***
– Наследникът на О’Брайън мога да разбера – замислено каза бащата. – Поне до известна степен. Той има власт, връзки, а те са от породата на бруталните, които биха имали известна привлекателност за низшата ти природа. Червенокръвен мъж като теб има нужда от малко насилие в живота си. А момичето… Е, никога не съм позволявал на стегната путка да разврати ума ми и да ме заслепи от интересите ми, но е добре известно, че много мъже лесно се подлъгват по такива неща. Очаквах по-добро от теб, но ти си млад, без съмнение тя е нетърпелива и чука достатъчно добре, за да те разсее от…
– Няма да говориш за нея така – изръмжах аз, със съвсем реално предупреждение в гласа си. – Няма да те предупреждавам отново, старче. Но ако още веднъж заговориш за нея, сякаш е някаква курва за еднократна употреба, ще дойда за теб с цялата сила на всичко, което съм, и няма да спра, докато не станеш нищо друго освен труп, смазан под петата ми.
След избухването ми настъпи тишина и знаех, че трябваше да си държа езика зад зъбите, но не виждах смисъл в това. Той знаеше. Знаеше твърде добре. Тя държеше сърцето ми и живота ми беше в нейните ръце. Вече беше разбрал, че тя е моята слабост, така че можеше и да разбере, че тя е и моята сила.
– Футболистът е с лош вкус – каза той след малко. – Нови пари. Никакви връзки извън лъскавия свят на спорта и медиите – ще призная, че те насърчих да го превърнеш в съюзник именно по тези причини, но такива хора са за еднократна употреба, взаимозаменяеми и нямат дългосрочна полза. Освен това дори не изглежда, че момчето ще стане професионалист, така че не успявам да видя привлекателността. Все пак предполагам, че той е в живота ти от дълго време, а ти винаги си проявявал слабост към чувствата. Но има и учител – каза той бавно, сякаш чакаше да види дали няма да доразвия това за него, но аз мълчах, така че той продължи. – Наш Монро… Или е Джейс Харингтън?
Хватката на Тейтъм върху пръстите ми се затегна болезнено, когато баща ми разкри знанията си за брат ми, но аз дори не се изненадах. Щом беше видял онези паспорти, които бяхме използвали в лагера, щеше да види, че Наш все още ми прави компания. Разбира се, той се вгледа по-отблизо в работещия човек, който някак си се беше промъкнал в нашите редици, и щом беше започнал да рови, нямаше да му е никак трудно да разкрие истината за самоличността му. Не беше като Наш да е в състояние да плаща за такива фалшификати, каквито можех да направя аз, а смяната на името беше доста лесна за заобикаляне блокада.
– Разбира се, ти вече знаеше това – продължи бащата, като едва се спря достатъчно дълго, за да мога да го потвърдя или отрека, и прие мълчанието ми за свой отговор. – Ще призная, че дори когато ми представиха истинското му име, не го запомних. Но моите хора издириха цялата необходима информация, за да раздвижат паметта ми за полудялата му майка, която преди години изпречи колата си пред мен и запечата съдбата на семейството си. Честно казано, сине, очаквах от теб да държиш по-висока класа на…
– Тя не е излязла пред теб, шибан боклук – изръмжа Тейтъм, губейки хладнокръвие при непринуденото му отхвърляне на целия свят на Наш. – Ти беше пиян и ги уби! Прикрил си собствения си шибан провал с пари и лъжи и един ден скоро ще те издирим и ще ти забием шибания нож в гърлото за това.
– Наистина, Сейнт – отвърна баща ми с насмешка в тона си. – Трябва да поставиш жената на мястото ѝ, преди да продължи да се опозорява и ти…
– Тейтъм е на мястото си – изръмжах аз. – И това е твърдо на моя страна. Тя има собствено мнение и ще го изкаже, ако реши. Премини към същността на тирадата си, преди да ми е омръзнала и да прекратя този разговор.
