Каролин Пекъм – СПАСЕНИЕ – ПРЕДИСТОРИЯ НА ЗОДИАКАЛНАТА АКАДЕМИЯ – Част 34

***

Пуснах ръката и, устата ми се спусна към нейната и тя се изви, за да ме посрещне, сякаш беше толкова отчаяна от тази целувка, колкото и аз. Бях я опитвал във виденията, но нищо не можеше да се сравни с истинското.
– Моя – изрекох в меките и устни, а тя отговори с език, който проследи моя, поемайки контрола над целувката, която трябваше да командвам. Ударих с юмрук по стената до мен, за да заповядам на „Пегас“ да потегли, и каретата потегли далеч от замъка.
– Ще си те взема парче по парче – казах, докато падах на колене заради жената, която току-що бях срещнал.
Разтворих краката ѝ и тя придърпа роклята си по-високо за мен, разкривайки дълбокия бронзов цвят на краката си и белите копринени бикини между бедрата. Хванах коленете и, разтворих краката и още по-широко за мен и наблюдавах лицето и, докато ловях руменина, награда, която да си присвоя. Но вместо това тя ме гледаше право в очите, без срам или притеснение, само с разпалена страст, която изгаряше гърдите ми.
Познанието в очите и ме остави безразличен, дори собственият ми кралски ясновидец никога не ме беше карал да се чувствам като пазител на съдбата ми. Животът ми вече беше преплетен с нейния, а тя ни беше преживяла чрез видения, преди още да започна да я познавам. Но имаше безкрайно много време да опозная всичко това и щях да и позволя да ме поведе в тази лудост, дори и да ме поведе по обречен път, защото независимо дали беше измамница, или не, аз бях прекалено далеч под нейната магия, за да се върна сега назад.
Пенисът ми пулсираше, кръвта оставяше мозъка далеч зад гърба ми, докато се вживявах в животинското в мен и позволявах на най-ниските си желания да вземат връх.
Освободих коленете и, хванах бикините ѝ и ги разкъсах от нея, но тя не се задъха, както очаквах, а вместо това краката и се закачиха за раменете ми и петите и се вкопчиха в гърба ми в знак на искане.
– Ще намеря нещо, което да те накара да се изчервиш – казах решително.
– Виждам всичко, което искаш да направиш с мен. Опитай се да бъдеш по-малко предсказуема, Хейл – подиграваше се тя, а аз изръмжах, като захапах вътрешната част на бедрото и, което само я накара да изстене за мен.
Краката и се увиха по-плътно около мен и аз опитах сърцевината и с един дълъг удар на езика си, а бедрата и се повдигнаха, за да ми осигурят пълен достъп до нея. В момента, в който езикът ми се плъзна по клитора ѝ и тя издаде стон, който оцвети въздуха шибано красиво, обсебването ми се задълбочи до нещо всепоглъщащо. Нещо, от което се съмнявах, че някога ще се върна, а и нямах никакво намерение да го правя.
Плъзнах ръка под дупето и, стиснах я здраво и я държах там, където исках, докато прокарвах езика си срещу красивата и плът, притискайки клитора и, а бедрата и се люлееха в такт с устата ми в съблазнителен ритъм. Бях толкова твърд, че умирах от желание да бъда в нея, но все още нямах намерение да я взема. Не, щях да изградя това, да и се насладя по всеки възможен начин и да я накарам да ме моли да я чукам, преди да съм приключил с тази игра.
Сега тя беше моя и знаех какво удоволствие може да се получи от забавеното задоволяване. Очакването почти щеше да ни убие, преди да се предам.
– Кажи името ми, когато свършваш – заповядах аз. – Кажи го с онзи праволинеен тон, който продължаваш да използваш всеки път, когато го произнасяш. А когато свършиш, искам да ме наречеш свой крал и да се откажеш от всякаква лоялност към своя император. – Погледнах я, докато чаках да се съгласи, а устата ми беше мокра от възбудата и, докато петите и се вкопчваха по-силно в гърба ми в искане за още.
