КЕЛИ ФЕЙВЪР – Всеки негов избор – книга 12 – Част 13

***

Топлата вода успокои опънатите ѝ нерви и отпусна мускулите ѝ. Кали не си беше взимала хубава, луксозна вана от цяла вечност. Тя остана в нея близо час, наслаждавайки се на мира и спокойствието, които изпитваше.
Най-накрая всичко сякаш си дойде на мястото.
Отдавна не си беше позволявала да мисли за следващия момент и за следващото предизвикателство. Откакто Хънтър се бе наранил, тя се справяше със съвсем реалната заплаха, че всеки момент може да го загуби.
Но сега той отново беше тук, при нея, достатъчно здрав, за да се върне у дома. Бяха сгодени.
Тя се усмихна само като си помисли за това. Не мечтаеше за голямата модна сватба, за роклята си или за нещо подобно. Просто позволяваше на усещането за щастие и любов да се настани в самите ѝ кости.
Кали си спомни за първата си среща с Никол и Ред. Когато ги наблюдаваше как си взаимодействат, изпитваше толкова много ревност и тъга при мисълта, че никога няма да има това, което те двамата споделят.
И все пак беше тук и се чувстваше също толкова обичана и обгрижвана, колкото и Никол. Беше влюбена в мъжа на мечтите си, мъж, който бе рискувал всичко за нея.
Вълнението от всичко това, големината на всичко това, беше твърде голямо – то я заля с радост и тя заплака със сълзи от щастие, смеейки се при това. Знаеше, че е глупаво, знаеше, че е емоционална и на границата с истерията.
Но какво трябваше да направи? Точно когато животът беше придобил качествата на най-лошите ѝ страхове и кошмари – всичко изведнъж се беше обърнало и сега мечтите ѝ се сбъдваха.
Животът беше невероятен. Животът беше страшен. Животът беше непредсказуем. Не остава нищо друго, освен да се държиш и да се опиташ да се насладиш на пътуването – помисли си тя.
Водата вече се охлаждаше. Кали леко се размърда и се изправи, грабна халата си и го нахлузи, като използва една кърпа, за да изсуши бързо косата си.
Когато излезе от банята, Хънтър вече не беше на дивана.
Тя реши, че сигурно е отишъл в спалнята да спи. Но когато влязла в спалнята, Кали била шокирана, когато видяла, че стаята е украсена с цветя и свещи – като в някой филм.
Хънтър седеше в кожено кресло в ъгъла на стаята и държеше в ръка една роза с дълъг стрък.
Кали вдигна ръце към устата си.
– О, Боже мой. Хънтър, как направи това?
Той се усмихна.
– Иска ми се да кажа, че се справих сам, но имах помощ. Не съм в състояние да правя нищо друго, освен да седя тук и да те чакам. За щастие, знаех колко много обичаш дългата баня.
Тя влезе по-навътре в стаята. Свещите украсяваха перваза на прозореца, бюрото в ъгъла, нощните шкафчета. Розови листенца покриваха пода под нея.
– Но кога намерихте време да подедите това?
– Където има желание, има и начин. – Той и подаде роза с дълга дръжки и тя я взе, като я поднесе към носа си и усети аромата и.
– Красива е, Хънтър.
– Не толкова красива, колкото теб, скъпа моя.
Тя му се усмихна. Това беше почти прекалено.
– Обичам те – каза му тя. Погледът му се насочи към ръката ѝ и очите му се присвиха.
– Казваш, че ме обичаш, но си захвърлила годежния ни пръстен.
Кали погледна надолу с изненада. Беше истина. Лентата сигурно се беше отлепила в банята и тя не беше забелязала. – Водата… съжалявам… – каза тя тъжно. – Ще отида да я изровя от ваната. – Тя се обърна, за да изтича до банята и да я потърси.
– Не, не. Чакай. – Хънтър маневрира със скованото си тяло от стола и бавно потъна на едно коляно. Той изохка от очевидна болка. – Не отивай никъде. Остани там, където си.
– Хънтър, недей. Недей, ще се нараниш.
Той я пренебрегна, като се настани в позиция на колене. Бръкна в джоба на анцуга си, извади тъмен, кадифен калъф и го вдигна нагоре, отваряйки го, за да може тя да види какво има вътре.
Кали изтръпна при вида на гигантския, искрящ диамантен пръстен, който я гледаше.
– Може би този ще се запази по-добре от предишната версия – каза Хънтър.
– О, Боже мой. – Тя не знаеше какво друго да каже. – Нямам думи – прошепна тя. – Няма думи.
– Само една – каза и той. – Една дума е всичко, което искам.
– Да – извика тя.
