Глава 32
За промяна Густайн беше щастлив да бъде малък и незабележим.
Великият бог Балор днес беше в смъртоносно настроение и убиваше донесените му човешки тела, без дори да си направи труда да погълне душите им – пълна загуба на енергия! – Само за да може да се наслади на всеки миг болка и мъчения, които им причиняваше, преди да умрат.
Густайн не уважаваше онези, които реагираха с егото и емоциите си, а не с дългосрочното планиране на оцеляването, това беше против кокалестата му природа. Оцеляването беше от първостепенно значение. Търпеливите, фини шахматни ходове плюс още повече търпение гарантираха успеха. Ето защо бе обещал вярност на онзи, който се наричаше Риодан, толкова дълго, колкото го бе правил. От многобройните му съюзи с течение на времето именно това хладнокръвно, пресметливо чудовище бе предизвикало уважението му. Подобно на хлебарката, човека-звяр щеше да издържи.
Някога принца на Фае беше близо до второто място, но Крус лъжеше и смъртоносния леден огън, който беше възложил на Густайн да засади в манастира, беше повредил много от отделните му части. Един-единствен ум контролираше кошера му от тела и Густайн броеше за скъпоценна всяка нарастваща част от себе си. Усещаше болката на всички тях. Стотици негови тела носеха трайни белези от тази битка, бяха сковани, осакатени – както сега беше Балор.
Дани О’Мали беше ранила великия бог, което накара Гъстайн да се запита дали не е обещал услугите си прибързано. Душекрадецът куцаше със сурова, назъбена рана в крака, овъглена по краищата.
Преди векове Балор беше един от най-могъщите богове, които бяха ходили по лицето на Земята, при това милостив. Някога Душекрадеца облекчавал страданията на хората, обикалял бойните полета, посещавал умиращите, изваждал душите им от телата, за да им спести болката от бавната смърт.
Но Вещера бе дошъл скришом, отвлякъл и измъчвал Балор в продължение на малка вечност, опитвайки се да го убие, като през цялото време се представяше за него пред племената си. В стремежа си да изтръгнат голямото убийствено око от тялото му, феите бяха унищожили половината му лице. Но той се изплъзна от лапите им, дори с разбития си крак, и се върна, за да оправдае всяка от ужасяващите легенди, които феите бяха посяли за него.
След това отново бил заловен от феите и погребан в земята.
Нямаше жив бог, който да презира повече хората и феите. Само поради тази причина Густайн щеше да остане на служба при него още малко. Да видим дали Балор ще успее да обърне скорошния си провал.
– Густайн! – Изръмжа Балор. – Покажи се!
Съскайки тихо, Густайн се сглоби в малка глава дълбоко в сенките. – Бог мой и господар, как мога да служа?
– Намери я отново! Изпратете безбройните си тела и открийте тази кучка. Искам да знам в момента, в който я забележите, къде е, какво прави, кой е с нея, къде отива. Този път ми дайте конкретна информация! – Изръмжа той.
Не изтъкна, че миналия път бе получил от Балор съвършено конкретна информация, но бога се бе надценил и бе подценил жертвата си. Мразеше го, че ще трябва да остави достатъчно от телата си тук при разрушителния, бушуващ бог, за да остане в постоянна връзка с него. Още един господар, още по-голяма нестабилност. Щеше да даде на Балор широко разстояние, докато не узнае местоположението ѝ, щеше да остане свит под скалите.
Прочиствайки гърлото си, той измърмори:
– Как ще я унищожиш, когато тя притежава такава сила? – Може би трябваше да се съюзи с жената. Всеки, който можеше да нарани Балор, беше потенциален съюзник, който си заслужаваше да бъде разгледан.
Балор го дари с ужасна усмивка, остри зъби, омраза и ярост.
– Защо мислиш, че направих лагера си точно тук? Ползите бяха безброй. Вече имам нещо, за което тя се грижи дълбоко, а когато хората се грижат, хората падат. – Обърна се във вихъра на дълги черни одежди и изръмжа: – АОЗ, събери другите богове и ги доведи тук сега. Отдавна е минало времето да изсипем ада върху този свят.
Назад към част 33 Напред към част 35