– Добре. Макар че наистина изиграхте много добра ръка и ще призная, че в друга ситуация трудно бих разрешил проблемите, които ми създадохте с моите финанси и компании, се оказвам с коз в ръкава. Въпреки моите усилия ти избра да проявиш слабост, като се съюзи с тези хора и се поддаде на илюзията за любов. И така, нека разберем колко твърдо се придържаш към тази идея. Притежавам бащата на вашия скъп господин Боуман. Би ми се искало да претендирам за повече награди от това, но за съжаление изглежда, че учителя и момичето са съвсем сами на света, а О’Брайън са гнездо от змии, с които в момента съм избрал да не се забърквам. Но макар да вярвам, че тази заплаха не би трябвало да означава нищо за теб, искам да видя колко дълбоко си паднал в капана на любовта. Ако желаеш да видиш отново бащата на приятеля си, ще ми върнеш цялото имущество в рамките на следващата седмица.
Настъпи мълчание, докато той оставяше това да потъне в съзнанието му, а сърцето ми се разтуптя, докато си мислех какво ще каже Блейк, когато разбере. Не се съмнявах в истинността на тази заплаха. Баща ми не правеше нещата наполовина. Ако казваше, че има бащата на Блейк, тогава бях сигурна, че е така.
На фона на неговия край на линията гръмко заби часовник и аз си поех дъх, докато слушах познатия звук.
– И какво тогава? – Попитах, защото явно връщането на активите му нямаше да е достатъчно.
– А след това ще поговорим отново. Ще разберем кой е по-добрия Мемфис. Играта започва, сине. – Той прекъсна разговора и за момент просто се взирах в телефона, докато тежестта на думите му потъваше.
Ръцете на Тейтъм се сключиха около врата ми, когато се хвърли към мен, и аз я навих в прегръдката си, като я придърпах към себе си. Сърцето ми биеше, ума ми се надпреварваше и онова студено, клинично усещане се плъзгаше по вените ми, докато се откъсвах от света около мен, за да се съсредоточа върху справянето с това. Но топлината на тялото ѝ срещу моето все още беше добре дошла. И аз се успокоих от нея, докато я държах здраво.
– Трябва да кажем на другите – каза тя, отдели се от мен и ме хвана за ръка, докато ме измъкваше от стаята.
Последвах я механично, позволявайки ѝ да ме води и да определя темпото, докато в черепа ми се въртяха идея след идея.
Върнахме се в огромната стая, която Киян притежаваше тук, и намерихме тримата вътре, с включен Xbox, на който играеха глупавите си игри, смеейки се и шегувайки се, докато отпиваха от бутилките с бира.
Но когато се обърнаха да ни погледнат, лицата им се сгърчиха и Тейтъм се разплака, като освободи хватката си върху мен и се хвърли в прегръдките на Блейк.
Затворих вратата след себе си, след което се обърнах настрани от тях, оставяйки я да обяснява, докато ума ми препускаше по всяка дума, която ми беше казал.
Разхлабих вратовръзката си и я закачих на облегалката на един стол, след което пуснах сакото си върху него и се отправих към банята. Бързо свалих останалите си дрехи, гърдите ми се стягаха от едва потиснатата паника, докато ума ми просто се въртеше в кръг и се опитваше да намери някаква вратичка тук.
Включих душа, само за да си дам повод да избегна останалите и да остана насаме с мислите си за известно време. Защото това се отнасяше за мен. Любовта ми към тях беше свалила това върху главите им. Баща ми беше този, който предизвикваше всичко това. Всичко, което се случваше на тях или на хората, за които се грижеха, от негова страна, се стоварваше върху мен. Защото аз бях този, който трябваше да го спре. Аз бях този, който трябваше да ги предпази от него. А сега се провалях, ако не можех да видя изход от това. Щях да потъна в това чувство за некомпетентност, ако не измислех как да го поправя.
Стъпих под водата, като едва забелязах, че е студена, и не се погрижих достатъчно, за да променя температурата. Поставих дланите си върху плочките и оставих водата да се разбие в тила ми, така че да се разлее през тъмните ми къдрици и да се размие по краката ми, надявайки се, че това ще ми даде малко яснота.
