***
Пътуването до дома на Хънтър по някаква причина се оказа по-дълго от обикновено, но Кали нямаше нищо против.
Не се беше чувствала толкова добре от няколко дни, не и от онази нощ, когато той я държеше в леглото и всичко беше перфектно.
Кали искаше отново да се почувства така, да го види как я гледа в очите и да знае, че той я иска, че се нуждае от нея, както и тя от него.
Докато наближаваше къщата му, тя се зачуди дали тази вечер дори няма да е нощта, в която Хънтър ще успее да ѝ се разкрие за миналото си. Сега, когато знаеше за ситуацията с баща му, може би щеше да успее леко да го насочи в тази посока, без да е очевидно.
Няма да го насилвам обаче – обеща си тя. Няма да насилвам нищо, защото тогава той ще усети, че съм тръгнала зад гърба му за подробности, а това би било по-лошо от намирането на снимката в нощното му шкафче.
Тя не можеше да спре ума си да върти всякакви истории, да разиграва всякакви сценарии, много от тях с X-рейтинг.
Същественото беше, че тя беше напълно влюбена в този мъж. Дали това беше любов? Можеха ли да имат нещо, което да се доближава до това, което имаха Ред и Никол?
По дяволите, тя почти би била готова да се задоволи с връзката на Кейн и Даниела. Въпреки колко налудничаво се държаха двамата през повечето време, трябваше да признае, че бяха и много близки. И бяха заедно, отдадени и опитващи се да работят в една посока.
Най-накрая Кали тътреше колата нагоре по склона, към платото, където стоеше къщата на Хънтър – сякаш се пазеше от натрапници. Най-накрая тя осъзна, че къщата му не е просто замък, а истинска крепост. Заставайки на терасата, можеше да види всеки, който се приближи, от почти всяка посока.
Може би тази вечер ще разбере защо е така, защо е избрал това от всички места за живеене. Съмнително, но едно момиче може да мечтае, нали?
Кали се усмихна, докато спираше на алеята му, а сърцето ѝ биеше бързо в гърдите и.
– Отпусни се – каза си тя. – Забавлявай се. Остави го да дойде, не натискай толкова силно.
А после слезе от колата и тръгна към входната врата. Още преди да стигне до нея, тя се отвори и Хънтър излезе, а изражението му беше твърдо и гневно.
– Какво правиш тук? – Избухна той и затвори вратата след себе си, за да не може тя да влезе вътре.
Тя спря на място. Сърцето ѝ се разтуптя. Дали това беше някакъв нов тест, поредната психологическа ебавка? Още едно наказание?
– Тук съм, защото ти ми каза да дойда. В три часа, точно както каза – продължи тя и отвори чантата си, за да намери телефона си, за да може да му го докаже.
И тогава си спомни, че мобилният ѝ телефон е изключен.
Хънтър просто я гледаше.
– Изпратих ти съобщение и ти оставих гласова поща, че трябва да отменя срещата. Оставих ги преди няколко часа.
Тя стоеше там, обезверена.
– Телефонът ми умря. Не видях съобщенията ти.
Хънтър сгъна ръце.
– Трябва да си тръгнеш, Кали. Ще се свържа с теб, когато мога.
– Но аз не разбирам…
– Моля, тръгвай. Не трябва да си тук точно сега, не е подходящо време. – Той се обърна и се върна бързо до входната врата, отвори я и влезе вътре.
Миг по-късно чу как тя се затръшна, но тогава вече беше на половината път обратно към колата. Качи се на шофьорската седалка, помъчи се да сложи ключа в запалването и да го завърти, а после избърса очите си.
Отново се разплаках заради него. Защо продължавам да се примирявам с това?
Защо?
Тя нямаше отговори. За миг опря чело на волана и бавно, дълбоко вдиша.
Може би това е просто тест. Ако погледна нагоре, той отново ще излезе навън, за да ме намери, с усмивка на лицето. Ще ме заведе нагоре…
Точно тогава тя вдигна поглед и с ъгълчето на окото си долови светкавично движение. Дали това беше Хънтър, който я гледаше през прозореца?
Вътрешностите на Кали замръзнаха. Тя зърна човека на прозореца само за миг, но този миг беше повече от достатъчен.
Щорите на прозореца на горния етаж изведнъж се спуснаха, но беше твърде късно. Тя вече беше видяла, че в дома му има друга жена.
И Кали знаеше точно коя е тя.