***
Завършихме работата си едва ли не с миг закъснение, елегантната пергола, където щеше да се състои съюзът, беше облечена в милиони малки звездни цветя, които разцъфтяваха само под светлината на звездите, които щяха да изгреят всеки момент, тъй като слънцето вече се беше потопило под хоризонта.
Всичко блестеше с най-деликатното докосване на сланата, всяка снежинка беше изработена поотделно, за да побере инициалите Н и С, преплетени във вечна любов, което накара замаяното ми сърце да заблести от обожание.
Над столовите, които бяха създадени от чисто бяло дърво, висеше цяла върволица от люлякови и розови цветя във всякакви разновидности, всяко от които беше покрито с мразовити връхчета и блестеше дори в слабата светлина на изгряващата луна.
– О, каква радостна и най-величествена вечер – задъхах се аз, а мокрите ми Ванди ме завладяха, когато хлипането се задуши от устните ми и сълзите изскочиха от очите ми.
Солидна ръка се уви около раменете ми и аз се разпаднах, докато позволявах на хлъзгавата сьомга на сърцето ми да ме привлече по-близо до него, заравяйки лице в гърдите му и вдишвайки суровия му мъжки аромат, сякаш беше балсам за сетивата ми.
– Свърши невероятна работа тук, Джери – каза той, докосвайки косата ми с нежна целувка, която ме накара да се задъхам и да се разплача още повече.
– Знаеш много добре, че без добавянето на твоята магия щеше да е само люспа от красотата, която е сега – подхвърлих аз, а той се засмя тихо.
– Е, може и да съм ти дал назаем магията, за да си свършиш работата, но това е изцяло твоя работа. Баща ти ще бъде развълнуван.
– Така ли мислиш? – Попитах, накланяйки глава назад, за да го погледна, а той протегна ръка, за да изчисти сълзите от бузите ми с мека усмивка, която се прокрадна в сърцето ми и се развихри там.
О, какъв срам, че беше такъв клеветнически сарказъм.
– Знам, че е така – закле се той, погледът му падна към устата ми и ме накара да си помисля, че може просто да открадне целувка, но вместо това прочисти гърлото си и се отдръпна. – Нямаш много време да се облечеш, Джери. Не бих искал да закъсняваш за това, след като си работила толкова усилено, за да го създадеш.
– О, добри галактики, прав си! – Извиках, като погледнах към луната и прецених времето по нея. – Имам само няколко минути, за да се подготвя!
Извърнах се от приказната си фльорца и потеглих по спешност, като се спуснах обратно в Бърлогата и спринтирах с пълна скорост към покоите си, където дамите ми трябваше да се срещнат с мен.
Коридорите бяха пълни с хора, но аз сведох глава ниско, свих рамене и изръмжах предупредително, за да се отдръпнат всички, докато се втурвах през тълпата, като повалях на заден план всички, които се опитваха да се измъкнат.
Отворих вратата на стаята си и изтръпнах от удоволствие, когато открих двете принцеси на Вега, които изглеждаха като кралици в зашеметяващите рокли от тафта, които им бях ушила специално за случая.
Носът на Тори беше набръчкан, докато гледаше пластовете върху пластове на полата в зелен мъх, която се развяваше безкрайно около нея, и аз си проправих път през тях, докато се движех, за да хвана брадичката ѝ и да повдигна погледа и, за да срещне моя.
– Не се съмнявай в красотата, която излъчваш, прекрасна моя кралице. Уверявам те, че ти носиш тази зашеметяваща рокля и тя не те носи – така че не се страхувай!
– Еми, не това исках да кажа…
– Наистина са хубави, Джералдин, благодаря ти – вмъкна се Дарси и ме дари с широка усмивка с толкова много зъби, че те блестяха като звезди. Бях и избрала същата рокля в ярък оранжев цвят, който наистина допълваше синьото на косата и. Почти се разплаках отново, докато гледах между тях.
– Не мисля обаче, че ще се поберем през вратата – добави Тори. – Може би ако просто отрежа няколко пласта…
Избухнах в смях от шегата и, плувайки през разпилените им поли, докато се насочвах към собствената си ярко-розова рокля в същия стил като тяхната.
