***
Въпреки студеността на водата, те успяха да завършат измиването (Хънтър излезе пръв, а Кали отдели допълнителна минута, тъй като студената вода всъщност се чувстваше вълнуващо). Кали облече един от меките, бели халати, които Хънтър ѝ беше предложил преди това. Хънтър облече свеж чифт копринени боксерки и нищо друго, което я устройваше.
Върнаха се обратно и легнаха заедно на леглото, а Хънтър започна да масажира краката на Кали, докато те се разстилаха по диагонал на матрака.
Тя си помисли, че никога досега не е виждала Хънтър да изглежда толкова отпуснат. Цялото му поведение се беше променило. Усмихваше се, смееше се, шегуваше се без много от мрачността, която беше свикнала да усеща у него.
– Иска ми се да прекараме цялата нощ така – каза тя, въздъхна, докато той търкаше палеца си нагоре-надолу по средата на стъпалото на босия ѝ крак.
– Обзалагам се, че искаш – усмихна се той. – А какво ще стане, когато ръцете ми паднат от целия този масаж?
– Това би било жалко за теб – отговори тя сериозно.
– Трябва да останеш да пренощуваш – каза той след кратко мълчание. Тя седна на лакътя си и го погледна.
– Наистина?
– Наистина.
Кали го обмисли.
– Не знам. Какво ще си помислят Ред и Никол?
– Те са твои шефове, а не родители.
Тя отново падна назад, стенейки.
– Като говорим за родители, утре имам голяма семейна вечеря. И родителите ми сигурно ще са доста любопитни какво се е случило с мен тази вечер. Не мисля, че дори за миг са си помислили, че съм наистина болна.
Хънтър не каза нищо. Беше спрял да масажира и крака ѝ. Кали вдигна глава, за да го погледне, притеснена, че по някакъв начин го е разстроила. Но той ѝ се усмихваше, а очите му искряха от палавост.
– Току-що разбрах какво ще правя утре вечер – каза той. – Ще отида с теб на семейната ти вечеря.
– Хънтър, моля те, не се шегувай с това.
Усмивката му избледня.
– О, изобщо не се шегувам. Отивам.
– Защо?
– Какво имаш предвид, защо? Ние сме заедно, Кали. Искам светът да знае, че ние с теб сме във връзка.
Кали не беше сигурна кое е по-лошо – дали Хънтър просто си играе с главата ѝ, или наистина е сериозен. Мисълта, че той ще се срещне с родителите ѝ и братята и беше буквално ужасяваща, а мисълта те да се срещнат с него – също толкова.
– Но ние не сме в истинска връзка, Хънтър. Това – каза тя, правейки жест към леглото и голото им състояние – едва ли е нещо, което семейството ми би сметнало за пълноценни и почтенни отношения за връзката.
– Наистина? – Попита той, а очите му пламнаха. – Защо, защото те наплясках? Защото имаме определен начин да се справяме със сексуалните си роли, който е малко извън нормата? – Той се надигна от леглото и започна да се разхожда. – Знаеш ли, толкова мразя това самодоволно, пуританско отношение, което някои хора размахват. Хора, които не знаят нищо за уважението, нищо за честността и моногамията – повечето от критиците дори сами не могат да го задържат в гащите си. Повечето от така наречените „моралисти“ са хора със същите недостатъци и слабости като всички нас. Но тъй като те се срамуват от сексуалните си наклонности, от нас се очаква да крием и нашите?
Кали трябваше да признае, че и харесваше да го гледа как се изнервя по този начин. Особено в почти голото му състояние в момента – страстта му към темата беше възбуждаща.
– Забрави за пуританските моралисти – каза тя, като се вмъкна за момент. – Просто казвам, че семейството ми никога не би приело връзката ни в сегашния ѝ вид.
– Е, ще приемат. Трябва да го направят, Кали. Защото утре ще дойда. Знаеш, че имам властта да казвам какво ще правим и какво няма да правим, и казвам, че утре вечер трябва да се появим като двойка.
Тя сложи ръка на челото си.
– Защо не можехме просто да продължим с масажа на краката?