Загубих представа за минутите, които се изплъзваха, докато стоях там, но водата изведнъж стана топла и открих, че до мен има една грамадна фигура, с риза, но с панталони, която влезе под душа и се облегна на стената до мен. Киян сгъна ръце и зачака да го погледна, а аз извърнах глава в неговата посока, знаейки, че няма да се отдръпне, докато не го направя.
Не казах нищо и той вдигна вежда към мен, която казваше, че се държа като задник.
– Кой си ти, бе? – Поиска той.
Стиснах челюст, но му дадох отговор, защото бях играл тази игра с него достатъчно пъти, за да знам, че няма да си тръгне, докато не го получи от мен.
– Сейнт Мемфис.
– А Сейнт-майка-хуй-Мемфис разпада ли се, когато нещата не вървят по план? – Попита той.
Прехапах езика си за отговора, който исках да дам, и се изправих, като се обърнах, за да го погледна в очите.
– Не.
– Така че кажи ни как ще поправиш това – поиска Киян.
Погледът ми падна към отвратителната татуировка на калмар на предмишницата му и устните ми се отлепиха назад, преди да вдигна брадичка, за да задържа погледа му. Раздразнението, което калмара предизвикваше у мен, ми напомни за нещо важно и аз се размърдах малко. Бях се съсредоточила върху всяка дума, която бях чул по време на разговора, но бях пропуснала една много важна подробност. Онзи досаден като дядо часовник. Мразех го, не на последно място защото не можеше да засича времето правилно и вечно изоставаше с минути от точния час.
– Знам къде е – казах аз, а в главата ми вече се оформяше нов план.
Лицето на Киян се разцепи в смъртоносна усмивка, а в очите му проблесна убийство.
– Добре. Облечи си шибаните дрехи и да вървим. – Киян спря водата и излезе от душа, като ботушите му оставяха мокри следи по плочките, а аз взех кърпа, за да се подсуша.
Втурнах се обратно в стаята с кърпата около кръста си и открих, че останалите ме гледат с очакване. Тейтъм беше под ръка с Блейк и очите му пламтяха от тревога и ярост, но той се беше овладял, за да може да ме изслуша.
– Ясно е, че не можем да оставим това така – казах аз, в ума ми се изсипаха още идеи и погледнах между семейството си, проверявайки дали всеки от тях наистина е готов за това, което щеше да е необходимо, за да ни освободи от чудовището, което ме беше създало. – Ще накарам моите хора да работят по акциите и дяловете, да ги продадат и да прехвърлят колкото се може повече обратно на негово име, за да може да види, че на този фронт е постигнат напредък.
– Ти просто ще му позволиш да си ги върне? – Попита Наш, а лицето му бе изписано от ярост. – Ами да го накараш да страда?
– Помислих малко и ми се струва доста просто. Парите, акциите, дяловете, всичко това е без значение. Виждал съм завещанието му. Когато той умре, всичко това така или иначе е мое. Така че нека си ги върне. Може да им се радва, докато не дойдем и не си ги поискаме с кръв.
– Сам ще му прережа шибаното гърло, ако е посегнал на баща ми – изръмжа Блейк.
– Точно за това говоря – каза Киян с мрачен смях. – Ще се изсипя и на гроба му, докато си го поискаме.
– Междувременно не можем да останем тук – казах аз. – Няма да го накарам да знае местонахождението ни, но от друга страна, аз знам неговото. Така че казвам, че трябва да пренесем тази битка при него. Свърши ми чакането да сложим край на това.
– Готов съм, само ми дай оръжие, каквото и да е шибано оръжие, и ще го направя – изръмжа Блейк, а очите му не бяха нищо друго освен очите на чудовище. Но тази ярост в него трябваше да се усъвършенства, да се контролира. Не можехме да щурмуваме замъка на баща ми без подходящ план. Но аз вече разработвах подробностите.
