КЕЙЛЪБ
Кланът на Оскура виеше с див вой пред нас, вълна от вълци в променена и феи форма, Розали като сребърна вълчица се впускаше в битката в началото на вълната, водейки левия фланг на нашата армия във войната, точно както знаех, че Сет прави с глутницата си вдясно.
Атакувахме във формация на тризъбец, обхващаща цялата ни армия, като двете огромни вълчи глутници, подсилени от всеки вълк под наша команда, докато не наброяваха хиляди, съставляваха външните зъбци. Легионът „Звездопад“ на Джералдин съставляваше централната точка на атаката. Целта беше да пробием три жестоки пътя през фронтовата линия на врага. След като тези три пътеки се забият достатъчно дълбоко, останалите ни редици ще преминат през тях, след което ще обърнат внимание на войниците, попаднали между тези шипове. След това щяхме да ги смажем, като ги нападнем от двете страни, преди отново да забием тризъбеца напред.
Армията на Лайънъл имаше числено предимство, което означаваше, че трябва да ги маневрираме. Това беше брутална и опасна тактика, която излагаше на голям риск онези, които се сражаваха в шиповете на тризъбеца, докато пробиваха вражеската линия, но с най-добрите ни воини, които се сражаваха в най-опасните точки на атаката, се надявахме, че ще се отплати. Но това означаваше, че Сет е там, в тази маса от гърчещи се, борещи се тела, и колкото и добро да беше зрението ми, не можех да го различа сред кървавата битка, което караше гърдите ми да се стягат от страх.
Орион се местеше от крак на крак до мен, докато двамата се държахме на място, вкопчени в земята, докато битката бушуваше пред нас, а воините ни се впускаха в смъртта без нас.
– Това е мъчение – изръмжа той с ръка върху меча си.
– Само още малко – съгласих се аз, а зъбите ми изскочиха, докато стисках огнените си кинжали „Феникс“.
Подскачах на пръстите на краката си, прокарвах език по кътниците си и се опитвах да не позволявам на ума си да се спира на приятелите, които имах там, в разгара на целия този ужас. Видях Макс, застанал на въздушен стълб близо до фронтовата ни линия, защитен с магия, докато повишаваше увереността на армията ни и всяваше ужас в сърцата на враговете ни.
– Те са там, воюват в тази война – изръмжа Дариус зад гърба ми и аз се обърнах да го погледна, докато той бавно сваляше бойната си брадва от гърба и я претегляше в ръката си. – Но ние сме тези, които имат задачата да я прекратят.
– Ако успеем да ги намерим – промълви Орион, а очите му не слизаха от бойното поле, сблъсъкът на телата създаваше оглушителен рев от шум, който трудно можеше да се раздели на различните взривове на магията, сблъсъка на оръжията и писъците на умиращите.
– Голямо ако – съгласих се аз, сканирайки редиците на армията на Лайънъл и стигайки до празнота. – Имаш ли някакви идеи? – Попитах Дариус.
Той вдигна брадвата си и посочи над главите на армията, покрай пламтящата магия и настъпващите нимфи, отвъд небето, изпълнено с летящи ордени, и чак до грамадния зелен замък, който се крепеше на най-голямата планина в далечината.
– Баща ми ще наблюдава оттам – каза той с тих глас. – Кралицата му… Погледът му премина през редиците от феи и нимфи, които се стичаха към нас, и веждите му се смръщиха. – Тя не е голямата му любов, а само още едно оръжие, което да владее. Ако той е имал някаква дума в това, Лавиния ще е някъде там, чакайки да се нахвърли. Грубата сила е предпочитаната от него форма на нападение, така че тя вероятно ще се разкрие веднага щом редиците му започнат да се разклащат.
– Тризъбецът е пробит – посочи Орион.
От позицията ни на по-високата земя към тила на армията формата наистина ставаше ясна – тези три точки на атака пробиваха дълбоко вражеските линии наведнъж. Тя можеше да се разглежда като случайна. А може би Лайънъл щеше да повярва, че това са две части от армията му, които са пробили нашите линии, вместо да бъдат примамени в капана на нашия тризъбец.
Мрачна усмивка повдигна устните ми.
– Тактиката на Джералдин е шибано майсторска – казах аз и очите ми отново потърсиха някаква следа от бял вълк в десния фланг на армията, но те бяха твърде далеч, твърде увлечени в хаоса на войната и несъмнено твърде окървавени, за да направят възможно идентифицирането на когото и да било от това разстояние.
Ние замълчахме, наблюдавайки бойното поле, точно както планините, които се издигаха наоколо, създавайки този басейн от кръвопролития, в който се водеше битката. Като погледнах към тези отвесни и скалисти склонове, забелязах колко невъзможно би било дезертьорството за почти всеки на това безпощадно място. Планините не можеха да се изкачат лесно, а земята беше толкова безплодна, че всеки, който се опитваше да го направи, щеше да се превърне в мишена, ако се опитваше. Единствено летящите орди имаха голям шанс да избягат, но като се вгледах в касапницата, разкъсваща небето, се съмнявах, че някой от тях ще успее да се освободи от този хаос, за да се опита да го направи.
Вдясно от нас, пред медицинските палатки, стоеше редица от феи – редици от легла, постлани с девствени бели чаршафи, които вече се пълнеха с феи, паднали в битка, но все още не съвсем поддали се на смъртта.