Хънтър отиде до скрина си в далечния ъгъл на стаята и отвори горното чекмедже. Миг по-късно от чекмеджето излезе ръката му, която държеше тънка черна кутийка с дължина около шест или осем сантиметра. Той се обърна и се върна до леглото с кутията в ръка. Бавно я протегна към нея на една ръка разстояние.
– Това е за теб, Кали. Опитвах се да измисля подходящия момент, в който да ти го дам, и ето че дойде моментът.
Кали дълго се взира в него. Сякаш моментът беше замръзнал по някакъв начин, или може би тя беше тази, която беше замръзнала. Какъвто и да беше въпросът, в началото тя не можа да се насили да помръдне и мускул – беше прекалено шокирана.
А после протегна ръка и взе кутията (беше кадифено гладка на допир) и бавно отвори капака, сякаш каквото и да имаше вътре в кутията, можеше да я ухапе, ако не внимаваше.
Окото ѝ долови проблясъка на нещо, което блестеше вътре.
– Какво е това? – Каза тя. – Колие? – Тя погледна нагоре и Хънтър кимна, а изражението му бе изпълнено с голямо очакване.
– Продължавай – каза той. – Извади го.
Тя свали капака докрай и го сложи в скута си.
– О, Боже мой – прошепна тя. – Прекрасно е!
И наистина беше. Никога досега не беше виждала нещо подобно. Беше от бяло злато и тя беше напълно сигурна, че не е фалшиво злато, нито просто позлатено. Верижката беше тънка и дълга. Висулката на огърлицата се състоеше от голям пръстен, изработен също от бяло злато, в чийто център блестеше малък, ярък диамант.
– Ела, да ти го сложа – каза Хънтър. Той внимателно взе огърлицата от нея и след това плъзна верижката около врата ѝ, като я закопча отзад. Когато свърши, огърлицата висеше между гърдите ѝ. Тя щеше да бъде добре прикрита от повечето горнища, освен ако не носеше нещо, което показваше ужасно много деколте.
Кали погледна пръстена с диамант в средата. Тя го взе между пръстите си.
– Какъв точно е?
– Това – каза той – е символът, който избрах да представя нашата връзка.
– Прекрасен е – каза му тя. Беше прекрасен, но тя имаше и въпроси за него. Той каза, че това е предназначено да представя връзката им. Кали се чудеше какво точно представлява. Имаше представа, че малкият блестящ диамант в центъра на висулката трябваше да е нейният, така че беше логично пръстенът от бяло злато около диаманта да е на Хънтър.
По този начин той я обгръщаше със защитата си, по същия начин, по който пръстенът защитаваше и обгръщаше скъпоценния камък.
Харесваше и, много, но в същото време я караше да се чувства неловко.
Кали искаше да бъде равностойна в тази връзка, дори и на теория да беше подчинена. И все пак тази огърлица я накара да почувства, че по някакъв начин той гледа на нея като на мъничко същество, за което трябва да се грижи, което трябва да бъде оградено и държано далеч от света и неговите опасности.
Може би тя твърде много се вглеждаше в огърлицата. А може би Хънтър дори не се беше замислял толкова много – може би го беше купил, преди още да се срещнат.
– Сега имаш огърлицата и имаш договора. Това означава, че ние официално сме заедно, а това е доста по-официално от повечето запознанства, които семейството ти вероятно би одобрило.
– Те дори не биха знаели какво да правят с тези неща, а не съм сигурен, че и аз ги разбирам. – Тя обаче не можеше да откъсне поглед от огърлицата. Беше хладно, гладко и твърдо върху кожата ѝ.
– Искам да кажа – каза Хънтър, а гласът му звучеше малко нервно – че явно поемам ангажимент към теб, Кали. Ангажимент към нас. И трябва да се надявам, че това означава нещо.
– Означава – каза му тя. – Означава много.
– И утре ще отидем на тази вечеря. Така ли?
Тя въздъхна.
– Да. Само, моля те, не прави нищо, което да ме смути, Хънтър.
Той се усмихна.
– Аз да те смущавам? Никога.
Назад към част 5 Напред към част 7