КСАВИЕ
Армията на Лайънъл се приближаваше твърде близо до илюзията. Всеки крилат разузнавач, който се спускаше да я изследва, беше унищожаван от силата на съветниците, но твърде много от тях идваха натам.
Споделих поглед с Дариус, което ми подсказваше, че той знае, че това е към края си също толкова сигурно, колкото и аз, а от близначките все още нямаше и следа.
– Ксавие, ако открият магията, преди да се върнат, трябва да бягаш. Аз ще изчакам Рокси и Гуен, но ти…
– Не – изпъшках, потропвайки с крак в знак на гняв от това предложение. – Те също са мои кралици. А аз отдавна вече не бягам на сигурно място, докато ти стоиш на мое място.
Дариус изглеждаше така, сякаш искаше да спори, но очите му омекнаха и той кимна в знак на съгласие с избора ми. Вече не бях момче, което той можеше да командва, и щях да бъда тук, до него, до горчивия край.
В долината духаше силен вятър, със сигурност създаден от Антония, който се опитваше да отблъсне армията на Лайънъл и да я забави. Но един от обвързаните дракони на Лайънъл се пречупи близо до задната част на битката, рогът изсвири, докато сивият звяр летеше към илюзията, мощните му криле прорязваха напора на въздуха и си пробиваха път към нашата фалшива армия.
Познавах този дракон. Чичо Еркин. Макар че той не беше брат на Лайънъл, а само някакъв далечен братовчед, към когото бях принуден да се обръщам така. Човек, който водеше кампания за задължителна стерилизация на феи, считани за „по-нисши“ от закона, и без съмнение щеше да постигне своето, ако Лайънъл спечели войната. Той се спусна към нашия мираж, а аз овладях фалшивия войник, като го накарах да избяга от предната линия и да вдигне ръце. Взривих земята в краката му, изпращайки гигантски камъни, които се хвърлиха към Дракона горе, обсипвайки го с толкова сила, колкото можех да събера.
Той изрева от гняв и падна назад, но аз хвърлих във въздуха лиани, които го обгърнаха с паяжини и притиснаха крилата му отстрани. Той падна, мятайки се и борейки се, и се сгромоляса на земята със звучен трясък.
С прилив на решителност подтикнах почвата да го погълне, оголих зъби, докато правех това, което трябваше да направя, и го завлякох в дълбините на земята, след което я затворих над него, надявайки се, че току-що съм се отървал от него завинаги.
От армията на Лайънъл се разнесоха викове на ярост и се чу познат рев, който беше по-ужасяващ от останалите.
Баща ми летеше в самия тил на воините си, като биеше с криле, а светлината помръкваше от нефритените му люспи. Той издаде втори рев, който подтикна първите редици на армията към атака, като целият планински склон се разтресе от ударите на ботушите, копитата и лапите им.
Магията ми започна да се разпада, а видях, че и тази на Дариус се проваля. Бяхме вложили цялата си енергия в това и почти се бяхме изчерпали.
– Това е края – изръмжа Дариус, а веждите му бяха напрегнати.
Кимнах и зачаках първата редица феи да се сблъска с илюзията ни. Дъхът ми заседна в дробовете, докато те нахлуваха, размахвайки оръжия и изстрелвайки магии, сблъскваха се с нищо и се запъваха напред, много от тях падаха, а още повече се стоварваха върху тях.
Последва борба, за да се изправят, и ореол от паническо объркване, преди от войниците на Лайънъл да се понесат викове.
– Това е илюзия! – Усили гласа си някой. – Измама!
Лайънъл изръмжа в ярост, а аз стегнах нервите си за това, което предстоеше да се случи. Заклинанията ни за прикриване бяха отслабени от това колко магия бяхме предложили на друго място и нямаше да са достатъчни, за да ни държат скрити дълго време. Играта беше свършила и следващият ни ход щеше да определи дали ще живеем, или ще умрем.
От мястото, където съветниците бяха скрити в илюзията, се изстреля светкавица от блестяща магия – сигнал да бягаме. Двамата с Дариус оставихме магията си да падне, пуснахме ръцете си, миражът трепна и разкри съветниците, които стояха в сърцето му.
Лайънъл изръмжа, когато ги забеляза, а свързаните му дракони полетяха след него с бясна скорост, но преди някой от тях да успее да стигне дотам, съветниците хвърлиха звезден прах над главите си и изчезнаха.
