ТЕЙТЪМ
АААА И ОЩЕ ПЕТ ГОДИНИ ПО-КЪСНО
– Цезар Донаван Ривърс! – Изкрещях, докато моето малко петгодишно чудовище буташе по-малкия си брат в морето и сядаше върху него. – Киян! – Извиках отчаяно, докато се изправях с Бо, притиснат до гърдите ми, докато се хранеше. Одеялото, което го покриваше, се разлетя от вятъра, излагайки на показ пред света другата ми цица. За щастие, останалите гости на партито не бяха пристигнали, така че в момента бях зърнала само децата си и съпруга си.
Хаос. Животът ми беше хаос. И беше шибано красив.
Киян се отдалечи от масата с коктейлна наденица в устата си, горкия, беше погледнал встрани само за десет секунди, за да се нахрани, но тези десет секунди бяха твърде дълги. Защото Цезар можеше да се разбунтува за по-малко от три.
Киян вдигна двете момчета във въздуха, Цезар за крака, и притисна Роуан до гърдите си, докато проверяваше дали е добре. Хлапето се засмя с глас, докато хващаше хубавата синя риза на татко си и също я изцапа цялата с пясък. Беше издръжлив като татуирания си баща. На другия ден Роуан беше получил пълен удар право в лицето от Цезар и започна да се смее. Беше някак страшно колко гъста е кръвта на Киян във вените му. Той беше само на три години, а вече даваше на Цезар да се бори за парите му.
Въздъхнах с облекчение и се отпуснах на шезлонга под сянката на чадъра точно когато Блейк изтича от къщата.
– Всичко е наред? Знаеш, че цицката ти е извадена, нали, скъпа? – Той се премести да застане пред мен и аз го погледнах с усмивка.
– Наясно съм, златно момче – мърморех и той дълго гледаше откритата ми гърда, преди да се наведе да целуне гарвановата коса на сина си.
– Странно ли е да ревнувам от собственото си дете? – Промърмори той, докато вдигаше глава, за да целуне и мен.
– Странно е второто ни име, така че не бих се притеснявала за това. – Усмихнах се и той тръгна да гони одеялото на Бо.
Киян сложи Цезар на пясъка до масата на бюфета и го посочи.
– Пет минути в непослушния ъгъл, адски престъпнико.
– Това не е честно! – Изкрещя Цезар, удряйки с юмруци в пясъка от ярост.
– Ти почти удави Роуан, това е напълно шибано справедливо – предупреди Киян и Цезар драматично се задъха.
– Па изпсува! – Той посочи обвинително, търсейки справедливост от мен. А аз със сигурност щях да я донеса.
– Е, тогава по-добре да се присъединиш към Цезар в ъгъла на палавниците, Киян – казах с усмивка, която играеше по устните ми, когато Блейк се появи отново с избягалото ми одеяло, застла го върху мен и аз го загърнах около Бо, докато го гушках по-близо. Детето обичаше храната си също толкова, колкото и Блейк. Той нямаше да се отлепи от гърдите ми, ако това одеяло беше отлетяло по средата на снежната буря. Изобщо нямаше да се занимавам с него, само че Купър щеше да пристигне всеки момент, а той винаги използваше страничната порта, тъй като Блейк му беше дал кода. Не исках да му показвам циците си; това не беше вид поздрав за свекъра ми и новата му съпруга.
Блейк седна на шезлонга до мен, прокара пръсти в тъмната си коса и напрегна тези свои великолепни мускули. Изглеждаше малко уморен, като се има предвид, че беше ставал няколко пъти през нощта. Още от първия ден, в който доведохме Цезар у дома, момчетата ми помагаха по всякакъв начин за нощните смени, хранеха бебетата с моето изцедено мляко и ги люлееха, когато не искаха да се успокоят. Сейнт беше измислил график, който означаваше, че и петимата сме се наспали достатъчно и никой не е прекалено изтощен. Когато преди пет години за първи път се прибрахме от болницата с Цезар, никога през живота си не бях се радвала толкова много на организационните му умения. Или пък за готовността на момчетата ми да направят всичко възможно, за да сме доволни и аз, и бебето ни. И оттогава те не са се оплаквали нито един ден за това.
Киян постави Роуан в скута на Блейк, преди да се отправи към него, за да седне до Цезар на пясъка, а дрехите на съпруга ми бяха официално съсипани за партито. Но докато той сваляше ризата си и слънцето блестеше по мастилената му кожа, не ми се струваше, че това е толкова лошо. И дори нямаше да се мъча да преобличам децата, тъй като те така или иначе бяха само по плажно облекло.
