Каролин Пекъм – Зодиакална академия – Безсърдечно небе – Книга 7 – част 69

КСАВИЕ

– Върви при баща ми! – Поисках от Тайлър, докато той препускаше в галоп през битката.
Държах се здраво за кръста на София, докато Тайлър надаваше решително хленчене, провирайки се наляво и надясно през нашите съюзници и врагове, прескачайки тела и използвайки рога си, за да отблъсне всеки, който се опитваше да ни нападне.
Погледът ми беше насочен към баща ми, докато той взривяваше една линия от бунтовници с драконовия си огън, издигаше се над главите ни, огромните му криле раздвижваха въздуха около нас, а аз призовавах огъня във вените си, за да отблъсна хладния вятър.
– Бъди внимателен – помоли София, като се обърна да ме погледне, целувайки ме силно, а аз я стиснах силно, знаейки, че това може би е последният път, когато го правя, преди да се откъсна от нея и да се изправя на крака на гърба на Тайлър, нагласяйки роговия шлем на главата си, който Тори и Дарси бяха направили за мен с техния огън на феникса.
Тайлър изръмжа окуражително, но аз чух страха, който се носеше в този звук, докато скачах нагоре, свалях дрехите си, докато се преобразявах в люляковия си пегас, и се втурвах в небето след Лайънъл, крилете ми се откъсваха от гърба, а от устните ми се изтръгваше яростен рев.
Сърцето ми бурно туптеше в гърдите, сякаш се бореше срещу решението, което бях взел, сякаш знаеше, че това може да са последните му удари. Но на мен не ми пукаше. Нямаше да стоя отстрани и да гледам как баща ми убива тези хора. Бях уморен от тиранията му, уморен от това да се крия в мръсотията и уморен да чакам края на света. В известен смисъл беше облекчение да го намеря тук сега, облекчение да се изправя срещу него най-сетне.
Завъртях се зад него, като останах в мъртвата му зона и се скрих от опашката му, която яростно се размахваше зад него. Той наведе глава, търсейки още плячка под себе си, а аз замахнах под корема му, като насочих рога си точно под ъгъл, докато удрях силно крилата си, за да се озова под гърдите му. Разтърсих глава, за да запаля огъня на феникса върху рога си, и за миг по него се разгоря вихрушка от червени и сини пламъци.
Той все още не ме беше забелязал и надеждата запя мелодия във вените ми, докато навеждах глава, подреждайки пламтящия си рог до черното му сърце, готов да го прокарам през люспите и костите, за да го довърша.
След това ритнах с крака и ударих с крила, като вложих цялата си сила в удара.
Бащата се обърна в последната секунда и рогът ми се заби в него извън центъра. Но все пак се заби дълбоко и той изрева от агония, докато аз изтръгнах рога си и ударих силно крилата си, подготвяйки се да го ударя още веднъж в него, удряйки целта, към която така отчаяно се стремях.
Тръгнах към него, за да го ударя отново, но един от ноктите му се закачи за крака ми и той ме хвърли във въздуха, като накара стомаха ми да се свие от страх.
Завъртях се във въртеливо движение, крилете ми се огънаха, докато се опитвах да овладея спускането си, и едва не се разминах с щракването на челюстите му, докато успявах да се издигна нагоре, а копитата ми се стовариха върху черепа му, докато го използвах като трамплин, за да се издигна по-високо.
Той изръмжа още веднъж и топлината по гърба ми ме предупреди, че огънят преследва опашката ми, докато аз се втурвах към небето, а страхът нахлу в гърлото ми, когато усетих миризмата на изпепелени косми, погледнах назад и открих, че опашката ми гори.
Блъснах я силно, докато не угасна, и се вмъкнах в облачната покривка с облекчение, благодарен на водния елементал, че е предизвикал малка буря тук, за да мога да я използвам, да се скрия.
Виковете и крясъците от битката бяха заглушени тук горе и въпреки че бях покрит, не можех да видя и баща си, чието дълбоко ръмжене се разнасяше из въздуха около мен.
Завъртях се наляво и надясно, несигурен какъв ход да направя по-нататък, и изведнъж две нефритено-зелени очи ме погледнаха през гъстата мъгла.
Огънят се изстреля по пътя ми, осветявайки облаците в оранжево, а аз прибрах крилата си и се гмурнах от небето, падайки към земята толкова бързо, колкото можех.