– Знам, че съм само нисък слуга на короната – казах, докато се събличах и влизах в роклята си, без да мога да ги погледна, докато изричах тези думи. – Но не мога да обясня честта, която изпитвам към вас, дами, в нашето облекло в този най-специален случай. Никога не съм имала братя и сестри, но знам, че любовта, която изпитвам към вас двете, трябва да се равнява на тази, която бих изпитвала към собствените си сестри.
– Толкова сме щастливи, че те имаме, Джералдин – добави тя, карайки недостойното ми сърце да се пръсне на милион парченца и да се разпръсне сред звездите, за да заблести във вечното щастие на небето.
– О, мои дами – изпъшках аз. – Ако самият Лайънъл Акрукс се появи тук и ме убие още тази нощ, бих умряла доволна и безкрайно щастлив в компанията на тези мили думи и на любовта, която тая в сърцето си към вас.
– Господи, Джералдин, не можеш да говориш такива глупости – каза Тори и ме плесна по ръката, за да ме накаже. – Това е като да изкушаваш съдбата. Също толкова добре можеше да кажеш нещо от рода на „сега вече нищо не може да се обърка“ или „имах чувството, че всичко ще бъде наред“.
Дарси се засмя.
– Да, недей да изкушаваш звездите да се обърнат срещу нас, те и без това достатъчно се забавляват да се гаврят с нас, без да имат нужда от поощрение. Кълна се, че няколко от искрящите гадинки погледнаха злобно мен и Ланс, когато снощи се разхождахме навън.
– Извинявам се – захилих се аз. Но знаех, че нищо няма да се обърка тази вечер. Този съюз беше благословен още преди да е започнал, сега просто трябваше да стигнем до частта, в която да си кажат „да“.
Навлякох се напълно в роклята си и моите кралици ми помогнаха да се гримирам, както можеха, докато всички работехме около ограниченията на роклите си, докато накрая трите застанахме готови пред огледалото, възхищавайки се на себе си.
Оранжевата, розовата и зелената материя на роклите ни се бореше за надмощие, докато се опитвахме да се притиснем една до друга, за да се възхищаваме, и аз се кикотех, когато трите ни малки главички изскачаха от прилива на тафта като пъстър Цербер, и това беше толкова безкрайно славно, че едва не се разплаках отново.
– Изглеждаме… уау – каза Тори, а очите и обхождаха всички нас в отражението, тъй като се оказа твърде поразена, за да се усмихне.
– Да – издиша Дарси, също толкова равнодушно. – Уау.
– Уау, наистина! – Аз се просълзих и всички изпаднахме в пристъп на кикот, докато обувахме краката си в обувките на токчета и тръгвахме към вратата.
– Майната му – каза Тори и хвърли последен поглед към огледалото, преди да дръпне вратата и да ни изведе навън. – Хайде да гледаме сватба.
Притиснах с ръце устата си, докато тръгвахме по тунела, викайки на всички да се отдръпнат настрани за преминаването на истинските кралици толкова силно, че гласът ми отекна в цялата мрежа от подземни стаи и тунели. И те се преместиха. Хората се задъхваха и сочеха с пръст, а очите им се разширяваха. Някои от тях бяха напълно замаяни при вида на моите величества, които изглеждаха толкова кралски, че изпаднаха в състояние на нервен кикот.
– Това може би е най-хубавият ден в живота ми – изрекох, докато продължавахме парада си през пещерите и се насочвахме към новата съдба на баща ми.
– Това е страхотно, Джералдин – каза Дарси и постави ръка на рамото ми, когато стигнахме до фермата и шепотът и похвалите на тълпата останаха зад нас.
Аз поведох навън в нощта, задъхана от радост от звездните цветя, които разцъфтяха навсякъде по перголата, където щеше да се състои съюзът.
Наследниците и Ксавие вече бяха пристигнали, всеки от тях изглеждаше елегантно в черни смокинги, а очите на всички се разшириха, когато се обърнаха да гледат приближаването ни.
– От звездите, които са полудели от прилеп – изпъшка Сет от възторг, а очите му се разшириха, докато попиваше визията, която представляваше моите дами и аз. – Знаете ли, че всички вие приличате на…
Кейлъб захлупи устата му с ръка, преди да довърши този несъмнено груб комплимент, а аз се захилих срамежливо, докато се наслаждавах на гледката на толкова много добре опаковано мъжко месо.
