, докато се поклащах в океана на гърба ѝ, и се обърнах да погледна към плажа зад мен. Комплексът гореше, а животните, които бяха тичали с мен така мирно, пируваха с лошите хора. Беше наистина ужасяващо зрелище, но докато се отдалечавах, вдигнах ръка и махнах.
Бях забравил нещо важно. Но Боби продължаваше, така че се вкопчих в нея, яздейки я към неизвестното убежище, докато света променяше цвета си с всяко мигване, а еуфорията изтръпваше по крайниците ми.