Глава 53
„Момиче, скоро ще станеш жена“.
ДАНИ
Излязох от душа и се подсуших с кърпа, усмихнах се и се заслушах в звуците на Дансър, който се въртеше в кухнята и приготвяше вечерята.
Имаше само този момент, тази нощ. Топлината на дома, удоволствието от това, че най-добрия ми приятел прави домашна пица, обещанието за филм, който ще спираме по-често, отколкото гледаме, за да можем да говорим за всичко под слънцето.
Бях сключила сделка със себе си – никаква мисъл тази вечер. Никакви мисли за утрешния ден, за Шазам, за сърцето на Дансър или за съдбата на света. Знам една истина: Тревогите не подобряват утрешния ден, а само влошават днешния. Исках да имам една златна нощ, преди да взема трудните решения, с които трябваше да се сблъскам.
Умът ми беше грижливо разпределен, частите на Джада бяха прибрани, а частите на Дани – свободни, изсуших косата си, прокарах пръсти през заплетените кичури, после се отдръпнах и се погледнах. Гола. С ясни очи. Без грим. Без парфюм или лосион. Само аз.
На връщане към пентхауса осъзнах нещо. Сексът с Риодан щеше да е просто секс. Щеше да е интензивен, див, зашеметяващ. Сексът с Дансър беше много по-сложен. Това щеше да бъде правене на любов. Щеше да бъде сладка, нежна и разтърсваща. Но, надяваме се, не буквално.
Бях измислила начин да се измамя. Тъй като свалянето на дънките от Дансър беше момента, в който продължавах да замръзвам, просто нямаше да обличам никакви. Проблемът е решен.
Когато излязох гола от банята, Дансър беше с гръб към мен, но сигурно ме чу, защото се обърна, държейки питката, и се закани:
– Мега, знам, че определено искаш гъби на п-п-п-пиц…
Пицата падна на пода и се взриви, когато той я изпусна. Корите се разлетяха, а соса се пръсна по дъските на пода и по шкафовете. Не че той забеляза това.
– Сякаш ебати путката! – Каза той яростно, след което застана с отворена уста, без да каже нищо. След миг я затвори толкова силно, че зъбите му заскърцаха.
Той стоеше там, опитвайки се да задържи погледа си върху лицето ми, сякаш може би нямаше да е учтиво да се взира в тялото ми, а аз се подиграх:
– Дансър, голям разкошен маниак, съблякох всичките си дрехи, за да ме гледаш.
Разрешението беше дадено, а погледа му падна като камък. Той погледна надолу, нагоре, надолу и отново нагоре. Изтръпнах, докато погледа му се движеше по мен, карайки ме да се чувствам гореща и студена едновременно.
Гледаше и гледаше, и точно когато се чудех какво да направя, за да се раздвижат нещата, той посегна зад главата си, дръпна блузата си, разкопча колана си, свали дънките си, изрита ги в соса на пицата и също беше гол.
– Не можех да те оставя сама гола – промърмори той.
– Не – съгласих се аз – това не би било правилно.
– А аз искам всичко да е наред. Искам да е перфектно за нас. За теб. Ти заслужаваш това. – Той се приближи до мен – най-накрая! Все още ме гледаше нагоре-надолу, бавно и интензивно, изумено и удовлетворяващо възхитено.
При цялото ми бръщолевене, че ще бъда епична, когато най-накрая правя секс, се чувствах разтреперана, нервна и съвсем не спокойна. Пеперудите трептяха от стомаха ми чак до гърлото ми. Изпробвах способността си за достъп до хлъзгавия поток. Нямаше я и аз изпитах облекчение. Не исках да го наранявам.
– Почти съм сигурна, че тъй като никой от нас не е правил това преди, няма да е перфектно. – Но той беше съвършен. Бях виждала своя дял от голи мъже и въпреки че Дансър беше изостанал в сърдечния отдел, не беше изостанал никъде другаде. Беше млад и секси, а очите му бяха блестящи, блестящи и кръгли от удивление.
– Шегуваш ли се с мен? – Той посегна към ръката ми: – С нашите коефициенти на интелигентност и сърца, ако не можем да правим любов както трябва, нещо сериозно не е наред с нас.
Оставих се да ме води, вървях леко зад него, наслаждавайки се на гледката към гърба и дупето му. Кожата му беше по-тъмна от моята, но от друга страна, почти на всички е така, и нямах търпение да го докосна навсякъде. Докато се движеше, мускулите му се размърдваха и аз изтръпнах, като си помислих, че се простира гол върху мен, напъхва се вътре, обвива краката ми около него. Името му му подхождаше. Той се движеше като танцьор, мощен, контролиран, силен.