– Дядо ми няма да ме остави просто така да си тръгна – каза Киян, не че имаше намерение да остане, по-скоро ни напомняше, че не съм единствения, който има психопат в семейството си, който смята, че може да управлява живота ми.
– Тогава нека се справим и с него. Време е Лиъм да разбере, че той не те притежава.
Тейтъм се усмихна на тази перспектива, протегна ръка към Киян и той се наведе да я целуне, като при това я притисна към Блейк. Блейк я държеше близо до себе си, а ръцете на Киян също се увиха около него, докато го утешаваха.
– Преоблечи се – заповядах аз. – Практични дрехи. След това опаковай една чанта – избери нещата. Неща за спане, достатъчно храна за тази нощ. Останалото ще доставя след това.
Никой не ме попита и всички започнаха да се събличат от официалните дрехи, които бяха облекли на вечерята преди часове.
Аз навлякох сив анцуг и изхвърлих кърпата си в кошчето, преди да се придвижа по-надълбоко в гардероба, за да взема още дрехи, които да донеса. Тейтъм ме последва вътре и аз се обърнах, за да я намеря също облечена в анцуг и суичър, макар че нейните бяха розови и я правеха да изглежда много по-сладка, отколкото беше.
– Господи, Сейнт – промълви тя, като ме огледа.
– Какво? – Попитах, докато се движех, за да взема дрехи и за нея.
– Просто… Ти си избрал сив анцуг. Знаеш какво прави това с едно момиче, нали?
– Не. Какво?
– Ами… В общи линии виждам как се очертава членът ти през него, а като се има предвид колко е голям твоя, има какво да се гледа. И това ми дава идеи, които не би трябвало да имам, когато трябва да следваме твоя генерален план.
Погледнах надолу към панталоните си с намръщена физиономия, а тя продължи.
– И ти правиш цялата тази работа „Аз управлявам света“ с погледа и очите на сериен убиец. Ако не внимаваш, ще те прескоча още преди да сме се измъкнали оттук – добави тя с мърморене, което говореше, че не е забравила напълно къде ни водеха телата ни, преди да ми се обадят.
Поклатих глава на подигравателния ѝ тон и се приближих към нея, като я накарах да се отдръпне до стената, докато гърдите ни се докоснаха и започнахме да дишаме едно и също.
– Не искаш да се пречупя точно сега – уверих я, а тя облиза устни.
– Сигурна съм, че няма да имам нищо против – контрира тя.
Изкушението се бореше под кожата ми и желанието да направя точно това премина през мен, но знаех, че тя не го мисли наистина, а и аз не можех. Имахме работа за вършене и тя не можеше да чака. Но оценявах опита ѝ да ми даде нещо, за което да мисля, освен за тази безкрайна бездна от хаос, която се отваряше около нас.
– Обещавам да ти дам най-лошото, веднага щом живота ни вече не е изложен на риск – изръмжах, наведех се и я целунах силно, но твърде кратко, докато отново се отдръпнах и се заизмъквах от гардероба. Още един миг в нейната компания и самоконтрола ми щеше да се провали.
Навлякох тениска и сив суичър, които да подхождат на анцуга ми, преди да преметна чантата, която бях събрал, през рамо и да изляза от стаята.
Киян застана до мен, а останалите заобиколиха Тейтъм зад нас.
– Сигурен ли си за това? – Попита Киян и аз кимнах веднъж.
Лиъм О’Брайън беше много по-просто чудовище от баща ми. Можех да го довърша достатъчно лесно. Поне се надявах на това.
Не спряхме, докато не слязохме долу и не стигнахме до салона за пушене, в който Лиъм обичаше да се оттегля след вечеря.
– Ще изчакаме тук – каза Наш, като се задържа с Блейк и Тейтъм, докато се насочвахме към вратата.
– Няма да отнеме много време – отвърнах аз, докато Киян се движеше пред мен.
Ароматът на цигари се носеше изпод вратата още преди да я дръпна и звука от мъжки гласове достигна до нас, когато влязохме вътре.
