СЕТ
Муцуната ми беше мокра от кръвта и вече почти не усещах вкуса и, докато разкъсвах меките тела на противниците си. Не можех да кажа колко дълбоко сме навлезли в армията на Лайънъл, само че редиците от врагове не свършваха и задушаващото задръстване на кървавата война не преставаше.
За миг видях на хоризонта петно от огън на Феникс, което се извиваше в небето, и това ми се стори като победа точно там. Нашите кралици се включиха в битката и поеха командването. Тя ми подари още един удар от енергия, но усещах, че крайниците ми се уморяват, че всяко следващо убийство ми е малко по-трудно.
Нямаше време да се преобразя и да излекувам раните по кожата си, но бях сигурен, че нищо не е достатъчно дълбоко, за да ме убие. Затова продължих напред. Неуморно разкъсвах феи и нимфи, очакващ, че най-накрая съм довел глутницата си до края на редиците им. Но край нямаше. И този факт ставаше все по-сигурен в съзнанието ми с всяка изминала минута. Глутницата ми се изморяваше зад гърба ми. Колко дълго можехме да продължаваме така?
Вдясно от мен Франк и Алис повалиха заедно една нимфа, а родителите ми повалиха още една вляво, докато аз счупих врата на огнен елементал между челюстите си.
По-далеч от битката се разнесе пламък на хаос и аз се надигнах, за да видя по-добре, а очите ми се спряха на вражески легион от феи, който маршируваше към фронтовата линия в променените си форми: Немейски лъвове, върколаци и репсиански тигри, всички с огромни метални оръжия, монтирани на гърбовете им.
Прокарах огнените си нокти на Феникс по гърдите на една атакуваща фея, запратих я на земята под себе си и се обърнах да потърся Атина и Грейсън. Те бяха близо по петите ми, всеки от тях в разгара на убийството на собствените си противници, но когато това беше направено, излаях, за да привлека вниманието им, и обърнах нос по посока на феите, носещи тези нови, смъртоносни оръжия.
Близнаците се затичаха към мен, носовете ни се докоснаха за най-кратък миг, преди двамата да се втурнат в битката, да се откъснат от глутницата ми и да се отправят към собствената си мисия. Пожелах им късмета на звездите и се опитах да не се замислям дали някога ще ги видя отново, мисълта беше твърде болезнена, за да я обмисля. Сега имаха работа за вършене и се надявах, че звездите бдят над тях, за да я свършат.
Силен рев накара въздуха да потрепери, после още един и още един. Сърцето ми се сви, докато се опитвах да открия какво е издало тези стряскащи звуци, но изглежда идваше от планината вдясно от нас.
Надигна се боен вик и армията на Лайънъл се обърна и побягна, спринтирайки далеч от мен и глутницата ми, докато ние останахме на окървавената земя, задъхани и загледани след тях. Погледнах към семейството си, надеждата погали сърцето ми при вида на отстъпващите феи. Беше ли свършило? Бяхме ли победили по някакъв начин?
Обърнах се към майка ми и баща ми отвъд мен, двамата се гушнаха един в друг в момент на облекчение, преди да ме погледнат със светнали очи. По-нататък група мечки-преобръщачи стояха сред редицата наши елементарни войници, а около тях се бяха скупчили група нимфи, чийто съюз беше ясен. Връзки, изковани в битка, които можеха да се видят открито в начина, по който се групираха, гледайки навън, вместо да се подозират един друг. Те погледнаха по нашия път, като помежду ни преминаваше объркване, докато противниците ни отстъпваха. Зад нас стотиците вълчи глутници се възстановяваха, правеха равносметка на телата си и ближеха раните си.
Но после отново се чуха тези ревове и планинският склон се разтресе, а земята се разлюля под нас. Зловещ рев на разкъсващ се камък накара сърцето ми да се разтрепери и планината се отвори, като голяма пукнатина разцепи скалите. Страхът ме накара да действам и аз направих обиколка на глутницата си, като ги придърпах по-близо един до друг и нададох вой, който те отразиха, а звукът изпълни сърцето ми със смелост. След това отново заех предна позиция, а родителите ми бяха по фланговете ми, докато се подготвяхме да посрещнем всичко, което идваше.