– А сега защо се опита да удавиш брат си? – Попита Киян Цезар с ръмжене.
Цезар му хвърли възмутен поглед, достоен за Сейнт.
– Той беше акула. Трябваше да я убия, преди да изяде мама.
– Акула, акула! – Усмихна се Роуан, докато Блейк го подкачаше на колене, очевидно съгласен с историята на Цезар.
– Не можеш да убиваш акули – предупреди Киян и Цезар извърна ужасяващите си очи.
– Той всъщност не е акула, па – каза Цезар, сякаш Киан беше този, който вярваше, че е такава. – А какво ще стане, ако някоя истинска акула се опита да изяде мама? Мога ли тогава да я убия?
Киян обмисли това с намръщена физиономия, а аз потиснах смеха си, докато гледах и чаках отговора му.
– Ами татковците ти ще го направят – реши Киян.
– Ами ако никой от вас не е там? – Отвърна Цезар. Той имаше отговор за всичко, точно като татко си. – Аз съм най-възрастния. Аз трябва да убия акулата, ако никой от вас не е там.
– Не, защото тогава майка ти ще я убие. Тя е дивак. – Той ми хвърли мрачна усмивка и аз прехапах устна.
– Ами какво ще стане, ако акулата е вързала мама? – Настоя Цезар. – Ами ако неговите приятели акули са хванали братята ми? Тогава нямам ли право да убивам акули?
– Това е труден въпрос, братко – изсумтя Блейк, преди да духне малинка по врата на Роуан и да го накара да се кикоти диво.
Киян обмисли това, след което въздъхна и разроши косата на Цезар.
– Добре, тогава можеш да убиеш акула.
– Ура! – Подскочи Цезар и Киян го хвана за ризата, като го дръпна обратно в пясъка, преди да успее да избяга.
– Още една минута. И трябва да се извиниш и на Роуан – каза строго Киян, а това негово свирепо изражение ме накара да изтръпна отвътре.
Цезар изстена и се хвърли на пясъка. Прецених, че семейната ни снимка днес щеше да е интересна. Не ми се струваше, че имаме поне една, на която всички да изглеждаме прилично. Сейнт мразеше това, но аз адски го обичах. Децата ми изглеждаха диви като вълчета, каквито бяха. А аз не можех да се гордея повече.
Бо заспа и аз свалих одеялото от него, поставих го в креватчето му, което се разположи на сянка до мен, и установих, че роклята ми вече е мокра от мляко.
– По дяволите – промърморих, опитвайки се да я избърша, но не беше добре. – По-добре да се преоблека.
Блейк кимна, докато ставах.
– Доведи и рожденика, докато си вътре. – Той ме щипна по дупето, докато минавах покрай него, а Роуан се протегна, за да се опита да направи същото.
– Научаваш го на лоши навици – изсъсках аз, а Блейк се усмихна и се наведе да му говори на ухото.
– Позволи ми да те науча на една малка думичка, наречена съгласие… – Прошепна Блейк.
Роуан хвърли глава напред и го удари с глава в лицето, а аз изхвръкнах от смях, като го оставих да се справи с тази драма, влизайки в Храма през широко отворените стъклени врати.
Затичах се нагоре и взех бял сарафан, като го смених с разваления си син, преди да се върна долу в кухнята. Звукът от отварянето на входната врата накара сърцето ми да подскочи и аз се затичах по коридора. Звънът на пианото на Сейнт се носеше до мен от музикалната му стая, красивото произведение изпълваше къщата.
Стигнах до преддверието точно когато Наш влезе вътре с Ем Джей в ръце, изглеждайки като мини версия на мен и него. Той имаше ярко руса коса и сини очи, които блестяха като сапфири, а кожата му беше с наситен златист цвят. Тръгнах напред, за да прегърна Наш и моето малко двегодишно дете, стиснах ги силно и целунах съпруга си по устните.
– Целувка, целувка, мамо – помоли и Ем Джей и аз се наведох да целуна пухкавата му бузка.
– Хей, бебе, забавлявахте ли се с татко? – Попитах и погледнах към Наш, когато той кимна. – Добър ли беше?
– Ами… Той молеше за сладолед, така че взехме един от „Сърф енд Търф“, после го изяде прекалено бързо и повърна навсякъде.
Засмях се и погледнах към Ем Джей, който се усмихна нахално.
– О, не.