Спря до леглото, обърна се, вгледа се в мен за дълъг миг, след което с експлозивно издишване каза:
– Господи, Дани, ти си толкова красива. Толкова, толкова…
– Епична? – Казах услужливо.
Той се засмя.
– По всички възможни начини. Мечтаех за това. Молех се да живея достатъчно дълго и ти да живееш достатъчно дълго, за да пораснеш и да ме видиш като мъж. Ти си най-безстрашната, най-блестящата, най-невероятната жена, която някога съм срещал. Какво направих, за да те заслужа? Сигурна ли си, че искаш да бъда първия ти? – Каза той, сякаш не можеше да повярва. – Мега, аз съм просто човек, а ти си… Ами, ти си всичко.
Красивите му очи бяха толкова честни и искрени, че ме разтопиха. Взех ръката му и я придърпах към тялото си, поставих дланта му на корема си и я плъзнах нагоре към гърдите си, като потреперих, когато той докосна зърното ми с палеца си.
– Ти не си просто нещо и никога не би могъл да бъдеш и си направил всичко, за да ме заслужиш. Изслушваш ме и ме оставяш да дишам, говориш и ме учиш на различни неща. Ти си блестящ. И си мил, добър и постоянен. И също така си епичен. Да, категорично съм абсолютно сто процента сигурна, че искам ти да бъдеш моя първи. Няма никой друг, Дансър. Това си ти.
Точно по този начин прогоних призрака на Риодан от пространството между нас.
Той вдиша рязко, после ръцете му се движеха по кожата ми, плъзнаха се, за да обхванат гърдите ми нежно, после гладно, и за първи път, откакто го бях срещнала, той ме погледна и не направи нищо, за да прикрие похотта и желанието, които изпитваше към мен, и аз изтръпнах. Беше зашеметяващо. Той ме искаше толкова много! Обичах да виждам това в очите му! Усещах всичко, което правеха ръцете му, толкова силно, колкото усещам всичките си емоции, сякаш клетките на тялото му потъваха в клетките на моето тяло, докосвайки ме чак до мястото, където някога беше душата ми.
Не беше като във филмите, където всичко върви безупречно и осветлението е размито с мек фокус, а музиката е точно на място.
Това е илюзия. Реалността е двама души, които са дълбоко загрижени един за друг, опознават се възможно най-интимно, и е пълна със звуци и неловки движения, а от време на време и с напрегнат смях. Отне ни малко време да преодолеем треперещата, нервна част, но когато го направихме, открихме, че телата ни се движат заедно толкова лесно, гладно и страстно, колкото и умовете ни.
Когато мечтаех за загубата на девствеността си, винаги си мислех, че ще направя шоу, когато правя секс за първи път, ще бъда фаталната жена, ослепителна, дива и определено на върха. Щях да разтърся неговия свят и да не мисля за моя. Щях да впечатлявам, защото това е, което правя, впечатлявам, защото никога не съм сигурна, че хората ще ме харесат по друг начин.
Нищо от това нямаше значение с Дансър.
Той вече беше впечатлен от мен и аз трябваше да бъда точно такава, каквато съм, и това беше бавно, лесно и красиво. И беше тромаво на моменти и толкова проклето лично и уязвимо, а той плъзна дългата си дължина по тялото ми и се вкопчи в мен нежно и с изискано внимание, притискайки главата ми, гледайки в очите ми през цялото време.
И когато намерихме ритъма си и той се движеше в мен, аз започнах да плача и не можех да спра.
Не небрежно.
Просто тихи сълзи, които се търкаляха по бузите ми.
Гледах го нагоре, а той гледаше надолу и също започна да плаче и без да си кажем нито дума, и двамата разбрахме защо другия плаче.
Колкото и време да имахме един с друг, то щеше да е твърде кратко, защото той можеше да умре или аз можеше да умра, или и двамата можехме да живеем по един век и пак нямаше да е достатъчно. Той просто беше добър, а с него и аз, и живота губеше всички свои остри, опасни ръбове, когато бяхме заедно.
Разплаках се, защото никога не бях изпитвала толкова много емоции през живота си. Плаках за майка ми, която никога не се е чувствала в безопасност и може би никога не е познавала такъв момент. Тя познаваше другия вид, този, който те унижава и те оставя по-празна, отколкото си започнала. Плаках за всичко, което бях загубила. Плачех за сърцето му и за света. Докоснах сълзите, които блестяха в дългите му тъмни мигли, улових ги и ги целунах, след което го целунах със соления привкус на сълзите и на двама ни върху езиците ни.
