Глава 39
И’Рил се ухили, когато дъщеря ѝ изчезна в „Честър“, тичайки към ръцете и леглото на мъжа, когото беше избрала за нея, когато беше завързала първата от многото червени нишки в живота на Дани.
И’рил беше пречупила звездата на Риодан наполовина, беше му изпратила само „Добре съм, добре съм“, за да определи дали е достоен за дъщеря ѝ. Беше му я изпратила далеч в миналото, за да се увери дали той ще бъде там, за да я пази, и да прецени от какво е направена.
Той беше преминал тестовете ѝ с отличие, помагайки на дъщеря ѝ да се развива, дори когато вярваше, че я губи, давайки любовта си без гаранция за връщане.
Притиснала криле до тялото си, И’рил се издигна в небето над Дъблин, наблюдавайки града, който Дани обичаше, изучавайки това, което само най-древните сред Ловците можеха да видят – безбройните червени нишки, свързващи животи, които бяха предопределени да създадат история заедно. Във всички неща имаше закономерност и цел.
Един ден, ако реши, Дани също щеше да лети сред звездите, да изучава световете и да завързва тези съдбовни нишки. Само тези с най-чистите, най-дълбоките и най-устойчивите сърца можеха да се справят с деликатната задача. Дъщеря ѝ със сигурност отговаряше на тези изисквания и щеше да се справи отлично с тъкането на щастливи краища за другите.
Но сега беше време тя да се наслади на своя собствен.
Назад към част 40 Напред към част 42