Усетих, че заклинанията за прикритие около мен и брат ми избледняват, а ние нямахме повече сила да ги подсилим. В мига, в който заклинанията ни се разпаднаха, зелените очи на Лайънъл се втренчиха в двамата му синове, от които отдавна се беше отрекъл, и яростният му поглед ми донесе само удовлетворение там, където очаквах да предизвика страх. Вече не бях страхливо момче в краката на баща си, а мъж на върха на планината, който се изправя срещу моето чудовище. Сега дори смъртта не можеше да ми отнеме тази истина.
– Хайде, Рокси – изсъска Дариус, когато Лайънъл се върна към нас.
Сърцето ми се разтуптя в гърдите и се приготвих да се преместя и да полетя натам, за да го посрещна, ако се наложи.
Крилете му биеха по-бързо, бисерните му очи се впиваха в нас, а в тях се долавяше зъл глад, обещаващ ни страдание. Но дори маниакалното му желание за моята кръв не предизвика ужас в мен; бях готов да се изправя срещу него с всичко, което ми беше останало, и независимо какво щеше да се случи, той никога повече нямаше да ме види да треперя пред него.
Откъм тила на армията на Лайънъл внезапно се понесоха викове, последвани от ужасени, смразяващи кръвта писъци.
Лайънъл се извърна, за да погледне натам, и устните ми се разтвориха при вида на чудовищата, които се изсипаха в редиците на баща ми, разкъсвайки феи и нимфи с дивашка безпомощност. Някои от тях бяха люспести, олющени същества, други бяха крилати и насекомоподобни, някои се плъзгаха, а други пълзяха. Всички те имаха различни чудовищни черти и изкривени крайници, като нищо в тях не изглеждаше естествено. При вида на зверовете в гърдите ми се образува възел, но по дяволите, изглеждаше, че те са на наша страна.
Главата на Лайънъл се извъртя назад, за да се обърне към нас, а между челюстите му лумна огън, когато отново се насочи към нас, оставяйки армията си да се справи с чудовищата, докато той съсредоточи гнева си върху нас.
В гърба му връхлетяха пълчища дракони, а Дариус направи крачка напред, явно на път да се смени точно както и аз.
– Заедно – извиках аз над рева на зверовете и Дариус ми кимна, а братската ни връзка пламна между нас и никога нямаше да бъде прекъсната.
Но докато адският огън се изсипваше от челюстите на Лайънъл, а аз се готвех да се хвърля от склона на планината и да се преместя по пътя надолу, Тори и Дарси долетяха от пукнатината между нас и баща ни с разперени криле и пламъци на Феникс, които се разгаряха в гигантски щит на гърбовете им.
Огънят на Дракона се разнесе по него, но не си проправи път през бариерата им – техният огън далеч превъзхождаше неговия.
– Пропуснахте ли ни? – Попита Дарси, а очите ѝ блестяха в лицето на хаоса.
– Отбихме се встрани, освобождавайки чудовища – каза Тори, сякаш това беше напълно нормално нещо, което двете правеха. Но, по дяволите, изглеждаше, че това ни е спасило задниците.
Те полетяха към нас, докато Лайънъл и драконите му се спуснаха отзад, а Дариус хвана Тори за глезена и я дръпна на земята, като в юмрука му блестеше звезден прах.
Дарси също се приближи, като изпрати зад себе си струя ослепителен огън на феникса, за да задържи драконите още малко, преди да докосне леко краката си до земята, докато се групирахме близо един до друг.
Дариус подхвърли звездния прах във въздуха, а аз се вгледах в рояка злобни дракони, които се спускаха към нас, и очите ми се втренчиха в тези на баща ми. От очите му бликна омраза, която се срещна с моята собствена стъкмистика, след което звездите ни грабнаха и ни върнаха у дома, при портите на Академия „Зодиак“.
– Вие освободихте ли я – казах аз с облекчен смях, а близначките споделиха неубедително невинен поглед. – Вие направихте ли го?
– Да, направихте ли го? – Попита Мелинда, тичайки към нас с Тиберий и Антония по петите си.
– Искаш да кажеш, дали намерихме звездата, която Лайънъл държеше в една яма в замъка си, и дали я освободихме, за да може да направи онова искрящо освобождаване на енергия? – Попита сладко Дарси.
– Да, това – каза Дариус внимателно.
– Е? – Избухна Тиберий. – Наистина ли успяхте?
– Да – казахме двете едновременно, споделяйки една усмивка.