– Изглеждате… зашеметяващо, момичета – каза Кейлъб и, по дяволите, наистина изглеждаше зашеметен.
Тори изхриптя по онзи свой нежен и все пак напълно очарователен начин, който издаваше удоволствието и от това, че всички те оценяват толкова много облеклото ни, а аз не можех да не трепна с мигли пред момчето Макси, което сякаш беше загубило способността си да говори.
Преместихме се, за да заемем местата си, а Дариус и Ксавие пристъпиха напред, за да ни помогнат да ги разтворим малко, за да направим място за обемните поли на роклите ни.
– Харесва ли ти? – Попита Тори, дарявайки дяволския си Дракон с усмивка, достойна да изстреля хиляди кораби, докато я оглеждаше нагоре-надолу.
– Майната му, Рокси, знам, че наистина съм влюбен, щом мога да те видя в тази рокля и все още да те искам също толкова неистово, както винаги – промълви Дариус, докато и помагаше да седне, а аз на практика сияех, като го виждах как припада по нея в прелестите и.
– Ами опитай се да се контролираш – прошепна тя в отговор. – Ще бъде голям срам, ако тя изгори на клада от огнената ти магия, докато се опитваш да ме измъкнеш от нея.
Дарси се засмя, а аз скрих собственото си кикотене под ръката си. Те наистина бяха най-подходящите партньори. Дори и ако сега всъщност изобщо не бяха сродници… Намръщих се, докато мислех за това, погледнах към небесата и се зачудих дали те няма да предложат нов шанс за елински сродни връзки за двамата, за да могат да го приемат с цялото си сърце сега. Със сигурност заслужаваха това.
Преди да успея да размишлявам върху това твърде дълго, стъпките оповестиха пристигането на татко и аз изпищях, като скочих на крака, разперих широко ръце и случайно ударих Ксавие в окото, докато го правех.
– Ау! – Изруга той, спъвайки се една крачка назад, а аз се обърнах към него с извинение.
– Много съжалявам, скъпи ми братко, но не се страхувай – донесох ти подарък в чест на това, че станахме брат и сестра, който съм сигурна, че ще премахне болката! – Протегнах ръка надолу, за да повдигна полите на роклята си, шумолях и рових, докато не намерих двата подаръка, които бях приготвила за новите си братя, и почти изпищях отново, чудейки се какво ли са ми приготвили в замяна.
– Брат? – Промълви Ксавие, поглеждайки Дариус, сякаш беше толкова поразен от новите ми претенции към него, че нямаше думи за емоциите си.
Дариус ме погледна с поглед, който беше толкова изпълнен с братска и сестринска любов, че дори не успя да накара лицето си да реагира на това, а празният, пълен шок прикриваше ликуването, което просто знаех, че се крие под повърхността.
– Може би да оставиш подаръците, които ще ми подариш, за по-късно? – Предложих, като разтърсих очите си, които заплашваха да се разлеят. – Мисля, че ако ги отворя сега, накрая ще се разтреперя.
– Подаръци? – Попита Ксавие и благослови памучните си чорапи, беше толкова завладян от емоции, че сякаш беше забравил какво изобщо се случва тук.
Дариус отвори уста, но Тори получи внезапен спазъм в коляното, заради който го изрита в подбедрицата и той изохка от болка, като вместо това погледна към нея.
– Може би просто го запази за сутринта, а? Не искаш Джералдин да си размаже грима – каза тя остро.
– О, да, сутринта звучи идеално – съгласи се Дарси и кимна силно. Сладкото агънце явно беше в пълна възбуда от тържеството и едва се сдържаше.
– Да – съгласих се трескаво аз. – Нека го оставим за сутринта, когато ще мога да се разпадна напълно, без това да повлияе на този хубав ден.
Предадох подаръците, които бях набавила за новите си братя, и двамата ми благодариха, а по веждите им се очертаваха бръчки на любопитство и очакване.
Гледах с възторжено внимание как Ксавие разопакова своя, разкривайки бушон със седем напълно съвършени моркова заедно със стихотворението, което бях написал за него, а усмивката му озари и проклетата луна.
