***
Когато се събуди на следващата сутрин, Кали беше дезориентирана. Съдейки по светлината, която проникваше през прозорците, денят беше доста късен.
Тя седна, примигвайки, а после посегна към чантата си и извади телефона си. Беше малко след осем сутринта. В крайна сметка не беше толкова късно.
Имаше леко главоболие, което Кали отдаде на виното от предишната вечер.
И тогава спомените за късната нощна среща я връхлетяха и тя се усмихна, спомняйки си всичко за това как я докосна и как тялото му се почувства до нейното.
Измъкнала се гола от леглото, тя отначало не знаеше какво да облече. Но след това видя, че Хънтър е сложил още една роба за нея – поне така предположи, че е предназначена за нея.
Във всеки случай тя я облече и бавно слезе по стълбите, очаквайки да го намери в кухнята или в хола. После си помисли, че може би дори е в мазето – може би работи върху ново приспособление за по-късно?
Тя не знаеше. Върна се в кухнята и видя, че той вече е пуснал кана с кафе. Напрягайки се да чуе нещо, тя спря и се заслуша. И накрая, отдалеч, го чу. Шумно почукване. Отначало слабо, но щом ухото ѝ се настрои към звуците – тя знаеше, че това е Хънтър в работата си.
Кали проследи коридора до края, където имаше открехната врата, точно след мазето.
В сравнително малък офис седеше Хънтър с отворен лаптоп и принтер наблизо. По бюрото и дори по пода бяха разхвърляни пакети хартия. Имаше и табло за обяви, а на него бяха залепени още листове хартия с червени линии навсякъде и ръкописни бележки. Изглеждаше странно, помисли си тя, но пък никога не беше познавала професионални писатели.
Сигурно така работят, каза си тя. Без осъждане. И колкото и да е забавно, това беше единствената стая в къщата, която всъщност изглеждаше обитавана.
Хънтър се обърна, докато стоеше пред стаята.
– Здравей! – Каза той и се усмихна, което значително облекчи Кали. – Ти си станала.
– Да, станах. Благодаря за халата.
– Изглежда добре на теб.
– Мисля, че ако зависеше от теб, никога нямаше да нося нищо друго.
– Мога ли да си помогна, ако намирам един добър халат за невероятно секси? – Той се завъртя напълно и я огледа нагоре-надолу. – Ела тук.
Тя влезе и се почувства така, сякаш влиза в джамия, храм или друго свещено място.
– Позволено ли ми е?
– Да, Кали. Но само ако изрично те поканя, така че не си въобразявай повече, че ще се ровиш в нещата ми.
Тя се засмя и влезе вътре. Той протегна ръка, хвана я за ръка и след това я настани в скута си. Миришеше приятно – на кафе, но дъхът му все още имаше онзи намек за мента, който тя винаги забелязваше. Той я целуна силно по устата. – Адски вкусна си – каза и той. Ръцете му преминаха под халата ѝ към бедрата.
Тя усети как кожата ѝ изтръпва и по гръбнака ѝ преминава хлад.
– Какво се случва тук? – Попита тя, опитвайки се да запази мислите си прави, докато той я докосваше под халата.
– О, просто някаква работа. Винаги работя най-добре сутрин.
Искаше и се да го попита какво работи, но се отказа.
– Ще работиш ли още малко или…
– Не, работя вече близо два часа. Време е за почивка. Искаш ли да пием кафе?
Излязоха от кабинета му и се върнаха в кухнята, където Хънтър ѝ наля чаша и си направи нова, а след това се качиха на терасата и седнаха на масата, отпивайки кафе и разговаряйки.
Лесно е да си с Хънтър, помисли си Кали, докато той водеше разговор на най-различни теми. Филми, книги, политика – той сякаш знаеше по нещо за всичко и винаги имаше да каже някоя забавна реплика или мил анекдот.