Хънтър извади пръстена от калъфа и го плъзна по пръста ѝ, където той пасна идеално. Как бе успял да направи всичко това, тя нямаше и най-малка представа. Но нямаше да се изненада, ако детектив Филипс беше изиграл важна роля в това.
– Добре, може би ще имам нужда от помощ, за да се изправя отново – призна той, като стисна зъби.
Смеейки се, Кали му помогна да се изправи на крака.
Усещаше успокояващото присъствие на годежния пръстен на пръста си. Двамата се прегърнаха и тя го целуна страстно.
Хънтър я хвана за ръка и я поведе към леглото. Очите му бяха толкова любящи, толкова пълни с топлина.
– Благодарих ли ти някога за това, че спаси живота ми? – Каза той.
– Д-р Уолш ти спаси живота.
Той поклати глава.
– Аз знам всичко, Кали. Знам какво направи за мен и как се бори, за да си сигурна, че ще получа необходимите грижи. – Той направи жест към леглото. – Седни.
Кали направи каквото ѝ беше казано, седна и го погледна нагоре.
– Не знаех какво правя. Просто се опитах да направя всичко по силите си.
– Никога няма да забравя какво си направила за мен.
– И аз няма да забравя, че ти беше в болницата само защото пое куршум, за да ме спасиш.
– С удоволствие бих поел стотина куршума заради шанса да бъда твой съпруг.
Тя се засмя.
– Хънтър…
Той сложи ръка под брадичката ѝ и я накара да го погледне. – Говоря сериозно, Кали. Няма нищо на този свят, за което да ме е грижа така, както за теб.
– Чувствам се по същия начин.
– И като си помисля, че почти провалих всичко, защото се страхувах да ти кажа истината за миналото си. Сигурно съм бил глупак, защото съм бил сляп. Но сега, слава Богу, виждам.
После се наведе и нежно я целуна по челото, а след това и по устните. Бавно се спусна на леглото до нея и те се целуваха много дълго време.
Кали изпитваше толкова нежни чувства към него и не знаеше как да изрази предаността си. Тя разкопча ципа на суичъра му и го свали, а след това му помогна да свали тениската си. Когато тениската му беше свалена, тя огледа раните и синините му на светлината на свещите.
– Преживял си твърде много – каза му тя. – Бих искала да мога да излекувам всички синини с една целувка.
– Можеш да опиташ.
И тя наистина опита, като нежно целуна синините около гърдите му. Много от синините вече бяха избледнели или почти изчезнали, но някои от особено дълбоките все още бяха там. Кали целуваше раните му, докосваше ги с ръце и устни, като и се искаше да може да ги премахне всичките.
Тя осъзна, че той ще носи тези белези завинаги.
– Съжалявам, че имаш всичко това. Съжалявам, че имаш белези и болка.
– Тези белези ме правят щастлив – казва той.
– Защо да те правят щастлив?
– Защото ми напомнят колко много те обичам. Те са моите белези от битката и аз ще ги нося с гордост. Отидох на битка за теб и за нас и никога няма да спра, докато си поемам дъх.
Той я издърпа нагоре, за да може да я целуне отново. Тя усети желанието му, докато той продължаваше да я привлича все по-близо, притискайки тялото ѝ към неговото.
Искаше да бъде отново близо до него, да легне гола в прегръдките му и да бъде държана през нощта. Тогава винаги се бе чувствала в най-голяма безопасност.
Устните на Хънтър се придвижиха към бузите ѝ, а след това и към линията на челюстта ѝ. Бавно се спусна по шията ѝ, като се спря на рамото ѝ. Ръцете му галеха тялото ѝ, докато целуваше навсякъде. Докосванията му бяха бавни, сякаш я попиваше с всяко свое чувство. Тя усещаше как той я поглъща с устните и езика си, с пръстите си, с очите си. Дори я миришеше, помисли си тя.
Никога не се е чувствала толкова ценена от някой мъж. Усещаше, че той се е променил от всичко, което е преживял. Той вече не беше същият мъж, който така лекомислено беше написал онзи БДСМ договор, който тя трябваше да подпише. Нито пък беше същият мъж, който се беше опитал да я впечатли с возене на задната седалка на мотоциклета си.
Може би не беше и толкова безгрижен, колкото някога. Тя виждаше промяна в очите му – сериозност, която не беше съвсем налице преди. Колкото и да я натъжаваше мисълта, че той се е променил, това също така я удовлетворяваше. Знаеше, че той е израснал в много отношения, че се е освободил от толкова много страхове и е съборил толкова много стени, които са стояли между тях.