– Да, наложи се да сменям облеклото си в багажника на колата, след което малкия почти се изпика върху мен, но аз завих, така че вместо това той се изпика върху късите панталони на една жена, която минаваше покрай нас. Тя не забеляза, така че… Наричам това победа. – Той се усмихна и аз го целунах отново, докато се смеех.
– Звучи като успех за мен. – Усмихнах се.
– Да, и почакай да видиш тортата, принцесо. – Той вдигна хартиената торбичка в ръката си с усмивка и аз подскочих на пръсти развълнувано.
– Той ще побеснее, нали?
– Да, тя е най-хубавата досега. По-добре да си облечем някой от футболните екипи на Блейк, когато му я покажем.
Насочихме се към кухнята и аз придърпах Ем Джей в прегръдките си, докато Наш изваждаше тортата от торбата и я поставяше върху белия мраморен плот. Тя представляваше огромен червен калмар, като всеки слой от тортата беше покрит с ледени пипала, които изглеждаха адски реалистично. В долната част на тортата имаше надпис „Честит рожден ден, калмар“.
Изръмжах от смях и Ем Джей също се захили, като посочи тортата.
– Калмар!
– Не, Ем Джей. Това е тати – поправи го Наш с лукава усмивка.
– Татко – поправи го Ем Джей и отново се захили.
Това беше най-сладкия проклет звук. Почти ме накара да се замисля за още един. Но после си спомних, че раждането е пълна кучка и се бях зарекла да не го забравям повече. Четири беше достатъчно. Четири момчета, разбира се, защото това, от което се нуждаеше тази къща, беше повече тестостерон – не че бих искала друго.
Някак си спомените за раждането сякаш избледняваха всеки път, докато не се изкушавах да го направя отново. Сякаш в главата ми живееше малка плодородна вещица, която правеше заклинания върху съзнанието ми, за да ме накара да мисля, че следващия път раждането може да бъде поносимо. Ако забременея отново, непременно ще направя цезарово сечение. Но така или иначе нямаше да го направя отново, така че това беше без значение. Имахме четири прекрасни деца и това беше достатъчно, за да изпълни сърцето ми докрай.
– По-добре го скрий, защото аз ще отида да взема Сейнт – казах с усмивка. Бяхме го прогонили в неговата музикална стая, докато подготвяхме партито, и той с удоволствие се подчини. Вероятно щеше да остане там цял ден, ако не го бях довела. Беше толкова ентусиазиран, че да си правим оглушки около него, колкото и заради лошата граматика. Но аз просто му изтърсих репликата „Децата обичат партита за рождени дни“ и той нямаше друг избор, освен да я приеме.
Наш сложи тортата в хладилника, а аз пуснах Ем Джей, за да може той да тръгне след него навън. Тръгнах през коридорите и стигнах до музикалната стая на Сейнт, като го слушах как свири, докато чаках да настъпи затишие, преди да го обезпокоя. Знаех, че той няма да има нищо против да вляза, но и аз обичах да се къпя в чистия мир на музиката му, знаейки, че той е изгубен в прегръдката ѝ.
Музиката спря и гласа му се разнесе из стаята.
– Знам, че си там, сирено. Не ме дръж в напрежение.
Изпуснах дъх на забавление, промуших се през вратата и пристъпих в красивата стая. Той беше дръпнал затъмняващите завеси и върху пианото му светеше една-единствена свещ, а черната ни котка Дебюси беше само сянка до нея, а очите ѝ блестяха като на демон. Тя мяукаше за поздрав, докато Сейнт се обърна към мен и потупа коляното си. Освен Сейнт, аз бях единствената от това домакинство, която тя толерираше, и предполагах, че това е така, защото ние, момичетата, трябваше да се държим заедно. Макар че бях почти сигурна, че тя би ми откраднала дяволското момче на мига, ако и се отдадеше възможност. Момичето беше пощуряло, откакто се появи на верандата ни и Сейнт я беше приел, и предполагах, че не мога да я виня.
– Затвори вратата и ела тук – заповяда той.
– Но всички те чакат да се присъединиш към партито – казах закачливо и той изръмжа.
– Да, добре знам. А сега направи каквото те моля. Все пак това е моя рожден ден.
Изритах вратата с усмивка, преместих се да седна на коляното му и ръката му се плъзна по бедрото ми, докато той се навеждаше във врата ми и вдишваше дълбоко.
– Изглеждаш годна за консумация, както винаги. – Той целуна мекото място зад ухото ми, отметна косата ми, за да му осигури по-голям достъп, докато гризеше плътта ми.
