Глава 5
„Истината рядко се открива, когато наоколо има жена“
КРИСЧЪН
Като дъгова мъгла
се превръща във вихрено цветно торнадо, аз чакам да видя в какво ще се превърне, готов за дуел до смърт. Никога повече няма да пострадам от изкормване, разчленяване, разкъсване на каквото и да било.
Когато най-накрая се втвърдява и застива, напълно проявен, гледам смаяно.
– Мак? – Избухвам. Последвано от възмутеното: – За Христос, облечи се малко.
– Кой е Христос? – Пита ме Мак.
– Какво?
– Не знам това име – казва Мак с нехарактерна за нея формалност.
Мръщя се. Как Мак се е озовала в тази колба? Какви са шансовете тя да е точно тази, която съм ритнал? Съвпаденията повдигат всяка подозрителна клечка на гръбначния ми стълб, а аз имам много такива. Когато безумните неща започнат да се подреждат в разумни схеми, значи някой те манипулира и се забавлява, докато го прави.
– Какво правиш тук?
– Ти ме освободи.
– Да, но как изобщо се озова в тази чаша? – Трудно ми е да задържа погледа си върху лицето ѝ. Мога отново да правя секс. Тялото ми е гладно. Тя е красива жена и въпреки че в различни моменти от живота си съм изпитвал отвращение към Мак (всички тези неща съм ги преодолял; тя е също толкова пионка на тази вечно накланяща се сцена, колкото и аз), винаги съм я намирал за привлекателна. От перхидролената, решителна розова Мак до покритата с кръв и черва черна Мак, тя е слабия полъх на хлор в искрящ басейн в летен ден, гореща, целуната от слънцето кожа, сродяваща се с нещо вкусно, опасно по-тъмно и сложно. Харесвам сложни жени. Миришат на секс за мен. По дяволите с токчетата и деколтетата. Дайте ми жена с дихотомия от лед в очите, огън в тялото, чест в сърцето и често необходимото безчестие на крадците в душата. Намирам двойствеността за неустоима.
– Облечи се – нареждам аз, като се мръщя. Тя е кралица на Фае, може да ги пожелае да съществуват. Защо, по дяволите, е гола?
– Не притежавам никакво облекло.
– Омагьосай се.
Тя ме поглежда с празен поглед.
Обръщам се, закрачвам към огледалото, грабвам тъмната кърпа, разпиляна по пода, завъртам се и я хвърлям към нея.
– Облепи го около себе си.
– Нима моята форма не ти е приятна?
– Покрий се. – Тялото често е привличано към места, където не би трябвало да ходи. Обратно, колкото по-забранен и непредсказуем е партньора, толкова по-еротично възпламеним е в леглото. Мак е едновременно забранена и непредсказуема. След години на принудителен целибат аз съм безспорно възпламеним.
Тя се навежда, събира кърпата и я увива през раменете си. Не покрива нищо.
– Затварям я.
Тя го прави.
Аз се отпускам безкрайно. Поне части от мен го правят.
– Защо си тук? И какво правиш в тази колба?
– Тук съм, защото ме освободихте. Бях в тази колба, защото там бях, докато ме освободиха. – Тя поглежда надолу към разбитата чаша. – Ти счупи колбата ми.
Обхваща ме внезапно подозрение.
– Името ти е Мак, нали?
– Това не е моето име.
– Коя си ти?
– Можеш да ме наричаш библиотекаря.
– Какво? – Казвам безучастно.
– Говоря на език, с който не сте запознат, или сте необичайно тъп? – Мърка тя хладно.
Извръщам очи. Тя умее да се хили толкова умело, колкото и жената, на която прилича. Изстрелвам към нея леден поглед, но тя само го отвръща право в мен.
– Какво е твоето запитване? – Избухва тя.
– Запитване?
Говори бавно и язвително, сякаш на пълен идиот, и казва:
– До коя част от Библиотеката имате затруднен достъп?
Примигвам, изненадан.
– Можете ли да ми кажете къде да намеря нещата в тази бъркотия?
– Това е функцията на библиотекаря. – Докато се обръща, за да сканира бъркотията от странности, събрани от Белия палат, парчето плат се изплъзва от раменете ѝ и тя отново е гола, аз отново се чувствам неудобно, а тя очевидно е дълбоко обидена, тъй като съска: – Това не е моята Библиотека. Какво си направил с нея? Това е само една малка част. Вие унищожихте моята система за архивиране!
