***
Блестящите извори
Предистория, чието действие се развива една година преди близначките да пристигнат в Зодиакалната академия
ЛАЙЪНЪЛ
ГЛАВА ПЪРВА
От леговището на Лайънъл…
И така, продължаваме напред през годините, заобикаляйки много хитрости и бруталности от моя страна, които бяха скрити в сенките, докато аз се бавех и подготвях да завзема трона за себе си.
Разбира се, това не беше толкова просто, колкото се надявах, след като осигурих гибелта на рода Вега – трябваше да предвидя необходимостта да ударим нимфите толкова жестоко, колкото се наложи в отмъщение за смъртта на нашия монарх.
Първоначално трябваше да запазя мястото си в Небесния съвет и да се уверя, че никакви подозрения не водят към мен. Въпреки че, разбира се, съм най-могъщият от всички, не можех да рискувам да ме помислят за предател. Поотделно не се съмнявах, че бих могъл да поваля Тиберий Ригел, Антония Капела и Мелинда Алтаир, но ако ме смятаха за предател, щяха да ме ударят като един, за да ме задържат, а дори толкова велика фея като мен не би могла да се изправи срещу тримата наведнъж.
Така че, уви, трябваше отново да се обединя с тях, да се присъединя към тяхното унищожение на рода на нимфите и да се лиша от съюзниците, които така умело бях използвал, за да се отърва от Дивия Крал и неговата съпруга.
Да се притаиш тогава беше най-разумно. Посветих години на утвърждаване на плановете си и на това да си върна доверието на нимфите, които бях принуден да помогна да бъдат изтребени – наистина нелека задача. И да, трябваше да отделя време и за оформянето на моя наследник по мой образ и подобие, защото какъв беше смисълът да претендирам за кралство и да имам недостоен наследник, който да го наследи, след като времето ми за управление изтече?
Така стигнахме до тази история за разврат, която реших да включа тук, за да се запознаете с нея и да видите също толкова ясно, колкото и аз, колко напълно неподходящо за управление е следващото поколение съветници. Има много малко неща, за които тези, които са на власт като нашата, не могат да претендират в името на удоволствието, но обединението на Капела и Алтаир е немислимо. Съюзът им би станал по-висш по природа от връзките, които поддържаха моят наследник и момчето от Ригел. Поради това тяхната двойка никога не би могла да се осъществи, тъй като те добре знаеха това и все пак тук, както ще станете свидетели, те пренебрегваха тези правила отново и отново.
Кой може да ме вини, че съм видял толкова ясно, че е необходима твърда ръка, която да поеме кормилото на нашето прекрасно кралство? Кой може да ме вини, че поех властта, преди те самите да се осмелят да я поискат? Може и да не съм знаел за тази издънка по онова време, но съществуването ѝ само засилва собствената ми потребност да взема властта, преди те самите да са имали възможност да се опитат да тръгнат срещу Дариус.
Разбира се, въпросът за първородното ми дете е срам, за който ще стане дума по-късно…