БЛЕЙК
Изстенах, когато се събудих, а около нас се разнасяха отвратителни звуци на птичи песни и нещо твърдо се забиваше в ребрата ми.
– Кълна се, че ако това е твоя член, Киян, ще го ударя – промълвих, докато се надигах и установих, че всъщност това е лакътя на Наш. Кризата с пениса е предотвратена.
Подсмъркнах на вътрешната си шега и прокарах ръка по лицето си, докато оглеждах спящите Нощни пазители и нашето момиче. Веждите ми се вдигнаха, когато открих, че Сейнт все още спи в центъра на групата. Тейтъм беше сложил главата си на гърдите му, а ръката му се беше свила около нея, докато я държеше близо до себе си. Не бях сигурен, че някога съм се събуждал преди него до този момент и той изглеждаше странно спокоен в съня си, въпреки че неведнъж ми беше казвал, че демоните му го преследват най-много през нощта. Бях сигурен, че не е лъгал за това. Което оставяше само една възможност за сегашното му задоволство и това беше момичето, увито здраво в ръцете му.
Чудех се дали тя изобщо знае колко много всички ние се нуждаехме от нея. Вероятно не, защото и ние не го бяхме осъзнали, но сега, когато тя беше тук, вкоренена толкова дълбоко в живота ни, че знаех, че никога повече няма да можем да я разплетем, не можех да не я виждам през цялото време. Нашето увреждане беше силно, жестоко и макар че тя явно не можеше просто да дойде и да махне с вълшебна пръчица, за да ни поправи, тя ни беше дала нещо много по-добро от това. Бъдеще със светлина в него. Нещо, за което да се борим. Любов, която не можехме да си представим, и връзка, без която не бихме могли да живеем.
Направих крачка, за да стана, коляното ми се удари в крака на Киян и той изръмжа, докато се преобръщаше.
– Не, Дейви. Ако не погалиш пипалата му точно както трябва, този калмар ще се плъзне право в задника ти и ще ти направи клизма, с която да се хвалиш на баба си.
Щях да оставя Сейнт да поспи по-дълго, докато започна да събирам нещата ни, но, разбира се, педантичното копеле си беше настроило аларма и точно навреме Claire De Lune на Дебюси изпълни палатката, леейки се от мобилния му телефон. Беше взел достатъчно зарядни, за да е сигурен, че нещото няма да му умре по време на прехода ни през планината, така че не биваше да се изненадвам, но вероятно трябваше да намеря телефона му и да изключа проклетото нещо в момента, в който се събудих. Това обаче можеше да го подразни, така че въпреки факта, че щеше да развали сладкото му задно прегръщане с Тейтъм, не направих никакъв опит да го взема сега.
Очите на Сейнт се отвориха и Тейтъм изстена, като зарови лице в гърдите му, опитвайки се да се скрие от деня.
– Тогава това е – промълви Наш, докато се насилваше да седне и той.
– До настъпването на нощта баща ми ще е мъртъв, а твоя ще е в безопасност – каза Сейнт, като ме погледна право в очите, за да покаже, че наистина вярва в това, и аз кимнах.
– Надявам се да е така – казах аз и стиснах носа си, докато принуждавах главата си да премине в режим на игра.
Цяла нощ се бях мятал и въртял, притеснявайки се за това какво се случва с баща ми, но сега просто трябваше да се съсредоточа. Да се разтревожиш от ситуацията нямаше да му помогне, а и можеше просто да провали всичко.
Топли ръце се плъзнаха около врата ми, когато Тейтъм пропълзя в скута ми и аз отворих очи, за да я намеря там, с разрошена от съня коса и сива тениска, покриваща тънката ѝ фигура, за която бях сигурен, че принадлежи на Киян.
– Това ще се получи – закле се тя с такава увереност в гласа си, че не можех да не ѝ повярвам.
– Ще се получи – съгласих се твърдо, навеждайки се напред, за да я целуна и да подпечатам това обещание, защото тя беше права. Щеше да се получи. Отказвах да помисля за друг изход. Бях роден като победител и нямаше да започна да губя днес.