– Свята работа – казах аз, след което изръмжах от радост, хвърлих се към двете и ги повлякох в прегръдка. От косата ми се разпиляха блясъци, а кожата ми започна да блести от това колко проклето щастлив бях.
– А звездата изчисти сенките – каза Дарси, когато я пуснахме.
– Което означава? – Намръщи се Дариус.
– Майната му на това. Но имам нужда от кафе. – Тори остави крилете си да се размахат.
Тръгнахме през портите и част от мен очакваше парад за добре дошли у дома от това, което бяхме постигнали, но в кампуса всичко беше тихо.
– Мислиш ли, че другите вече са се върнали? – Попита любопитно Дарси, но подтекстът на загриженост в гласа ѝ ми напомни, че има много от нашата група, които днес бяха излезли и рискуваха живота си. Ами ако не всички от тях са успели да се върнат?
С тази тежка мисъл на сърцето си се отправихме към „Кълбото“ и в момента, в който влязохме вътре, ни посрещна напрегната тишина. Всички погледи се насочиха към нас, след което се спуснаха към нас като към герои от войната. Орион се сблъска с Дарси толкова бързо, че излетяха обратно през вратата, а тя изпищя, докато изчезваше.
Кейлъб, Сет и Макс нападнаха Дариус, а Джералдин създаде магически дъжд от цветя над главата на Тори, като плачеше, докато падаше в краката ѝ и ги прегръщаше. Тори потупа червената и коса, докато Гейбриъл се затича да я поздрави, а аз погледнах отвъд всички тях за моето стадо, сърцето ми биеше по-бързо.
– Те са в Дом Земя – обади се Гейбриъл и аз се усмихнах в знак на благодарност, преди да се обърна и да потегля обратно от „Кълбото“, минавайки покрай Орион, който беше притиснал Дарси до едно дърво и я целуваше с дивашко желание, което вероятно смяташе за лично.
Съблякох дрехите си, смятайки, че ще долетя до Дом Земя по-бързо, отколкото ще мога да вървя, но докато събувах ботушите си, главата на Орион се завъртя и двамата ме намериха да стоя там с гол задник.
– Не съм те гледал – изръмжах аз и очите на Орион се свиха, а сребърните пръстени в тях застрашително проблеснаха.
Не помогна и факта, че лунната светлина се улавяше в скъпоценните камъни, украсяващи члена ми, и намигаше право към тях.
– Имаш пет секунди да си тръгнеш – предупреди Орион.
– Той просто се преобрази – каза Дарси със смях. – А ти не си ли, Ксавие?
Кимнах, след което набързо се превърнах, захвърлих дрехите си и поех към небето. Полетях към Дом Земя, отърсвайки се от смущението си и мислейки за моето стадо.
Летях право към покривния прозорец, който се намираше над стаята на Тайлър, кацнах до него и почуках с копита по стъклото. След малко той се отвори и аз се преобразих отново във формата си на фея, скочих вътре и се приземих на леглото.
– Ти направи ли го? – Задъха се София, като побърза да се изправи от стола на бюрото.
– Да. Звездата е изчезнала. Лавиния вече не може да я владее. – Скочих от леглото, хванах я за кръста и я придърпах към себе си. Устните ѝ срещнаха моите и аз заплетох пръсти в късата ѝ руса коса, а пулсът ми се забави от облекчението, че се събирам отново с нея.
– Трябва да отидем в „Кълбото“, за да празнуваме – каза Тайлър развълнувано. – Току-що публикувах статия за…
– След като – прекъснах го и сините му очи се разгорещиха, когато хванах ръката му и я насочих към София.
Той се премести зад нея, за да целуне шията ѝ, като я хапеше и облизваше, за да я накара да стене, а аз ги наблюдавах с покачваща се кръв.
Вече ми беше толкова твърд и за двамата, а приливът на адреналин все още заливаше крайниците ми. Имах нужда от това, и то сега.
Плъзнах ръката си под колана на София, напъхах я в бикините и прокарах пръсти по скъпоценните камъни, украсяващи путката ѝ. Тя изстена и се облегна назад на Тайлър, за да се подпре, докато спусках ръката си по-ниско и забивах петата на дланта си в клитора ѝ. Открих, че е идеално влажна за мен, и плъзнах пръсти по тясната ѝ дупка, играейки си с нея и решавайки какво да направя по-нататък.
– Искам ви и двамата – изпъшка София. – Искам да те вкуся, Ксавие.
Меката ѝ ръка се спусна по тялото ми, за да погали члена ми, и ме напусна опияняващ стон, когато тя започна да го помпа в юмрука си.
