ОРИОН
В тронната зала беше донесена нова нощна желязна клетка, тъй като предишната беше унищожена, и аз имах някои лъскави нови магически белезници на китките ми. Радост.
Дарси се разхождаше като тигрица в клетка, напред-назад пред решетките, пръстите ѝ от време на време ги докосваха, а очите ѝ се присвиваха, докато мислеше за каквото и да е, което се въртеше в ума ѝ.
– Тори ще се оправи – уверих я аз, сигурен, че именно съдбата на близначката ѝ е приковала вниманието ѝ.
Тя кимна леко, но не каза нищо, продължавайки да се разхожда. Не беше естествено да ни държат по този начин, а трябваше да мисля, че дори времето, прекарано в Даркмор, ми беше дало повече свобода. Макар че сега поне имах достъп до моя Орден и не ми се налагаше да чакам кратки престои в двора на Ордена, за да имам достъп до него. Със сигурност не ми липсваха постоянните сблъсъци с банди от различни престъпни маймуни и необходимостта да се боря дори за сантиметър допълнително място в общите душове. И поне си имах приятел тук.
Ах, дявол да го вземе, наистина ли се опитвам да гледам от добрата страна? Няма никаква проклета светла страна. Има само гадна съдба или още по-гадна такава.
– Блу – опитах се да привлека вниманието ѝ, но тя ме пренебрегна, ярост изпъстри чертите ѝ. – Блу…- Опитах отново по-твърдо, но тя сякаш само се разгневи още повече.
Изведнъж се извърна към мен и аз отскочих от задната стена, където стоях, разтворих ръце, за да я придърпам по-близо, но вместо това тя ме удари право в гърдите. Веждите ми се изкривиха от изненада при удара на тази свирепа малка атака, а тя изруга, изтръска ръката си и ме посочи с другата.
– Ти.
– Аз? – Попитах спокойно въпреки нарастващата ѝ ярост.
– Ти ме нокаутира с някакъв вампирски ход на нинджа, когато Тори беше тук – обвини тя. – Щеше да и позволиш да ме вземе.
– Щях, да – казах просто.
– Ти си такъв лицемер – избухна тя. – Никога нямаше да ме оставиш, ако беше обратното.
– Виновен – съгласих се аз.
Тя изръмжа и отново се нахвърли върху мен, а аз я оставих да ме използва като боксова круша, докато тя си изпускаше нервите. Всъщност беше доста сладко, дори когато правеше синини, които показваха колко дива може да бъде.
Беше червена в лицето, когато свърши, и аз и извих вежди.
– Свърши ли?
– Знаеш ли какво, Ланс?
– Какво, красавице? – Попитах я.
– Понякога си задник.
– Не ме подценявай, аз съм задник през цялото време.
Тя изръмжа, а очите ѝ блестяха от ярост, тъй като не получи от мен възторг, какъвто явно искаше. Но аз бях добре запознат с хората, които хвърляха глупости по мен. В края на краищата бях учител.
– Защо си толкова спокоен? – Изплю тя.
– Защо си толкова ядосана? – Отвърнах.
– Защото животът е торба с глупости – изсъска тя. – А ти стоиш така, сякаш – сякаш дори не се притесняваш от нищо.
– Повярвай ми, притеснявам се от няколко неща, но да изпадаш в сляпа ярост заради тях не е продуктивно.
– Е, тогава ме наречи непродуктивна – измърмори тя, връщайки се към крачките си, а устата ми се сви в ъгъла.
Стела отново се върна при мен през нощта, изтегляйки обратно мрака, който Лавиния беше оставила в мен. Дори ми беше дала някаква отвара с отвратителен вкус, която да ми помогне да поддържам бариера между мен и тях следващия път, когато Лавиния ме отвлече в своята стая за мъчения. Не бях сигурен какво да мисля за всичко това, но със сигурност не бях против да приема помощта ѝ. Щях да взема малкото, което можех да получа от нея, а тя можеше да позволи това да успокои вината ѝ за мен или не. И в двата случая ми беше все едно. Със сигурност нямаше да се равнява на моята прошка.
Вдигнах поглед към решетките над мен, като свалих блузата си, която днес беше изключително забавно малко парче от стоката на Лайънъл Акрукс – думата K.О.Р.Г. беше разпръсната по средата и над металнозелен дракон.
Скочих нагоре, хванах се за лостовете и започнах да правя набирания. Тук нямаше какво друго да правя, освен да тренирам понякога, а опитът да подобря личния си рекорд от петстотин ми даваше нещо, върху което да се съсредоточа. Когато достигнах стоте, погледът на Дарси се насочи към мен, след което тя прокле и погледна другаде, продължавайки да крачи.