– Тъкмо щях да дойда да ви намеря, вие, гадняри – каза щастливо Найл, като вдигна чашата си към нас, преди да пресуши партидата.
Лиъм изглеждаше заинтригуван от прекъсването ни, погледа му се плъзна от Киян към мен, докато се облягаше назад в кожения си стол и изпушваше цигарата си.
– С какво мога да ви помогна, момче? – Попита той, като въпроса му беше насочен към Киян, когато седнахме на масата с тях.
– Тръгваме си – каза Киян, без да заобикаля и трябваше да кажа, че това много ми харесва в него. – Тази вечер. Нещо се е случило и бащата на Блейк има проблеми.
– Не звучи много като това да е твой проблем – каза Лиъм, като изви вежди към него.
– Това е – не се съгласи Киян. – Защото Блейк е мой брат, семейството му е и мое семейство.
– Вече можеш да си избираш семейството, нали? – Попита Найл, като потърка с ръка брадичката си, сякаш тази идея го заинтригува. – Това изглежда много удобно.
– Това е, което е – каза просто Киян.
– Не – отвърна Лиъм, без да изненадва никого от нас. – Ясно ми е, че докато този вирус все още е на свобода, няма да се върнеш в този твой моден пансион, което означава, че е време да се върнеш у дома при нас за постоянно. Ако приятелите ти трябва да си тръгнат, така да бъде. Но ние с теб имаме империя, която трябва да управляваме, Киян.
– Не съм съгласен – казах леко, посегнах да разкопчая чантата, която бях пуснал в краката си, и при един поглед от страна на Лиъм Найл извади револвер и го насочи към главата ми.
Той ми се усмихна и завъртя цевта, докато аз забавях движенията си.
– Няма да вадя оръжие. – Извадих лаптопа си, за да докажа правотата си, но Найл все пак натисна спусъка. Чу се тъпо щракване и аз примигнах, осъзнавайки, че щях да съм мъртъв тук и сега, ако това нещо беше заредено. Това семейство наистина беше банда ненормални копелета.
– Господи, хладнокръвно копеле си, нали? – Засмя се Найл, тъй като не успя да получи повече от това леко трепване на реакция от мен. – Обзалагам се, че ще трябва да прекарам месеци, за да те пречупя, ако искам някоя от тайните ти.
– Бих ги взел със себе си в гроба – отвърнах искрено, а очите му пламнаха, сякаш се чудеше дали това е вярно.
– Какво би трябвало да направя, за да пречупя упорит шибаняк като теб? – Каза той разговорно. – Има ли някакъв вид мъчение, което би подействало, или просто ще умреш, без да кажеш и дума?
– Ние сме по средата на разговор – каза Лиъм, като го затвори, а Найл извъртя очи, преди да се облегне назад на стола и да разтвори цевта на пистолета си, оставяйки един куршум да изпадне в ръката му.
– Чакай – изръмжа Киян, когато погледа му попадна върху куршума, и се изправи на крака. – Току-що стреля със зареден пистолет по брат ми?
Той се хвърли към Найл, който се засмя, когато Киян замахна към него и той бе повален от стола си.
– Стига! – Изръмжа Лиъм, спирайки боя, преди да е започнал.
Найл вече беше на крака, очите му горяха от вълнение, а в тях имаше див блясък, който говореше за неизказани ужаси.
– Спокойно, племеннико, знаех, че куршума не е в патронника. Просто исках да видя дали ще мога да го накарам да се изсере – каза Найл, извади нож от колана си, след което се облегна на стената и го използва, за да бръкне в ноктите си.
Киян промърмори нещо за това, че е луд козел, преди да се отпусне на стола до мен. Найл ми намигна, което, сигурен бях, означаваше, че не е сигурен в нищо подобно. Прихапах език, не желаейки да предизвиквам повече сцени заради куршум, който дори не беше попаднал в черепа ми, и насочих вниманието си обратно към Лиъм.