– Тогава на колене – изръмжах аз и тя се премести на леглото, навлажнявайки устните си и приканвайки ме да се приближа.
– Тайлър, върви с нея – заповядах аз. – Чукай я бавно заради мен.
Тайлър се усмихна, докато се подчиняваше, свали анцуга си и го изрита, преди да се премести да коленичи зад София на матрака.
Гледах как той вкарва дебелия си член в нея и тя издава задъхан стон, а гърбът ѝ се извива, когато той разперва ръка върху него. Той я чукаше с бавни, интензивни движения, които вкарваха вала му дълбоко и я караха да се задъхва в рамките на няколко минути.
– Добре – похвалих ги и двамата, след което се приближих до София и плъзнах пръсти в копринената ѝ коса.
Устните ѝ се затвориха около върха на члена ми и аз се задъхах, оставяйки я да свърши работата, докато смучеше и облизваше покрай него. Езикът ѝ се плъзгаше по всеки от скъпоценните камъни на моята дъгова Якобова стълба, сякаш се покланяше на всеки от тях, след което облиза долната част на члена ми с един дълъг, ленив ход. После още един и още един. Изругах, пръстите ми се стегнаха в косата ѝ, но не се опитах да контролирам движенията ѝ, възхищавах ѝ се, докато работеше, за да ме задоволи точно както искаше.
Езикът ѝ се плъзна по върха на пениса ми, след това се спусна надолу до основата, предизвиквайки тръпка на удоволствие в мен. Тя направи това още два пъти, преди ръката ѝ да се плъзне под члена ми и да хване топките ми в топлата си длан, масажирайки ги, докато ме вземаше в устата си отново. Ударите на Тайлър бяха бавни и равномерни, а тя започна да ме смуче в такт с движенията му, като главата ѝ се поклащаше нагоре-надолу, докато всеки път ме поемаше малко по-навътре.
Върхът на пениса ми изтръпна по начин, който се чувстваше толкова шибано добре. Между топлината в кожата ми и нарастващото напрежение в тялото ми, аз се приближавах все повече и повече към блаженството. Но и преди бях толкова близо, но не успях да свърша. Толкова много исках София, а устните ѝ бяха перфектният вид грях, но дали този път наистина можех да го направя? Тя заслужаваше всичко от мен и дори повече. Тя беше причината за моята свобода, първото ми желание в свят, в който ми беше отказано всичко, което някога съм искал. Тогава тя се появи в живота ми и завладя сърцето ми.
Никога не съм очаквал да намеря място за още любов, но когато погледът ми падна върху Тайлър, разбрах, че той е бил също толкова неизбежен в живота ми, колкото и София. Разбира се, той беше адски изненадващ, но най-добрият вид изненада, и аз го обичах толкова силно, колкото и нея. Очите му се срещнаха с моите, закривени и пълни с похот, погледът му се движеше по тялото ми, като се вглеждаше в начина, по който мускулите ми се огъваха, преди да падне върху София, която смучеше члена ми.
И тримата стенехме от наслада в телата си, този ритъм между нас беше екстаз, измислен от самите звезди.
Ударите на Тайлър станаха по-дълбоки, по-силни, а пръстите му се вкопчиха в бедрата на София, което ми подсказа, че е близо. Но погледът му се втренчи в моя, мълчаливо обещавайки, че няма да свърши, докато не му заповядам. Заради тях двамата исках поне веднъж да свърша първи, да им докажа, че ги желая, че вече нищо не ме възпира.
София ме пое чак до задната част на гърлото си, устните ѝ се стегнаха, а дланта ѝ се търкулна по топките ми, което ме накара да изсмуча въздух. Изведнъж не можах да се сдържа, обезумял от похот, когато хванах косата ѝ в юмрук и чуках сладката ѝ уста, а стоновете ѝ вибрираха точно по дължината на члена ми.
– Майната му, майната му, майната му – изригнах и тогава се прибрах, експлодирайки от удоволствието, което ме влуди. Успокоих се, излях всяка капка, която имах да дам, и изстенах силно, а главата ми падна назад от пълно облекчение. Беше минало толкова много време, че се кълна, че никога не съм се чувствал толкова добре, всеки мускул в тялото ми се напрягаше, а после се отпускаше наведнъж.
София преглътна, след което бавно се измъкнах от устата ѝ и се запътих назад, за да се строполя на стола на бюрото с глупава усмивка на лицето си.