***
Въпреки че видяхме зимния дом на Трой, преди да лагеруваме снощи, все пак ни отне цял ден да се спуснем в долината и през гората, за да стигнем до него.
Снегът беше започнал да вали около обяд и бавно започна да се утаява навсякъде около нас, така че вече беше дълбок няколко сантиметра. Бяхме скрили оборудването си за къмпинг по дърветата, преди да наближим къщата, и докато стояхме и я гледахме от края на гората, нямахме нищо по себе си, освен телефоните и оръжията си, докато се спотайвахме в тъмното.
– Все още вярвам, че винарската изба е най-очевидното място, където баща ми държи баща ти – каза Сейнт с тих глас, докато гледахме тъмната сграда. От краищата на няколко прозореца, където бяха спуснати завеси, се разливаше светлина, но това бяха единствените признаци, които бяхме видели, за да кажем, че някой е там.
– Първо ще го изведем на безопасно място, а после ще приключим с това – промърморих аз, като изрекох плана на глас, за да ми е от полза. Бяхме го обсъждали много пъти и знаех, че ще дадем приоритет на безопасността на баща ми пред всичко останало. Но нямаше да мога да успокоя това бясно блъскане в гърдите си, докато не се уверя, че той е добре.
– Тогава да го направим – изръмжа Киян, а пръстите му се свиха в юмруци, тъй като жаждата за кръв в него се прояви.
– Следвай ме – заповяда Сейнт и тръгна, без да каже и дума, като се промъкваше през дърветата, за да не оставя следи по прясно падналия сняг, докато обикаляхме към лявата страна на къщата.
Тейтъм беше точно зад него и аз се преместих вляво от нея, докато Наш беше отдясно, а Киян – зад нея. Не беше нужно да съобщаваме за позиционирането си по този начин. Всеки от нас знаеше, че тя е най-важното парче от нашия пъзел и независимо дали и харесва или не, винаги щяхме да я защитаваме по какъвто и да е начин.
Накрая стана невъзможно да не се доближаваме до откритата площадка, която се простираше до задната част на имота, а Сейнт водеше пътя изпод дърветата и през моравата. Само се надявах никой да не забележи следите ни в снега, преди или да сме свършили това, за което бяхме дошли тук, или те да са покрити отново от падащите люспи, за да скрият преминаването ни.
Стигнахме до една врата, частично скрита под каменна арка в ъгъла на имота. Дървената врата беше залостена и обезопасена с тежък на вид катинар, както беше предвидил Сейнт, и Киян извади ръчната горелка от джоба си, преди да я запали и да я насочи към ключалката.
Огледах се предпазливо, докато звуците на тъмната гора зад нас изпълваха нощта, ослушвайки се за нещо неестествено сред вика на совите и шумоленето на клоните от вятъра.
– Сигурен ли си, че това ще проработи? – Изсъска Наш, докато секундите минаваха и нищо друго освен тихия звук на горелката не изпълваше въздуха.
– Имам го – изръмжа Киян.
– Ще проработи – добави Сейнт, като тона му не допускаше никакви спорове.
– По дяволите, обожавам, когато вие, момчетата, ми се правите на престъпници – мърмореше Тейтъм, а устните ми потрепваха от забавление.
От ключалката се чу щракване и Киян прокле, докато използваше ловния си нож, за да отмести нагорещения метал от ключалката. Когато катинара се удари в снега, той изсвистя, а около него се вдигна пара и аз го прескочих, докато бързах да последвам останалите вътре.
– Натам – промърмори Сейнт, повеждайки ни по дълъг, тъмен коридор, за който ни беше казал, че е предназначен за ползване от домашния персонал.
Наш затвори вратата безшумно зад нас и ние потънахме в тъмнина, така че трябваше да примижа, за да различа формите на семейството ми около мен.
След няколко завоя Сейнт отвори друга врата и ние тръгнахме след него по тухлени стъпала. Ароматът на камък и суха дървесина изпълни ноздрите ми, докато се спускахме все по-надолу и по-надолу, а когато най-накрая излязохме в огромна винарска изба, Сейнт включи осветлението.
