ЗЕМЕН ПРАХ
Душевният лечител нямаше представа колко дълго е дремело.
Той не знаеше, че е дремело.
Мислеше, че е умряло.
Музикалните напъни се забиха в земята, заровиха се дълбоко в плодородната почва, през скала, глина и пак скала, потънаха по-дълбоко в желязо, олово, мед, сребро и злато, после в чужда, неизменна сплав, докато най-сетне древната мелодия проникна в гробницата и побутна смъртоносния левиатан да се събуди.
Осъзнаването започна да се проявява бавно.
Тогава то си спомни.
Пристигането на Фае, безкрайната, несполучлива война, лъжите и измамите, загубата на власт. Мъченията. Завладяването. Жестокото лице, маската. Затворът, болестта, която го погълна, докато накрая не се превърна в сянка сред сенките. Маската се сгромоляса върху вековния камък и стана неосезаема като въздуха.
Накрая, с последните остатъци от съзнанието си, то не успя да изкара нищо повече от слаб протест.
Някога то е вярвало, че е непоколебимо, вечно, неудържимо.
Този път щеше да се увери в това.
Назад към част 2 Напред към част 4
