Каролин Пекъм – Зодиакална академия – Безсърдечно небе – Книга 7 – част 51

КСАВИЕ

Тръгнах по коридорите в моята форма на фея с победен рев, докато София тичаше до мен, а розовият блясък падаше на каскади от русата и коса, докато тя се усмихваше.
– Наистина ли си го направил? – Засмя се тя.
– Да, и той ще ме убие по дяволите, когато се измъкне оттам – казах с изхъркване от смях.
– Толкова си забавен, Ксавие – каза тя с широка усмивка.
– Ами да? – Гърдите ми се издуха, когато завихме зад поредния ъгъл и забавихме ход. И двамата бяхме затаили дъх, докато се криехме в тъмното, а във вените ми течеше адреналин.
– Как го направи?
– Всичко беше свързано с отвличане на вниманието – казах с вдигане на рамене. – Накарах някой друг да направи отварата, а после оставих възможността на случайността.
– Това е гениално. – Усмихна се тя, очите и се потопиха в устата ми и изведнъж се придвижих към нея, болнав за нея, докато плъзгах ръката си в косата ѝ и я притисках назад към стената.
От нея се изтръгна лек дъх ѝ и дадох момент да ме отблъсне, но тя не го направи.
Гърлото ми се размърда, докато гледах надолу към това съвършено създание, което беше завладяло мечтите ми. Тя беше най-красивата кобила, която някога бях виждал, и не можех да повярвам на начина, по който ме гледаше в момента.
Захвърлих предпазливостта на вятъра, наведох се и притиснах устата си към нейната, открадвайки целувка, която не ми принадлежеше, но все пак я приех. Тя се съпротивляваше половин секунда, след което се стопи срещу мен, привличайки ме по-близо, докато страстта и нуждата ни тласкаха един към друг.
– Тайлър – каза тя срещу устата ми.
– Забрави за Тайлър – настоях аз.
– Трудно е да го забравиш, когато стои тук – изръмжа Тайлър, след което хвана задната част на ризата ми, откъсвайки ме от София.
Обърнах се към него, тропнах с крак от ярост и челата ни се удариха, докато си подсвирквахме яростно един на друг.
– Останалите също са тук – каза Дариус, като ме изплаши до смърт, когато се извърнах и открих, че той, близначките и другите наследници чакат да се разминат. В похотта си съвсем бях забравил, че бяхме излезли заедно от класната стая и като шибана неловка патица стоях тук, правейки проклета сцена, блокирайки тунела, така че всички бяха принудени само да ме гледат.
– О, извинявайте – казах аз. – Ще ви пусна, момчета.
Направих крачка наляво, но и Дариус също. Дръпнах се и се преместих надясно, но и той го направи, като неловкостта се засили, когато Тори се изсмя до него. На третия път, когато това се случи, Дариус издуха облак дим в лицето ми, хвана ме за ръцете и ме вдигна, като ме запрати към стената, за да може цялата група да мине покрай нас.
Вгледах се в Тайлър през редицата им, докато вървяха, и в момента, в който всички се отправиха към тунела, ние отново се хвърлихме един към друг, челата ни се удариха, а хленченето изпълни въздуха.
– Мислиш, че можеш да докосваш приятелката ми и да ти се размине? – Изръмжа Тайлър.
– Тя иска най-силния пегас, Тайлър, и това съм аз – настоях аз.
– Престанете – изръмжа София. – Харесвам и двама ви, ясно? – Тя се опита да ни раздели, но ние я игнорирахме, главите ни отново се удариха, докато се борехме за надмощие, опитвайки се да принудим другия да се подчини.
Толкова ми беше писнало Тайлър да се държи така, сякаш съм по-малко от него. Инстинктите ми изискваха да го смачкам под себе си и да извоювам законната си позиция на господар на нашето стадо. Бях се влюбил в София преди много време и да, може би знаех, че не е мое право да се премествам при момичето на друг мъж, но това беше нещо повече от това. Това беше нужда на моя Орден. Трябваше да я поискам, както трябваше да поискам позицията на Дом. И това също не беше някакво първично изискване, аз обичах София. И я исках да бъде моя във всяко отношение. Да лети до мен като моя кобила и да яздим заедно през облаци и дъги.