Огледах дъбовите бъчви и стелажите с безценно вино и се намръщих.
– Мислех, че си казал, че ще държи баща ми тук долу? – Поисках, докато сърцето ми започна да бие учестено. Защото ако не беше тук, тогава можеше да е навсякъде в това шибано огромно място и не ми харесваше идеята да се изявим, преди да сме сигурни, че е в безопасност.
– В далечния край на мазето има една стая – каза Сейнт с тих тон и поведе нататък, като посочи въпросната дървена врата. – Това е мястото, където той обича да сяда и да опитва виното, когато избира бутилка.
– Майната му, това може би е най-претенциозното нещо, което съм чувал някога – измърмори Наш, а Тейтъм се захили.
– Въпросът е, че тази стая има тежка врата с ключалка и може да се отоплява, така че бих рискувал да предположа, че това е най-сигурното място за настаняване на затворник в сградата. Без да вземаме предвид пристройката, която баща ми беше построил, защото не знам подробности за нея. – Беше ясно, че този факт го вбесява, но нямах намерение да влизам отново в спор с него заради това.
Опитах се да не позволявам на думите му да ме тревожат, като вместо това се съсредоточих върху факта, че баща ми най-вероятно е зад тази врата точно в този момент.
Започнах да тичам, без да мога да се сдържам нито секунда повече, тъй като нуждата да го видя ме погълна. Вече бях загубил един родител, нямаше как да загубя още един. Нямаше как.
Преглътнах силно, като пренебрегнах предупредителното ръмжене на Сейнт, принуждавайки останалите да не изостават от мен или да останат назад.
Стигнах до вратата, бързо отключих бравата отвън, хванах дръжката и я отворих, твърде развълнуван, че е отключена, за да се запитам дали е толкова лесно.
Останалите бяха по петите ми, когато нахлух в малката стая, и от устните ми се изтръгна облекчен смях, когато открих, че баща ми седи там на разгъваемото легло.
Но вместо да скочи и да ме обгърне с ръце, очите му се разшириха от тревога при вида ми и той поклати глава.
– Не трябваше да идваш! – Татко се задъхваше, а очите му бяха пълни със съжаление и страх.
– Всичко е наред – обещах му, докато тичах около дървената маса в центъра на стаята и го обгръщах с ръце. – Ние сме тук, за да те изведем. Няма да позволим на този луд маймуноядец да направи каквото и да било, за да те нарани…
– Не, Блейк, ти не разбираш. Той знаеше, че ще дойдеш. Подготвил те е. Това е…
Звукът от изстрелване на пушка накара кръвта ми да се смрази във вените и аз се извърнах, за да погледна назад към вратата, където останалите все още се бяха скупчили.
– Шибаният часовник – изсъска Сейнт в осъзнаване. – Трябваше да знам, че няма да е толкова лесно.
– Не правете глупости – долетя мъжки глас някъде извън стаята и ръката ми полетя към пистолета на колана ми. – Излезте. Направи го тихо, за да не се налага да откриваме огън. Великият магистър иска да те види.
Все пак направих крачка, за да извадя оръжието си, и ръката на баща ми стисна лакътя ми, за да ме спре.
– Недей – изръмжа той предупредително. – Не можеш да го победиш, сине. Този човек е въплъщение на дявола. Не можем да се борим с него и хората му.
Искрено не бях съгласен с това, но като погледнах към вратата, през която бяхме влезли, видях цевта на пистолет, притиснат към тила на Тейтъм, която беше принудена да вдигне ръце в знак на капитулация. Гневът пулсираше в гърдите ми, а желанието да обявя война изпълваше всяка част от съществото ми.
Сейнт привлече вниманието ми, като поклати глава на безкрайно малко разстояние. Не можехме да се измъкнем с бой от това. Но се кълнях във всичко, което бях, че маймуната, която се бе осмелила да заплашва нашето момиче, щеше да умре от ръцете ми днес.