Отвътре на пукнатината се разнесе грохот от стъпки на великан и ужасът облиза гръбнака ми, когато видях грамадното тяло на чудовище, излизащо от тъмния процеп.
Забих нокти в земята, а в гърлото ми се надигна ръмжене, когато от дълбините на планината се появиха още ужасяващи същества.
Чудовища. Някои от зверовете бяха високи по двайсет фута, с безброй крака и твърди на вид брони по телата си, други бяха люспести, по-малки, с несъразмерно големи крайници и торсове, сякаш бяха съшити заедно множество странни животни. Бяха толкова ужасяващи за гледане, че страхът разтърси душата ми, защото се бяха насочили право към нас.
Едно от многокраките чудовища се втурна по пътя ни, бръмбароподобното му тяло беше покрито с черна броня, а мънистените му очи се впиха в мен и глутницата ми. Извиках да го привлека, след което се затичах да го посрещна, а моите вълци се носеха зад мен, докато друго чудовище се насочваше към съюзниците ни.
Отклоних се от удара на две остри щипки и се хвърлих към гърдите на чудовището, като зъбите ми се удариха в твърдата обвивка на тялото му и ме накараха да изкрещя от болка. В бронята му нямаше нито една вдлъбнатина и един от краката му се заби в мен, поваляйки ме под себе си.
Изръмжах, впих зъби в този вретеновиден крак и се опитах да го откъсна, докато моите вълци се спуснаха към него като единица. С едно завъртане на челюстите си откъснах крака му, след което излаях на вълците си да направят същото. Заедно повалихме съществото на земята, но преди да успеем да го убием, към нас се насочи друго същество от кошмари.
Това се извисяваше над нас, дори по-голямо от първото, от месестото му тяло стърчаха шипове, а три глави с челюсти като на крокодил се насочваха към нас. Движеше се бързо, хвърляйки се към глутницата ми, а майка ми скочи, насочвайки се към гърлото му и опитвайки се да разкъса кожата му. Тя падна на земята, изплювайки парче месо, но нямаше кръв, съществото изглеждаше напълно невредимо. Адреналинът изостри съзнанието ми, когато се втурнах да ѝ помогна, като драсках с нокти по гърдите на звяра, а моите вълци ни се притекоха на помощ заедно с редица съюзнически нимфи.
Чудовището хвана две от нимфите в една от устата си, разкъса ги и захвърли парчетата им надалеч. Една от грозните му глави обърна очи към мен и челюстите ѝ се отвориха, опитвайки се да ме грабне. Замахнах с ноктите си на Феникс, разкъсах кървави рани по очите му и се стрелнах настрани, преди да успее да ме сграбчи. Но зъбите му се затвориха около опашката ми и аз се повлякох във въздуха, а от гърлото ми се изтръгна писък на болка. Чудовището отметна главата си настрани, освобождавайки ме, така че аз полетях във въздуха, блъснах се в меко тяло и затаих дъх, когато открих братовчед си мъртъв под мен. Изпуснах лай от скръб и се изтръгнах нагоре, тичайки обратно в боя, за да отмъстя за смъртта му.
Сърцето ми се разтуптя в гърдите, когато Франк беше грабнат в челюстите на чудовището и с писък на ужас се опита да се освободи. Напусна ме плачевен вой и аз затичах по-бързо, опитвайки се да стигна, преди челюстите да го смажат, но щракването на зъбите и внезапната тишина ме накараха да се уверя, че съм закъснял. От челюстите на чудовището бликна кръв, преди то да захвърли разбитото тяло на Франк на купчина в лапите на Алис. Тя издаде болезнен лай и се втурна да посрещне чудовището с главата напред.
Бях точно до нея, а мъката ме заслепи за момент, докато тичах да отмъстя за другаря си от глутницата. Беше твърде ужасно, за да го преживея, и дадох воля на цялата си агония, докато си проправях път с нокти нагоре по страната на чудовището и на гърба му заедно с Алис, като двамата драскахме и хапехме, за да се опитаме да го раним смъртоносно.
Чудовището изпищя, поклати гигантските си глави и две от крокодилските му челюсти се завъртяха, за да ни хванат. Аз забих нокти в лицето на този, който се целеше в мен, но Алис не беше достатъчно бърза, тялото ѝ попадна в примката на тези диви зъби. Отчаяно се хвърлих към нея, докато кръвта се лееше и костите се чупеха, а Алис се мяташе и лаеше за помощ.
