СЕЙНТ
Водата спря да се стича по лицето ми, но кърпата остана, докато аз натежавах и се задъхвах. Белите ми дробове толкова отчаяно искаха чист въздух, че не осъзнах, че ръцете ми са развързани, преди да ме избутат в изправено положение и да ги заключат заедно зад гърба ми.
Разтърсих глава, за да изтръгна кърпата, треперех неудържимо от ледената вода, която се стичаше от главата ми надолу по гърба и по раменете ми, попивайки в ризата ми. Засмуквах въздух, докато бясното ми сърце се блъскаше като животно, хванато в клетка.
– Стани – изпъшка баща ми. – Стани, Сейнт.
Примигнах към него през мъглата на мислите си, докато се опитвах да ги подредя и да разбера напълно какво се случва. Мъченията ме бяха лишили от кислород и ме бяха дезориентирали, а аз трябваше бързо да се ориентирам.
Чуха се силни взривове, които сякаш отекнаха във вътрешността на черепа ми, преди най-накрая да осъзная, че това, което чувам, са изстрели.
От устните ми се изтръгна смях, когато глезените ми бяха освободени от белезниците на разпъващата се греда и баща ми ме измъкна от BDSM леглото и ме изправи на крака.
– Какво е толкова смешно? – Поиска той и усмивката ми се разшири, защото въпреки всичките му усилия да го скрие, виждах, че е разтреперан, и вкуса на това беше толкова сладък на езика ми, че не можех да не злорадствам.
– Мисля, че скоро ще разбереш от какво точно е съставено семейството ми – казах с тих глас. – Ти каза, че не можеш да разбереш какво виждам в тези хора, когато съм избрал да се съюзя с тях. Е, сега си на път да разбереш. Пуснал си на свобода адските кучета и те са уловили миризмата на кръвта ти.
Баща ми се исмя, хвана ръката ми и ме повлече към вратата. Оставих го да ме дърпа, защото така или иначе не исках да оставам в тази шибана стая.
– Не романтизирай нещата, момче – каза той пренебрежително. – Дори приятелите ти да са успели да предизвикат някакъв хаос, той няма да продължи дълго. Те не могат да се изправят пред мощта на Рояум Д’елит и да оцелеят. Само попитай мъртвото момче на О’Брайън.
Тези думи ме нараниха като удар в сърцето и изсмуках рязко дъх при мисълта за Киян, който лежи окървавен и неподвижен на пода. Но не можех да си позволя да се съсредоточа върху това. Трябваше да остана нащрек за хората, на които все още можех да помогна.
– Къде ме водиш? – Поисках, докато той ме влачеше по коридора към стълбите.
Трима въоръжени пазачи побързаха да ни заобиколят и аз им се изсмях открито, без да се грижа да скрия презрението си от тях, тъй като пистолета беше насочен към главата ми и те ме накараха да вървя с тях.
Придвижвахме се бързо, като бързия ход на баща ми беше достатъчен, за да ми даде да разбера, че не е толкова спокоен, колкото се опитваше да се преструва, и аз наклоних глава назад, докато крещях с пълно гърло.
– Аз съм тъмнината в мъртвата нощ!
Задникът с пистолета ме удари в слепоочието и аз изсъсках проклятие към него, но бях почти сигурен, че чух отговора на тези думи, изкрещяни някъде от някой от братята ми. Не можех да бъда сигурен кой беше той, но само предположението, че са близо, че се борят, че продължават да се бият, ми върна силите и надеждата набъбна във вените ми.
Бях запратен надолу по стълбите, а пръстите на баща ми се впиваха в ръката ми, докато ме принуждаваше да се движа все по-бързо и по-бързо. Ехото от изстрели ни прогони от сградата и аз с огромна радост видях как той се измъква като плъх от наводнена канализация.
Когато стигнахме до подножието на стълбите до входната врата, от още по-близко разстояние прозвучаха още изстрели, от които ушите ми звъннаха, докато звука се отразяваше от тухлените стени.