Гледах как един мъж беше изхвърлен над главите на нашите воини от порив на въздушна магия. Верига от феи го хвана и го хвърли към следващия в редицата, докато кръвта бликаше от раната на страната му и капеше върху феите, които съставляваха задните редици.
Той бе положен на едно от леглата и майка Дикенс побърза да се приближи до него, като затвори очи, докато притискаше ръка към раната му и умело зашиваше кожата. Друг лечител ѝ подхвърли кръвоспираща отвара и тя я предложи на ранената фея, която бързо я изпи.
– Орден? – Попита тя, докато сифонираше кръвта от раната му във флакон и го запушваше, без съмнение за употреба от всички нуждаещи се вампири.
– Сфинкс – отвърна той и се изправи.
– Не толкова бързо – каза майка Дикенс, като взе една книга изпод леглото, където видях и огледало, златна чаша и много други предмети, които можеха да възстановят магията на различни Ордени.
Той взе книгата и веднага започна да чете, като очите му сканираха страницата толкова бързо, че беше трудно да повярваме, че изобщо чете. Други ранени войници бяха пренесени в палатката, излекувани, след което им бяха предложени начини да възстановят магията си, а двойка пегаси се отдалечи бързо в облаците над тях.
След няколко минути войникът съобщи, че магията му е попълнена, пусна книгата на леглото и се отправи към бойното поле с вик:
– За истинските кралици!
– Този човек заслужава медал – промълвих аз, а сърбежът в крайниците ми се засилваше от желание да го последвам в мелето.
Орион кимна, но Дариус тъкмо беше направил крачка напред, а тялото му беше изпъстрено с напрежение, докато наблюдаваше битката, в която тези три зъба на атаката се бяха вкопали още по-навътре във вражеските редици.
– Сега – издиша той и сякаш го чуха, воините в тези три части на армията внезапно се съсредоточиха от напредване към врязване във враговете, попаднали между тях.
Докато се врязваха в тях, все повече наши воини успяваха да се влеят в пространството, създадено между зъбите на тризъбеца, и в рамките на няколко жестоки, твърде дълги минути, в които едва се осмелявах да си поема дъх, те изтръгнаха цял участък от армията на Лайънъл и преформираха фронтовата линия, сякаш никога не е била разпокъсвана.
– Ебати да! – Извиках и Орион също изкрещя победно, а Дариус просто се усмихваше като демон.
– Виж, на твоята кучка сянка това не ѝ хареса много – каза той, вдигна ръка и посочи към тила на армията на Лайънъл, където току-що въздухът беше осеян с шлейф от тъмна сянка, разкриващ най-сетне местоположението на нашата цел.
Тримата се погледнахме един друг. От този момент нататък вероятно нямаше да разберем нищо за съдбата си, докато това не приключи. Дори не можехме да използваме комуникации по време на тази битка, след като бяхме обсъдили тази възможност и бяхме осъзнали, че те могат да бъдат прихванати. Всяка информация, която предавахме помежду си, можеше да бъде използвана срещу нас или дори да бъде използвана за определяне на индивидуалното ни местоположение. Това не беше риск, който можехме да поемем. Всички си бяхме казали „довиждане“ тази сутрин, когато цялата ни група беше заедно, преди да започне кръвопролитието. Така че само кимнахме на Дариус, преди Орион и аз да се обърнем един към друг и да оставим връзката на завета най-сетне да си каже думата.
Светът се замъгли, когато зовът на лова се вряза дълбоко във вените ми, а зъбите ме боляха от нуждата за кръв, когато се втурнахме през нашата армия и се стреляхме дълбоко в редиците на врага с висока скорост. Разкъсвахме се по разкаляната земя, а пулсът ми гърмеше в такт с този на моя кръвен брат, сякаш се превръщахме в продължение един на друг. Отдадох се напълно, погледът ми се наслагваше с този на Орион, когато враговете ни започнаха да реагират на присъствието ни сред тях.
Голям шибаняк със сребърен шлем, изработен от драконови рога, се хвърли към Орион и аз бях там на мига, въртях се върху него, а остриетата разсичаха коленете му. Той отметна главата си назад във вик на агония и Орион разкъса гърлото му с голи зъби, а кръвта му опръска околните феи. Двамата отново изчезнахме, преди тялото му да падне на земята.
Кълна се, че усещах вкуса на кръвта по устните на Орион и това само изостри жаждата ми, въпреки че магическите ми запаси бяха пълни докрай. Но аз винаги съм изпитвал тръпка от лова и нищо на света не можеше да се сравни с лова в завет.
Профучахме между редиците на Лайънъл, като се провирахме и заобикаляхме повечето феи, преди дори да са забелязали преминаването ни, разкъсвайки малцината, които успяха да се хвърлят към нас, но не след дълго те изпратиха подкрепления след нас.
Вражеските вампири се втурнаха в бърз ход, с оголени кътници и извадени остриета. За секунди бяхме заобиколени от себеподобните си, изгубихме предимството на скоростта и напредването ни към Лавиния спря.
Кътниците ми изтръпнаха от предизвикателството, когато осем от тях ни обградиха, работейки като единица, но не и като завет. Усмивката ми беше изцяло дива, докато погледът ми се удвояваше, а фокусът на Орион се срещаше с моя. Прехвърлих вниманието си към русото дупе вляво от мен, избирайки целта на следващия ни лов, и без думи се впуснахме в атака.
Назад към част 79 Напред към част 81