И все пак по някакъв начин тя усещаше, че целият му чар и забавните му истории са внимателно замислени така, че да държат другия човек на разстояние. Нито един от анекдотите му не беше личен – дори и да се отнасяха за него, от тях никога не можеше да разбереш истински подробности за живота му.
Той беше като магьосник, който работеше с думите и езика, реши тя. Илюзията беше, че се запознаваш с истинския Хънтър Риърдън, докато в действителност накрая знаеш точно толкова малко, колкото и в началото.
И все пак на Кали ѝ беше приятно да седи на терасата и да разговаря с него. Дори и да не искаше да споделя с нея интимните подробности от живота си, той беше чудесен за гледане и съвършено добра компания.
Въздухът беше освежаващ, а кафето – силно. Докато изпие чашата си, тя се чувстваше така, сякаш някой току-що я е свързал с акумулатор на кола.
– Вероятно трябва да се прибера у дома преди вечерта – каза тя, въздъхна и отмести празната чаша от себе си на масата.
Хънтър свъси вежди.
– Защо трябва да се прибираш у дома? Ще отидем заедно на вечерята.
– Знам, но нямам какво да облека и…
– И? Ще ти купя десет тоалета, можеш да си избереш.
Тя погледна надолу, бузите ѝ се зачервиха.
– Това е сладко предложение, Хънтър. Но не бих могла да го направя.
– Можеш и ще го направиш. Помниш ли договора? – Той почука с пръст по плота на масата. – Мога да цитирам глава и точка, ако искаш, Кали. Но една от клаузите, както добре знаеш, е, че аз плащам за дрехите и разходите ти.
Тя прехапа долната си устна, отново объркана. Имаше някои неща, които не беше взела много насериозно в този договор, и едно от тези неща беше идеята, че Хънтър ще започне да и плаща. Беше глупаво, беше погрешно – в известен смисъл приличаше на проституция.
Може би трябваше да помислиш за това, преди да отидеш и да подпишеш това проклето нещо.
– Не съм сигурна, че ми е удобно да ми купуваш дрехите – каза тя.
Той се усмихна накриво.
– И аз не съм сигурен, че ми е удобно да се чувствам неудобно.
– Какво означава това?
– Означава, че имаме споразумение. Всъщност ти почти сама си написала това нещо.
– По спомени от това, което вече ми беше дал – напомни му тя.
– Това няма значение. Можеше да махнеш тази част, ако не ти харесваше.
Тя въздъхна, знаейки, че той е прав.
– Не мислех трезво, Хънтър. Аз не мислех за това как ще се почувствам.
Той се облегна назад на стола си и сгъна ръце.
– Как се чувстваш?
– Сякаш ми плащаш за секс. Нима не съм нищо повече от платен ескорт? Сигурна съм, че има много жени, които биха се съгласили на целия БДСМ, ако им платиш за хубави обувки и портмонета от висок клас.
Той поклати глава.
– Няма да спорим за това, Кали. Имаше възможност да направиш промени в договора. Сега не е моментът да пренаписваш правилата.
– Това просто ме кара да се чувствам неудобно. Как можех да знам, докато не изпитах как ме кара да се чувствам?
– Аз ще ти купя тези дрехи. Отиваме да пазаруваме – каза той, като родител, който се кара на тийнейджър за удряне по книгите.
Тя трябваше да се засмее.
– Какво е толкова смешно? – Попита той, а собственото му изражение не беше хумористично.
– Просто не мога да проумея колко нелепо е това. Искам да кажа, че ти всъщност ми се сърдиш, че не искам парите ти!
Накрая той се усмихна.
– Не съм ти ядосан. Просто искам да се наслаждаваш на предимствата на това споразумение. Престани да усложняваш всичко толкова.
– Добре. Искаш ли да видим как се пазарува? Ще ти покажа пазаруване – каза тя. Той се усмихна по-широко. – Това е духът.
Назад към част 7 Напред към част 9