Баща ми се обърна, за да погледне между охранителите, мигновеното изплъзване на самообладанието му показа истинска паника в очите му, а аз му се усмихнах като на дивак.
– Вие тримата останете тук и задръжте всеки, който се опита да ме последва – излая той и те се съгласиха веднага като безмозъчни главорези, които бяха, обръщайки се да застанат пред вратата.
Баща ми ме измъкна навън, като взе пистолета от задника, който го държеше до главата ми, и го заби в черепа ми вместо него.
– Искам наследник, Сейнт – изръмжа той, докато аз вкопчвах пети. – Но не си мисли, че това означава, че няма да те убия. Ако докажеш, че не можеш да се изкупиш, като се опиташ да ми избягаш сега, тогава ще ти сложа куршум между очите и ще намеря жена, която да ми сготви заместник в утробата си. Не ме подлагай на изпитание.
– Не бих си и помислил – отвърнах, гласа ми беше плътен от презрение, докато му позволявах да ме изведе в снега, където беше паркирано Бентлито му пред къщата.
Баща ми отвори задната врата, когато звука от стрелба се приближи, и ме натика на задната седалка, след което я захлопна отново и се качи отпред.
Изстрел се чу от някъде много по-близо, точно когато той се отдалечаваше, и аз се извърнах, а очите ми се разшириха от изненада и пълна шибана радост, когато видях Киян да се измъква от храстите и да стреля по нас.
– Чуй ме как рева! – Изръмжа Киян, окървавените му гърди блеснаха на фаровете, когато баща ми завъртя колата към него и натисна педала на газта.
Аз се хвърлих напред между седалките, удряйки с глава страничната част на черепа на баща ми, тъй като начина, по който ръцете ми бяха вързани, не ми позволяваше да направя нещо по-добро, и той се завъртя рязко, докато се бореше да насочи пистолета си към мен.
Хвърлих се на земята точно когато той произведе изстрел и задното стъкло се пръсна в дъжд от трошащо се стъкло.
– Предупредих те, Сейнт – изръмжа баща ми, докато дърпаше волана, като наполовина се съсредоточаваше върху шофирането, а наполовина се опитваше да погледне назад, за да насочи пистолета си към мен. – Смесването с нискокръвни езичници никога нямаше да завърши добре за теб.
От задната част на колата се чу силен рев и аз се извърнах навреме, за да видя как Киян се хваща за облегалката за глава, скача на багажника и стреля бясно към баща ми в предната част на колата, който се държеше за живота си.
Стъклата се разбиха, а колата се завъртя наляво и надясно с жестоки движения, които ме накараха да се блъсна във вратата и да си ударя главата достатъчно силно, за да я завъртя.
Избутах се на седалката, като се държах ниско от пътя на Киян, докато колата се въртеше по заледения асфалт.
Баща ми се завъртя на седалката си, вдигна собствения си пистолет, насочен право към главата на брат ми, а аз се хвърлих към Киян. Рамото ми се сблъска с него, като разхлаби хватката му и го накара да падне обратно на шосето, докато изстрела беше произведен и почти не го улучи.
Скочих след него, като се гмурнах с главата напред през задното стъкло и затворих очи, докато се удрях силно в земята, преобръщайки се, докато болката рикошираше в тялото ми, а колата спря пред мен.
Пулсът ми се учести, докато се опитвах да се изкатеря обратно на крака, но не бях въоръжен, бях вързан и заклещен тук като легнала патица.
Киян стенеше на мястото, където беше паднал, пистолета му не се виждаше никъде, докато наполовина се изтласкваше нагоре, докато стискаше раната на страната си, и беше лесно да си спомня, че тази вечер вече беше адски близо до смъртта.
И освен ако течението изведнъж не се обърне в наша полза, имах ужасното усещане, че баща ми е на път да спечели тази част от играта.