Извиках от тревога, скочих върху средната глава на чудовището, драскайки по лицето му, за да го принудя да я пусне. Чудовището я изхвърли и тя падна на земята близо до безжизнената форма на Франк, тялото ѝ беше твърде неподвижно, твърде разбито, за да може все още да съхранява живот.
Ушите ми звъннаха от знанието за загубата им и видях червено, когато се обърнах и разкъсах плътта на врата на чудовището. Изтръгнах огромни парчета плът, вкопчих се в гнусната му форма и накрая намерих кост. С едно щракване на челюстите си разбих горната част на гръбначния му стълб и чудовището започна да пада, удряйки се в земята, а силата ме изхвърли от него и ме прати да се мятам по бойното поле.
Най-накрая то беше мъртво.
Майка ми беше там, побутна ме с хленчене и аз се изправих до нея, обръщайки се, за да открия друго чудовище, насочило се право към нас. Нямаше време скръбта ми да ме завладее, битката беше твърде гъста, а твърде много от близките ми разчитаха на мен. Не можех да ги разочаровам.
Това люспесто същество приличаше на кон в походката си, но имаше ужасно, подобно на мравка лице с назъбени зъби в отворените си челюсти. То се втурна към нас по-бързо, отколкото глутницата ми беше готова, и едно от дебелите му копита се стовари върху гърба на баща ми, а тялото му се огъна под натиска. От гърлото ми се изтръгна писклив вой, докато тичах колкото се може по-бързо към баща ми. Човекът, който ме беше качвал на коляното си като дете, който ме беше водил на лов в снега, който ме беше научил как да бъда силен, как да защитавам тези, които обичам. И сега аз го провалях, не правех това, което ми беше дадено да правя.
Чудовищата се нахвърлиха върху останалата част от глутницата ми, оставяйки баща ми в смачкана купчина, а аз паднах до него с хлипане, готов да го преместя и излекувам, но тялото му беше разбито, в дробовете му не беше останал никакъв дъх.
Заридах от пълна скръб, побутнах носа му с моя, молейки се животът да се раздвижи в него. Но той си беше отишъл. Успях да се обърна от него само защото майка ми нададе остър вой от болка, а след това вече тичах, исках да стигна до нея. Да я спася, преди да ми откраднат още ценни души. Глутницата ми падаше, грабната в зъбите на все повече чудовища, които се приближаваха от всички страни. Другите вълчи глутници се втурнаха да помагат и аз се втурнах в битката с тях, но моят вид беше разкъсван на парчета около мен, хващан в челюстите на зли, неописуеми същества и хвърлян в планината от тела.
Майка ми беше захвърлена сред тях и аз скочих върху натрупаните трупове на Вълци, като единственото, което усещах, беше паника. Хванах ръждивата козина на опашката ѝ между челюстите си, опитвайки се да я издърпам далеч от опасността, но още едно тяло падна върху нея и трябваше да се опитам да я изтръгна изпод тежестта на чичо ми. Беше прекалено много, но ако можех да я спася. Ако можех да спася майка ми…
Издърпах я на свобода, но открих, че безжизнените ѝ очи ме гледат обратно, твърде неподвижни, твърде шибано неподвижни. Носът ми срещна нейния, търсейки дъх, но повече нямаше да я намери в този живот.
Преди да успея да преработя загубата ѝ, остри челюсти се вкопчиха в мен и зъби се забиха в гърба ми, във фланга ми, пробивайки бронята ми и пронизвайки кожата. Костите ми хрущяха, а умът ми се насочи към Кейлъб, моята единствена любов на този свят. Не исках да умра със страх, исках да умра с него в съзнанието си, всички усмивки от миналото ни да кръстосват паметта ми сега. Той и наследниците. Бяхме оставили следа, бяхме водили своята битка и накрая не успях да се върна при тях. Но любовта им щеше да тръгне с мен в мрака.
Когато заострените зъби на чудовището се впиха по-дълбоко, усетих как падам, как ръката на смъртта поема моята. И аз казах последното си сбогом.
Назад към част 91 Напред към част 93