След това никой от нас не плачеше, но очите ни бяха заключени, широко отворени от удивление, докато той се движеше по-бързо и по-дълбоко, а тялото ми трепереше около него и оргазма ми направи калейдоскоп в черепа ми. Не само с тялото си, но и с главата ми експлозията от толкова много усещания направи нещо. Сякаш инжектираше невероятен химикал в мозъка ми и изведнъж вече не бях късо съединение и започнах да вибрирам и двамата се спогледахме уплашено, после той започна да ръмжи и аз осъзнах какво му причиняваше моето вибриране и започнах да се смея, както и той, но и той ръмжеше и се задъхваше, и се разтърси върху мен и отметна глава назад, изстена и нещо като рев и това беше най-хубавия звук, който някога съм чувала – Дансър, свободен и щастлив и напълно жив.
След това го държах, притиснала главата му към гърдите си, и се усмихвах, защото имах няколко наистина страхотни трика, които можех да правя, и нямах търпение да ги изследвам всичките с него.
След това се унесох малко, както и той, и докато се носех в това мечтано място, той каза тихо до ухото ми:
– Виждам те, И-и-и.
– Аз също те виждам, Дансър.
Същата вечер убихме часовниците.
Тя се проточи невъзможно дълго, сякаш само за нас времето беше спряло. Любехме се отново и отново, опитвахме всичко през тези дълги часове, в които той ме целуваше навсякъде, докосваше ме с точното количество благоговение и похот, и някаква част от мен се прероди. Нещо, което дори не бях разбрала, че е умряло преди много, много време. Беше младо и ново и щеше да има нужда от подхранване, но беше там.
Дълбоко в сърцевината ми това безименно нещо намери начин да бъде, премести се и се настани на мястото си като кост, изкъртена от гнездото си преди много време. Нямах представа какво е то, но в крайна сметка щях да го разбера.
Тази вечер няма да мисля. Само чувствам. Докато отдавнашното ми подозрение за мозъчните мъже се оказа вярно. Дансър имаше изобретателното въображение на маниак, нулеви задръжки и похотлив глад на човек, който живее всеки ден с пълното съзнание за собствената си смъртност.
Мозъчният е новото секси.
Когато се събудих на среднощното слънце, което се процеждаше през прозорците срещу леглото ни, дишането му беше учестено и затруднено и той се задъхваше в съня си.
Това беше онова, което той никога не ми беше позволявал да видя.
Лошите времена.
Това бяха дните, в които беше претоварил сърцето си, беше се скрил от мен, за да не разбера никога, че е смятал, че не е достатъчно мъж за мен.
Нито веднъж не попитах къде е отишъл или защо, като си казвах, че приятелите не задават въпроси, защото те изискват отговори, а изискванията са клетки. Казвах си, че просто е искал да остане сам. Като мен.
Но сега знаех, че през всичките тези дни, в които аз стопирах из града, изгаряйки безграничната си енергия и пара, той е лежал някъде в леглото и се е опитвал да събере достатъчно сили, за да се върне обратно от него. Сам или с онези приятели, на които беше позволил да знаят за проблема му и да го виждат по този начин. Може би Каойме е била с него, носела му е храна, грижела се е да оцелее.
Черпех увереност от тези моменти, защото това означаваше, че се е случвало от известно време. А това означаваше, че може да продължи да се случва. И може би той щеше да живее цял живот по този начин и аз можех да се справя с това. Но със сигурност вече нямаше да правя секс с него пет пъти за една нощ. Щеше да се наложи да се съобразяваме. А може би не трябваше и да вибрирам.
Поставих дланите си нежно върху гърдите му и се опитах да му предам част от силата си. Затворих очи и си представих как лъчи светлина къпят сърцето му в изцеление.
Но силата да лекувам не е от суперсилните ми страни и той се събуди, седна и се облегна на таблата на леглото. Седнахме заедно, хванахме се за ръце и зачакахме да се почувства по-добре.
Исках да го попитам дали има лекарство, което може да вземе. Исках да знам дали има някаква операция, която може да се направи, ако приемем, че можем да намерим сърдечен хирург.
Не казах нито едно от тези неща, защото Дансър беше гениален и обичаше да е жив и ако имаше нещо, което можеше да направи, щеше да го е направил досега.
Единственият подарък, който можех да му направя, беше този, който нямаше да накара мен да се почувствам по-добре, но щеше да накара него да се почувства добре.
Така че се престорих, че нищо не е, и не говорихме за слона в стаята, който мяташе мощната си глава и размахваше хобота си, заплашвайки да счупи всички крехки неща по пътя си, и аз почистих снощната пица от пода и шкафовете, докато той ни правеше яйца на прах със сушена сьомга и крема сирене върху препечен хляб.
След това се отправихме към града, хванати за ръце, млади и влюбени, нетърпеливи да видим какво ще ни донесе деня.
Назад към част 54 Напред към част 56
