***
Дариус
Алтернативна гледна точка на сцената в тронната зала в „Академия Зодиак 4: Принцеса на сенките
ГЛАВА ПЪРВА
От леговището на Лайънъл…
Ще призная, че за известно време вниманието ми беше завладяно от смайващия блясък на плана ми за улавяне на сенките. Бях го направил – бях станал много по-велик и по-могъщ от останалите Небесни съветници и стоях на прага да се възкача най-сетне на трона си.
Имаше усложнения, да. Завръщането на Клара не беше нещо, което бях предвидил, а още по-малко факта, че тя нямаше да е съвсем на себе си, когато се върнеше при мен.
Отне ми доста време да разкъсам нишките на истината, които обясняваха оцеляването ѝ в Царството на сенките, и бях повече от малко изненадан да открия, че тялото ѝ всъщност е било споделено със самата Принцеса на сенките.
Трябваше да бъда предпазлив, но все пак връзката на Пазителя, която ме свързваше с Клара, изглежда се отразяваше и на Лавиния и без особени затруднения ги насочих към правилното място за такива полезни слуги – под мен през цялото време.
Отне ми много време да се съсредоточа, за да накарам Принцесата на сенките да се справи, и макар че имаше безброй възможности, които можеха да се открият не само в силата на сенките, които сега притежавах, но и в нейната власт над тях, не бях стигнал дотук, без да бъда предпазлив.
Така че, предполагам, мога да се извиня, че позволих на погледа си да се измести, че не забелязах по-рано заклинанието, което Роксаня Вега беше изплела над моя наследник.
Всички улики бяха налице. Начинът, по който ми говореше за близначките, беше първата от тях – винаги с по-голяма ярост и по-дълбок гняв, когато говореше за Роксаня, отколкото за Гуендалина. Глупаво смятах, че това се дължи на факта, че тя е по-спорната от двете. И, разбира се, Роксаня се намираше в Огън, точно под носа му, и можеше да го ядосва много по-често. Но това означаваше, че тя можеше и да го изкушава много по-често.
Чудя се в кой момент можех да потуша увлечението му по-рано. Но като се замисля, не мисля, че това беше нещо, което можех да постигна. Тя явно беше решила да го съблазни, без съмнение също толкова отчаяна от властта, колкото и майка ѝ, и също толкова готова да разтвори крака, за да я усети. И това беше без участието на звездите в този въпрос.
Имах сигурни сведения, че тя дори е смукала члена на най-добрия му приятел, но въпреки това той все още се намираше в пълно обсебване от нея.
Видях го по Коледа. Видях начина, по който очите му я проследяваха, точно както го бях видял в собствения си дом преди това.
Глупаво си мислех, че като я чука, ще се отърве от желанието. Мислех си, че това е просто поредната му хитрост, за да я унищожи – крайното унижение, да я използва за свое удоволствие и да я изостави, докато тя все още почиства от плътта си следите от това, че я е поискал.
Никога не ми беше харесвало да признавам, че Дариус е син на майка си. Каталина беше красива, могъща жена, подходяща за отглеждането на моите наследници, но беше с меко сърце. Влюбена в идеята за любов. И дори след като бях гарантирал, че тя не може да разглези момчетата ми в подобна мода на слабост, недостатъкът пак се беше появил.
Може би трябваше да се намеся по-рано. Може би трябваше да спра нещата, преди да са стигнали толкова далеч, колкото стигнаха, но ще призная, че в това отношение направих грешка…