– Казваше ми, че изглежда си мислиш, че ще напуснеш семейството си, за да избягаш и да помогнеш на бащата на приятеля си – каза Лиъм гръмко, обръщайки студени очи към Киян, докато аз се навеждах напред, за да отворя лаптопа си.
– Така е – съгласи се Киян. – Мисля, че е време да ти изясня, че искам сам да избера живота си, дядо. Не обръщам гръб на семейството, но не искам да помагам в управлението на империята ти – искам да управлявам собственото си царство. И е време да започна да определям този курс.
– И защо си мислиш, че ще се съглася на такива глупости? – Попита Лиъм, като извади нова цигара от пакета на масата и я запали.
– Това съм аз – казах аз и привлякох вниманието му обратно към себе си, докато отварях първия файл на лаптопа и го придвижвах по-близо до него. – Преди да продължим, искам да знаеш, че тази информация ще бъде предоставена на ФБР, ако нещо се случи с мен или моите приятели и не се свържем със сътрудника ми в рамките на следващия час – просто в случай че ти хрумне някоя луда идея да ни убиеш тук и сега.
– Какво гледам аз? – Попита Лиъм, но начина, по който лицето му бе побледняло, говореше, че знае достатъчно добре.
– Точно това е досието лично за теб. Документира начина, по който работи организацията ти, как переш парите си, откъде идват и как се озовават в джоба ти. Там има повече от достатъчно доказателства, за да те изпратя в затвора за цял живот – което в твоя случай няма да е толкова трудно, като се има предвид възрастта ти – и за да е още по-чисто, имам видеозапис, на който ти лично убиваш човек на име Джон Кормак, който датира отпреди три години. Освен това наредих тялото му да бъде преместено от плиткия гроб, който му дадохте, за да може да бъде ексхумирано, ако се наложи.
Веждите на Киян се повдигнаха, докато разглеждаше информацията, която представях, а ъгълчето на устните ми трепна, тъй като за момент се гордеех с примката, която току-що бях поставил около врата на Лиъм.
– Ако се интересувате да отворите някой от другите раздели, ще намерите подобна информация за всеки значим член на вашето семейство. Освен за Киян, разбира се.
– Какво имаш за мен? – Попита любопитно Найл и аз вдигнах очи, за да срещна неговите, докато той пристъпваше напред нетърпеливо, не че се притесняваше за това, което имам, по-скоро беше любопитен.
– Всъщност Киян поиска да заровя доказателствата срещу теб с оглед на помощта, която ни предложи – признах аз.
– Значи нямаш нищо? – Попита той, като изглеждаше разочарован.
– Намерих ужасно много неща, които биха могли да бъдат свързани с теб – но ще кажа, че си по-добър в прикриването на следите си от останалите членове на семейството ти. Така че е възможно да си успял да избегнеш затвора или поне да пледираш за невменяемост. Склонен съм да мисля, че това е така, защото си ненормален луд и импулсите ти са толкова случайни, че си твърде непредсказуем, за да те проследят. Но може би е просто късмет. – Повдигнах рамене, а Найл грейна, сякаш това беше най-големия комплимент, който някога е получавал.
– Ще накарам Сейнт да ти изпрати албум, пълен с всички неща, които е намерил – предложи Киян с усмивка, като изглежда беше превъзмогнал целия въпрос за това, че едва не си изпуснах мозъка. И аз чувствах, че за него е полезно да има добри отношения с поне един член на семейството, така че реших да оставя и това настрана.
– Освен това, както знаеш, когато свалихме Рояум д’елит, го изгорихме до основи, но не съм бил съвсем откровен за това какво още съм правил там. Успях да открия твърд диск, на който се намираше информация за безброй крайно незаконни сделки, в които са участвали членовете на този клуб, както и ключа за номерата, които членовете са получавали, за да прикриват самоличността си. В допълнение към другата информация, която вече бях събрал за вашата организация, сега разполагам и със записи на всички сделки, които сте сключили с останалите членове на този клуб. Знам, че сте предприели няколко високопоставени убийства и че сте участвали в търговия с вътрешна информация, наред с мащабното пране на пари и други повече от съмнителни дейности. Цялата информация, която получих за това място и неговите членове, ще бъде предадена на ФБР своевременно, но в знак на приятелство положих големи грижи да премахна всяко едно доказателство, свързващо нещо там с теб и твоето семейство. Ако приемете сделката ни, това ще остане така.
