СЕТ
ДВЕ ГОДИНИ СЛЕД ТОВА
Нямаше никакъв шанс в кралството да заспя тази нощ. Бях прекалено развълнуван. Утре беше денят. Денят. Денят, който чакахме толкова, толкова, толкова дълго. Дали можеше да дойде по-бързо?
Кейлъб беше долу в имението ни и гледаше финала по питбол, в който играеха Леон и съпругата на Гейбриъл. Останалите ни приятели бяха отишли на мача, сега всички бяха там, в кралската ложа, за да гледат, но не и ние. Не, защото утре трябваше да започнем рано. Ден, който щеше да постави началото на една нова ера за мен и Кал.
Затова бях купил някои неща и вещи, които щяха да разнообразят вечерта, да направят нещо като последно ура на живота сега, преди всичко да се промени. И докато гледах кошницата с брокат, блестящата конска опашка и блестящия розов рог от силикон в банята, реших, че е време да се съсредоточа върху това да направя моя лунен приятел толкова щастлив, колкото може да бъде щастлив.
Банята беше изцяло по вкуса на Кейлъб, всичко беше шикозно, неутрално и модерно. Той имаше добро око за такива неща, а аз обичах стила му, цялата къща беше украсена с най-високо качество. Само най-доброто за моя Лунен приятел.
Съблякох всички дрехи, след това взех тубичката с брокат и започнах работа, покривайки члена си с него, като изрисувах и любовно сърце на гърдите си. След това си измих ръцете и оставих нещата да изсъхнат – броката скоро щеше да бъде като втора кожа. След това грабнах конската опашка и с помощта на малко лепило със сила на мино, я залепих в основата на гръбнака си. Разклатих дупето си настрани, а опашката се поклащаше наляво-надясно, докато се любувах на себе си в огледалото. Майната му, изглеждаше адски добре върху мен.
Използвах магическа илюзия, за да оцветя косата си като дъга, после извадих блестящия рог, който се удвояваше като вибратор, и го закрепих на главата си. Накрая нахлузих блестящ чифт лилави шорти, за да завърша визията, като запазих бляскавия си член за големия финал.
Усмивка изкриви устните ми и аз се втурнах от банята, като пробвах тръс и ръмжене. Бях помолил Ксавие да ми даде няколко напътствия и той дори ми беше позволил да тичам със стадото му. Човекът беше увеличил стадото си до осем души. Сериозно мощна единица, която бързо се бе превърнала в най-силната в Солария. Разбира се, не му бях казал за какво ми е обучението по пегасистика, а му намигнах загадъчно, когато ме попита дали това има нещо общо с пего-фетиша на Кейлъб, и прецених, че това го е заблудило. Аз бях хитро същество.
Влязох в спалнята ни с бели стени и пухкав сив килим, а погледът ми се спря на огромното легло. Отхвърлих завивките и се гмурнах под тях, като ги навлякох върху себе си, за да се скрия.
– Кал! – Извиках, усилвайки гласа си.
– Да? – Обади се той в отговор.
– Ела тук!
Загърнах одеялото по-плътно около себе си и ме напусна смях, когато го чух да се стрелва натам с вампирската си скорост. Бях най-добрият лунен приятел в историята. Той щеше да бъде толкова адски развълнуван, когато разбере, че може да се изразява пълноценно с мен. Всяка извратеност, всяка фантазия, аз щях да бъда това за него.
Чух го да влиза в стаята и потиснах смях, опитвайки се да остана неподвижна.
– Какво правиш там? – Попита развеселено Кейлъб, а аз изохках в отговор. – Какво ебаваш ли се?
Той грабна завивката, изтръгвайки я от мен, а аз се надигнах, хвърляйки илюзия за копита върху ръцете и краката си, движейки ръцете си като ритащи предни крака.
Очите на Кейлъб се разшириха от шок, когато видя размахващата се опашка и блестящия ми рог.
– Сет – излая той. – Какво правиш?
– Всичко е наред, Кал. Знам.
– Знаеш какво? – Отвърна той.
– Знам, знам, знам – казах с намигване, като поставих копито на гърдите му. – Можеш да бъдеш себе си с мен. Не е нужно да го криеш.
– Какво да крия? – Изпъшка той.
О, бедният ми, смутен малък Кал, все още неспособен да разкрие напълно вътрешните си желания дори сега.
– Че си възбуден за рога – казах аз, като пропълзях, така че задникът ми да е към него, и разтърсих дупето си, така че опашката да се размахва за него. – Можеш да ме биеш като лошо пони, ако искаш, или да ме яздиш като добро. Аз ще бъда твоята пегаска подложка, а ти можеш да бъдеш мой господар. Или не искаш да се преструваш, че и ти си пегас? Харесва ли ти да бъдеш големият, лош вампир, който претендира за своя жребец?
– Не, не ми харесва – изруга той, не звучеше толкова доволен, колкото очаквах, по-яростен, отколкото се надявах, но това бяха просто стените, които беше изградил между себе си и истината.