Исках адски много – да се откаже от цялата си лоялност към империята си и да се посвети на мен. Но ако дарбата и на Зрение беше толкова голяма, колкото твърдеше, тогава тя вече щеше да е видяла това бъдеще, щеше да знае, че ще поискам това. Трябваше да го направя заради Солария, но то беше по-дълбоко от това, черта на моя Орден, но и прост факт от самата ми същност. Подобно на драконите, хидрите бяха притежателни, но имаше и разлики. Моите най-желани съкровища бяха малко на брой, но когато бяха избрани, те бяха поставени на пиедестал и подхранвани с всичко, което можех да дам. Дворецът на душите беше едно от тях – дом, в който бях вложил магия, идваща от корена на моето същество и отвъд него. Имперската звезда беше втората, а Мериса щеше да бъде третото ми и последно съкровище. Най-свещеното от всички и това, което щях да ценя най-много. Но това не означаваше, че тя ще бъде в безопасност при мен. Нямаше никаква гаранция за това, защото когато мракът отново дойдеше за мен, не можех да контролирам каква болка доставям на света. Включително и на нея.
– Ще го кажа – съгласи се тя и вълнението ме прониза. – Но само ако ме наречеш своя кралица и се закълнеш, че никога повече няма да легнеш в леглото на друга фея, освен мен.
Веждите ми се извиха при това и аз вкусих устните си, жадувайки за още от нея, тази жена, която познавах по-малко от час и която вече ме караше да и се покланям на колене.
Беше изненадващо лесно да се съглася с желанията и. Мисълта, че искам да имам друга фея, освен нея, вече беше непривлекателна. Чудех се дали тя щеше да ме създаде, или щеше да бъде моят край. Само времето щеше да покаже.
– Моята кралица. – Наклоних глава, чувайки я да вдишва съвсем леко, сякаш звездите не бяха сигурни какъв може да бъде отговорът ми на това. – Няма да има никоя друга.
– Имай ме – каза тя и аз нямах нужда от повече насърчение от това.
Изправих се напред, засмуках клитора и, преди да забия два пръста в изгарящата и топлина, а тя се стегна около тях, когато започна да идва за мен. Помпах ги в такт с бързите удари на езика си, довеждайки я до ръба на екстаза и стенейки, когато падна за мен. Бедрата и се размърдаха, а стоновете и ставаха все по-силни и по-силни, обгръщайки ме и разпалвайки душата ми.
– Хейл – изстена тя, а пенисът ми се разтрепери от желание да я излекувам.
Бедрата и се притиснаха плътно около главата ми, а аз се усмихнах срещу кожата и, като целувах и смучех по-нежно, докато удължавах удоволствието и. Най-накрая тя ме освободи, свлече се на седалката си и смъкна роклята си, докато аз се изправях, избърсвайки устата си с обратната страна на ръката си, докато се усмихвах жестоко.
Тя се задъха на седалката си, а усмивката украси устните и, когато опрях ръка на стената над нея и свих вежди.
– А останалото – подканих я.
Гърлото и се поклати, но очите и блестяха самодоволно, сякаш тук беше спечелила някаква награда. Беше изцяло обратното обаче и трябваше да се страхувам какво може да си помисли, когато наистина ме опознае. Дали щеше да съжалява за избора си да остане в момента, в който види истинската ми същност?
– Приемам те за свой крал – каза тя задъхано.
– И? – Натиснах се, навеждайки се точно над нея, като опрях и другата си ръка над нея, хващайки дървото, за да се стабилизирам срещу тласъците и ударите на каретата.
– И ще бъда прекрасна кралица – каза тя, наведе се напред и ме погали по дължината на панталона, като накара мислите ми да се разпръснат. Злодейски поглед завладя лицето ми, победата изпищя във вените ми и се почувствах далеч по-добър от всяка битка, която някога бях печелил. Макар да бях наполовина наясно, че тя всъщност не се беше отказала от лоялността си към императора. Щях да се уверя, че ще го направи скоро.
Преди да се увлека от това колко добре се чувстваше ръката и върху члена ми, се преместих да седна срещу нея, възхищавайки и се, докато тя насочваше поглед към прозореца, а желанието ми към нея беше остро и изискващо. Но това беше част от удоволствието. Щях да се лишавам от нея, докато мога да издържа.