– Това е… толкова страхотно – каза той, като вече слюноотделяше от празника, който му бях приготвила, и, по дяволите, аз се разпаднах от наплива на емоции, който усетих да се излива от него, и се хвърлих в ръцете му със сълзи на очи, притиснах го към гърдите си и се заклех да го обичам по всички начини, по които една голяма сестра трябва да го обича. Той беше толкова изгубил ума и дума, че можеше само да ме потупа по гърба и да ми кимне, но аз усещах как връзката между нас се превръща в здрава и неразрушима връзка, която знаех, че ще се запази до края на живота ни.
– Подаряваш ми златна монета ли? – Попита Дариус и аз обърнах внимание на него, като кимнах през сълзи, докато я посочвах.
– Поръчах да гравират тази дата върху нея – промълвих аз – денят, в който станахме семейство.
Дариус ми се усмихна, поклащайки глава, сякаш просто нямаше думи.
– Мога ли да видя? – Попита Дарси, протягайки ръка към нея, но той изръмжа, юмрукът му се сви над нея, преди да я пъхне в джоба си, мърморейки „моя“ като драгун, който трупа съкровища.
Обърнах се и побързах да отида при татко, когато забелязах, че той се премята от крак на крак, нервно заглаждайки мустаците си, като постоянно поглеждаше през рамо към късата и празна пътека. Беше облечен в елегантен, прашно син костюм с множество волани, а от единия му джоб стърчеше розова кърпичка, която подхождаше на роклята ми.
– Какво ми казваш винаги, когато се забъркам в някоя караница? – Изръмжах му.
– Вдигни брадичката, изпъчи гърдите и не позволявай да те видят как се изчервяваш – отвърна той строго, опитвайки се да приеме собствения си съвет, докато изправяше гръбнака си, а аз кимнах твърдо и пристъпих напред, за да оправя папийонката му, докато Дариус и Ксавие се отдалечаваха от нас, за да доведът булката.
Бях цялата във филмов плам, докато стоях там като пеликан, който си е загубил рибата, и когато една топла ръка хвана ръката ми, позволих на Макс да ме издърпа и да ме върне на мястото ми.
Дарси ме хвана за ръката, докато седях между нея и сестра и, а сърцето ми се движеше като пингвин на сушата, който се опитва да избяга от бяла мечка – неловко и тромаво, но все пак решително.
Музиката оживя, когато пристигането на Каталина задейства магическото заклинание, което бях поставила на мястото, и аз изкрещях като банши, когато вълнението ми надделя и се завъртях, за да погледна булката, която скоро щеше да стане моя мащеха.
Мислите ми се насочиха към моята собствена майка, която бях загубила преди толкова много години, и сърцето ми изпусна мъничко ридание, докато ми липсваше. За миг можех да се закълна, че чух шепот на пролетния вятър и погалването на ръката на любимата ми мама по бузата ми, което накара една сълза да се плъзне плавно от окото ми и да капне от брадичката ми, докато се изпълвах с успокоение. Бях сигурна, че тя е тук под някаква форма, надничайки отвъд завесата, за да наблюдава как моят скъп татко отново намира щастието.
Каталина вървеше между двамата си сина, усмивката и бе сияйна като първия слънчев лъч на изгрева, кожата и бе искряща като басейна на Ану, за който се говореше, че държи ключа към вечния живот, а бледорозовата и, ръчно ушита сватбена рокля бе скромна и ослепителна едновременно, обгръщаше фигурата ѝ и същевременно изглеждаше царствена и елегантна.
Толкова бях увлечена да пищя от вълнение и да се взирам в безкрайната любов и обожание към баща ми, когато тя стигна до него, че съвсем забравих, че трябваше да мълча по време на процесията.
Притиснах устата си с ръка, за да заглуша виковете си от радост, а Дарси измърмори проклятие, докато изтръскваше пръстите, които бях смачкала във вълнението си.
Очите ми се насълзиха, докато те изричаха клетвите си един към друг, а чистотата на усмивките им и искреността на любовта им блестяха толкова ярко, че беше невъзможно да отвърна поглед от тях, докато те се избираха един друг и се обвързваха в живот на любов и отдаденост до края на времето.
Беше красиво като бумтящо зайче с боне върху маслена багета. И когато звездите изпълниха молбата им и ги свързаха един с друг, аз скочих и изкрещях, за да чуе целият свят, нахвърлих се върху двамата и ги притиснах към гърдите си, докато ридаех от най-чиста, най-сладка радост.
Назад към част 20 Напред към част 22