ДАРИУС
Стените на Нефритения замък се пропукваха, предсмъртните му стонове се разнасяха из основите на планината, докато огромни късове от него падаха от таваните и се удряха в пода.
Това място беше построено, без да се съобразява с битката между дракони, която се провеждаше в него, и яростната битка, в която се бяхме въвлекли, явно го беше повредила непоправимо.
Преместихме се назад, бронята ми беше на мястото си, а брадвата – отново в ръка. Тарик остана плътно до мен, когато бяхме изкачили последните стълби на замъка и си бяхме проправили път през малкото останали стражи до тронната зала, но сега стояхме в изоставеното пространство без никаква представа накъде е избягал баща ни.
– Войната свърши – заяви Тарик, а очите му се спряха на гледката отвъд огромния прозорец, който се простираше над разрушения пейзаж на бойното поле.
Той беше прав. Трупове и разрушения лежаха във всички посоки, пожари все още горяха в тлеещите отломки, но там можех да видя какво е останало от нашата армия, която празнуваше, група свирепи на вид феи, водени от жена ми и сестра ѝ, които сега се приближаваха към Нефритения замък.
От стените около нас се разнесе стряскащ стон, огромно парче от покрива се освободи и пода се свлече под краката ни.
Блъснах се в Тарик, като го отхвърлих настрани, докато буцата зидария с големина на камък се сгромоляса на мястото, където той току-що стоеше.
Двамата се претърколихме по пода и той ме погледна изненадано миг преди пода да се сгромоляса под нас.
Камъкът изръмжа и планината извика, когато целия замък започна да се срутва, стаята, в която се намирахме, и всичко под нея се отлепи от мястото си отстрани на тази оголена скала и се устреми към земята.
Изтръгнах вик, докато се мъчех да се преместя, Тарик се хвана за ръката ми, а дракона в мен ревеше с искане да се преместя. Но преди да успея, Тарик ме преметна през себе си, тялото ми се претърколи на гърба му, докато падахме сред лавина от нефрит и скали към земята на хиляда фута по-долу.
Хвърлих леден щит върху нас, когато покрива се срути с пълна сила, толкова близо до това да ни смаже, че сърцето ми подскочи от тревога, и зърнах Завесата, която ни чакаше. Но аз не бях оцелял в тази война, за да умра сега.
Тарик се премести под мен и аз бях подхвърлен във въздуха, преобръщайки се през бодливите шипове, които оформяха гръбнака му, преди да успея да се хвана за един от тях с чиста сила на волята.
Изхвърлих магията от себе си с взрив, който избухна като експлозия, огън и лед се откъснаха от нас във всички посоки, изстрелвайки отломките от срутващия се замък в небето и отваряйки пътя към свободата.
Тарик се втурна към него, а аз отново ни защитих, хъркайки от усилието да го поддържам, докато върху нас се изсипваха скали с размерите на коли. След това ехото от срутването на замъка в планината ни прогони в небето.
Над нас се издигна огромен облак прах и аз се вкопчих здраво, докато Тарик прелиташе през него със скорост, тичайки към групата воини, които бяхме видели да се приближават през бойното поле.
Времето сякаш спря в облака прах и аз се преместих, за да седна изправен на гърба на брат ми, развеселен, че в края на този ден на хаос яздя дракон.
Облакът прах се разсея и се превърна във водовъртеж от въздушна и земна магия, която отнесе отломките и ги хвърли далеч в планините. Примигнах от изненада, откривайки пред себе си изтерзаните от битки фигури на хората, които обичах най-много на този свят, а ръцете на жена ми бяха вдигнати, което доказваше, че тя е направила тази магия.
Приземихме се пред тях и аз скочих от гърба на Тарик, като се усмихвах широко, докато вървях към тях.
– Готово ли е. Убихте ли Лайънъл? – Попита остро Дарси, а очите ѝ попаднаха на полубрат ми зад гърба ми. – А Тарик… сега се бие с теб ли?
– В момента Лайънъл се опитва да избяга през мрежа от тунели, които са скрити под развалините на замъка му – отговори вместо мен Гейбриъл, а отзад на гърлото ми се изтърколи хъркане.
Разбира се, че не можеше да е толкова просто – грозният му замък да смаже гадината.
– Тогава аз ще отида да го търся – казах аз, а погледа ми се премести върху приятелите ми и брат ми, като ги преброих, докато възела в гърдите ми малко се облекчи.
Обърнах се, за да се върна към останките, и открих Тарик там, отново преместен и във формата си на фея, а черната броня на сенките прилепваше към фигурата му.
– И да на втория въпрос – добавих аз, кимвайки му. – Другият ми брат също вече е един от нас. Мъртвите души, които бяха свързани с него, бяха прогонени в смъртта и той доказа своята лоялност в битката.
Нещо в изражението на Тарик се промени при тези думи, устните му леко се разтвориха, когато тъмните му очи срещнаха моите, а аз му се усмихнах криво.
– Спомена нещо за това, че Истинските кралици му дължат услуга – така че може би простото помилване на всички гадости на сенките ще го покрие?
– О, би, нали? – Извика Рокси след мен.
– Да – съгласих се аз, но се дръпнах, когато една лиана ме хвана за ръката и ме накара да се обърна към тях.
– И къде си мислиш, че отиваш? – Попита ме жена ми с окървавения си меч в ръка, докато се приближаваше към мен, Дарси беше точно зад нея, а останалите следваха стъпките им.
– Казах ти, аз…
– Мислиш, че си единствения тук, който се интересува от този лов ли? Майната ти, задник. Не можеш да си присвоиш главата на тази гад само за себе си – останалите също планираме да участваме в издирването му. Всички ние имаме дългове, които трябва да изплатим на баща ти.
Погледнах я нагоре-надолу, тази окървавена, красива, ужасяваща моя съпруга, чиито зелени очи кипяха от насилие.
– Ти си… всичко, знаеш ли това? – Казах ѝ, протегнах ръка, за да я хвана за кръста, когато се приближи достатъчно близо до мен, като адреналина и интензивността на битката караха пулса ми да се разтреперва, а нуждата ми от нея да се покачва, но тя само ме отблъсна встрани с тъмна усмивка.
– Все още не сме – отвърна тя и погледна към Дарси, която се премести да застане до нея. – Не и докато не приключим с това.
– Лайънъл трябва да умре – съгласи се грубо Дарси, докато гледаха към натрупаните отломки, които допреди минути бяха замък, а назъбената планина, която скриваше тунелите, все още стоеше на гърба му и ги примамваше да се приближат.
– Ти оставаш тук – добави Рокси, като погледна Тарик, който кимна в знак на съгласие като добър малък поданик, макар че трябваше да предположа, че го е яд, че в последния момент му заповядаха да се оттегли от тази битка. – Охранявай… развалините и можем да поговорим за помилването, когато чуем останалата част от историята ти.
Дарси кимна в знак на съгласие с това и четирите дракона-саири се прехвърлиха да инспектират Тарик, явно планирайки да останат и те с него. – Останалите, последвайте ни.
Кралиците се отдалечиха през руините на бойното поле и аз се вмъкнах безмълвно зад тях заедно с Орион, Кейлъб, Сет, Макс, Джералдин, Ксавие и Гейбриъл. Притиснах ръка към рамото на Тарикс, докато минавах покрай него, и му размених поглед, в който се заклех да сложа край на човека, който го беше оковал, и да го освободя точно когато той щеше да се откаже напълно от мен.