ТОРИ
Звездният прах ни разпръсна над битката, сблъсъкът на феи във и извън преместената форма предизвикваше рев, който беше оглушителен дори от толкова високо.
Погледнах към близначката си, челюстта ми беше решителна, докато огънят на Феникса разцъфтяваше по тялото ми и аз се подготвях за това, което трябваше да направим сега. Клидиний го нямаше, така че трябваше да се справим с големия, лош задник, който беше започнал всичко това – и неговата армия от чудовища и адски животни.
– Обичам те – казах аз.
– Аз също те обичам – отвърна Дарси.
След това изчезнахме, тя летеше вляво от армията, а аз вдясно, огънят пламтеше в червено и синьо по телата ни и ни следваше в небето, сякаш бяхме звезди, падащи от небето.
Изпод нас се разнесе вик, когато армията ни забеляза приближаването ни, радостни възгласи, военни песни и горди възгласи, които се надигнаха в ушите ми между грохота на стоманата и писъците на умиращите.
Блъснах се в един грифон, който летеше във въздуха, покрит с цветовете на Лайънъл, а миризмата на горяща плът ме завладя, докато виковете му на агония пронизваха атмосферата. Изстрелях го далеч от себе си с магия и изпратих значителната му маса да се разбие в редиците на собствената му армия, смазвайки онези, които не се бяха защитили навреме.
В ушите ми се разнесе хор от мучене и аз забелязах Милтън и стадото му, които се биеха на предната линия, и се насочих към тях, като извадих меча си.
Забих се в земята в центъра на вражеската линия пред стадото минотаври, пламъците ми се стрелнаха от мен и погълнаха поне десет от хората на Лайънъл. Смъртта им накара кръвта ми да забушува, а адреналинът да се покачи до темпо, което познавах твърде добре. След това се изгубих в призива на битката, замахът на меча ми и безкрайният порив на магията ми се откъснаха от мен, за да се сблъскат с враговете ми.
Милтън и стадото му се затвориха около мен, сражавайки се в гърба ми, и помежду ни пробихме жестока дупка във фронтовата линия на Лайънъл, отваряйки път на все повече и повече наши войници да пробият.
Враговете ми се олюляваха при вида ми, много от тях се обръщаха и бягаха, вместо да се осмелят да ме нападнат, а малодушието им се посрещаше с мечове и магии, които ги удряха в гърба, докато онези, които се биеха с мен, ги покосяваха.
Уханието на кръвта покри устните ми, ревът на битката ме обгърна и докато се сражавах рамо до рамо с другарите си, се отдадох на тръпката от нея, на сечта и парирането, на удара и взрива.
Цената, която Превозвача беше поставил на главата ми, щеше да бъде платена изцяло този ден. Щях да изпратя на пътя му толкова много гнили души, че до залеза на слънцето той щеше да бъде единствения длъжник към мен.
Подкрепена от пристигането си на бойното поле, армията ни се втурна напред, принуждавайки хората на Лайънъл да се отбраняват и защитават, докато ние режехме, разкъсвахме, изгаряхме и взривявахме пътя си все по-дълбоко в редиците им.
Осмелих се да погледна към планинския склон далеч вляво от мен, знаейки, че скоро ще има нужда от мен там. Но не и сега. Засега имах време да се отдам на това. И днес отмъщението щеше да бъде моето име.