Начинът, по който въздухът се влачеше и променяше около мен, ме накара да се уверя, че той е точно на опашката ми, и аз се стрелнах настрани, докато огънят разцъфтяваше покрай мен, толкова близо до това да ме погълне, че всичко, което можех да направя, беше да продължа да се движа.
В последната секунда разперих криле, издигнах се от пикирането и се завъртях назад, за да се изправя пред баща си. Блъснах се в страната му, огромното му тяло се нуждаеше от много повече време, за да маневрира така, както аз можех, и огненият ми рог отново се заби в плътта му, разчупвайки люспите по ребрата му, а сладкият аромат на кръвта му ме накара да захленча победоносно.
Полетях по-високо, тичайки нагоре по страната му, копитата ми се удряха в тялото му в синини, докато се стремях към главата му, дъхът ми падаше тежко от ноздрите ми в бяла мъгла, докато се фокусирах върху целта си, галопирайки по гръбнака му с победното жужене на името ми.
Щях да забия рогата си в черепа му и да го довърша.
Вече не бях негова жертва. Бях оцелял от неговото царуване и той щеше да прокълне деня, в който някога се е осмелил да се опита да отхвърли моя вид като слаб.
Но тъкмо когато се готвех да го ударя, от нищото се появи пипало от сянка, което сплете предните ми крака и ме накара да се дръпна с уплаха, като се спънах, претърколих се през главата на баща ми и изхлипах от ужас, защото и едното ми крило се привърза към страната ми.
Чух как Лавиния се смее, докато падах, и ритнах слабо задните си крака, а другото ми крило се протегна с надеждата да забавя падането си, преди да се сгромолясам на земята.
Ударих се в пръстта и предните нокти на крака на сянката на Лайънъл се забиха в страната ми, докато той ме държеше на земята, а през раната се разливаше агония, докато тежестта му ме притискаше и ребрата ми се чупеха под огромната му маса.
Изхлипах от болка, а очите ми попаднаха на София и Тайлър, които в галоп се насочиха към мен през тълпата от борещи се тела. Тя изстреля огнена магия от позицията си на гърба му, докато те се бореха да ме достигнат, но щяха да закъснеят. А погледът ми ги умоляваше да бягат, защото знаех, че не могат да се изправят срещу баща ми и да победят.
Редица нимфи се втурнаха на пътя им, препречвайки пътя им към мен и принуждавайки ги да влязат в битка, която се молех да спечелят. София вдигна пламтящ меч, а Тайлър изръмжа яростно, докато се надигаше, но пристигна още една група нимфи и аз изгубих от погледа си моите подчинени отвъд тях. Паниката разцъфна в мен и се надявах, че това няма да е последният път, в който ги виждам в този живот.
Лайънъл се надигна над мен, в огромното му тяло прозвуча грохот на ярост, преди челюстите му да се затиснат около крилото ми и главата му да изхвръкне настрани.
Агония прониза страната ми, когато той изтръгна крилото ми на свобода, откъсвайки го от тялото ми, така че то падна в утъпканата дълга трева до него, а шокът премина през цялото ми същество, тъй като можех само да го гледам с ужас, а люляковите пера се обагриха в червено, докато се полюшваха на вятъра жалки като разбита птица.
Кръвта се лееше и паниката разцъфтяваше в мен, докато се взирах в безмилостните очи на баща ми, знаейки, че той ще направи така, че това да боли колкото се може повече, преди да ме изпрати отвъд завесата.
Лавиния ме освободи от връзките на сенките, тъй като вниманието и бе привлечено от редицата бунтовници, но нямаше как да се изправя с тежестта на дракона, който ме притискаше. И когато смъртта ме приближи от всички страни, разбрах, че това е моят край.
Яростно ръмжене проряза въздуха и очите ми се спряха на Тайлър, който се спусна от небето със София на гърба си, а копитата му се забиха в главата на Лайънъл. Баща ми щракна с челюсти към тях, а аз им изсъсках отчаяно, за да избягат. Но беше ясно, че те няма да ме изоставят.
Тежестта се вдигна от страната ми, когато Лайънъл се обърна, излитайки в небето, за да се опита да ги хване, но аз не можех да се изправя, за да им помогна, докато го гледах как следва двете феи, които държаха цялото ми сърце, към звездите.

Назад към част 68                                                        Напред към част 70

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!