Свалих пръстена на баща ми от пръста си и го обърнах в дланта си, а хидрата, гравирана в златото, напомняше за чудовището в мен, което живееше и в него. Наведох се напред, взех лявата и ръка и се пресегнах да го плъзна върху безименния и пръст, за да скрепя сделката между нас, но пътят ми беше препречен от сребърна лента. Другият пръстен съдържаше фамилия, която се извиваше под герб, задействайки позната камбана в главата ми.
– Какво, по дяволите, е това? – Изръмжах и Мериса издърпа ръката си от хватката ми, а чертите и се сгърчиха. – Женена ли си?
Дали тя вече принадлежеше на друг мъж? Дали я бях откраднал от някой беден шибаняк, който нямаше представа за злощастната съдба, която щях да му осигуря? Независимо от това тя беше моя, щях да намеря начин да се справя с това.
– Обречена – каза тя бързо и аз прокарах език по зъбите си.
– Ще го разтрогна.
– Не е толкова просто – каза тя, а веждите и се стегнаха. – Той спечели правото да се ожени за мен в Брачните изпитания, в които се състезавах. Нима не знаеш нищо за законите на моето кралство?
Гневът се зарея в гърдите ми и кожата ми стана твърда като желязо, докато Орденът ми се разбунтува в мен. Значи тя все пак е участвала в изпитанията. Това променяше нещата, но само от гледна точка на усложняването на ситуацията. Нямаше да се откажа от нея за никого, независимо дали е годеник или не.
Дори само знанието, че друг мъж вече има претенции към нея, караше убийството да напява мелодия във вените ми. Смъртта беше най-лесният ми отговор, но смъртта на благородник би предизвикала война, а цялата цел на това пътуване беше да осигуря мир и да докажа, че не винаги съм бил толкова безмилостен крал. По-рано бях хвърлил яростни думи, заплашвайки Хамиш, че ще убия императора, но само защото мракът отново се бе промъкнал. Трябваше да си напомня, че съм тук за мир, а не за война.
– Коя си ти? – Избухнах, осъзнавайки, че трябваше да попитам това много по-рано, преди да позволя на безумното си желание за нея да ме постави на колене заради нея.
Тя седна по-изправена на седалката си и още преди да го е казала, разбрах, че е кралска особа. Сега това беше толкова очевидно.
– Аз съм принцеса Мериса Адхара, дъщеря на император Адхара, и съм сгодена за Артуро Бутес.
Ударих по стената на каретата, дървото се взриви около юмрука ми и Хамиш изпищя някъде отвън.
– И не се сети да споменете това по-рано? – Изръмжах.
Макар че остана на седалката си и беше далеч по-малка от мен, тя не изглеждаше разтреперана от избухването ми, нито пък по някакъв начин подчинена на властта ми.
– Не си питал.
Изпуснах дъх на ярост, а от устните ми се разнесе тъмнолилав дим, докато хидрата ми се събуждаше по-пълноценно.
– Ти ми показа бъдещето ни заедно, така че трябва да виждаш начин да заобиколиш годежа си? – Изсъсках и устните и се повдигнаха, когато се обърнах към нея за съвет – действие, което изглеждаше толкова естествено, въпреки че беше непозната.
– Няма да е лесно – каза тя колебливо. – Много от действията, които ще предприемеш, могат да предизвикат война.
– Тогава ще има война – изръмжах аз, решен да я имам, въпреки че вече бях отхвърлил заявката си за мир. Тъмнината винаги ме е завладявала толкова лесно, а тя отново беше огладняла.
Подозренията ми за цялото това нещо също вече кръжаха в мен. Дали всичко това беше някакъв заговор, измислен от императора? Да изпрати дъщеря си ясновидка при мен, за да нарисува фалшиви видения в съзнанието ми и да ме направи уязвим за нея?
Но тези видения… бяха толкова истински, че как можеха да бъдат нещо друго освен истина?
– Ако тръгнеш на война с моето семейство, няма да застана на твоя страна – каза тя с гняв. – Няма да ти позволя да нападнеш народа ми, за да се домогнеш до властта ми.