Кимнах на Тайлър и той разбра точно какво означава това, посегна да погали клитора на София, като го щипеше и масажираше, карайки я да вика от желание. Още няколко негови тласъка я накараха да свърши и той я запрати на леглото, извисявайки се над нея, докато я чукаше все по-бързо и по-бързо, след което свърши с рев от удоволствие, притискайки тялото ѝ под себе си и заравяйки лицето си във врата ѝ, а ръцете им се сплетоха в чаршафите.
Той се свлече от нея, а тя се обърна по гръб, като двамата се смееха и задъхваха в плетеница от крайници. Изблъсках се от седалката си с такова усърдие, че я пратих да лети обратно към бюрото, като съборих нещо, което не ми се искаше да гледам. Стиснах в юмрук вече твърдия си като скала член, помпайки го и разглеждайки красивите голи тела на Тайлър и София. Щях да им покажа, че мога да свърша за тях, когато пожелая, отново и отново.
– Аз съм Ксавие Акрукс – обявих аз, като помпах члена си с яростни удари. – И може да не съм успявал да свърша дълго, дълго време, но сега мога да свърша по всяко време, когато поискам!
София и Тайлър се развеселиха, а аз потърках с палец върха на члена си, който вече беше на ръба да избухне отново, докато приемах двамата членове на моето стадо, желаейки ги толкова много.
Свърших с хленчене от най-чисто удоволствие, задникът ми се удари в нещо зад мен, докато се облягах назад на бюрото.
На вратата се почука трескаво и аз погледнах към нея, докато си поемах дъх.
– Заети сме – обадих се аз.
– Да, наистина – о, денди – измърмори Джералдин. – И всички сме доста радостни от твоите волни похождения, но скъпи ми Пего-братче, трябва да те предупредя, че… че…
– Ти предаваш на живо във FaeBook! – Извика София, сочейки към компютъра.
– По дяволите. – Тайлър скочи от леглото и се затича към бюрото, а аз се завъртях и открих, че уеб камерата е насочена точно към задника ми, а на нея мига малка червена лампичка.
Взирах се в екрана с ужас, докато Тайлър прекъсна предаването на живо и видеото започна да се възпроизвежда в публикацията във FaeBook, която вече беше видяна от две хиляди души. Беше предимно на голия ми задник, но имаше доста напъни, после казах това, което бях казал, и бях почти сигурен, че за секунда можеше да се види пенисът ми между краката, след което…
– Не – изръмжах от ужас, когато осъзнах, че не просто съм го излъчил на живо на страницата си във FaeBook, а по някакъв начин съм отбелязал майка си в него. Мъртвата ми шибана майка.
– О, звезди – издишах. – Тайлър, изтрий го – помолих го.
– Работя по въпроса – каза Тайлър и видях как се появи поток от коментари, които очевидно бяха публикувани на живо.
Линдзи Стейтън:
Вижте това дупе! #Акруксимасъвсемновозначение #кифлиотстомана #Пегасе #възбудензарога #внимавайтеКейлъбАлтаирможебиенаоколо
Линдзи Круз:
Дърпа ли се??? Тагвам ВСИЧКИ, които познавам @ Кайли Гибънс @Ориан Щайнер @Даниел Фрост @ Софи Валенти @Амбър Никол
Кайла Латам:
Върви, Ксавие! Майната ти на ръката, сякаш няма война, в която всички ще умрат – ууу! #дагоначукамнасистемата #дагоначукамнакраля #дагоначукамнавойнататогава #дагоначукамнаръкатавместотова
Никол Макинъс:
Той отбеляза любимата си майка – звездите почиват на душата ѝ # Каталина #Драконовамама #погледотвъдвоала
Ашли Матюс:
УАУ! Видях пениса му – той блестеше!!
#бляскавапишка #блясъкнаденя #намигвадъх
Най-много ме потроши коментара отдолу, устните ми се свиха, докато го четях.
Гейбриъл Нокс:
Видях, че това идва и можех да го спра
#запубите #пубимеведнъж #отмъщениетонахраста
Тайлър най-накрая се отърва от поста и за добро изключи компютъра, като ме поглеждаше намръщено.
– Добре ли си?
– Да – въздъхнах, погледът ми падна върху красивата жена на леглото ми, после върху красивото лице на Тайлър.
На устните ми избухна усмивка и аз се наведох и го целунах, като устните ни се събраха в съвършен синхрон. Бях адски щастлив задник, дори и да бях смущаващ понякога, и нищо нямаше да развали деня ми.