РОЗАЛИ
Не можех да се съсредоточа върху рева на дракона, който се бе присъединил към битката, а съдбата на Бенджамин Акрукс зависеше от звездите и моите хора. И в известен смисъл това беше уместно. Кейн заслужаваше отмъщението си към човека, който му беше откраднал не само детството и невинността, но и беше спечелил от страданията на децата, които бяха достатъчно отчаяни, за да потърсят съмнителните грижи, които им предлагаше.
Мразя да си мисля за Кейн и за онези други малки феи, които толкова много се нуждаеха от дом, че бяха готови да понесат наказанията и жестокото „обучение“ на едно чудовище, което се виждаше наяве, само за да могат да оцелеят. Надявах се, че в Солария вече няма места на бедност и отчаяние като улиците, по които Кейн си беше проправял път през живота, и че нуждаещите се сега намират сигурността и помощта, която им се полага.
Стиснах зъби, когато бронзовия дракон изръмжа в гърба ми, отказвайки да се обърна и да погледна към битката, която се водеше далеч под мен. Всеки пропилян миг означаваше още един, в който моите хора щяха да бъдат принудени да продължат борбата. Бяхме се изправили срещу гад, а това означаваше, че победата щеше да дойде едва след като му отрежа главата. А обезглавяването на Вард беше първия приоритет в списъка ми.
Мускулите ми трепереха от умора, когато отново впих пръсти в тухлената зидария, а потта се разтичаше по кожата ми и се стичаше по гръбнака ми, докато се изкачвах все по-високо. Над мен прозорците примигваха на лунната светлина и ме приканваха да се приближа с всеки изкачен метър.
Бях толкова близо. И ако имах късмет, Вард щеше да е точно там, на върха на кулата, и да гледа към света долу, както често се случваше със силни хора като него. Но ако не, това нямаше значение. Веднъж влязла вътре, щях да преровя всеки слой на кулата, да претърся вътрешностите ѝ и да сложа край на всички болни копелета, на които попадна, които бяха съучастници в шибаната дяволия, която практикуваха в тези стени.
Макс беше прав. Не можеше да се допусне знанието за това да оцелее, за да може друг психопат да го вземе и да го продължи. Не можеше да остане и капка информация, след като това беше направено. Щяхме да изгорим всичко това и да унищожим всяко парче гадина, което е участвало в създаването му.
Отново забих пръсти в тухлите, магията ми пламна, но когато се издигнах нагоре, висок писък разряза въздуха на две и аз се стреснах, главата ми се завъртя въпреки обещанията, които си бях дала, че няма да се съсредоточа върху нищо друго освен върху изкачването си.
Задъхах се рязко, когато забелязах огромните врати в основата на кулата, които бяха откъснати и от недрата на сградата на лунната светлина се подаваха сгърчени форми.
Замръзнах, взирайки се ужасено надолу, тъй като се пренесох назад във войната, при чудовищните същества, които се бяха включили в тази битка. Феи, върху които са правени експерименти и които са били накърнени с тъмна и ужасна магия, превърнати в чудовища, които е почти невъзможно да бъдат убити, страшно интелигентни и надарени с магически оръжия.
Чудовища като Белорианеца, създаден от самия Вард. Чудовища като онова, в което бе превърнал Густард. Чудовища, които имаха крила.
Сърцето ми подскочи от тревога, когато от дълбините на кулата се изстреля брутален звяр, чиито кожени криле се разпериха и го изхвърлиха в небето. Беше голям колкото Бенджамин във формата му на дракон, лицето му беше смущаващо хуманоидно, а очите му бяха пронизващо жълти, докато се взираха в мен.
Поклатих глава, опитвайки се да се отърва от мисълта, че идва за мен. Бях невидима. Усещах прилива на лунната магия и знаех, че няма как да ме види.
Но звяра не се отклони от пътя си, летейки през небето към мен, и аз проклинах, докато гледах как ноздрите му се разширяват.
Не, то не можеше да ме види. Можеше да ме усети.
– Майната му – изпъшках, протягайки се нагоре, докато откъсвах поглед от звяра, който летеше към мен с такава скорост, че противоречеше на физиката.
Извих се в небето един удар на сърцето, преди да се сблъска с кулата, в която току-що бях, тухлите се разпаднаха, за да се разпръснат на земята далеч долу, а цялата конструкция вибрираше с такава сила, че почти ме изхвърли от нея.
Звярът изпищя отново, като се откопча от каменната кула и се изстреля обратно в небето, крилете му биеха силно, докато се въртеше в тесен кръг, ноздрите му се раздуваха, докато ме преследваше отново.
Отказах се да се прикривам; всеки щеше да може да види как звяра напада кулата и въпреки че останах невидима, изхвърлих над себе си лиани, като се насочих към металния гръмоотвод, който се намираше на върха на кулата.
Звярът изпищя, когато отново се втурна към мен, прицелвайки се вярно, а скоростта му беше страхотна.
Лианите се хванаха здраво и аз се хвърлих от кулата само миг преди звяра да се разбие в тухлите, където току-що бях за втори път.
Лианите се увиха около китките ми по моя команда, след което ме изтръгнаха в небето, хвърляйки ме към прозорците.
Целта ми се очертаваше, но чудовището се хвърли след мен, вперило очи в лианите над главата ми, а назъбените му челюсти щракаха бясно.
Изкрещях от тревога, когато то се сблъска с лианите ми, призовах магията си да ме спаси, но не бях достатъчно бърза и стомаха ми се сви, сякаш наковалня току-що бе паднала право в ямата му, когато спасителното ми въже бе прекъснато и аз се сгромолясах от небето.