– Ела и се присъедини към нас навън – подканих го.
– Всички ли ще ми правите зрелище? – Попита той, като наклони главата ми, за да открадне целувка.
– Да – мърморех, прокарвайки ръка по черната му риза, за да усетя как сърцето му бие мощно под дланта ми.
– Не обичам суетата – каза той и аз се засмях.
– Изглежда, че нямаш нищо против, когато се суетя около теб. – Прокарах ръката си по-надолу и той се засмя мрачно, преди да хване китката ми.
– Ами ти си изключение от всяко правило, по което съм живял, сирено, така че това не ме изненадва.
Сърцето ми трепна, когато пръстите на Сейнт се придвижиха по-нагоре по бедрото ми, но Дебюси скочи в скута ми точно върху ръката му и заби глава в брадичката му.
– Блокиране на путка – засмях се аз, като я погалих, а тя невинно мъркаше. – Иска да те има за себе си.
– Е, вероятността котка да те убие е малка, Тейтъм, но никога невъзможна – каза той с усмивка, след което наклони брадичката на Дебюси, за да го погледне. – Ако трябва да убиеш някого, направи го на онзи любопитен съсед откъм улицата, който винаги зяпа нашето момиче.
– Господин Нютън е на деветдесет години – засмях се аз.
– Тогава никой няма да заподозре нищо, когато умре в съня си – каза Сейнт и аз го плеснах по ръката.
– Ти си дявола – издишах аз.
– В плът – съгласи се той и ми показа зъбите си в тъмното.
Звук на малки стъпки потропна насам и вратата се отвори, разкривайки там Цезар, изглеждащ като въплъщение на пакост.
– Цезар! – Бумтящият глас на Киян прозвуча в къщата. – Ще имаш неприятности, когато те намеря.
– О-о, какво направи? – Попитах, докато той се изнизваше напред и пълзеше под пианото.
– Шшш, мамо – прошепна той.
– Цезар? – Изръмжа Киян, а стъпките му забиха в тази посока.
Отворих уста, за да му извикам, но ръката на Сейнт се затвори върху нея, за да ме накара да замълча. Вратата се отвори секунда по-късно и Киян сгъна ръце, докато стоеше на входа, извивайки вежди към нас.
– Да? – Попита Сейнт, а ръката му се измъкна от устата ми и ме придърпа по-силно към себе си.
За човек, който обичаше да поддържа ред, той със сигурност не го правеше с децата си. Бях почти сигурна, че процъфтява от касапницата в тази къща, когато децата се развихрят. Аз също го правех.
– Виждал ли си Цезар? – Попита Киян, а очите му се насочиха към пианото, където изпод него прозвуча задушен смях.
– Не – каза просто Сейнт, а аз изхвръкнах от смях.
– Какво е направил? – Попитах, защото ако Цезар беше наистина лош, щеше да се наложи да го предам на шериф Киян за още едно наказание.
– Роуан го удари с торба замразен грах, а Цезар го изрита. Беше някак впечатляващо, ако не беше толкова кофти постъпка – каза Киян с подсмърчане.
– Беше пакет замразен боб, па – гласът на Цезар долетя раздразнено изпод пианото и Киян се примъкна, като го измъкна с триумфален кикот. Започна да го гъделичка, докато се бореше да избяга, а смеха на Цезар изпълни всяко кътче на стаята, карайки сърцето ми да се разширява.
– Струва ми се, че е цица за цица – коментира Сейнт, когато се измъкнах от скута му и коленичих, за да гъделичкам и аз Цезар.
– Роуан си удари главата, когато падна. Искам да кажа, че го прие като шибан воин, но все пак – изръмжа Киян.
– Па пак изпсува! – Извика Цезар и аз се обърнах към Киян, като вместо това го гъделичках. Цезар се засмя диво и скочи да ми помогне, докато Киян падна под нас. Сейнт изведнъж се оказа над главата му, издърпвайки ръцете му нагоре, за да можем да го гъделичкаме по-лесно.
– Добре, добре – изпъшка Киян, докато не му показвахме милост, но не спряхме.
Той издърпа китката си от хватката на Сейнт и изведнъж се оказа свободен. Цезар ме хвана за ръката, за да ме измъкне от стаята на безопасно място, а аз се засмях, докато го преследвах.
Тръгнахме по коридора със Сейнт зад гърба ни, но точно когато стигнахме до кухнята, се чу огромен удар, последван от проклятието на Сейнт. Обърнах се и открих, че Киян е върху Сейнт на пода, като го повали на земята и му сложи мокра целувка на устата.