– Твоят народ е този, който заплашва с война. Аз дойдох тук за мир.
– Мир? – Издекламира тя. – Чух те да говориш за обезглавяването на баща ми, когато дойдох в стаите ти преди.
Майната му.
– Бях ядосан. Понякога не мога да се контролирам, какво правя или какво казвам. – Прокарах ръка през косата си.
– Това звучи като извинение – обвини ме тя.
– Извинение? – Изригнах. – Иска ми се да беше извинение. Иска ми се да не ми се налагаше да се боря с този мрак в мен, но той е част от мен и само се задълбочава с всеки изминал ден.
Усещах как хаосът се надига и се опитвах да не изпадам твърде дълбоко в него, знаейки, че когато се върна на светло, несъмнено ще се озова в кървава война с Волдракия и открадната принцеса на буксир, докато се завръщам в Солария.
Мериса се намръщи, сякаш се опитваше да разбере, а гневът и омекна.
– Ти няма да отидеш на война. Ще вземеш правилното решение – каза тя, увереността и в мен беше ясна и аз се изхилих.
– Не си спомням последното правилно решение, което съм вземал. Дори и добре замислените имат склонност да изгниват. – Откъснах очи от нея, попадайки все по-дълбоко в онова изкривено място в мен. Чувствах как ме връхлита гладът за война, нуждата от разрушение, да смажа всички врагове, които се изпречват на пътя ми към това, което искам.
„Унищожи всички, които ти се противопоставят. Завладей колкото можеш повече земя. Разширете соларианските граници до краищата на света.“
Думите отекнаха в съзнанието ми, сякаш бяха подарени от звездите, макар че понякога се страхувах, че това е просто говорене на мрака.
– Хейл – издиша Мериса, сякаш виждаше, че нещо ужасно идва, а аз знаех, че то идва и без нуждата от Зрение. Винаги се чувствах така точно преди да направя нещо невъобразимо ужасно, юздите на съдбата се изплъзваха от ръцете ми и звярът в мен вземаше връх.
Ръцете ми започнаха да треперят и преди да изгубя напълно контрол, отворих вратата на каретата и посочих небето.
– Разпери криле и отлети оттук. Мога да те призова чрез пръстена. Той ще стане горещ, когато е безопасно да се върнеш. Хванах я за ръката, като напъхах пръстена си върху същия този пръст, който годеникът и беше поискал.
Тя се хвана за ръката ми, но аз я издърпах от нея, като нуждата от бруталност се надигаше до ревящ гръм в мен и звездите помагаха на всеки, който е достатъчно близо, за да падне на милостта ми.
– Няма да те оставя – каза тя страстно, стисна бузата ми в ръката си и ме накара да я погледна.
Последните парченца здрав разум се изплъзнаха от ръцете ми и аз се вгледах в това скъпоценно създание пред мен, страхът смаза гърдите ми, когато си я представих окървавена и безжизнена в краката ми.
Стиснах роклята и в ръката си и я повлякох към краката и, докато в очите и проблясваха видения за бъдещето, а ужасът, преминал през чертите ѝ, и показваше на какво точно съм способен. И че съдбата се приближаваше към нас като товарен влак. Щях ли да я загубя, преди още да съм започнал да я познавам?
Наведох се, за да и говоря на ухото, а тялото и се наведе към моето, докато я държах в клетка неудържимо.
– Скоро ще научиш защо ме наричат Дивия крал, принцесо. Започни да се молиш на звездите, защото те са единствените, които могат да те спасят сега.

 

 

_Забележка на автора__

Е, обещахме ви историята на Дивия Крал и я получихте… поне по-голямата част от нея… но ако ни познавате, знаете как се държим и нещата стават дълги, така че трябваше да спрем дотук, но може би, само може би, ако чуем от една или две звезди, че може да харесат останалата част, може би, може би, бихме могли да се убедим да напишем останалата част и да дадем шанс на Лайънъл и тези любовни птици да ни дадат всяка сочна подробност…

Назад към част 33

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!