СЕЙНТ
Прибирането на децата в леглото винаги е било смесица от рутина и касапница, но поне партито ги беше изтощило напълно. Мила, Дани, бащата на Блейк и Кристина ни бяха оставили да се справим, докато се борехме с дребните хора в пижами, и петимата се събрахме на терасата, за да изкараме последния ми рожден ден.
Имаше нещо особено в тишината, която следваше ден, изпълнен с детски крясъци, и колкото и да обичах хаоса, който момчетата създаваха, винаги се наслаждавах на този момент на спокойствие, след като се приберяха за през нощта.
– Имам само един въпрос – казах аз, галейки с пръсти косата на Тейтъм, докато тя се облягаше на гърба ми, където седяхме на стъпалата на дървената тераса, с пръсти в пясъка, гледайки към плажа, докато всички наблюдавахме залеза.
– Само един? – Подиграваше се тя.
– Да, да, разбираме го, човече – каза Наш, като почука рамото си срещу моето по един нежно подигравателен начин. – Искаш да ни командваш всички в твоята секс тъмница тази вечер.
Извъртях очи, възразявайки срещу думата тъмница, но едва ли си струваше да се споменава, ако той не беше спрял да я нарича така след всичките тези години.
– Ще се съглася, стига отново да направиш онова нещо с всички въжета – каза Киян и ми се усмихна, докато премяташе ръка през раменете ми.
– О, имаш предвид онова японско нещо? – Попита Блейк от позицията си, легнал на пясъка пред нас, а ръката му се плъзна по крака на Тейтъм, докато се усмихваше на спомените за последния път, когато си бяхме играли с това.
– Нарича се шибари – измърморих аз, чудейки се защо си правя труда – бях почти сигурен, че те са избрали да не научат правилното име само за да ме вбесят.
– Значи ли това „да“, рожденико? – Подигра се Тейтъм и аз се усмихнах, като преметнах русата ѝ коса през рамо, давайки ми достъп да целуна врата ѝ, където татуировката Нощна връзка се намираше на кожата ѝ.
– Ако си сигурна, че искаш да бъдеш вързана на милостта на чудовища? – Отговорих и тя изстена тихо, докато продължавах да я целувам.
– Сега е малко късно да се връщам към това решение – отвърна тя и размърда пръстите на лявата си ръка, така че пръстените, които носеше, уловиха светлината на залязващото слънце, а Киян се ухили мрачно.
– Така че можем ли да тръгваме сега, или… – Започна той.
– Слънцето все още залязва, задник – възрази Блейк и го удари по бедрото. – Тейтъм иска да го гледа.
– О, да, Тейтъм е тази, която ни измъкна всички тук като кученце, което иска да отиде да си играе с нова топка – издекламира Наш и Блейк сви рамене, докато продължаваше да гали крака на Тейтъм, а тя се премести, като се облегна на гърба ми.
– Какъв беше въпроса ти, Сейнт? – Попита Тейтъм, докато пляскаше закачливо Киян по ръката, давайки да се разбере, че оставаме за залеза.
– Той е прост – казах аз. – Или поне се надявам да е. И след всичките тези години мисля, че е време да получа отговор.
– Интригуващо – каза Наш и аз си поех дъх, защото все още не очаквах да получа нищо от задаването на този въпрос, но той беше като сърбеж в проклетия ми мозък, който ме преследваше твърде дълго. Имах нужда от отговор. Интернет нямаше да ми го даде, никой, когото бях попитал, не искаше или не можеше да ми го даде направо, но сега тук с мен седяха хора, които знаеха. И беше крайно време да ми го кажат.
– Просто искам да знам – казах аз, като се боях от глупостите им, но все пак продължих. – Какво означава калмара?
Мина ритъм на мълчание, преди всички да паднат от смях, а изблик на раздразнение си проправи път през тъканта на съществото ми.
– Забрави – изръмжах, като понечих да се изтласкам от мястото си, но Тейтъм хвана китката ми и я задържа здраво, отказвайки да ме пусне.
– Не бягай – изсумтя тя.
– Да, няма нужда да си правиш калмари – добави Киян и се усмихна по онзи начин, от който ми се искаше да му ударя един проклет шамар.
– Не би искал да си заплетеш пипалата – добави Блейк и аз присвих очи към него. Имаше време, когато и той беше в неведение за всичко това, както и аз, така че или някой от тях беше разказал, или беше разбрал преди години, а аз бях останал сам в търсенето на това знание.
– Господи, Сейнт, изглеждаш така, сякаш можеш да счупиш гайка, ако стиснеш зъбите си още по-силно – пошегува се Наш, побутна ме закачливо и аз си поех дъх.
– Това ли е наистина желанието ти за рождения ден? – Попита Тейтъм, като се обърна така, че да ме погледне, а аз присвих очи, докато гледах назад.
– Нямаш представа колко ме вбесява, че не мога да схвана нещо, което останалите от вас споделят – отвърнах равномерно. – Дори децата изглежда го разбират. А аз просто… Това не е… Не го разбирам, по дяволите!
Тя погледна между останалите и телефона ми иззвъня в джоба. Един поглед към Киян, докато пъхаше собствения си телефон обратно в джоба на панталона, би трябвало да е достатъчен, за да ми каже какво пише, но, разбира се, не можах да устоя на желанието да погледна.
Киян:
*емотиконка калмар*
Сейнт:
Това не е смешно. Не е било смешно от шестнайсет години насам. Никога не е било смешно.
Блейк:
Това е като когато си *емотиконка на лук* в панталоните, но се разплакваш малко, така че *емотиконка на видра*
Наш:
Нещо като *емотиконка фламинго*, но с повече *емотиконка рак* и малко *емотиконка сол*
Сейнт:
Мразя всички ви.
Киян:
Ето те, пак си *емотиконка кашалот*. Това е уморително, пич. Защо просто не се *емотиконка течност*?
Сейнт:
ОМРЪЗНА МИ ОТ ТЕЗИ ГЛУПОСТИ!
Тейтъм:
Добре. Ще ти кажа x
Тейтъм:
*емотиконка течност*
Вдигнах поглед от телефона си, когато Тейтъм захвърли своя на стъпалата и се обърна, за да се качи в скута ми, като ме разпъна и пъхна пръсти в косата ми, докато всички останали се смееха.
– Наистина? – Попитах и тя кимна, усмихвайки ми се, сякаш тази шега никога не ѝ е омръзвала.
Ярките оранжеви лъчи на залязващото слънце позлатиха косата ѝ с ореол от светлина и аз обгърнах с пръсти талията ѝ. Меката материя на бялата ѝ рокля се плъзна по кожата ми, докато я гледах. Обичах този цвят върху нея, дяволски го обожавах и се кълна, че тя знаеше. Ето защо го беше облякла днес, светлината в моя мрак.
Останалите все още се смееха, ръцете им се блъскаха в нас, докато се притискаха към нас, петимата винаги гравитирахме заедно по този начин, особено когато Тейтъм беше в сърцето ни, както сега. Там, където и беше мястото.
Въпреки всичко, през което бяхме преминали, доброто и лошото, прецаканото и дивото, ние наистина бяхме щастливи. Нашето малко семейство срещу света. И за нищо на света не бих променил нито един проклет миг от това, което имахме, или това, което ни предстоеше.
Тейтъм се наведе и постави устни на ухото ми, докато ми говореше със задъхан глас, а сърцето ми всъщност се разтуптя, когато разбрах, че наистина ще ми каже какво означава това. Мистерията щеше да свърши, язвата на незнанието най-накрая щеше да бъде премахната от мен.
– Калмарът означава…
________________________________