Глава 59
„Бягай, малка кучко, искам ръкавицата на твоята сила, която тече в сочно, горещо червено“.
ШИНСАР ДЪБ
За пореден път Вселената е благосклонна към мен.
Притежавам съд на фае и всички фае могат да усетят своята кралица.
Когато се измъквам от тухлената стена зад Книги и дреболии Баронс, знам точно къде е Тя. Чувствам я да се движи по улиците на Дъблин.
Въздухът е гъст и мирише на смърт и разложение. В мое отсъствие черните дупки са се разраснали и раковата им огромност ме вълнува, но и ме подтиква към целесъобразност. Остава ми малко време да грабна коня си, да го отведа във Фае и да стана напълно безсмъртен, преди планетата да се погълне.
След това ще яздя кучката, която се осмели да ме остави, до друг свят и ще прекарам остатъка от вечността, измъчвайки я за многото ѝ грехове.
Развълнуван от мисълта, че ще я накарам да ме моли отново и отново да я убия – НИКОГА НЕ ТЕ ОСТАВЯМ, МАККАЙЛА, ОБИЧАМ ТЕ ВИНАГИ! – Се съсредоточавам върху нея и заповядвам на разкрачената, но много счупена принцеса да ни принесе там.
Назад към част 59 Напред към част 61
