Каролин Пекъм – СПАСЕНИЕ – ПРЕДИСТОРИЯ НА ЗОДИАКАЛНАТА АКАДЕМИЯ – Част 32

***

Тръгнах си, като се насочих към източното крило, преди да ме побутне къркорещият ми стомах, а може би и звездите. Ако се появех в този си вид, щях да привлека повече внимание, щеше да ми се наложи да обявя себе си и това, което съм, веднага, преди да имам възможност да прочета нещо от хората, които трябваше да разследвам. Но ако дойда, носейки храна, те вероятно ще приемат, че съм слугиня, поне за минута-две, като не свалят гарда и намеренията им са по-лесни за разчитане. Бъдещето можеше да се промени с едно завъртане на монетата и нещо толкова просто като посещение на някой от кралските особи можеше да промени плановете им, така че ако исках да разбера какви са настоящите им намерения, трябваше да си дам времето, което щеше да ми е необходимо, за да ги разчета.
Никой не ми обърна внимание, докато се прибирах от замъка, като предпочетох да използвам собствените си крака пред каретата, тъй като пазарът беше много близо до външните стени.
Докато вървях, топлината на постоянно изгряващото слънце ме обливаше, а кожата ми шумолеше от приятното усещане за целувката му, макар да знаех, че вероятно ще проклинам интензивността му до обяд.
Пазарът вече беше оживен, търговците викаха, за да привличат хората към стоките си под сянката на широките бели навеси, издигнати над дървените им колички и сергии.
По калдъръма, както често се случваше, се беше събрал пясък – явно скоро щяха да дойдат хората, които почистваха улиците.
Избрах плодове и сладкиши, без да обръщам особено внимание на задачата, освен да се уверя, че всичко е прясно и изкусително, докато се опитвах да насоча Погледа към това, което можех да намеря в тези стаи. Но единственото, което получих за усилията си, беше усещането за призрачни устни по кожата ми, ускоряването на пулса ми и пулсиращата болка, която исках да заситя отвъд всякаква мярка за разум.
Трябваше да се откъсна от тези мисли, за да запазя главата си чиста, но когато се обърнах обратно към замъка с храната, която бях купил, в главата ми отекна глас, който не познавах, но от който по тялото ми преминаха ситни тръпки въпреки горещото слънце.
„Мислиш ли, че можеш да укротиш същество като мен?“
Подигравката беше злобна и греховна, предизвикателство и обещание, от което устата ми пресъхна, а очакването ме прониза. И този глас. Беше като груба драскотина на удоволствие по кожата ми и предупреждение да бягам едновременно.
Виденията започнаха да проблясват и да се промъкват в съзнанието ми, докато се връщах в замъка, като едва сега обърнах достатъчно внимание на обстановката, за да сложа закупената храна в чиния в кухнята, преди да се насоча към източното крило.
Онези очи, които ме пронизваха. Мъжете, които крещяха за милост. Груба ръка около гърлото ми. Аромат на изгаряне във въздуха. Уста, която се движи по тялото ми, разкъсвайки ме. Многоглаво чудовище, каквото никога не съм познавала, всяващо ужас в света около нас. Думи, прошепнати в ухото ми, обещания за поклонение, мъчения и свят отвъд моите познания. Кръвта се лееше по улиците, където бях израснала. И звездите, които шепнеха тайни, сякаш всяка моя стъпка се отразяваше от звъна на съдбата.
Толкова се бях изгубил във водовъртежа на Зрението, че дори не се бях замислил за целта си, докато не осъзнах, че краката ми вече са ме отвели до нея.
Застанах пред богато украсените двойни врати, които водеха към звездния апартамент, и примижах в тях, когато отвъд дебелия махагон до мен достигна глас.
– Сигурен ли сте в това, господарю? Това може да предизвика мощна порция сос от кисели краставички, ако звездите не са съгласни.
Виденията ме връхлетяха. Огън, викове, молби, изгаряне. Война. Смърт. Кръвопролитие.
– Питай ме още веднъж и ще ти отнема главата заедно с тази на император – изръмжа тъмен глас в отговор.
Устните ми се разтвориха в шок от простотата на това разкритие, от заплахата, която току-що бе отправена толкова категорично срещу живота на баща ми.