– Каква сделка предлагате? – Попита Лиъм, а погледа му прелиташе по информацията в досието, тъй като установи, че твърденията ми са напълно верни.
– Сега, нищо – отговорих просто. – Киян ще си тръгне оттук с нас, а ти ще го освободиш от всяка отговорност, която си мислил да му възложиш в рамките на твоята организация. Можем да се разделим като приятели, ако искате. Разбирам, че цялата причина да се присъединиш към Рояум д’елит е била, за да можеш да се сдобиеш с могъщи приятели, а аз ти гарантирам, че никога няма да си намериш по-могъщ приятел от мен. Така че позволяваш на Киян да бъде свой човек и да изгради свое собствено кралство, както той се изрази. Ако имаш нужда от мен или от Киян в бъдеще, сигурен съм, че ще можем да се споразумеем. По същия начин, ако имаме нужда от вашата империя, ще знаем на кого да се обадим. Можем да си останем приятели, но той вече няма да служи под вас.
– И ти ли искаш това? – Попита Лиъм, като вниманието му беше приковано към Киян. – Бях те набелязал за най-добрия, знаеш ли, момче?
– Знам – съгласи се Киян и се облегна назад на стола си. – Но аз не го искам. Искам да кажа, че съм поласкан и всичко останало, че мислиш, че ще съм подходящ, но това просто не съм аз. Искам да се махна. Искам да създам свой собствен живот, дядо. Това е всичко.
Лиъм дръпна от цигарата си, очите му се присвиха, сякаш търсеше изход от ситуацията, след което издиша бавно, изпускайки облак дим към нас.
– Добре – съгласи се накрая той и гърдите ми се изпуснаха, докато затварях лаптопа и го прибирах в чантата си. – Приятели. Но не си мислете, че няма да изпълня това предложение. Едно-две такива досиета за някои от враговете ми може да се окажат точно това, което е нужно на лекаря.
– Считай, че е направено – съгласих се аз. – Веднага щом убия баща си.
Найл се разсмя, а Лиъм плесна с ръка по ръката на Киян за сбогом.
– Ти щеше да бъдеш всичко, от което това семейство се нуждае – каза Лиъм сериозно, а в очите му блестеше съжаление, че е принуден да го пусне. Но той не беше отгледал толкова могъща империя, без да разбере как да подбира битките си, а ясно беше видял, че тази е тази, която не може да спечели. Умен човек. Щеше да ми хареса, ако не беше такъв непоносим козел.
– Но не от това имам нужда – каза Киян също толкова сериозно.
Лиъм кимна и ние си тръгнахме, а бурния смях на Найл ни следваше, докато той крещеше насърчително в гърба ни. Луд маймуноядец.
– Готово ли е? – Попита Тейтъм, когато излязохме обратно в залата, а лицето на Киян се разтвори в огромна усмивка.
– Чисто и свободно, бейби – обяви той, като я подхвана в прегръдките си и я накара да се засмее, докато открадваше целувка от устните ѝ.
– Хайде да върнем баща ми – изръмжа Блейк, яростта в очите му гореше жестоко и знаех, че демона в него жадува за освобождаване.
Обърнахме се и тръгнахме към вратата в сплотена група, а Наш сключи ръце около устата си, викайки назад, преди да излезем в студения въздух на нощта.
– Байии Фелисия!
Изхвръкнах от смях, когато вратата се затвори за един от нашите проблеми и вдигнах брадичка, като погледнах нагоре към луната, висяща ниско в небето. Искаше ми се само баща ми да бъде толкова лесен за побеждаване. Но се съмнявах, че има голям шанс за това.