Очите ѝ се плъзнаха по пътя ми още няколко пъти и добре, може би сега се опитвах да привлека вниманието ѝ, когато достигнах триста, потта се лееше по кожата ми, а мускулите ми бяха стегнати.
Тя прехапа устни, като отново държеше погледа си твърдо другаде, и когато достигнах четиристотин и деветдесет, започнах да отброявам последните десет, а ръцете и раменете ми горяха. Дарси спря, за да ме гледа как разбивам целта си с още десет, а аз паднах на пода с тежък дъх, взех блузата на K.О.Р.Г. и избърсах лицето си с нея. Когато я дръпнах, открих, че Блу стои неподвижно, а очите ѝ се стрелкат нагоре от коремните ми преси.
– Мога ли да ти помогна, красавице? – Попитах я с усмивка, а тя извърна очи към мен и се обърна.
Тя се впусна в собствената си тренировка, която се състоеше в навеждане и разтягане, а сенките едва прикриваха голотата ѝ, докато ме игнорираше напълно. Наблюдавах с възторжено внимание как прави кучешкото спускане и наведох глава на една страна, приковал поглед към дупето ѝ, а членът ми потрепваше щастливо.
Когато се изправи на крака и взе една от бутилките с вода, които бяхме получили тази сутрин, тя вдигна вежди към мен.
– Мога ли да ти помогна, красавецо? – Попита ме тя и аз притиснах език в бузата си.
– Всъщност можеш. – Подканих я да се приближи, но тя само отметна косата си и постави бутилката, преди да се изправи на ръце.
Преместих се зад нея и тя опря краката си на гърдите ми, преди да ритне силно, за да се обърне обратно в изправено положение. Този път се промъкнах напред, преди тя да успее да избяга, хванах я за кръста и я придърпах към себе си, а пулсът ми се повиши. Сенките се отдръпнаха от тялото ѝ и аз се усмихнах при усещането за топлата ѝ кожа срещу моята, толкова съвършено мека.
– Какво ще кажеш да легнеш и да разтвориш тези красиви бедра за мен като добро момиче, а аз ще използвам езика си, за да те накарам отново да ме харесаш – предложих аз.
– Какво ще кажеш да се чукаш? – Каза тя ефирно и аз изръмжах, а ръцете ми се затегнаха.
– Какво ще кажеш да си гледаш устата, иначе ще спра да играя мило.
– Може би не искам да играеш мило – каза тя, а очите ѝ искряха яростно. – Може би ми е писнало да се държиш мило с твоите свръхпротективни глупости.
– Някой наистина ти е пикал в зърнената закуска днес, нали? – Изръмжах.
– Звездите ми пикаят в зърнената закуска, откакто се появих в Солария. Преди си мислех, че тук всичко е магия и дъги, но не е така, нали? Тори е била права през цялото време. Това са глупости.
– И какво ще правиш? Ще се върнеш в царството на смъртните ли? – Попитах сухо.
– Може би ще го направя – каза тя, търсейки тази реакция в мен и сега я получаваше, макар че и на мен ми беше адски горещо.
– Държиш се като хлапачка – предупредих я аз.
– И какво ще направиш по въпроса? – Поиска тя и аз я обърнах, като я избутах напред, така че тя беше принудена да се хване за решетките, за да не падне на колене. В момента, в който се наведе пред мен, я наплясках достатъчно силно, за да отекне плясъкът из цялата тронна зала.
– Ах – изпъшка тя, цялата похот и желание се преплитаха с този звук. Имах нужда от отдушник. Тя ме вбесяваше, а аз явно правех същото за нея, така че ако това беше, което искаше, бях повече от готов да играя нейната игра.
Притиснах се към дупето ѝ, като ѝ позволих да усети пълния напън на члена ми и прокарах ръка по дължината на гръбнака ѝ.
– Виж какво правиш с мен. Побъркваш ме. – Хванах бедрата ѝ в силен захват, след което плъзнах ръцете си нагоре по талията ѝ и още по-високо, плъзнах се над нея и стиснах грубо гърдите ѝ.
Тя се вкопчи в мен с опияняващ стон и изпъшка:
– Майната ти.
Дръпнах силно зърната ѝ, като ги размазах между палеца и показалеца на двете си ръце.
– Сигурна ли си, че можеш да се справиш с това, смъртнице? – Подигравах се, целящ да я развълнувам, и тя се опита да се изправи, но аз движех ръцете си бързо, едната се заклещи в косата ѝ, а другата я принуди да остане на земята, докато я раздвижих по гърба ѝ.