– Всичко е наред – казах аз, като го погледнах сериозно през рамо. – Можеш да бъдеш всичко с мен, Кал. Искам да бъда част от това.
– Да бъдеш част от какво?! – Изръмжа той, лицето му беше някак си червено и може би това му харесваше, да е толкова ядосан, когато ме чукаше като непослушен пегас, който е изял всички моркови. Така беше и в онова видео, което се беше разпространило като вирус с него и куклата Пегасекс. Да, това трябва да е било. Обичаше да се държи диво, искаше да накаже лошия си бронкор.
Изхлипах, подхвърляйки дъговата си коса, а Кейлъб внезапно заби юмрук в нея, подтиквайки ме към хленчене, което беше адски впечатляващо, много ви благодаря.
– Не харесвам пегаси – изръмжа той.
– Искаш ли да отвърна на удара? – Попитах, като се претърколих и ритнах ръцете и краката си във въздуха като преобърнат кон.
– Не, искам да свалиш тази гадост и никога повече да не я доближаваш до леглото ни – изсъска той и аз се успокоих, а устните ми се разтвориха от шок.
– Ти… не искаш това? – Попитах с ужас. Как можах да го разбера погрешно? Трябваше да има нещо в слуховете. Със сигурност не се лъжех тук. Бях доловил намеците и бях направил това заключение. Той беше мой приятел; как можех да сбъркам толкова много?
– Разбира се, че не – отвърна той.
– Дори многофункционалния ми рог? – Натиснах бутона на вибратора и той започна да се върти с прекъсвания, да вибрира и да напъва.
Кейлъб ме гледаше в зашеметено мълчание.
– И къде се предполага, че ще отиде? – Изпъшка той.
– Ами, имам предвид… – Повдигнах невинно рамене.
– Това е задникът ми, нали? – Изръмжа той, а очите му се стесниха. – Това няма да се доближи до задника ми.
– Нима съм го разбрал погрешно? Искаш ли да сложиш рога? Искаш ли да хвърля илюзия върху члена си, така че да прилича на рог, а след това…
– Не, Сет, не искам нищо от това – настоя той.
– Не те съдя за това. Правил съм какви ли не лудости. Това всъщност е едно от най-малко лудите неща, които съм правил.
– Всъщност сега повдигаш въпроса за други хора, с които си се чукал?
– Просто казвам, че съм напълно съгласен с това. Аз съм за това, ако ти си за това. Няма нищо срамно в това да се възбудиш заради рога. Виж колко секси изглеждам в тази гадост. – Напрегнах мускулите си и погледът на Кейлъб проследи коремните ми мускули.
– Майната му – издиша той. – Наистина изглеждаш секси.
Вълнението в мен се разпали при този пробив.
– Знаех си!
– Не – отсече той. – Това не означава, че съм възбуден от рога, а просто защото си ти в целия този блясък.
– Разбира се, че е така, Кал – казах аз и се усмихнах.
– По дяволите, Сет, аз не съм по пегасите.
– Искаш ли да видиш моите диджазли? – Предложих, вече върху него, знаейки истината му. Той не можеше да я признае на глас, но начина, по който ме гледаше, я потвърждаваше. Това го беше накарало да се втвърди. А когато на Кал му ставаше, и на мен ми ставаше.
Кейлъб се поколеба, погледът му падна върху лъскавите ми лилави шорти.
– Ами… Искам да видя. От любопитство.
Засмях се.
– О, ти си толкова секси за Пегас.
– Не съм, аз съм секси за теб. А сега ми покажи шибания дижабъл. – Той се нахвърли върху мен и аз се засмях още по-силно, докато се търкаляхме заедно на леглото, той се бореше да ми свали шортите, докато аз се отскубвах и дупето се размахваше, за да накара опашката да го удари в лицето. Той ме хвана за колана с ръмжене, разкъса шортите чисто от мен и ме принуди да се преобърна.
Погледна искрящия ми член и веждите му се извиха.
– Майната му – издиша той. – Всъщност е доста красив.
Наведох се, за да му прошепна в ухото.
– Позволи ми да бъда твоя див жребец. Впрегни ме като предизвикателен жребец от хълмовете.
– Престани да говориш за конски секс – поиска той и ме бутна отново надолу, но очите му отново любопитно се насочиха към члена ми.
Можех да усетя колко е твърд, собственият му член се впиваше в бедрото ми и ми даваше цялата истина, от която се нуждаех, за неговата извратеност.
– Няма да кажеш на никого за това – предупреди Кейлъб, а пръстите му стигнаха зад гърба ми, за да завържат опашката.
– На никого – въздъхнах аз, макар че очевидно той не включваше всички в това твърдение. Най-добрите ни приятелки знаеха всичките ни тайни. И се обзалагам, че Орион щеше да е щастлив да знае, че неговият кръвен брат има толкова страхотен сексуален живот.
Кейлъб се надвеси над мен, а кътниците му се разшириха.
