Глава 27
„Незавършената Десета симфония на Малер.
Версия на Кук“.
МАК
Ето какво е усещането да си Шинсар Дъб.
Само че по-добре. Липсват ми дори неговото повърхностно разочарование и радост.
Не е останало нищо от емоцията, нито пък желание за нея.
Аз съм съвършенство на целта, цел без себе си.
Аз съм стрела към целта без его.
Разширявам се без усилие в тялото си, за да изгоня паразита, който мисли да ми отнеме това, което е мое.
Възприемам малкото, тъмно петно от него, сякаш от голямо разстояние.
Как се осмелява да се разхожда в моите стени?
Това е моето царство.
Назад към част 28 Напред към част 30