– Не съм смъртна – изръмжа тя.
– Сигурна ли си? Приличаш ми на разгневен малък смъртен.
– Задник. – Тя се извъртя рязко, опитвайки се да се освободи, но аз я дръпнах за косата и я задържах, като се смеех жестоко.
– Какво казах, че трябва да гледаш тази твоя мръсна уста? Зашлевих я по бузата на задника достатъчно силно, гръбнакът ѝ се изви и от устните ѝ се изсипаха проклятия, които само ме накараха да я напляскам отново. – Възпитание, Блу.
– Мразя те – изсъска тя, а огънят в нея се разгоря още повече. Днес тя беше дива.
– Сигурна ли си? – Попитах, като бавно плъзнах пръсти между краката ѝ. – Защото бих се обзаложил на петдесет аури, че си се намокрила за мен, красавице.
– Аз съм по-суха от твоя хумор – каза тя.
– Лъжеш. – Плъзнах пръстите си по мократа ѝ цепка, усмихвайки се на победата си. – Дължиш ми петдесет аури. Макар че ще приема плащане в други форми, тъй като си прясно без пари. Защо не застанеш на колене и не разтвориш копринените си устни за мен?
– Чувала съм, че смъртните правят гадни свирки. Може да ти отхапят члена – каза тя, а аз се разсмях и я пляснах отново, като я накарах да извика от удоволствие и болка.
– Ще поема риска.
– Майната ти – каза тя леко. Ебаси, тя беше трудна.
Прокарах пръсти по клитора ѝ, плъзгайки го от възбудата ѝ, и тя се задъха, гърбът ѝ омекна, а бедрата ѝ се разтвориха по-широко.
– Това е. Остани неподвижна – наредих, пуснах косата ѝ и посегнах към панталоните си, за да ги смъкна, но тя се възползва от възможността да се изправи и да избяга от мен, а сенките отново се втурнаха по кожата ѝ.
Сложих ръце, челюстта ми се сгромоляса, докато тя продължаваше с предизвикателството си.
– Мога да те хвана на мига – напомних ѝ и тя реши, че това е идеалната възможност да ме отблъсне.
Погледът ми се стесни.
– Търсиш си неприятности.
– И все пак съм тук, напълно свободна от неприятности. – Тя сви рамене. – Може би си изгубил връзката си с това. Или се страхуваш, че ще нараниш крехката малка смъртна? – В тона ѝ имаше горчивина, но и предизвикателство, решителност да ми докаже, че може да се справи с всичко като фея, която е.
Изстрелях се напред, решението беше взето, проблемите предстояха. Вдигнах я, като я обърнах с главата надолу и я накарах да изпищи от тревога. Прекарах краката ѝ през клетката, като ги огънах през хоризонталната греда в горната част на клетката, така че тя увисна на нея пред мен, а устата ѝ се изравни идеално с члена ми.
Свалих панталоните си, като освободих пулсиращата си дължина и го пъхнах между устните ѝ. Тя не ми се съпротивляваше, държеше се за мен за опора и засмука дължината ми, карайки ме да изръмжа от удоволствие.
Принудих коленете ѝ да се разширят, хванах дупето ѝ с двете си ръце и пуснах устата си към вагината ѝ, галех клитора ѝ и я карах да стене около члена ми. Пробих се между устните ѝ, играейки с нея на собствената ѝ игра и оставяйки я сама да разбере дали може да го понесе, докато на свой ред се наслаждавах на нея.
Ноктите ѝ се впиха в дупето ми и аз изръмжах, опиянен от това момиче и нейната дива природа. Бяхме пълни с натрупана енергия и стотици причини да мразим света, но тук, между нас, както винаги намерихме отговор.
Тя отново ме пое в гърлото си, а езикът ѝ се движеше по целия ми ствол и ме побъркваше, докато се втурвах по-дълбоко. Устните ѝ бяха кадифено меки и идеално създадени да ме унищожат, но все още не се бях поддал на силата ѝ.
Тя се задави с пениса ми и аз отдръпнах бедрата си, но тя заби нокти в кожата ми, като ме принуди да се приближа отново, доказвайки, че може да го понесе. Бях повече от щастлив да докаже правотата си и когато върхът на члена ми се плъзна към гърлото ѝ и тя засмука, едва не избухнах там и тогава. Удържах се само със силата на волята си и обхождах с език клитора ѝ, все по-бързо и по-бързо, докато не използвах вампирската си скорост, за да я доведа до разруха.