– Тогава цвили за мен като добро пони и прави точно това, което ти казвам.
***
– Снощи стана странно – промълви ми Кейлъб, докато седяхме в колата и чакахме обаждането, което щеше да потвърди, че е време.
– Това с Пегаса ли? – Попитах.
– Да…
– Хареса ми. Искаш ли да го повторим някой път?
Той замълча, а пръстите му се стегнаха върху волана за секунда.
– Може би.
Усмихнах се, мислейки си как бих могъл да премина на следващото ниво в бъдеще. Може би цял костюм на Пегас с крила и подвижна опашка, която да служи като камшик. Да… това би било едно начало.
Атласът ми иззвъня и аз толкова се притесних да отговоря, че изгубих хватката си върху него и той се разби в подножието. Извърнах се напред, като с проклятие ударих главата си в таблото, а след това го хванах в ръка.
– Добре ли си? – Попита Кейлъб и аз кимнах, заздравявайки следата, и го погледнах ужасено, тревожно, обнадеждено, разкъсващо душата, преди да отговоря на обаждането.
– Време е, господин Капела – каза мекия женски глас.
Извиках от радост, хвърлих се към Кейлъб и го прегърнах. Той се засмя, взе Атласа от ръката ми и изслуша какво имаше да каже жената, докато аз се сгуших в скута му и стиснах ризата му в юмруци.
Когато той се отпусна, го целунах, после го облизах, после отново изревах.
Кейлъб ме придърпа в свирепа прегръдка и ние се гледахме един друг, очи в очи, натъпкани толкова плътно в пространството, че едва дишах.
– Те са тук – каза той. – Чакат ни.
Отворих вратата на колата, спринтирах през улицата и отдясно към мен се зададе кола с висока скорост. Кейлъб ме вдигна с бърза крачка, като ме изнесе от пътя, докато колата минаваше покрай него, надувайки клаксона си. Но не ми пукаше, че едва не бях умрял, защото сега беше време да живея. Да живея, да живея, да живея и да живея още малко.
Втурнах се в болницата и рецепционистката ни насочи към една стая на горния етаж. И там ги намерихме. Две креватчета едно до друго и лечителка, която проверяваше бебетата вътре.
Задържах се на вратата, докато Кейлъб вървеше напред, внезапно ужасен. Защото какво ще стане, ако не съм добър баща? Ами ако не можех да бъда всичко, от което се нуждаеха тези мънички същества?
Кейлъб се огледа през рамо, в очите му гореше емоция, а аз намерих силата си в него, когато ме подкани да се приближа. Може да не съм съвършен, по дяволите, знаех, че ще правя грешки, но докато имам него, мога да се справя. Можех да бъда това, от което се нуждаеха, защото той щеше да бъде до мен през всичко.
Спрях да дишам, когато погледът ми падна върху тях, тези очарователни бебета, които кротко си гукаха. Бяхме оплодили две сурогатни майки по едно и също време, като бременността им беше планирана така, че едното от децата да носи моите гени, а другото – тези на Кейлъб.
– Това е момиченцето – каза ни лечителката, посочвайки красивата ни дъщеря, която имаше кичури мека златиста коса, която вече леко се къдреше, и яркосини очи. – А ето и вашето момченце. – Тя направи жест към другото, което имаше земни очи, малко по-тъмна кожа и прашинка кафява коса на главата.
– Не ни казвай кое е моето и кое е на Кейлъб – казах твърдо на лечителката и тя сподели объркан поглед с Кейлъб, който изхвръкна от смях, взимайки момченцето на ръце.
– Здравей, мъниче – каза Кейлъб, целуна го по бузата и сърцето ми беше готово да се пръсне от щастие.
Внимателно вдигнах нашето момиче и го държах в прегръдките си. Тя беше толкова малка, толкова ценна и толкова, толкова обичана. Сълзите замъглиха погледа ми и аз ги отблъснах, за да я видя по-добре.
– Имате ли вече имена? – Попита лечителката и аз погледнах към Кейлъб, който кимна с блажена усмивка.
– Това е Кейл.
– А това е Елара – обявих аз, като имената идваха от две от луните на Юпитер. Една от най-мощните, щастливи планети в Слънчевата система, която се надявахме да ги благослови във всяко отношение, което животът можеше да предложи. Усетих как родителите ми се приближават отвъд Завесата, привлечени тук да видят внуците си, и се кълна, че усещам как старата ми глутница надава вой в чест на празника. Емоцията изгори дупка в гърдите ми от загубата им, но когато се преместих до Кейлъб, за да мога да видя по-добре сина ни, сърцето ми се сви от любов. Моята глутница се беше борила и умряла, за да имаме този шанс за живот, и аз никога нямаше да спра да им бъда благодарен за това.
По дяволите, хората винаги казваха, че този момент те променя, а аз бях напълно преобразен. Бяхме бащи, аз и Кал. Двамата заедно. И щяхме да дадем на тези деца целия свят.
Назад към част 121 Напред към част 123