– Това е – изпъшка София, когато двамата с Тайлър започнахме да се бутаме. – Докато не успеете да се разберете помежду си, приключвам.
– Какво имаш предвид? – Извърна се към нея с тревога Тайлър.
– Приключих, Тайлър – каза тя твърдо. – Не мога повече да се справям с цялата тази агресия. Напоследък дори почти не блестя, имам нужда от спокойна обстановка. Това не е здравословно за никого от нас. – Тя въздъхна, като погледна между двама ни с желание в очите, след което се обърна и се отдалечи от нас с тъжно хленчене, изчезвайки след останалите, които се бяха отправили към трапезарията.
– Виж какво направи. – Бутна ме в гърдите Тайлър и аз се спънах в стената. – Всичко беше наред, докато не се появиш с глупавата си кифленска коса и с горещите си като смърт коремни мускули, а сега и с шибания си диджи, който надминава всички други диджита. Това са глупости. И знаеш ли какво? – Той хвана ризата си и я свали, като я захвърли. – Свърших с тази игра. Ако искаш да се опиташ да заемеш позицията ми, тогава ела при мен, Ксавие! – Той удари с ръка по бронзовите си гърди. – Ще се бием и който спечели, ще получи титлата „Дом“ веднъж завинаги, а другият ще трябва да се издъни и никога повече да не предизвиква другия.
– Съгласен съм – казах аз, свалих ризата си и тропнах с крак в подготовка за битката.
– О, здравейте, момчета – промърмори Уошър, когато се появи в края на коридора по къси гащета и с хавлиена кърпа на ръката. Но в този тунел той не отиваше към или от банята, така че защо, по дяволите, беше облечен така? – Имате ли нужда от някой, който да бъде съдия на малката ви разправия? С удоволствие ще ви предложа помощта си.
Сбърчих нос, а Тайлър сгъна ръце, сякаш се опитваше да прикрие част от мускулестите си гърди.
– Хайде сега, нека първо да видим как се раздвижваш – насърчи го Уошър, преди да започне да прави подскоци. – Следвай примера ми. Ето така. Влез дълбоко в седалищните мускули.
Погледнах към Тайлър, който се намръщи.
– Искаш ли да отидем в стаята ми за боя? – Измърмори Тайлър и аз кимнах бързо, като двамата се обърнахме и се отдалечихме с галоп от Уошър колкото се може по-бързо.
– Не бъдете такива! – Извика след нас Уошър. – Поне не забравяйте да намажете телата си с масло, преди да започнете, това ще ви помогне да запазите движенията си хубави и плавни.
– Фу – измърморих аз.
Тайлър се размърда и аз изпитах облекчение, когато стигнахме до стаята му и той се пъхна вътре. Последвах го, свивайки рамене, докато той риташе вратата, готов да се впусне в пълен див мустанг веднага.
Тайлър взе бутилка с олио от нощното шкафче, разпръсна го по гърдите си и го втри в кожата си.
– Какво правиш? – Попитах изненадано, а погледът ми падна върху твърдостта на мускулите му, докато маслото ги подчертаваше.
– Уошър е перверзник, но е и прав за олиото – каза Тайлър.
– Защо го имаш наоколо? – Попитах объркано, а той ме погледна мръсно.
– Ти си такъв малък девственик, Ксавие – каза той с усмивка и аз осъзнах, че в олиото има брокат, който блести върху кожата му.
– Майната му – изръмжах аз. – Не съм девствен.
Той се засмя.
– Тъжно е колко много го отричаш. – Той ми подхвърли шишенцето с олио и аз изсипах една част от него в ръката си, като го лъснах по гърдите и ръцете си.
Когато погледнах нагоре, видях, че Тайлър наглася панталоните си и събува обувките.
– Няма магия – каза той. – Нека просто да се избием един друг и да видим кой е най-добрият жребец.
Преглътнах силно това, но вдигнах брадичка на предизвикателството и кимнах. Можех да се справя с него, бях в крак с тренировките тук, правех сутрешни тренировки и се насилвах ежедневно, за да остана силен. Дариус беше повече от щастлив да ми помогне с изграждането на режим и ако можех да се справям с неумолимите му тренировки, тогава можех да се справя и с това. Но ако се съди по мускулестата фигура на Тайлър, той вероятно тренираше също толкова много.