Врял и кипял, аз се прозявам:
– Имате ли друга форма, която можете да носите?
– Знаех точно къде се намира всичко. Имаш ли представа колко време ми отне, за да подредя съдържанието с такава щателна прецизност? – Тя изригва право в отговор.
– Не ме карай да се повтарям – изръмжавам аз.
– Да – изръмжава тя. – Имам.
– Предполагам, че е така.
Тя трепва, премества се и изведнъж Дани застава пред мен. Гола. Изхърквайки, аз се завъртам рязко. Господи, това продължава да става все по-лошо. Още когато бях полудял от ужасяващия процес на превръщането ми в Ънсийли, се бях вкопчил в идеала за невинната млада Дани толкова отчаяно, колкото се бях вкопчил в парченцата от разпадащата ми се човешка същност. Мислите за нейния хазартен, искрящ чар бяха отблъснали мрака, който изкривяваше душата ми. Като я видя гола, се чувствам отвратително.
– Облечи отново тази кървава кърпа. Имаш ли друга форма освен тази?
– Трудно е да ти се угоди.
– Покрита ли си?
– Покрита съм – казва тя стегнато.
Обръщам се назад и предлагам също толкова стегнато:
– Може би бихте могли отново да станете опушена и неясна.
– Може би не си единственото същество, което се нуждае от уста, за да общува. Ако предпочитате да съм опушена, не очаквайте отговори на запитванията си.
В задната част на съзнанието ми се загнездва някаква мисъл.
– Преди колко време краля на Ънсийли те е създал, за да управляваш библиотеката му?
Тя поклаща глава, очите ѝ стават зловещо далечни, после:
– Съществувам от седемстотин и седемнайсет хиляди триста двайсет и две години, четири месеца и седемнайсет дни.
– Откъде изобщо знаеш това? Какво си ти, ходещ космически часовник?
– Може би притежавам вътрешно устройство, което записва хода на времето.
Потенциалните последици от нейното продължително съществуване потъват в мозъка ми. Ако краля е създал тези две форми за своята библиотекарка преди три четвърти милион години, как тогава се обясняват Мак и Дани? Колко точно лукаво – и интимно – краля на Ънсийли е подправял своята каста от шийте зрящи? Родните майки на Мак и Дани са известни шийте зрящи, но никой няма представа кой ги е създал. Дали затова Шинсар Дъб е успял да се настани толкова удобно в Мак като нероден плод? Защо Дани притежава такъв разнообразен набор от сили, за разлика от повечето от нейния вид? Защо може би някой от Ловците, предпочитаните от краля жребци, я е избрал да се превърне в една от техния вид?
Дали кървавия крал на Ънсийли е баща на Мак и Дани? Дали той е предопределил тяхното раждане и форми още преди векове? Крус беше майстор на плановете. Кралят беше Крус на стероиди от ада.
Изказвам на глас подозренията си за произхода на Мак и Дани, на което облечената Дани отговаря:
– В библиотеката на краля няма никакви сведения за „Мак“ или „Дани“, които да са ми известни. Не съм в състояние да отговоря на запитването ви.
– Имал ли е краля на Ънсийли деца?
Тя ме обхожда с насмешлив поглед от главата до петите, от края до края на все още разперените ми черни криле и изкривява вежди.
– Имах предвид действителния акт на създаване на потомство – уточнявам хладнокръвно.
– Малко съм запозната с тази дума.
Защото феите не се размножават. Е, предполага се, че не го правят. И като си помисля, че този ден беше започнал добре. Поне след като се отървах от прилепа.
– Прехвърли се обратно на Мак. Намирам я за по-поносима, макар че нито една от двете форми не ми е удобна, особено голата. Едната жена е тясно свързана с Баронс, а другата – с Риодан. И въпреки че понякога изпитвам огромно удоволствие да ядосвам Деветката, това не е един от начините, които бих избрал да го направя.
Тя се подчинява, но в момента, в който се преоблича в другата си форма, тъмната материя се изплъзва от раменете ѝ.
Тя отново е Мак.
И отново гола.
За късмет точно в този момент влиза Кат.
Назад към част 8 Напред към част 10