Тя стенеше, гърлото ѝ вибрираше около върха на члена ми, а аз ръмжах срещу вагината ѝ. Екстазът викаше името ми и ме молеше да се потопя в него. Тя обаче щеше да падне първа. Езикът ми отново се плъзна мълниеносно по клитора ѝ и тя свърши красиво, бедрата ѝ се стегнаха около ушите ми и ме задържаха там, докато удължавах удоволствието ѝ с дълги, бавни движения на езика си.
Дарси вдигна ръка, галейки топките ми, и аз почти изгубих ума си, докато чуках устата ѝ, привличайки цялото си внимание. Още две помпи ме накараха да завърша с рев на удоволствие, а тя изстена, като гърлото ѝ стисна главата на члена ми.
Успокоих се в нея и тя ме погълна, като устните ѝ ме обгръщаха плътно, а ръката ѝ стискаше и масажираше топките ми, от което бях шибано замаян.
Когато бях напълно изтощен, се измъкнах от устата ѝ и разкачих краката ѝ от решетката, хванах я за глезена, преди да си е разбила главата на пода, и я качих в ръцете си.
Устните ѝ бяха зачервени, косата ѝ – шибана навсякъде, а очите ѝ – адски сълзящи. Със свободната си ръка тя вдигна панталоните ми, изглеждайки сериозно доволна от себе си, и аз прецених, че току-що сме приключили с проблемите си.
– Перфектно. – Притиснах устните си до нейните и тя се разтопи в мен, а ръцете ѝ се увиха около врата ми.
Тя се притискаше към мен като котка, а аз се усмихвах глупаво към нея, притискайки я в гръб, сякаш бях един от по-гушкавите ордени. Винаги само за нея. И добре, може би за Дариус в миналото.
– Щастлива? – Попитах.
– Щастлива – каза тя през мила усмивка, а очите ѝ блеснаха в зелено, докато ме гледаше, а сребърните ѝ пръстени блестяха ярко около тях, знак за връзката ѝ с мен.
– Дарси – изпъшках, но после те отново потъмняха и тя се намръщи, когато лицето ми се сгърчи.
– Какво има?
– Очите ти. – Прокарах палеца си по челюстта ѝ и я целунах нежно. – Те отново бяха твои. Само за секунда, но пръстените ти бяха там.
– Наистина? – Попита тя, с цялата надежда и светлина в нея най-сетне, сякаш бях укротил дивотията в нея. Поне засега.
– Наистина.
Тя се измъкна от ръцете ми, а сенките отново обляха кожата ѝ и обгърнаха тялото ѝ като рокля, изтъкана от сенки. Тя се придвижи до ръба на клетката, разглеждайки очите си в отражението на решетките, опитвайки се да се увери сама и сърцето ми застина, тъй като се страхувах, че ще се разочарова.
Главата ми се вдигна, когато чух приближаването на тежки стъпки, и аз се приближих до Дарси, взирайки се във вратата.
Дарси се изправи, инстинктите ѝ бяха предупредени от моята реакция и двамата се напрегнахме като кучета пазачи, които чакат крадец да нахлуе в дома им.
От всички феи, от които се страхувах, че ще минат през тази врата, майка ми беше най-малката от тях и аз се намръщих, когато Стела се втурна в стаята, хвърляйки поглед през рамо, докато се приближаваше към нас.
– Какво искаш? – Изригнах, като чух как сърцето на Дарси подскочи.
Тя се озърна към майка ми, която се приближаваше към нас в рамките на заглушителния балон, а аз стиснах решетките, а косите ми настръхнаха, докато опасността се приближаваше.
– Съжалявам, Ланс – измърмори Стела и изглеждаше победена, докато стоеше пред нас в черна роба, която висеше до босите ѝ крака. Тя наклони вдигнатата си ръка към Дарси и мощна вълна от сън я връхлетя, преди да успея да направя нещо, за да я спра. Дарси се хвана за решетките на клетката, за да се опита да се задържи изправена, а аз я придържах с проклятие, крайниците ѝ се отпуснаха, докато тя увисна в ръцете ми.
– Спри! Какво правиш? – Поисках трескаво от Стела, но после и моите колене се подкосиха, същото заклинание ме обзе и двамата се вкопчихме здраво един в друг, преди да паднем на пода в плетеница от крайници.
Съзнавах наполовина, че Стела се приближава, а сянката ѝ пада върху нас, докато отваря вратата на клетката.
Паниката ме обзе.
Опитах се да се изправя, опитах се да се боря. Но заклинанието ме отвличаше в бездната и не можех да направя нищо, докато тя се навеждаше над нас, хващаше ръката на Дарси в притежателна хватка и шепнеше:
– Никога не съм искала да се стига дотук.
Назад към част 84 Напред към част 86