Хвърлих олиото на леглото и той ме погледна за момент, а напрежението в стаята се стовари върху кожата ми.
– Хайде тогава – подкани ме той и разтвори широко ръце. – Или малкият запасняк, Ксавие Акрукс девственикът, се страхува да се бори с мен?
Изсъсках от гняв, заредих се към него и му нанесох удар, който се заби в корема му. Той се преви на две, но в отговор удари юмрук в бъбрека ми, от което болка се разнесе по цялата ми страна. Отблъснах го от себе си и той се приземи на леглото, вдигна крака и заби босите си стъпала в гърдите ми, като ме накара да се спъна назад.
Той се нахвърли върху мен с яростен рев, юмрукът му се заби в челюстта ми, а аз отвърнах със също толкова силен удар в ребрата му. Той ме хвана за раменете, а аз в отговор го хванах, опитвайки се да го отблъсна, докато ръцете ни се плъзгаха по омазнената ни кожа.
Забих нокти, когато той се отдръпна напред и захапа рамото ми, а яростното ми ридание ме напусна, когато го отблъснах назад и му нанесох удар. Но пропуснах и той отново се хвърли към мен, като тежестта му ме блъсна в една маса, от която с трясък паднаха купчини боклуци, които отекнаха в стените. Тестето с таро полетя, картите се разпиляха по пода, а Кулата ме погледна нагоре, сякаш ни се подиграваше с предсказанията си за разруха и хаос. Но това ме устройваше, защото тази битка се задаваше отдавна.
Хвърлих рамото си в гърдите му, отблъсквайки го назад, докато вкопчвах петите си, мислейки за София, докато инстинктите ми горяха и се разгаряха. Трябваше да го принудя да се спусне под мен. Трябваше да го накарам да се подчини.
Коленете му се удариха в страничната част на леглото и той падна под тежестта ми, когато се покатерих отгоре му, забих го в матрака и му нанесох удар в лицето.
– Аз съм Домът! – Изригнах и устните му се разтвориха, докато се взираше в мен, след което той раздвижи бедрата си, сваляйки ме от себе си, като се обърна и се претърколи на колене, правейки крачка, за да избяга от мен.
Нахвърлих се отново върху него, като забих главата му в чаршафите.
– Кажи го. Кажи, че аз съм Домът, Тайлър. Кажи го.
Отпуснах главата му, за да може да ме погледне и да го каже. Но вместо това той извърна глава и погледът му падна върху разкрача ми, а аз проследих погледа му и осъзнах, че съм твърд като камък, а очертанията на члена ми се притискат към панталоните.
Горещина изгори линии по бузите ми, когато очите на Тайлър се вдигнаха към моите, но той не ме гледаше с подигравателна усмивка, както очаквах, а открих в очите му басейн от похот.
– Не си Дом, докато не го докажеш – промълви той и аз знаех какво казва, какво иска от мен. Между нас увисна миг мълчание, в който борбата премина в нещо друго, а енергията в стаята пламна по съвсем различен начин.
– Докажи го – поиска отново той и изведнъж го избутах обратно към чаршафите и грабнах бутилката с масло от леглото, воден единствено от инстинкта. Освободих скъпоценния си член, като го облях целия с искрящото масло, преди да дръпна панталоните му надолу.
– Направи го – изстена Тайлър, като думите му бяха едновременно молба и искане.
Не си позволих да обмисля нито едно съмнение, преди да подложа члена си на задника му и да го вкарам в него, принуждавайки го да се свлече под мен и да запрати бедрата си, докато от устните ми се изтръгваше ридание на удоволствие. И о, моите шибани звезди, това беше толкова хубаво усещане, членът ми се увиваше плътно в тялото му, сякаш беше направен перфектно, за да пасне точно там, а начинът, по който той изрева името ми, казваше, че се чувства по същия начин. Защо никога не бях правил това преди? Защо, по дяволите, бях задържал това чувство на екстаз?