Докато той я събличаше бавно и ѝ позволяваше да съблече него, Кали усети, че наистина са голи, оголени един пред друг с тяло и душа. Вече нямаше къде да се крият и, което беше също толкова важно, нямаше причина никой от тях да се крие.
Когато бяха напълно голи, Хънтър прокара пръсти по голите и гърди и надолу по корема и. Докосването му разпали буря от усещания в цялото ѝ тяло и тя затаи дъх. Очите му се спряха върху нейните.
– Искам да бъда колкото се може по-близо до теб – каза той. – Искам да бъда в теб завинаги.
Тя разтвори краката си за него.
– Искам да си вътре. Моля те. – Дишането ѝ се ускори, докато го очакваше.
Но първо Хънтър имаше други идеи. Той целуна гърдите ѝ, като остави езика си да блуждае по втвърдените ѝ зърна. Тя извика, докато той ги смучеше и облизваше, довеждайки възбудата ѝ до нови, зашеметяващи висоти.
Когато си помисли, че не може да издържи повече, той започна да я целува все по-надолу по корема ѝ, да ближе корема ѝ, да я опитва.
– Ти си толкова сладка – промърмори той.
Тя го погледна надолу, силно мускулестият му гръб работеше, когато той се спусна още по-надолу и започна да гали с език най-интимното ѝ място.
Кали беше чакала толкова дълго да бъде отново с него, че веднага достигна кулминацията, като изненада и двамата с жестокостта и интензивността на оргазма си.
Хънтър се приспособи, като хвана задните ѝ части и я придърпа към устата си, за да може да смуче клитора ѝ, докато тя свършва.
Това я накара да свърши веднага отново, а нейната бързина беше шокираща със своята примитивност.
– Имаш невероятен вкус – каза той с усмивка. – Имам нужда от още. – Като каза това, той нежно я облиза нагоре и надолу по чувствителните ѝ части, между краката ѝ, докато тя не се изви и разтвори, неспособна да се контролира.
Тя извика отново и отново, без да може да спре нарастващата вълна на екстаза.
– Свършвам. Свършвам – каза му тя.
– Добре. Свърши отново за мен – каза той и я вдигна отново към себе си.
Когато това приключи, той се повдигна и тя видя колко твърд и готов е той.
– Ще се любиш ли с мен? – Помоли тя.
Отговорът му беше бавно и силно да вкара вала си в нея, докато не успя да стигне по-дълбоко. Дебелината му запълни пространството около нея и тя сключи крака около него, наслаждавайки се на усещането, че е вътре.
– Чувстваш се толкова невероятно – прошепна той в ухото ѝ. – Толкова си топла, влажна и стегната.
Стенейки от удоволствие, той започна да я гали навътре и навън, навътре и навън. Отначало ритъмът му беше бавен и контролиран.
Кали прокара ръце по раменете му и надолу по ръцете му, докато той правеше любов с нея.
Двамата стенеха от взаимно удоволствие, а след това той я целуна изцяло, изследвайки я с език, а бедрата му се удряха в нея, докато той започна да се приближава към собствената си кулминация.
Това беше частта, която Кали обичаше най-много. Знаеше, че това предстои – моментът, в който той губи всякакъв контрол и се превръща в най-дивата част от себе си, поемайки я с пълна сила.
Отне му повече време да достигне до това място, но когато то дойде, Кали едва ли беше готова за него. Хънтър избухна от страст, плъзна се дълбоко в нея и дръпна косата ѝ, докато дълбоко целуваше устата ѝ. Дъхът му беше нейният дъх, тялото му се сля с нейното.
Тя почувства, че точно в този момент няма разлика между неговата и нейната душа. Това беше истинско общуване, истински момент на връзка, какъвто никога досега не беше изпитвала.
Той свърши, притисна се към нея и се вля в нея. Той изстена, почти като рев.
Тя свърши заедно с него, внезапно, с непреодолимо желание.
Когато всичко свърши, двамата едва успяха да говорят в продължение на минути. Все още вътре в нея, Хънтър лежеше срещу нея, галеше шията ѝ, дъхът му беше топъл по кожата ѝ.
Тя усещаше пулса на сърцето му срещу нейния, те се преплитаха. Гръдният им кош се повдигаше заедно.
Потта им се охлаждаше заедно.
– Обичам те завинаги – каза той.
– Обичам те завинаги – каза му тя.
И след това настъпи най-благодатният, отпускащ сън, който тя помнеше. Тялото му остана близо до нейното и двамата не си направиха труда да се облекат отново. Лежаха голи, преплетени един в друг – толкова отпуснати и в свои води, сякаш винаги са били в този момент.

Назад към част 12                                                        Напред към част 14

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!