– Заради лисицата, Киян – изплю се Сейнт, като дори сега спазваше правилото да не псува пред децата, което беше твърде мило.
– Честит рожден ден, братче. – Усмихна се Киян.
– Ти, езичник, дори не носиш риза. Що за селско събитие е това?
Киян се засмя, докато ставаше, като издърпа Сейнт след себе си и го потупа по рамото. Роуан внезапно се втурна откъм плажа с пръчка, лешниковата му коса стърчеше във всички посоки, докато нападаше Цезар с рев.
– Уау, уау! – Вдигнах Роуан от земята, измъквайки пръчката от изненадващо силната му хватка, преди да успее да удари брат си с нея.
В този момент на вратата се позвъни и сърцето ми заби развълнувано.
– Това ще е Мила – казах с усмивка.
– Оуп! – Каза развълнувано Роуан.
– Да, бебе, Хоуп също е тук – казах аз, изненадана, че си спомня за малкото им момиченце.
Мила и Дани все още живееха в Секвоя, но си гостувахме толкова често, колкото можехме. Хоуп беше на същата възраст като Роуан и двамата се бяха влюбили един в друг при последната си среща преди няколко седмици.
Понесох Роуан към вратата, докато Сейнт се опитваше да уговори Киян да си облече ризата, усмихвайки се на себе си от лудостта на това парти вече. Отворих вратата и Мила изпищя, докато тичаше вътре с Хоуп на ръце, като и двете бяха облечени в бледожълти летни рокли, които си подхождаха.
– Здравей, момиче! – Обгърнахме се в прегръдка, пълна с бебета и целувки, преди да се отдръпна, за да ги пусна вътре, и да прегърна и Дани.
– Тук е толкова топло – каза Дани с усмивка, след което ми прошепна: – Опитвам се да убедя и Мила, че трябва да се преместим тук, но тя не иска.
– Продължавай да опитваш – казах с усмивка и всички се отправихме през къщата към плажа.
Заехме места на шезлонгите и скоро пристигнаха Купър и Кристина, които се занимаваха с децата, докато аз се занимавах с Мила и Дани.
При първа възможност Наш тръгна да донесе тортата на Сейнт, като ми хвърли палаво намигване, докато отиваше в кухнята.
Сейнт седеше на шезлонга до мен и се усмихваше, докато гледаше как децата си играят с Купър и Блейк. Бо все още спеше спокойно в креватчето между нас, а Сейнт беше свил ръка в него, като пръстите му разсеяно галеха косата на най-малкия ни син.
Когато Мила и Дани отидоха да играят с децата, аз посегнах под стола си към мястото, където бях скрила един от подаръците на Сейнт, и му го подадох в лъскавата сребърна опаковъчна хартия.
– Взех ти това.
Той свъси вежди, взе го и нежно разрови целофана, вместо да го разкъса.
– Това нещо мога ли да го отворя пред децата? – Промърмори той.
Засмях се и кимнах.
– Но те вероятно ще се опитат да ти го откраднат.
– Е, това не означава, че е подходящо за тях. Спомняш ли си миналата Коледа, когато Ем Джей намери новия вибратор, който ти купих, и го използва като играчка за дъвчене?
– Сейнт – изсъсках аз, поглеждайки към гостите, докато ме напушваше смях.
Той се усмихна като дявол, след което отвори подаръка и извади вътре фигурата на Екшънмен, която беше точно като тази, която ми беше казал, че е имал като дете. Тази, която Трой му беше взел. Имаше кола и пистолет, а аз бях написала името Клайв на кутията с целувка.
Очите му се разшириха и устните му се разтвориха.
– Ти ми купи Клайв? – Той ме погледна с обожание, докато аз се усмихвах.
– Да. Харесва ли ти?
Той кимна, а гърлото му работеше, докато се взираше в него.
– Да, сирено, съвършен е. Благодаря ти.
От Хоуп се чу писък, когато Ем Джей изсипа кофичка с пясък върху главата ѝ, а Роуан се хвърли върху него като малък звяр. Преди да успее да нанесе първия удар, Блейк го издигна във въздуха и го погледна строго, докато Мила се смееше, работейки да изкара пясъка от косата на бебето си.
Ем Джей избяга от местопрестъплението, а слънцето блестеше в златистите му коси. Тичаше към Сейнт, който го загребваше в скута си и изглежда изобщо не се интересуваше от това колко е пясъчен, докато поставяше целувка на челото му.