– Вече не съм девствен, нали, Тайлър? – Засмях се похотливо, кръвта ми затрептя от съвършеното усещане на члена ми в него, когато започнах да се движа.
– Майната ти. – Изстена той, притисна дупето си обратно към мен и посрещна всяко движение на бедрата ми, докато го държах под себе си, а аз се задъхвах от това колко добре се чувствах, изгубен в мъглата от желание, ярост и инстинкти, от които главата ми беше замъглена.
– Кой е Домът? – Поисках отново през задъханите си гърди, докато го притисках и размахвах бедрата си по-бързо.
– Ти си – отвърна той през стон, а аз му отговорих със съскане от удоволствие, докато усещах, че се люшкам на ръба на забравата. Между нас имаше толкова много натрупана ярост и гняв и това ме караше да си губя ума, а сега да достигна кулминацията си в този перфектен акт, който ми се струваше толкова звездно неизбежен, че нямах представа как не го бях видял преди.
– Ти си Домът. Звездичките ми, ти си Домът – каза Тайлър задъхано.
Тези думи ме накараха да завърша с шумно хленчене, да се успокоя в него, докато се извисявах над него, притискайки го здраво под себе си и задъхвайки се, докато слизах от височината, която караше вените ми да бръмчат по-добре от всяка дъга, през която някога съм прелитал.
Но когато мислите ми се оправиха, погледнах Тайлър и осъзнах какво съм направил.
– Ебаси – издишах аз. – София.
– Ксавие – гласът на София ме достигна в отговор и главата ми се завъртя, когато я открих да стои на вратата, а очите и да ни проследяват в шок.
– Съжалявам – изрекох, когато Тайлър вдига глава и също поглежда към нея.
– По дяволите, София, бебе. Това не беше планирано, просто се случи. Дори не знам как се случи – изтърси той.
Тя влезе в стаята, ритна вратата след себе си и в следващото движение свали роклята си. Циците и бяха голи, а мъничкият блестящ розов миниатюрен стринг, който носеше, прилепваше плътно към бледата и кожа, докато вървеше към нас.
Отпуснах бедрата си назад, като освободих Тайлър и вдигнах панталоните си, докато той се преобърна, а аз се смъкнах от него, като коленичих на леглото.
– Какво правиш? – Попитах с буца в гърлото, а тя мина покрай нас с палав блясък в очите, минавайки през арката в банята и звукът от душа се понесе към нас.
Тайлър се отлепи от леглото, вдигайки панталоните си, докато тичаше след нея, а аз също тичах след него, несигурен какво, по дяволите, да правя. В гърдите ми се надигаше тревога, но и вените ми бръмчаха, затвърждавайки позицията ми на господар на стадото. Колкото и да ми се искаше да се почувствам зле заради това, всяка част от моя Орден ми казваше, че е правилно. И това беше адски объркващо.
Там имаше душ, издълбан в скалата, водата падаше от тръба, която сигурно беше направена с помощта на земна магия, и се стичаше в пръски върху София, докато тя се миеше, галейки гърдите си със затворени очи и наведена назад глава.
Тайлър погледна към мен, когато застанахме рамо до рамо пред нея и тя най-накрая отвори очи, прехапа устни и ни подкани да се приближим.
– И двамата? – Попитах я и тя кимна, всички колебания ме напуснаха, когато се придвижихме като един до душа и тя потопи езика си между устните на Тайлър.
– Той ме доминираше, това беше инстинкт – каза той и тя се облегна назад, хвана ме за косата и ме притегли по-близо.
– Знам, видях – изпъшка тя, а ръцете ми паднаха върху меките извивки на талията и, докато водата ме обливаше силно. – И съм щастлива. Защото това е отговорът, който сме търсили.
Срещнах отново погледа на Тайлър и гърлото му се размърда, когато очите му се потопиха в устата ми, а София приближи главите ни една към друга. Устата му се притисна към моята и аз приех езика му между устните си, целунах го и установих, че сърдечният ми ритъм отново се ускорява.