Направих крачка назад, смъртта ми проблесна в съзнанието ми, въпреки че не се появиха видения, които да се съгласят с такава съдба, но вратата се отвори, преди да успея да избягам.
Сърцето ми подскочи, а след това падна свободно в гърдите ми, докато разглеждах огромния мъж, който стоеше там. Очите му бяха яма от мрак, а опасността се стелеше от него толкова гъсто, че се кълна, че оцветяваше въздуха около нас почти толкова силно, колкото и пращенето на електричеството, което караше пространството между нас да пее.
Той се извисяваше над мен, тялото му беше мощно изградено, а чертите му спираха дъха, дори и да бяха поставени в този студен и непреклонен плам. Силната му челюст бе покрита с набола брада, а дълбоките му зелени очи се впиваха в мен с жестокост, различна от всичко, което бях възприемала досега.
Трябваше да бягам. Но не го направих. Стоях запленена от гледката на тези очи, на тази уста, на ръцете, които бях усещала хиляди пъти насън и все пак никога досега не бях изпитвала истински допир. Това не можеше да е истинско. Но спомените, които пазех за моментите, които бях видяла между нас, обещаваха много повече от тъмнината в очите му.
– Знаеш ли какво правим с шпионите в Солария? – Изръмжа мъжът, а магията се пропукваше между пръстите му, докато правеше крачка към мен, сякаш възнамеряваше да отскубне кожата от костите ми.
– Това си ти – издишах аз, страхът ми избяга, а на негово място се появиха удивление и страхопочитание. Бях го чакала, без дори да приемам това за истина. Бях го видяла да идва. Макар че не бях очаквала този… звяр от мъжки пол.
Пристъпих по-близо, скъсявайки разстоянието между нас, докато не се оказах само на сантиметри от него, много по-близо, отколкото приличието би позволило, особено с непознат. Достатъчно близо, за да усетя силата на целия този мрак в него, сякаш се допираше до кожата ми.
– Госпожице, отдръпнете се от негово величество! – Изръмжа друг мъж в стаята, но аз не го погледнах, просто натиснах чинията с плодовете в ръцете му, за да мога да се освободя от всичко, освен от това същество пред мен.
Тежестта на звездите се сгъсти в гърлото ми, докато не установих, че езикът ми се огъва около думите, които сякаш се изливат директно от тях.
– В най-тъмния ден и най-дългата нощ ще те водя към дома с толкова светла любов – прошепнах аз.
Трябваше да се страхувам. Знаех това. Но не се страхувах. По някаква странна, невъзможна причина не се страхувах.
Протегнах ръка и я притиснах към гърдите му, сякаш имах нужда да усетя ударите на сърцето, което се намираше вътре.
Той се спря, магията в ръцете му пламна, но не направи никакво движение, за да ме принуди да се върна, сякаш усещаше и силата между нас, вкуса на съдбата във въздуха. Плъзнах ръката си нагоре по фината копринена риза, която носеше, проследявайки пръстите си по шията му, докато не задържах челюстта му в ръката си, а захапката на наболата брада ме развълнува и ускори пулса ми.
– Видях живота, който сме предопределени да споделим – казах му с тих глас, докато той ме гледаше, сякаш бях някакво пленително създание, което го е държало в плен. – Искаш ли и ти да го видиш?
Погледът на мъжа се засили, ако това изобщо беше възможно, и той разтвори устни, сякаш си спомни за себе си, изглеждаше така, сякаш може да откаже, но проблясък на Прозрението ми каза, че трябва да види това. Знаеща усмивка придърпа устните ми нагоре.
– Истината ще промени света – обещах, докато прокарвах в съзнанието му нещата, които бях видяла за нас, повече от възможното ни бъдеще също се разгръщаше, сякаш чакаше този момент, за да стане ясно и на мен.
Вече знаех кой е той, не някой чуждестранен дипломат или придворен, търсещ благосклонност, а човекът, който управляваше земите отвъд нашата империя. Слава на Вега; Дивия крал.
Съдбата извика името ми и ме покани на север. Към земя, която не познавах, и към крал, от когото всички се страхуваха. И аз открих, че искам да се подчиня на призива и.

Назад към част 31                                                    Напред към част 33

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!