КЕЙН
Стражите се втурнаха към нас на приливи и отливи, но ние с Рори ги прорязахме като смъртоносна буря, провирайки се между редиците им и убивайки ги с магия. Огънят ми пламна около мен, прорязвайки редиците им, поглъщайки ги, преди да са успели да се хвърлят обратно към мен. Атаките на Рори бяха също толкова свирепи, като изстрелваше ледени куршуми по враговете ни, така че те падаха като мухи.
Една Медуза се хвърли към мен, а от главата ѝ избухнаха змии, всяка от които се вкопчи в мен и се опита да вкара обездвижващата си отрова във вените ми. Изгорих ги всичките, като се движех достатъчно бързо, за да избегна ударите, и змиите изкрещяха заедно с феята, на която принадлежаха, преди цялата и глава да бъде погълната от пламъци и тя да падне мъртва в краката ми.
Вече се насочвах към следващия си противник. Мъжът хвърли лиани към мен, една от тях се закачи за гърлото ми и се опита да ме удуши. В магията му имаше достатъчно сила, за да ме накара да се строполя, а двама от приятелите му ме нападнаха отстрани.
Взривих огън по нефейските шибаняци, като едновременно с това изгорих лианата на врата си и набрах скорост, изтръгнах се към земния елементал и разкъсах гърлото му със зъбите си.
Писъците му секнаха в смъртта и аз го отхвърлих далеч от себе си, търсейки Роаи, докато последните стражи станаха жертва на ледените му изстрели. Телата лежаха около нас в снега, а наситения пурпур на кръвта им обагряше бялото в червено.
– Това е всичко? – Рори погледна към желязната порта, през която бяха излезли в основата на кулата.
Тежки стъпки се носеха от извитото стълбище отвъд портите и аз запалих огън в дланите си, подготвяйки се да се изправя срещу всеки, който идваше по пътя ни. Гърлото ми се стегна при вида на Бенджамин Акрукс, който излезе на лунната светлина, разпали огън точно като мен и сведе поглед към мен.
– Мейсън – каза той с дълбокия си глас. – Тази битка е отдавна предопределена. Дължа ти смъртта от твърде много години.
– Веднъж почти те убих. Този път ще гарантирам, че работата ще бъде свършена старателно – изсъсках, погледнах към Рори и му кимнах. – Аз ще се справя с това.
Рори се поколеба само за секунда, преди да спринтира покрай Бенджамин в размазано движение, предизвиквайки вятър, който накара косата на Бенджамин да затрепери. Той погледна през рамо, после се върна при мен и наклони глава на една страна.
– Няма да стигне далеч.
– Той не е твоя грижа – изръмжах аз, като се отдръпнах встрани и се приготвих да се изправя срещу него. Той направи крачка в противоположната посока, като ме гледаше като храна, която трябва да бъде погълната, но аз не бях такова нещо.
– Обещаваше на тези деца истински живот, но през всичките тези години ги изпращаше в касапницата – изсъсках аз.
– И аз също изкарах доста пари от тях – каза той с мрачна насмешка. – Мислиш ли, че куп мъртви рунтавци ми дават по-малко сън през нощта?
– Не – отвърнах хладно. – Страхливци като теб не можеха да спечелят истинска власт в света, затова се стремяха да контролират и малтретират деца, които дори нямаха магия, с която да отвърнат на удара. Мислиш, че това те прави голям човек? Това те прави шибан слабак.
– Как се осмеляваш? – Изръмжа той. – Аз съм Акрукс, дракон…
– Пизда – довърших за него, след което се хвърлих, изпращайки спираловиден огън към лицето му, за да го ослепя, докато заобикалях отзад със скорост, готвейки се да му счупя врата с голи ръце.
Преди да се доближа, формата на Ордена се измъкна от кожата му, а дракона му ме повали на земята, докато бронзовите му криле се огъваха над мен, а от челюстите му изригваше адски огън.
Втурнах се да се прикрия вътре в кулата, скрих се в една ниша, докато топлината на този всемогъщ огън се забиваше в стълбището, гонеше се нагоре и надалеч, но не намираше път към мен в сенките.
Изчаках да заглъхне и Бенджамин нададе победен рев, явно вярвайки, че огъня му вече е свършил работа за него, но аз нямаше да се примиря толкова лесно.
Обърнах се и се хвърлих с тежестта си в стената, изпращайки тухли, докато изскачах от скривалището си и се нахвърлях право върху гърба му.
Той изрева в пълна ярост, когато изградих огнено копие в ръката си и го забих в черепа му. Той се изпъна и аз бях повален на предната си страна, вкопчен в люспите му, докато той размахваше криле и излиташе в небето, изкачвайки се вертикално и карайки ме да се държа за проклетия си живот.