И преди съм си мислил за момчета, дори съм се дрогирал много пъти от подобни фантазии, но откакто се влюбих в София, бях по-скоро увлечена от идеята за нея, отколкото от изследването на тези желания в мен. Но докато го целувах по-силно и си мислех колко шибано добре се чувствах, когато бях в него, знаех, че това е нещото, за което бях жадувал през всички тези изпълнени с напрежение моменти, които бяхме споделили. Чувствата ми към София бяха замъглили това желание за мен, но сега, когато му се бях отдал, знаех, че искам повече. И когато пенисът ми отново се втвърди, а София притисна дупето си обратно към мен, знаех, че съм изцяло съгласен с тази уговорка. Чувствах се толкова дяволски добре, че не можех да повярвам, че не бях забелязал колко много ми харесваше Тайлър преди. Толкова се бях вглъбил в опитите си да го доминирам, че дори не бях осъзнал какво друго съм жадувал от него.
Прекъснах целувката ни, навеждайки се, за да целуна София, а тя изстена срещу устата ми, когато Тайлър хвана панталоните ми и ги дръпна надолу. Свалих ги и изстенах, докато той миеше тялото ми със сапун, а ръката му се плъзгаше по хребета на скъпоценните камъни на члена ми и ме караше да копнея за още. Той смъкна миниатюрния стринг от София, хвърли го в краката ни и показа инкрустираната и със скъпоценни камъни вагина пред нас двамата, от което ми стана толкова трудно, че ме заболя.
Тайлър се движеше зад мен, устата му беше на врата ми, а той избута София напред, така че тя трябваше да се подпира на стената, след което отново хвана члена ми и го насочи към горещата влага на сърцевината и.
– Така – изръмжа Тайлър, притисна бедрата си към моите и ме вкара в нея с един-единствен силен тласък, като накара София да извика, а от устните ми да се изтръгне звук на удоволствие.
Тайлър я хвана за бедрата и я придърпа назад, за да посрещне всеки мой тласък, докато продължаваше да ме притиска отзад, показвайки ми как да я задоволя, докато тя стенеше имената и на двама ни.
– Звезди, това е толкова хубаво – въздъхна София, а гърдите ми се раздухаха, когато Тайлър хвана ръката ми и я насочи около кръста и, върху скъпоценните камъни, украсяващи вагината и, а след това върху клитора и.
Той движеше пръстите ми в кръгове и тя трепереше от удоволствие за нас, преди да пусне ръката ми и да ме остави да поддържам ритъма, изграждайки я към екстаз, докато топлината и се захващаше здраво около вала ми, а всеки един от скъпоценните камъни в моята стълба на Джейкъб се врязваше в нея по начин, който я караше да се разпада за мен.
Протегнах ръка зад гърба си, инстинктът ми да задоволявам моите подчинени ме караше да продължавам, докато свалях панталоните на Тайлър и стисках члена му в юмрук. Той изстена дълбоко, премести се настрани, за да гледа мен и София, докато ми позволяваше да поема юздите, и очите му се присвиха, докато гледаше как членът ми влиза и излиза от нея, докато юмрукът ми се плъзгаше нагоре-надолу по дължината му.
София свърши с треперене, стоновете и изпълниха пространството, когато вътрешността и внезапно се притисна към члена ми, а аз се задъхах, когато тя ме принуди да свърша с нея, задвижвайки бедрата си напред още няколко пъти, докато се носех на вълната на удоволствието, без да мога да повярвам колко добре се чувствах.
Издърпах се от София и тя се обърна към нас с желание в очите, като посегна и към члена на Тайлър и ние работихме заедно, за да му доставим удоволствие, като юмруците ни се плъзгаха нагоре-надолу по дължината му, докато той не се озова в бедрото на София и тримата се сблъскахме в отчаяна, мръсна целувка, докато горещата вода се стичаше по телата ни.
Сърцето ми биеше в най-вълнуващата мелодия, която някога е познавало, и знаех, че това е точно мястото ми, тримата намерили най-съвършената хармония помежду си. И макар че може би бях станал Доминант, никога не бях очаквал нещата да се развият по този начин, бяхме попаднали в естествен ред, който удовлетворяваше вътрешните ни феи и бяхме намерили начин да балансираме поривите на нашия вид. И, дявол да го вземе, усещането беше като в рая.

Назад към част 50                                                      Напред към част 52

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!