– Ти си такъв мечок – подиграх се аз, протягайки се към Майкъл Джуниър, за да го стисна за пухкавата ръка. Той беше толкова мек.
– Честит рожден ден на теб – започна да пее Наш и всички се присъединихме към него, когато Киян излезе в бяла риза, която беше наобратно, ясна стръв за Сейнт. Той беше такъв задник. Защо го обичах толкова много?
Всички се присъединиха към пеенето, докато Сейнт се сковаваше на мястото си, презирайки този обичай, тъй като всички пееха не в тон и го гледаха. Но децата го обичаха, така че той го прие заради тях.
Наш му подаде тортата с калмара, когато песента свърши, и веждите на Сейнт се спуснаха.
– О, за любовта на Христос – промълви той. – Трябва ли всяка година да правим тази гавра?
– Това е традиция – казах аз с усмивка.
– Духам, духам, духам! – Започна да скандира Ем Джей, докато посягаше към тортата, а Сейнт поклати глава и се усмихна.
– По-късно ще си имате неприятности, всички вие – предупреди той, като погледна Наш с остър поглед, а аз се засмях, докато Сейнт вдигаше Ем Джей, за да му позволи да духне свещта на върха на тортата.
– Оооо, исках аз да духна свещта – оплака се Цезар, докато се тълпеше по-близо до останалите.
– Ами можем да я запалим и да го направим отново – предложих аз, точно когато Роуан се промъкна между краката на Наш и пъхна ръце в глазурата отзад на тортата. Тя се преобърна напред и аз изтръпнах, като се хвърлих отчаяно да я хвана, но беше твърде късно, тъй като тя се разби в скута на Ем Джей и Сейнт.
Роуан избухна в смях, докато Ем Джей изпищя от удоволствие, а останалите деца се хвърлиха върху тях, за да грабнат парче от експлодиралата торта. Сейнт се усмихна на касапницата, а аз взех парче торта и го поднесох към устните му.
– Изглеждаш добре в червено – мърморех аз и той отхапа жестоко от тортата, докато Наш правеше снимка.
– Искам и аз! – Избута се напред Блейк, като грабна шепа от пазвата на Сейнт и той изруга.
Огледах семейството си, докато Блейк пъхаше парче сладка ягодова торта между устните ми и бях сигурна, че живота ми не може да стане по-сладък от това.
– Знаеш ли какво би балансирало семейството ни? – Замисли се Киян, докато ме вдигаше от стола, падаше на него и ме поставяше в скута си.
– Какво? – Попитах, като размазах малко торта по устните му, а той засмука пръстите ми, почиствайки четирите пръстена, които представляваха всеки от съпрузите ми. Наш ми беше купил сребърен пръстен с искрящ син сапфир, а Блейк ми беше купил красива платинена лента, гравирана с думите нашата любов, нашия живот, нашата кралица. Носех по един на всеки от пръстите на лявата си ръка и никога не ги свалях.
– Малко момиченце. – Потупа корема ми Киян и очите ми се присвиха.
– Ооо, аз съм за – съгласи се Блейк.
– По дяволите, не, ако искате още едно, един от вас може да го роди – изръмжах аз, ставайки пълна дяволска жена, а те се свиха бързо, явно спомняйки си четирите ми раждания. Не бях принцеса, когато раждах, и те го знаеха твърде добре. Наш все още имаше белези с формата на полумесец на ръката си от Ем Джей.
– Просто казвам, че това би изравнило малко нивата на тестостерон – продължи Киян.
– Искаш ли да умреш днес или нещо подобно, братче? – Подигра се Наш, като ме хвана за ръката и ме издърпа в скута си.
Той ме придърпа обратно към гърдите си, обвивайки ръце около кръста ми, а аз се облегнах на него с въздишка, докато гледах как всички останали се борят за тортата, а Сейнт се смееше, сякаш в него вече не живееха демони. Поне не такива, които не могат да бъдат укротени.
Всички изглеждаха толкова щастливи и наистина нямаше какво повече да искам на света от това. Моето племе се беше разраснало и беше толкова изпълнено с любов, че можеше да запълни целия океан. Бях най-щастливото момиче на земята, заобиколено от семейство воини, които изстискваха всяка капка от живота.
Бяхме си построили собствен храм, в който се покланяхме на всички форми на хаоса, и аз щях да процъфтявам в него до края на вековете с моите чудовища на моя страна.